Нан Райън
Керван за Багдад (34)

Глава 34

Отдавна минаваше полунощ, когато Шариф дойде да си легне.

Кръглата луна осветяваше шатрата. Макар че лампата не беше запалена, Темпъл ясно виждаше Шариф. Като разкопча бялата си риза, той огледа внимателно младата жена.

Сега, след като бе решила, че ще избяга, Темпъл чувстваше, че ще бъде лицемерно да се люби с него.

Като предположи, че е заспала дълбоко, Шариф не каза нищо, за да не я събуди. Тихо и с бавни движения той започна да се съблича. Темпъл знаеше, че не е разумно да гледа към него. Притвори очи. Докато го наблюдаваше безпомощно, забеляза, че шейхът върши всичко с безпогрешна прецизност. Дори дрехите си събличаше с отмерени движения. Ако го наблюдаваше човек, щеше да му се стори, че гледа изпълнението на някой балетист, който грациозно сваля дрехите от тялото си.

Всяко негово движение беше непринудено, отмерено и спокойно. Дрехите му като че ли се плъзгаха по стройната му снага. След като се съблече и застана гол до леглото, тъмната кожа на стройното му тяло блесна на сребристата лунна светлина. Темпъл загледа това изваяно мъжко тяло, което й беше доставяло такава наслада, и изведнъж реши, че трябва да се люби с него още веднъж.

Сега съжаляваше, че се е престорила на заспала. Копнееше той да легне до нея и да я вземе в прегръдките си.

Шейхът отметна копринената покривка, с която тя се беше завила, и легна. После се изтегна по гръб, пъхна ръце под главата си и дори не погледна към Темпъл. Тя забеляза, че очите му са отворени. Видя и капчиците пот по челото и врата му.

И изведнъж й се стори, че в спалната е станало много горещо и задушно. Не повяваше и хладният ветрец, който обикновено разклащаше платнените стени на шатрата.

Макар че беше вече нощ, въздухът все още беше сух. Нищо не потрепваше. Беше много тихо. И много горещо.

Изминаха дълги, напрегнати секунди. Темпъл разбираше, че трябва да продължи да лежи неподвижно. Но ако продължаваше да стои така, този загадъчен мъж, когото обичаше толкова много, никога нямаше да се люби с нея.

При тази мисъл остра болка я прониза и тя реши, че трябва да почувства за последен път докосването на ръцете му. Темпъл не знаеше дали той е в настроение да се любят, или щеше да я отблъсне.

Започна да се приближава до него. Докосна с коляното си крака му, после се обърна, надигна се на лакътя си и сложи нерешително ръка върху гърдите му.

Чу как той бързо си пое дъх и видя, че черните му очи проблеснаха на лунната светлина.

— Шариф — прошепна тя, — не мога да заспя. После погали мускулестите му гърди и сгъна коляното си и го плъзна по бедрата му. Той не помръдна и не каза нищо. Темпъл го целуна леко по гърдите и промълви:

— Толкова е горещо. Просто е непоносимо! — Устните й шареха по плоското кафеникаво зърно на гръдта му. — Искаше ми се да сме сами в селото. Да сме само двамата тук. И да можехме да идем до лагуната и да се разхладим.

Шариф обгърна лицето й с ръце и каза:

— Има едно място, където можем да се разхладим.

Надигна се, седна, целуна я бързо по устата и прошепна:

— Облечи се!

— С какво? Нямам дрехи.

Той се усмихна, което правеше рядко, и добави:

— Ще ти дам някоя моя риза.

Десет минути по-късно двамата бяха възседнали Бандит и препускаха през огрените от луната пясъци към тайния оазис, известен само на шейха.

Облечена само с една от дългите ризи на Шариф, Темпъл седна на седлото пред него и обви ръце около врата му, а разпуснатите й руси коси се развяха.

Шариф, облечен само с бричовете си за езда, държеше Темпъл здраво в ръцете си. Но му се прииска да я помилва. Затова уви юздите около предната част на седлото и започна да управлява бързоногия жребец само с натиска на коленете си. Двамата се галеха и целуваха и постепенно започнаха да се възбуждат все повече и повече, докато копитата на препускащия жребец разравяха шумно белите дюни с подвижните пясъци. Беше хубава нощ, макар че беше горещо като във фурна. Кръглата луна над тях превръщаше смълчаната пустиня в обагрена със сребрист блясък страна на чудесата.

Докато продължаваха да се целуват, Шариф разкопча ризата, която беше дал на Темпъл. Вятърът я развя и я изду като балон зад гърба й, като така разкри бялото й тяло пред блесналите от страст очи на нейния любовник.

— Свали я — подкани я Шариф.

Като се изсмя звънливо, Темпъл наведе рамене, докато Шариф смъкваше ръкавите по раменете й и накрая я съблече. Тя изписка и хвана ризата, преди да падне на земята.

Така те продължиха да препускат напред, като се целуваха пламенно и сладострастно, а Шариф галеше меката й топла плът. Докосванията му ставаха все по-настойчиви и по-припрени. Всяка тяхна ласка ускоряваше ритъма на сърцата им и сгорещяваше кръвта им. Скоро стана ясно, че няма да могат да изчакат, докато стигнат до оазиса.

След една особено дълга зашеметяваща целувка Шариф вдигна глава, погледна Темпъл в очите и прошепна:

— Желая те.

— И аз те желая.

— Още сега!

С разтуптяно сърце, останала без дъх, Темпъл се огледа, но не видя нищо наоколо, освен сребристи пясъци, които проблясваха като милиони малки диамантчета в сиянието на лунната нощ.

— Тук няма място, където бихме могли да… — започна тя задъхана. — Освен на пясъка.

— Напротив, има! — отговори той. — Тук. Върху Бандит.

Зелените очи на Темпъл се разшириха от изумление, когато каза:

— Не говориш сериозно.

— Напротив! — отговори той и прошепна нещо на белия жребец.

Бандит веднага престана да препуска и започна да стъпва по-бавно и по-спокойно.

Като знаеше, че Шариф е сериозен и умее да се справя в рискови ситуации, Темпъл се усмихна и завърза, за предната част на седлото бялата риза, която беше взела от него. Шариф обгърна с двете си ръце Темпъл през кръста, вдигна я леко нагоре от седлото и й помогна да вдигне единия си крак и да го увие около гърба му. Когато тя застана с лице към него, той каза:

— Разкопчай ми панталоните.

Тя направи това с удивителна бързина.

За секунди цепката им беше отворена. Тъй като беше уверена, че Шариф няма да я изпусне, Темпъл свали ръцете си надолу и обхвана възбудения му член, като че беше някакво скъпоценно съкровище и попита:

— Да навлажня ли пръстите си?

— Ти кажи, шери, можеш ли да ме възбудиш, без да правиш това?

— Да — отговори тя веднага. — О, да!

— И аз така си мислех — съгласи се той и пъхна ръцете си под хълбоците й. — Приближи се до мен, Темпъл — подкани я.

Тя кимна, а възбудата се разнесе от главата до петите й и тя постави ръце върху раменете му, докато той я повдигна със силните си ръце и я нагласи в удобна поза. Като се държеше здраво с една ръка за врата му, тя пъхна другата си ръка между тях, хвана члена му и го насочи към себе си. След това се хвана пак за раменете му и като впери очи в неговите, изохка тихо и смело го вмъкна изцяло в себе си.

— Да-а-а — изохка той, а дългите му пръсти започнаха да притискат и мачкат заоблените й задни части, докато пулсиращата му подутина се плъзгаше плавно в гладката, влажна и гореща плът между бедрата й.

— Накседил, люби се с мен! Прави, каквото пожелаеш. Възбуди ме до полуда, шери. Разгори страстта ми докрай! Люби ме, Темпъл, люби ме!

Неговите сладострастни думи и властното му тяло разпалиха обзелото я желание. Подтиквана да го доведе до нови чувствени върхове и като гореше от желание да докаже своята сексуална дързост, Темпъл му прошепна, без да се свени:

— Ще го направя, Шариф, ще видиш! — И тя започна бавно да върти ханша си и да движи бедрата си напред и назад. — Ще те накарам да изпиташ такова нещо, което не си изпитвал никога досега. Ще направя някои неща за тебе, които друга жена не би се осмелила. Защото, любими мой, тази нощ ти си мой. Отпусни се в ръцете ми. Потопи се изцяло в моята любов. Обладай ме, скъпи. Вземи всичко. То е твое и само твое!

Като каза това, тя се хвана за косите му и придърпа устата му към своята. После започна да го целува изкусно, пъхна езика си между устните му и започна да го върти в устата му, докато въртеше и бедрата си с подобни движения.

Като забравиха всичко, дори къде се намират, безсрамните любовници се любеха страстно и без задръжки, докато големият бял жребец препускаше през осветените от луната пясъци. И двамата не знаеха дали те се нагаждат към ритъма на жребеца или той към техния, но тримата заедно — мъжът, жената и конят, се движеха в пълен синхрон, като телата на любовниците подскачаха и се движеха сладострастно напред и назад, съвсем естествено нагаждайки се към конския гръб, докато жребецът величествено и плавно се носеше през дюните.

Усещайки, че насладата им нараства, движенията на любовниците върху коня ставаха все по-забързани, а жребецът влезе в техния ритъм и започна да препуска с дълги бавни скокове. Те продължаваха да се любят бързо и неудържимо в стремежа си да изпаднат по-скоро в пълен екстаз, а възбуденият жребец галопираше с главозамайваща скорост. Шариф трябваше да се хване за предната част на седлото, за да се задържат да не паднат и препускащият кон стигна до края на своя път точно когато любовниците стигнаха до върха на своя екстаз. Бандит спря рязко пред гладкия бряг на обградената с палми лагуна, като пръхтеше и клатеше глава. Изпотените тела на двамата любещи се бяха вкопчени едно в друго, Темпъл извика от наслада, Шариф изохка гърлено и двамата се разтресоха от силните конвулсии на настъпилия оргазъм. А когато Бандит наведе глава и започна да пие от бистрата студена вода, Темпъл и Шариф се отпуснаха изтощени, като се мъчеха да си поемат дъх.

Накрая Темпъл вдигна глава от рамото на Шариф, отстрани косите от челото си и каза:

— Не ми останаха сили за плуване. Дори не съм сигурна, че мога да сляза от коня.

Шейхът нежно й изрече:

— Не се притеснявай, шери. Ти преди малко се погрижи чудесно за мен. Сега аз ще се погрижа за тебе.

Той я отдалечи от себе си, отдръпна се и внимателно я настани на седлото. После слезе от коня, смъкна бързо бричовете си, хвърли ги на земята и се приближи до коня. Докато тя го гледаше озадачена, той разкопча кожените дисаги, окачени отстрани, и извади от тях един неразпечатан сапун, отвърза ризата си от предната част на седлото и я уви около врата си. След това с лекота свали Темпъл от седлото и я пренесе до брега.

Той скочи във вира, като я държеше в ръцете си, а когато двамата се поохладиха и си поиграха във водата, свали мократа бяла риза от врата си, взе сапуна и започна да къпе Темпъл в освежаващата вода.

Беше наистина божествено.

Тя лежеше в ръцете му в прохладната бистра вода, докато той натъркваше със сапуна всеки сантиметър от нейното тяло, а после отмиваше сапунената пяна с мократа си риза. След като излязоха от водата, легнаха върху бричовете на Шариф и оставиха горещият пустинен вятър да изсуши мокрите им тела.

Любиха се отново върху меката зелена трева под лунната светлина, която се прокрадваше през дебелите палмови дървета.

Любиха се бавно и сладострастно, а Темпъл нарочно остана с отворени очи през цялото време. Тя искаше да запамети всичко от тази фантастична нощ с Шариф.

Имаше желание да запомни до края на живота си как е изглеждало красивото му лице, когато многократно е прониквал в нея. Не искаше да забрави как са изглеждали черните му като нощта коси, как са светели красивите му очи, а изваяните му кафеникави рамене са блестели, осветени от сребристата лунна светлина.

Струваше й се, че е участвала в някакъв красив и неповторим ритуал — полуземен, полумитичен, като че се е любила с някой бог.

И може би точно това беше направила.