Нан Райън
Керван за Багдад (30)

Глава 30

Като й нашепваше гальовни думи на арабски с гърления си глас, Шариф притискаше Темпъл, докато тя се успокои и се отпусна в ръцете му. После я целуна по челото, пусна я и стана от леглото. Докато се събличаше, той гледаше лежащата Темпъл. Тя беше най-красивото създание, което бе виждал някога. Пълното спокойствие, което бе изписано на красивото й лице, я правеше да изглежда невинна и доверчива.

Изящно подредената й коса сега беше разпиляна върху черната покривка на леглото и блестеше като златото на Мидас^[1].

Стройното й тяло, изтегнато в дръзка поза, беше олицетворение на съвършенството. Снежнобялата й кожа правеше да изглежда като мраморна статуя.

Тя можеше да бъде богинята на леда, издигана в култ, но не и докосвана. Беше олицетворение на прелестен неземен ангел, но прозрачните черни чорапи, предизвикателните дантелени жартиери и чехлите с високите токове я превръщаха в палава, много желана куртизанка.

Като се изтягаше лениво и пъшкаше тихичко, тя би могла да бъде еротичната мечта на всеки мъж. Беше невероятна комбинация от затрогваща девическа невинност и женска съблазън, на която никой не можеше да устои.

Докато Шариф съблече дрехите си, цялото му тяло потрепваше от завладялото го бушуващо желание. Наведе се и събу черните й чехли, но нарочно я остави с чорапите, защото му се искаше да чувства предизвикателно то възбуждащо усещане на плъзгащата се коприна, когато краката й се увият около него. Опря коляно на леглото, повдигна отпуснатата пъшкаща Темпъл и я настани сред многото черни и бели възглавнички, които бяха наредени до високата абаносова рамка в горната част на леглото.

След това се качи на кревата, легна до нея, като сдържа бушуващата в себе си страст достатъчно дълго, докато я целуваше и галеше, за да я възбуди отново.

Темпъл страшно се изненада, че се отзова толкова бързо на неговото пламенно докосване. В началото тя лежеше неподвижна и отпусната сред възглавниците с копринените калъфки, прекалено омаломощена, за да се помръдне, дори напълно задоволена, но го остави да я целува нежно по устата и да гали гърдите и корема й.

Но скоро усети, че отвръща на целувките му, отново възбудена от неговото докосване. Обзета повторно от страстно желание, тя му позволи да вдигне краката й върху раменете си. Като впи поглед в пламтящите му черни очи, тя почувства как той прониква в нея сантиметър по сантиметър и я изпълва със своето присъствие.

Темпъл се хвана за абаносовата рамка на леглото, докато пресрещаше напористите му тласъци. Красивото лице беше потно, а очите му бяха приковани в нея. Той властно почти излизаше, а после влизаше изцяло в нея, като при всяко движение проникваше все по-дълбоко и Темпъл беше принудена да се надига, за да го пресреща. Докато тялото й се повдигаше, за да пресрещне мощния му напор, тя чувстваше, че се разтапя от неповторими усещания и й се искаше това да продължи безкрайно дълго. Като истински майстор на сексуалния самоконтрол Шариф знаеше какво изпитва тя. Затова я задържа в това състояние на продължително плътско удоволствие, като се наслаждаваше на задоволството, което й доставяше. Можеше и искаше да изчака, докато тя се възбуди толкова, че да започне да моли той да я доведе до връхната точка. По-скоро, отколкото той очакваше, тя започна да мърка:

— Шариф, Шариф… моля те, аз искам… аз…

— Да, шери — прошепна той и веднага ускори движенията си.

Започна все по-бързо и по-настойчиво да прониква в нея, като я водеше по пътя към рая, за да й достави върховната наслада, която все повече и повече се натрупваше в нея, докато тя почувства, че не може да издържи нито секунда повече на обзелия я невероятен екстаз.

После настъпи бурната експлозия.

Шариф свали внимателно краката й на леглото и се отпусна върху нея. Лежаха още дълго така, уталожени, все още със слети тела и задъхани. Докато косите му се потъркваха в брадичката й, Темпъл въздишаше, усмихваше се и си мислеше, че да се люби с Шариф се оказа много по-възбуждащо, отколкото беше предполагала. Надяваше се, че ще го направят и някой друг път.

Когато накрая ръцете на Темпъл се отпуснаха, Шариф я погледна и се усмихна.

Тя беше заспала сладко.

Той се плъзна надолу, бавно събу прозрачните й черни чорапи и ги хвърли на пода при останалата част от разхвърляните им дрехи. После се изтегна до нея, придърпа над тях част от черната копринена покривка, прегърна младата жена и я притисна към себе си.

Докато си мислеше колко възбуждащо и приятно се оказа да се люби с тази красива руса жена върху хлъзгавата покривка на леглото, започна да се унася.

 

 

От този ден нататък страстният шейх довеждаше Темпъл всяка нощ до върховна наслада върху голямото меко легло. Изтегнати на хладния снежнобял чаршаф, те стигаха до невероятен екстаз. А понякога дори молеха Рикия да оправи добре леглото, на което стигаха до плътската нирвана, докато се забавляваха голи върху черната копринена покривка.

И въпреки това за голямо разочарование на Темпъл, с изключение на тяхната невероятна сексуална връзка, отношенията им си останаха непроменени. Шариф продължаваше да отсъства с часове, понякога дори с дни, тогава почти не я забелязваше. Имаше горещи дни, когато дори не разговаряше с нея. И въпреки това, когато настъпеше нощта и селото потънеше в тишина, той се качваше при нея на голямото легло, на което сега спеше тя, и я обладаваше с голяма нежност и търпеливо внимание или с почти груба страст и жар, толкова смайващо първобитна, че тя изпадаше във възторг.

Той беше някакъв парадокс за нея, но сега тя беше сигурна в едно — той не можеше да се въздържи да не се люби с нея всяка нощ, а тя не можеше да му отказва. Но дълбоко в сърцето си не можеше да не се залови за слабата надежда, че невъзможността му да се въздържи да докосва, целува и желае означава, че и той държи на нея.

А относно това какво изпитваше тя към него, не беше още напълно сигурна. Разумът й подсказваше, че би трябвало да го мрази, но не го мразеше. И не би признал пред никого истината, че през седмиците, които бе прекарала със загадъчния шейх, за пръв път от години насам не изпитваше чувство на постоянна неудовлетвореност. Копнежът за нещо ново, раздразнеността, желанието за нещо повече, което тя дори не знаеше какво бяха изчезнали.

Той беше причината за това.

Шейхът!

Така че каквото и да се случеше, независимо от това какъв щеше да бъде краят, тя щеше да смята това време, прекарано в плен в пустинята на шейх Азис Хамид, за най-слънчевия период в своя живот — тайнствена прелюдия, превърнала се в дълготрайно удовлетворение, макар и само физическо.

 

 

Шариф изненада Темпъл, когато рано една сутрин я събуди от дълбокия й сън. Той я докосна леко по бузата и промълви нежно името й. Когато тя бавно отвори очи, той се наведе и я целуна. После продължи да я целува, докато тя се събуди, притисна се до него и простена тихичко. Той започна да я люби бавно и с нежност.

Темпъл беше изненадана, че откликва на неговите умели чувствени движения. Това се случваше за пръв път. Никога дотогава той не я беше докосвал сутрин. Когато след това лежеше задоволена и отново беше започнала да се унася в неговите прегръдки, тя разбра причината за това сутрешно любене.

Облегнала глава върху рамото му, сгушила тялото си до неговото, тя се канеше да продължи да спи, когато той й каза почти извинително:

— Ще имаме посетител. Гостът пристига днес.