Нан Райън
Керван за Багдад (39)

Глава 39

Тази нощ Темпъл остана дълго будна, след като другите бяха вече заспали.

Неспокойните й мисли бяха, разбира се, насочени към шейха. Виждаше красивото му лице, като че в момента беше пред нея. Като изгаряше от желание за неговото нежно докосване и копнееше за закрилата на силните му ръце, тя се питаше дали някога ще спи отново с него и той ще я държи пак в прегръдките си.

После изведнъж нещо я озари. Щеше да види Шариф отново. Макар да не отговаряше на никаква логика, знаеше, че Шариф ще дойде да я спаси.

Шейхът щеше да дойде!

— Шариф — прошепна тя в тъмнината, — моля те, ела. Толкова съм изплашена, Шариф. Спаси ме, скъпи. Ела да ме вземеш, любими мой!

И Темпъл заспа с неговото име на уста.

 

 

Събудиха я рано на следващата сутрин и я отведоха. Лейла и Самира гледаха разтревожени след нея. Темпъл беше въведена отново в предишната зала, където дебелият султан седеше на златисточервения си трон.

Алван беше там, а също и преводачът Джамал. Половин дузина дворцови пазачи пазеха изходите. Придружиха Темпъл по дългата червена пътека, докато застана точно пред Мустафа.

Той заговори веднага, като махаше развълнувано с ръце, оглеждаше я, а малките му очички блестяха.

Тя го гледаше, вдигаше рамене и потропваше нетърпеливо с крак. Но дъхът й секна, когато Джамал й преведе какво е казал султанът.

— Ще станеш негова жена — обясни й той. — Сватбата ще бъде…

— Няма да има никаква сватба! — прекъсна го тя разгневена. — Кажи на султана, че предпочитам да умра! Никога няма да се омъжа за него!

Мустафа не се трогна от нейния отказ. Само се захили радостно, по-възбуден от всеки друг път. Ето я най-после пламенната жена, за която бе мечтал цял живот. Досега не беше попадал на жена като тази високомерна чуждестранна принцеса. Нито една от стотиците хубави жени, които бе купувал, отвличал или подбирал в младостта си, не беше показвала такава смелост и такъв дух.

Като продължи да се хили доволно, той разпалено изрече:

— О, ти така ме възбуди! Майка ти сигурно е спала със скорпион!

Като го изгледа гневно, Темпъл жлъчно просъска:

— Толкова ме отвращаваш! А твоята майка сигурно се е чифтосвала със свиня!

Мустафа продължаваше да се смее. Чрез преводача си той увери Темпъл, че ще стане негова жена и майка на синовете му. На много синове.

Темпъл беше разярена и също толкова упорита като него. Не я интересуваше какво може да й направи или колко жестоко би могъл да я накаже. Тя никога нямаше да се омъжи за него!

Султанът се умори от всички тези препирни. Опита се да щракне с късите си пръсти, но не можа, и раздразнено започна да нарежда нещо, което Темпъл не разбираше. После настъпи тишина, Мустафа седна на трона си и се захили срещу нея, като че се е сетил за някаква чудесна тайна.

Тя потръпна, като чу, че тежките порти зад нея се отварят. Видя, че пазачите обръщат глави назад, когато водеха младата Самира по червената пътека. Темпъл се запита какво ли е намислил този зъл кучи син. Защо водеха Самира?

Уплашеното до смърт момиче мина покрай Темпъл и се качи по стъпалата до трона. Пазачите го накараха да клекне до коляното на султана и се отдръпнаха настрани. Мустафа обви ръка около Самира, стисна я през тънката талия и целуна голото й рамо с лигавата си уста. Самира изхлипа, а Темпъл ахна ужасена, когато султанът извади изпод гънките на робата си кама, чиято дръжка беше инкрустирана с диаманти. Дългото извито острие просветна на слънчевата светлина. Темпъл вдигна ръка към разтуптяното си сърце, когато той допря острието до гърлото на Самира.

— Ах, ти ненормален, гаден кучи син! — извика Темпъл и се втурна към стъпалата, но я спряха и извиха ръцете й на гърба.

Мустафа извади езика си, облиза месестата си горна устна и натисна върха на острието към гладката кожа на Самира. Тя изпищя. Капка алена кръв потече по шията й. Темпъл извика и напрегна всички сили да се освободи от здравите ръце, които я дърпаха назад.

— Мръсен негодник! — кресна тя, а сърцето й биеше до пръсване, а очите й святкаха. — Пусни я веднага! Чуваш ли ме? Пусни я, проклетнико! — Погледна като обезумяла към Джамал, после към Алван и към останалите. — Моля ви! — изрече. — Накарайте го да спре да прави това! Да я пусне веднага!

Джамал отговори:

— Негово величество нареди да ви кажа, че ще й пререже гърлото.

— О, Господи, не, не! — разпищя се Темпъл и отново се обърна към дебелия мъж, който беше опрял острието на камата до гърлото на Самира.

— Моля ви, недейте — започна Темпъл. Молеше се и обещаваше, че ще направи всичко, което той поиска, само и само да не докосва момичето.

Джамал я уведоми, че има само един начин да я спаси.

— Какъв е той? — запита тя, а стройното й тяло трепереше от гняв и страх.

— Да се омъжиш за султана в края на седмицата.

Темпъл преглътна мъчително и погледна първо към злорадстващия Мустафа, а после към плачещата Самира и попита:

— А ако не се съглася?

— Ако не кажеш „да“ до следващите шестдесет секунди — обясни й Джамал, — гърлото на момичето ще бъде прерязано.

Темпъл потрепери. Този зъл негодник наистина щеше да пререже гърлото на Самира.

— Кажи му — заговори тя сломена — да пусне Самира. Ще се омъжа за него.

Веднага след това Темпъл беше отделена от другите жени в харема. Това беше първата крачка към завидното положение на султанската съпруга. Дадоха й апартамент и лична прислуга. Тя веднага избра Лейла и Самира за свои камериерки. А когато двете благодарни жени се настаниха в личните й покои, нареди да уведомят бъдещия й съпруг, че Лейла и Самира сега са дадени на нея и не би искала той да ги вика повече при себе си.

Когато му предадоха нейното поръчение, султанът плесна радостно с ръце. Значи тя не желаеше той да спи с личната й прислуга! Русокосата хубавица вече го ревнуваше!

Темпъл правеше всичко, което беше по силите й да запази Лейла и Самира зад безопасните стени на луксозния си апартамент, който беше известен с огромната баня, бликащите фонтани, градините с ухаещи цветя и екзотични птички. Стените на стаите бяха облицовани с брокати, по които бяха окачени пана с нарисувани цветя. Вратите и шкафовете бяха инкрустирани със седеф. Дебели килими покриваха подовете. Рамките на леглата, които подпираха брокатените дюшеци и възглавнички, бяха инкрустирани със слонова кост и големи късове корал.

В продължение на три денонощия тя успя да държи всички далеч от себе си. Позволиха им да се хранят в апартамента, да се къпят и да спят там, строго охранявани от двама дворцови пазачи.

Поискаха Темпъл да прекарва всеки следобед по един час в компанията на бъдещия си съпруг. Тя настоя тези срещи да не стават в спалнята му и на тях да присъстват неговият преводач и най-малко една от прислужничките.

Султанът прие тези условия. Не се сърдеше, щом го плесваше по дебелите ръце, когато я докоснеше, и все нещо го мъмреше, като че той беше слугата, а тя — господарката. Ако някоя друга жена се беше държала така, заради това дръзко непокорство щеше да бъде бита с камшик, осакатена, а дори и нещо по-лошо.

Отвратена от този похотлив мъж, който все се опитваше да я опипва, Темпъл го отблъскваше грубо, но го изтърпяваше. А докато го ругаеше, все си мислеше, че дните на този глупав страхлив управник са преброени. Шейхът щеше да я избави от него.

Но дните минаваха и денят на сватбата наближаваше. Вярата й намаля, надеждите й отслабнаха. Изглежда, че въпреки всичко съдбата й беше отредила да стане жена на този противен султан.

Тя обаче предпочиташе да умре.

Не знаеше, че причината, поради която се чувстваше толкова сломена, беше, че хитрият Мустафа е наредил да й сипват в храната и в чашите с напитките лауданум.

Тя не можеше да проумее защо беше започнала да става апатична и отпусната и защо вече нямаше воля да се бори срещу съдбата си. Чудеше се защо не се притеснява вече толкова много. Мислите й ставаха все по-неясни.

Темпъл не проумяваше какво става с нея. Денят на сватбата настъпи.

Тя беше събудена рано сутринта и й напомниха, че по обяд ще стане жена на негово величество султана.

Беше зашеметена и много жадна. Поднесоха й лека закуска от пресни плодове и голяма златна чаша с вино от нарове. Темпъл се огледа неспокойно и попита къде са Лейла и Самира. Прислужникът, който й сервираше закуската, поклати глава, че не разбира какво го пита. Той я подкани да изпие виното и й наля още една чаша.

Темпъл се почувства съвсем замаяна, докато дойде пазачът да я изведе от апартамента й. Той й обясни на развален френски, че цялата сутрин ще я приготвят за сватбата с турския султан.

— Не! — възрази тя. — Моите прислужнички ще ме приготвят за церемонията. Лейла и Самира ще ме… Но къде са те? Защо не са тук?

Пазачът не отговори. Не обърна внимание на протестите й и я отведе от апартамента на някакво място, което не беше виждала никога дотогава — банята на султана. Двама високи евнуси нубийци с чудесно телосложение, препасани само с по една бяла ленена превръзка през слабините, я чакаха там.

Като знаеше какви са намеренията им, Темпъл се възпротиви, но силите и волята й скоро я напуснаха. Какъв смисъл имаше да го прави? Не можеше да се пребори с двамата чернокожи гиганти. Да се противи срещу тях беше безполезно и глупаво.

Пазачът си отиде, а евнусите въведоха Темпъл в банята. Стените и подпорните колони бяха от египетски алабастър и покрити с тънка златна облицовка, а таванът беше куполообразен и от стъкло с кехлибарен цвят, а проникващата през него светлина придаваше допълнителен блясък на мраморния под и златните принадлежности в банята.

Съблякоха я и я накараха да влезе във ваната, където имаше няколко мраморни скамейки, поставени една срещу друга. От всички златни чучури на чешмите потече вода, сякаш пусната с магическа пръчка. Нубийците изкъпаха Темпъл. После я избърсаха с хавлиени кърпи, поръбени със златни ивици, и я отведоха в задната част на банята. Стените там бяха светло морави и парфюмирани с розово масло, а светлината проникваше през високите, оцветени в розово прозорци. Легени от алабастър бяха поставени от двете страни на една дълга маса, покрита с мек плат, която беше издигната толкова високо, че до нея водеха стъпала.

Помогнаха й да се изкачи по стъпалата и тя легна върху подплатената маса. Ярките слънчеви лъчи проникваха през розовите прозорци и придаваха на бялата й кожа бледорозови оттенъци. Двамата евнуси се заеха да премахнат космите от тялото й. Сръчните им ръце мажеха с обезкосмяващ крем дългите й стройни крака, космите под мишниците й и около слабините й. Държаха я там повече от един час, като я мажеха, търкаха, чистеха, оглеждаха да не са пропуснали някое местенце, където са останали още някои златисти косъмчета.

Когато кожата й стана съвсем гладка и обезкосмена като на новородено бебе, я отведоха пак в банята и я изкъпаха още веднъж. След това я въведоха в друга стая с розови стени, дебел розов килим и дълга маса в средата, покрита с хавлиени кърпи. Един дълъг диван, тапициран с блестящ розов плат, беше опрян до стената, облицована с алабастър. Накараха я да легне върху покритата с кърпи маса и същите тези силни черни ръце, които я бяха къпали и бяха сваляли космите от тялото й, започнаха внимателно да втриват в кожата й ароматизирани масла. Лакираха ноктите на ръцете и краката й, сложиха и аленочервено червило на устните й и сенки на очите й.

Докато се чудеше дали този безкраен кошмар ще свърши някога, Темпъл беше въведена в друга стая. Там най-после я облякоха за сватбата.

Сресаха косата й назад и я покриха с диаманти. Те се спускаха като блестящи струи върху гърдите й, опасваха челото й, нежните й китки, глезените и врата й.

Обуха й бели атлазени чехли, спуснаха бяло фередже върху мрачното й лице, а когато й подадоха сватбения букет от бели орхидеи, сърцето й се сви.

Часът беше настъпил.

Но шейхът го нямаше.