Нан Райън
Керван за Багдад (3)

Глава 3

Яркочервеният рубин проблесна, когато мъжът, който го носеше, започна да отключва вратата. Той отвори и влезе тихо в слабо осветеното антре на луксозния си ъглов апартамент. После остави безшумно ключа в плитка сребърна купа върху мраморната маса и влезе бавно в хола с високи тавани.

Докато разкопчаваше бялото си сако, една красива жена, облечена само в съблазнителна бяла дантелена нощница, излезе бързо от спалнята. Тя беше лейди Бароу, кръвна роднина на кралица Виктория и разкошна, тридесет и три годишна брюнетка с млечнобяла кожа, но сприхава по характер, разведена и негова любовница през последните шест месеца.

Тази връзка беше започнала да му омръзва. Отегчаваше го и самата тя. Беше се влюбила в него и бе станала непоносимо ревнива и раздразнителна, защото искаше да го владее.

Но никоя жена не го беше завладяла напълно и никога нямаше да го владее.

Лейди Бароу тръгна забързано към него.

— Крисчън, не може да се отнасяш с мене така! — развика се тя. — Няма да търпя такова нещо! Минава един, а ти каза, че излизаш за не повече от час. Къде беше, дявол да го вземе? И с коя? Искам да знам името й. Казвай веднага!

Докато ревнивата лейди Бароу продължаваше да беснее, Крисчън Телфорд невъзмутимо съблече сакото си, хвърли го на облегалката на един стол и отиде при барчето да си налее коняк.

— Просто няма да позволя това! Чу ли ме, Крисчън? Няма да ме пренебрегваш и да ме правиш на глупачка! Не можеш да очакваш… — и тя продължи да сипе упреци.

Крисчън разклати тъмната кехлибарена течност в кристалната чаша, а големият пръстен с рубина пръскаше червени искри при всяко негово движение. Вдигна чашата и отпи.

Накрая погледна към ядосаната зачервена жена, вдигна ръка и тихо, но властно изрече:

— Престани вече, Беатрис!

Лейди Бароу спря насред изречението. Тя знаеше, че той не се шегува, и незабавно се разкая за думите си. Съжали, че въобще е казала нещо. Беше изплашена, защото знаеше, че го губи, а може би вече го беше загубила. Тяхната връзка беше много бурна в началото. Обаче през последните няколко седмици Крисчън почти не обръщаше внимание на любовницата си. Тя познаваше по очите му, по гласа му, че скоро ще се разделят. Беше загубил интерес към нея и тя отчаяно се мъчеше да си върне любовта му.

— О, любов моя, прости ми — прошепна лейди Бароу.

— Няма нищо — отвърна той и си наля още коняк. Той седна машинално, оправи припряно ръбовете на панталона си и запали цигара „Картие“.

— Не е нищо — поде отново тя, вече съвсем сдържано. — Знам колко мразиш да те разпитвам и не трябваше да ти задавам въпроси.

Отметна назад косата си и се отправи кокетно към канапето. Като му се усмихваше мило, добави:

— Наистина се радвам, че се върна. Ужасно ми липсваше.

Крисчън всмукна силно от цигарата си и бавно изпусна дима. Погледна леко облечената хубавица, която се беше запътила към него, после промълви:

— Не очаквах, че ще бъдеш тук, Беатрис.

Тя нервно се засмя, седна до него и запита:

— Да не бъда тук ли? Защо, скъпи? Ама че глупава мисъл. Разбира се, че ще съм тук. И къде трябваше да бъда?

Той се обърна и я погледна право в очите. В погледа му се четеше отегчение и състрадание, когато заговори:

— Бяхме се разбрали, нали? Не ти ли го казах ясно? Решихме, че скъсваме и…

— О, престани, Крисчън! — отвърна тя със задавен глас. — Не говори така. Няма да допусна това да бъде краят. Не мога да те оставя да си отидеш.

— Това е последната ми нощ в Лондон — заяви той. — Не знам кога ще дойда пак. Ти си аристократка, хубава и богата, ще си намериш някой друг.

— Крисчън, любов моя — започна тя, — не искам друг. Желая само тебе. И ти ме искаш. Знам това. Сега си уморен и напрегнат, затова си такъв.

Усмихна му се гальовно, вдигна черната дантелена нощница високо над млечнобелите си бедра и седна върху коленете му.

— Няма да се получи нищо, Беатрис — каза той. — Свършено е. Съжалявам.

— Както искаш… — прошепна тя привидно спокойно, докато подръпваше възела на копринената му вратовръзка. — Свършено е, приела съм го. Но нима не можем да се насладим на тази последна нощ.

Започна сръчно да разкопчава ризата му. Той не направи нищо да я спре или да й помогне. Седеше там, отпиваше от коняка и пушеше френската си цигара, докато тя правеше всичко възможно, за да го възбуди. За секунди разкопча сиво-синята му риза, разкри мургавите му гърди и прокара пръсти през къдравите черни косми. После привлече и задържа погледа му, като лапна показалеца си и леко го смукна. Почувства, че стройното му тяло трепна, и като плъзна пръста си надолу, докосна тъмното плоско зърно на гръдта му и започна да описва кръг около него с навлажнения си пръст.

— Слез от мене — промърмори той, но в гласа му се прокрадна желание. — Върви в леглото.

— След малко — продължи да движи пръста си, наведе глава и започна да облизва зърното.

Крисчън въздъхна, остави чашата с коняка и загаси цигарата. После хвана главата й и я отдалечи от гърдите си.

— Това нищо няма да промени — заяви той и наистина го мислеше.

— Нищо ли? Как можеш да говориш така, когато чувствам, че си вече възбуден и напрегнат под мене?

Пусна косите й и леко докосна бедрата й. Тя сложи ръцете си в неговите и ги насочи внимателно така, че да повдигнат черната дантелена нощница. Като изпита приятна тръпка от усещането за победа, скоро се възбуди.

Тялото му все още отвръщаше на допира с нея. Тя щеше да го възбуди така, че той да я пожелае пак. Щеше да го накара да полудее от възбуда, докато накрая признае, че още я желае, че трябва да я има и да не я изоставя.

Лейди Бароу започна трескаво да смъква презрамките на черната си нощница. Едрите й гърди се показаха от черната дантела, а големите им зърна бяха вече щръкнали в очакване на пламенните целувки на нейния любовник.

Тъй като той не се наведе да притисне лице към гърдите й, лейди Бароу пъхна ръце в косите му и започна да го целува. Устните й се движеха трескаво върху неговите, тя потъркваше голите си гърди в него, за да може той да почувства напрегнатите им зърна.

По време на дългата им еротична целувка ръцете му започнаха да се движат нетърпеливо и сърцето й заби радостно. Беше долепила устни към неговите, с едната си ръка се беше заловила за черните му коси, а другата плъзна между телата им. Ловките й пръсти припряно започнаха да разкопчават катарамата на колана му, а после и копчетата на панталона му.

Изохка възбудено до устата му, когато неговата твърда мъжественост се изду под тесните панталони. После бързо свали ръката си, за да може да нагласи по-добре влажния си скут срещу твърдия възбуден член.

Накрая лейди Бароу откъсна парещите си устни от тези на Крисчън, вдигна глава и го погледна. Страстните му черни очи блестяха от възбуда, а гърдите му се надигаха и спускаха в учестен ритъм.

Тя ликуваше.

Беше й отнело повече време от обикновено, но накрая опитната в секса лейди Бароу беше успяла да възбуди не особено запаления си любовник. „Няма да можеш да ме напуснеш“ — помисли си победоносно, като се полюляваше ритмично срещу него. Започна да плъзга пръстите си нагоре-надолу по впечатляващо дългия му орган и с нетърпение очакваше да изпита пулсиращата му мъжественост.

Крисчън я обгърна през кръста и я повдигна. Лейди Бароу облиза бързо пръстите си, хвана члена му, прокара пръсти по вдигнатия му край, после го насочи към своята овлажнена топла очакваща го плът. След това го пусна и сложи ръце върху широките рамене на Крисчън. И двамата гледаха, докато той я плъзна бавно надолу по изправения си член.

Полуоблечени, те се любиха на канапето: тя, с вдигната нагоре черна дантелена нощница, той, с разкопчана риза и панталон. Когато стигна до кулминацията, лейди Бароу изохка силно в екстаз, после се отпусна върху изпотените му гърди. Задъхана и задоволена, прошепна:

— Занеси ме в леглото, любов моя, и ме дръж в прегръдките си цяла нощ.

Крисчън дишаше учестено, сърцето му биеше силно, но не й отговори.

Само я пренесе на леглото. Тя въздъхна и се протегна доволно, когато той се съблече и легна до нея. Като постави властно ръката си върху вече отпуснатия му член, който току-що й беше доставил толкова голямо удоволствие, лейди Бароу започна да го опипва закачливо, защото искаше да го възбуди отново.

Но ръката й след малко се отпусна, тя започна да диша дълбоко и скоро заспа.

Но Крисчън Телфорд остана буден. Беше неспокоен, раздразнен и нервен.

Стана от леглото и отиде в съседната стая. Взе цигара от златната си табакера и излезе на тъмния хотелски балкон.

Стоеше гол на прохладния нощен въздух и тъкмо се канеше да запали цигарата, когато една жена излезе на балкона до неговия.

Тя беше боса, само с тънка тюлена нощница, а тежките й руси коси се бяха разпилели по белия й гръб. Тръгна към перилата на балкона, хвана се здраво за тях, отметна назад глава и пое дълбоко дъх.

Цигарата му остана незапалена, докато Крисчън я наблюдаваше, а черните му очи се бяха присвили. Почти жестока усмивка изкриви устните му.

Това беше красивата руса американка, която беше наблюдавал в кабарето.

 

 

Темпъл седеше на балкона, наслаждаваше се на нощната тишина и прохладния ветрец. Кичури от разпуснатата й коса се повдигаха и се развяваха около лицето й. Тънкият плат на нощницата й леко се увиваше около дългите й крака. Градът под нея спеше в този късен час. Беше съвсем тихо и тя усети, че я обзема меланхолия. Стори й се, че е съвсем сама в този спокоен свят.

Изведнъж я полази тръпка, също както преди това в кабарето. Имаше чувството, че някой я наблюдава. Пулсът й се ускори и тя обърна глава, за да се огледа.

Но пъргавият като котка Крисчън Телфорд вече се беше отдръпнал и бе изчезнал. Темпъл не видя никого и нищо. Присви очи и дълго се взира в празния балкон.

Накрая поклати учудено глава, повдигна рамене и се прибра в стаята си.