Нан Райън
Керван за Багдад (14)

Глава 14

Голи морски нимфи, отдадени изцяло на забавлението си.

Най-младите и най-красиви жени от големия харем на султан Ага Хюсеин се плискаха една друга в големия басейн, чието дъно бе покрито със сини плочки, докато ярките слънчеви лъчи проникваха през оградените с решетки прозорци.

Синът на стария султан, разплутият дебел тридесет и пет годишен Мустафа Ибн Ага Хюсеин, наблюдаваше младите жени от издигнатото място в края на басейна.

Излегнал се върху многото възглавници на дивана си, той лакомо ядеше захаросани фурми от сребърен поднос, докато красивите млади робини на баща му весело се плискаха в басейна.

Като избърса дебелите си пръсти в бялата роба, Мустафа се усмихна сладострастно, когато се появиха красиви черни евнуси с чудесно телосложение. Похотливо облиза устни, докато високите нубийци съблякоха робините и се приготвиха за сутрешните ритуали на къпането.

Жените не се къпеха сами. Това не им бе позволено. Можеха да лудуват във водата, да се смеят, да се закачат и да се боричкат палаво, но само грижливо подбрани нубийски евнуси можеха да ги къпят.

И докато евнусите търкаха сладострастно красивите млади нимфи, Мустафа беше насочил цялото си внимание, за да ги огледа и прецени, докато накрая избра не една, а три от тези красавици. Две от жените щяха да отидат направо в неговата спалня за сутрешните сексуални игри. Третата я пращаха на осемдесет и една годишния му баща.

Алчен и самолюбив, Мустафа нарочно избираше за него някоя от жените, която не желаеше за себе си. Зрението на стареца беше отслабнало и той не можеше да забележи разликата. А щом синът му се закълнеше, че му праща най-хубавата жена от харема, султанът му вярваше.

Мустафа лапна още една захаросана фурма и облиза късите си пръсти, отрупани с пръстени.

Избра за себе си две високи, стройни и чернооки хубавици с пищни гърди и дълги крака. За баща си определи ниска, пълничка жена, която, макар че беше красива, не го привличаше.

Като направи избора си, той с мъка се надигна от дивана.

В очакване на пълноценна сутрин от приятни сексуални извратености той излезе от къпалнята със сините плочки, после, подкрепян от двамата си телохранители, се отправи към големия си апартамент, който се намираше точно над къпалнята.

Изборът на помещенията и архитектурният проект на този апартамент бил поръчан от самия Ага Хюсеин. В началото това бил личният апартамент на стария султан. Над тежките завеси от златист брокат една стена с решетки отделяше синята къпалия от луксозната стая.

Когато завесите се вдигнеха, обитателят й можеше да наблюдава през решетките къпещите се жени.

Когато на четиринадесетгодишна възраст за пръв път се промъкна в тази стая, за да наблюдава тайно нищо неподозиращите жени, Мустафа се зарече, че този апартамент ще стане негов. Той осъществи плана си десет години по-късно, като навърши двадесет и пет години.

Успя да накара баща си да се премести в по-малък апартамент в двореца и заплаши слугите, че ще ги убие, ако не убедят полуслепия султан, че просто се е объркал и въобще не е бил местен другаде и че това е същият апартамент, в който е живял винаги.

Сега дебелият млад управник се заклатушка по коридора към големия си апартамент. Той беше много доволен от себе си и от живота, който водеше. Баща му, мислеше си той, няма да живее още дълго. А след смъртта на Ага Хюсеин, Мустафа щеше да стане много могъщ човек и най-после щеше да заеме високия пост, за който мечтаеше.

Да, животът беше хубав.

Отоманската империя държеше под своя власт част от Близкия изток. Могъщата империя управляваше не само Палестина и всички съседни страни, но и господстваше над източните и западните крайбрежия на Арабия. Мустафа се надяваше, че ще се разширят още повече в бъдеще, пък и защо не? Англичаните нямаха желание да раздухват старите вражди, затова не се намесваха. Защо тогава да не разшири земите си за сметка на омразните араби, докато не им остане нищо, освен негодния Руб ел Хали?

При тази мисъл Мустафа злобно се изсмя. После се заклати към своя прохладен апартамент, които гледаш към морето. Сърцето му се изпълни от радост, като си представи как размирните араби ще бъдат прогонени в безводната пустош на непригодната за живот пустиня Руб ел Хали и ще бъдат принудени да преклонят глава пред него.

Особено го радваше мисълта, че онзи проклет надменен арабски шейх един ден щеше да падне на колене пред него, ще го моли за милост и ще му се закълне, че ще му служи вярно. С огромно удоволствие би сломил гордостта на този ненавиждан шейх Шариф Азис Хамид.

— Ваше величество — обади се един нежен женски глас и го извади от приятните мечти. Мустафа обърна глава видя двете стройни робини, облечени съблазнително. През шалварите от тънка прозрачна коприна прозираха дългите им изящни крака и закръглените бедра. Къси разноцветни елечета, предизвикателно отворени, разкриваха част от добре оформените им високо повдигнати гърди. Златни гривни украсяваха китките им, а мъничките златисти звънчета на фините им глезени подрънкваха, докато се приближаваха към него.

— О, да! — прошепна Мустафа на родния си език нетърпеливо разпери ръце. — Елате! Доставете ми удоволствия, мои прекрасни, сочни нарове!

Красивите робини веднага се подчиниха.

Ако някоя от тях смяташе султана с мръсната му роба и некъпаното му тяло за отвратителен, то тя успяваше добре да скрие това.

Всяка робиня в нечестивата империя на емира знаеше неговата склонност към жестокост. Затова колкото и отвратително да беше да се любят с този отпуснат, прекалено дебел мъж, след като ги беше гледал, докато се къпят, а той самият винаги забравяше да се изкъпе, те никога не се оплакваха от страх да не ги измъчва.

— Господарят направи добър избор тази сутрин — заговори облечената с небесносини дрехи жена, хвана го за ръката и го поведе към дивана, тапициран с атлазен плат и пригоден специално за сексуални забавления.

— Това е вярно, ваше величество — потвърди момичето, облечено с бледорозови одежди. За нас е голяма чест, че ни избрахте. Искаме да останете доволен.

— Съветвам ви наистина да ме задоволите — отвърна Мустафа и им заповяда да го съблекат.

След като остана гол, робините му помогнаха да легне на дивана, който всъщност беше тапицирана наклонена дъска. Бяха я поръчали, когато баща му бе чул, че един дебел махараджа изпитвал трудности при половите си актове, докато накрая започнал да използва този метод, който помагал на слоновете да се чифтосват. Говореше се, че след това махараджата се справял чудесно.

Ага Хюсеин веднага бе поръчал такова приспособление и за седемнадесетгодишния си син. С помощта на тази дъска и една красива робиня, два пъти по-възрастна от него, младият Мустафа бе успял за пръв път в живота си да консумира полов акт и да изпита наслада от него.

Оттогава той винаги използваше тази дъска.

Всичко бе готово сега. Той беше съблечен гол и се бе отпуснал удобно върху наклонената дъска, отрупана с възглавнички. До него бяха оставени висока златна чаша с любимия му ликьор и белгийски шоколадови бонбони в златен поднос. Екзотични масла в малки шишенца се подгряваха на слаб огън върху един мангал. Лютня свиреше тихо зад високите прозорци, които бяха широко отворени, за да прониква свежият морски ветрец.

Белият му корем се разтресе от смях, когато едно момичетата го погъделичка закачливо под двойната брадичка.

— Първо ще ми потанцувате — каза им спокойно, прозвуча като заповед.

Едва беше изрекъл тези думи и двете жени започнаха да се извиват сладострастно под звуците на натрапчива мелодия, която долиташе от скритата от очите лютня.

Стройните полуголи тела се движеха бавно и предизвикателно, като че танцуваха на драго сърце, поклащаха го с копнеж и щяха да изпитат голяма наслада, когато трябваше да вършат всички онези обидни неща, които извратеният мъж можеше да поиска от тях.

Мустафа облиза устни и прокара пръсти през влажните къдрави косми на гърдите си. Тъкмо се канеше да извика едно от момичетата при себе си, когато някой почука силно на вратата. Той обърна малките си очички към затворения портал.

— Влез! — извика, без да си направи труда да се покрие с нещо, а момичетата продължаваха да танцуват. Вратата се отвори и влезе верният прислужник Алван, кой носеше върху един сребърен поднос някакъв измачкан плик.

— Извинявайте, ваше величество, казаха ми, че сигурно ще пожелаете веднага да видите това.

Мустафа се намръщи и направи знак с ръка към слугата си да се приближи.

— Какво си ми донесъл?

— Погледнете сам, господарю — каза слугата и му подаде плика.

Мустафа се намръщи още повече, извади писмото плика и го загледа.

— Знаете, че не мога да чета нито на арабски, нито на английски — каза той раздразнено. — Извикайте Джамал.

— Тук съм, ваше величество — веднага се обади той, поклони се и влезе вътре.

Бе чакал навън пред отворената врата и сега се отправи бързо по дебелия килим към своя владетел, който лежеше гол и намръщен върху покритото си с възглавници място за забавления.

— Какво пише тук? — запита той Джамал, като му подаде писмото.

Докато Джамал му превеждаше, Мустафа изведнъж се развесели.

Започна да се хили и малките му черни очички грейнаха от задоволство.

— Откъде взе това, Алван? — запита той.

— Вашите хора са го измъкнали от някакъв арабски конник, който яздел сам в северната част на пустинята преди три дена.

Мустафа се усмихна още по-широко и започна да обмисля каква полза може да извлече от току-що научените сведения. Забравил за присъствието на хората около себе си, премисляше и отхвърляше разни идеи, докато най-после му хрумна нещо, което му хареса.

За тези, които чакаха покорно, минаха няколко напрегнати минути, докато черните кръгли очички на Мустафа заблестяха отново и той избухна в силен смях, при което голият му корем се разтресе и залюля като морските вълни при крайбрежните скали на неговото царство.

След като спря да се смее, той се опита, но не успя да щракне с късите си пръсти, покрити с пръстени. Обърна се към околните и изкомандва:

— Извикайте всичките ми главни лейтенанти, имам важна задача за тях. И той отново се разтресе от самодоволен смях.