Даниел Стийл
Корабите на съдбата (29)

29

Ник не бе виждал жена си от няколко дни и когато тя дойде в апартамента, беше там и я чакаше. Хилъри мислеше, че той е на работа, отключи си със собствения ключ и тръгна на пръсти нагоре по стълбите. Но Ник бе предположил, че ще направи нещо такова и откакто си бе отишла, не бе ходил в офиса. Приемаше всички телефонни обаждания вкъщи и бе спрял Джони от училище. Когато Хилъри отвори вратата на детската стая, момчето беше там, ала и Ник вече стоеше зад гърба й.

— Махай се от дома ми!

Тя подскочи цяла педя, като чу гласа му, обърна се, видя неумолимото му бледо лице и изведнъж се изплаши, че ще я удари.

— Дошла съм за сина си — опитваше да си придаде безгрижен вид, но от погледа на Ник не убягна, че трепери.

Тя се обърна към Джон:

— Вземи си куфарите. Идваш с мен.

Детето веднага вдигна очи към баща си.

— Джони, почакай ме в кабинета, ако обичаш. Искам да поговоря с майка ти.

— Събирай си багажа! — остро нареди Хилъри.

Ник прекоси стаята и внимателно изведе изплашеното дете.

— Татко, тя ще ме вземе ли?

— Няма, сине. Всичко ще бъде наред. Просто е разстроена. Върви и ме почакай долу. Точно така, момчето ми. — Проследи как Джони изтича по коридора към кабинета, после се обърна и отново влезе в детската стая. Хилъри хвърляше дрехи в един куфар.

— Не си губи времето, Хил. Ще извикам полицията и ще те изгонят. Или може би предпочиташ да си тръгнеш веднага и да ми спестиш тези усилия?

— Не можеш да държиш детето ми тук. Ще го взема със себе си — обърна се и го погледна. От очите й изскачаха искри.

— Ти си една уличница. Не заслужаваш да си негова майка. — Хилъри му удари плесница, а той сграбчи ръката й. — Сега се махай от къщата ми. Връщай се при онзи негодник, щом като те иска. Аз не те искам.

Хилъри го фиксираше с безсилна ярост. Знаеше, че няма изгледи да спечели тази битка. Но щеше да я спечели. И светът да се провали, тя щеше да я спечели.

— Мястото на сина ми е при мен.

— Но не и при човека, който е готов да опре в главата му пистолет, за да ме принуди да ти дам развод. Предполагам, че сте получили заповедите за ограничаване на достъпа.

Тя кимна. Бяха ги връчили на Маркъм предишната сутрин.

— Хубаво. А сега се махай от тази къща, преди да съм повикал полицията.

— Не можеш да ми отнемеш сина, Ник — захленчи тя и на него му костваше големи усилия да не я удари. Вместо това отвори широко вратата и зачака тя да излезе от стаята.

— Никога не си го искала и не виждам защо тъкмо сега отношението ти трябва да се променя.

— Ако не го взема, репутацията ми ще бъде съсипана… — Тя се разплака. Майката на Филип вече им създаваше неприятности. Той бе пропилял по-голямата част от собствените си пари по предишните четири съпруги и сега разчиташе мама да го измъква от дълговете и след време да му остави цялото си състояние. Бе казал на Хилъри, че непременно трябва да вземе момчето, защото иначе майка му щяла да си помисли Бог знае какво. Трябваше да го вземе на всяка цена, но бе казала на Филип, че нещата ще се развият точно така. Познаваше Ник и като го погледна сега, разбра, че я очакват големи неприятности.

— Вън!

— Кога мога да го видя?

— Щом приключи делото.

— И кога ще бъде това?

— Може би следващото лято.

— Да не си луд? Да не виждам детето си дотогава.

Адвокатите не бяха казали на Ник точно това, но него изобщо не го бе грижа. Нямаше намерение да позволи на тази жена да припари до Джони. Още се разтреперваше при мисълта как Маркъм бе опрял пистолета в главата на детето, а тя най-спокойно си седеше и дори не се опита да го спре. Може и да е знаела, че пистолетът не е зареден, но Джони не знаеше. Детето беше в ужас, лицето му бе смъртно бледо и дишаше трудно. Само като си спомнеше за това, Ник имаше желание да я убие.

— След онова, което направи, изобщо не заслужаваш да го виждаш повече.

— Нищо не съм направила! — кресна му тя. — Филип само се опитваше да те посплаши.

— Моите поздравления. Надявам се, че ще бъдеш много щастлива. Той е идеалният мъж за тебе, Хил. Направо съжалявам, че не го срещна по-рано. — Сграбчи я за ръката, издърпа я от стаята на Джони в преддверието и я побутна към коридора. — А сега изчезвай оттук, преди да съм те изритал през вратата.

За момент в очите й се появи странен блясък, заплахата му отлично се вписваше в нейните планове. Беше бременна и искаше да направи аборт. Филип й се бе заклел, че ще намери някого в Ню Джърси, който да свърши тази работа. И той като нея не си падаше по бебетата, но смяташе, че ако не открие приличен лекар, ще трябва да се оженят, и то скоро. Затова бе измислил и номера с пистолета. Налагаше се да сключат брак, преди майка му да надуши каква е работата.

— Ако ме заплашваш, Ник, Филип ще те убие.

— Нека се опита.

Тя го изгледа и тръгна бавно към входната врата. Не й се вярваше, че това някога е бил нейният дом. Той не събуждаше никакви чувства у нея. Никога не го бе обичала. Към Ник също не бе изпитвала нищо, което да има и най-бледа прилика с любовта й към Филип. Стигна до вратата, обърна се и му отправи дълъг и решителен поглед.

— Никога няма да спечелиш това дело, Ник. Никога. Ще дадат Джони на мен.

— Само през трупа ми.

— Това — сладко му се усмихна тя, преди да затвори вратата — много би ме зарадвало.

След тези думи тя си отиде и Ник влезе в библиотеката да потърси Джони, който бе легнал на канапето и тихо плачеше.

Ник седна до него и нежно го помилва по главата.

— Всичко е наред, сине. Всичко е наред.

Джони се обърна и погледна баща си.

— Не искам да живея с нея и онзи човек.

— Едва ли ще ти се наложи.

— Сигурен ли си?

— Почти. Ще отнеме известно време, но ние ще спечелим. Аз ще се обърна към съда и ще се борим за правото си. — Наведе се и целуна косата на детето. — А след коледната ваканция, приятел, тръгваш пак на училище и всичко ще си бъде както преди, с тази разлика, че тук ще живеем само ние двамата, без мама.

— Помислих, че онзи човек ще ме застреля.

Челюстите на Ник отново се стегнаха.

— Щях да го убия, ако го беше направил. — А после се насили да се усмихне. Налагаше се да се върнат към някакъв що-годе нормален живот, знаеше това. — Подобно нещо няма да ти се случи никога повече.

— Ами ако се върнат?

— Не могат.

— Защо да не могат?

— Много е трудно за обясняване, но от съда са му връчили документи, в които се казва, че няма право да се приближава до тебе.

И още същия следобед, докато Джони си играеше в стаята, Ник предприе някои допълнителни мерки. Нае трима телохранители, щатни служители на нюйоркската полиция, които да работят на смени двайсет и четири часа в денонощието. Един от тях щеше да е с момчето по всяко време: в апартамента, в училището, в парка. Щяха да следват Джони като сянка.

На следващия ден двамата с облекчение прочетоха в клюкарската колонка, че Хилъри и Филип Маркъм са заминали за Рино. Адвокатът незабавно я бе уведомил, че Ник няма възражения срещу един развод в Рино и че този развод ще е напълно законен, доколкото той няма да го оспорва. Хилъри веднага премина към действие, много бързаше да се разведе и да се омъжи за Филип Маркъм. А Ник се зарадва. Беше Бъдни вечер и му се искаше с Джони да прекарат спокойно празника. Вечеряха тихо вкъщи, а на Коледа излязоха в парка да поиграят. Ник бе купил на Джони нов велосипед, футболна топка и ски. Момчето изпробва ските на едно покрито със сняг хълмче и бодигардът го наблюдаваше с усмивка. Джони бе мило дете, Ник — добър баща, и човекът се надаваше той да спечели делото. А дотогава никой нямаше да пипне с пръст момчето.