Нан Райън
Керван за Багдад (1)

Глава 1

Лондонско кабаре

Благоуханна пролетна вечер през 1898 г.

Един рубин просветваше в полумрака на кабарето. Шестте ъгъла на червения скъпоценен камък изпускаха блестящи звездички, заради които беше наречен „Звезден блясък“.

Вадеха ги от прочутите мини на Могок в Бирма, родината на някои от най-красивите рубини в света.

Този беше много ценен заради особения кървавочервен цвят, наречен „кръв от гълъб“.

Древните гърци са наричали този особен цвят „антрацитен“. Аленочервен, той пламтеше като нажежен въглен.

В индуската религия рубинът е смятан за един от най-ценните камъни. Приписват му магически свойства. Твърдят, че този изключително търсен скъпоценен камък носи спокойствие и благоденствие на своя притежател.

Според легендата редкият рубин може да предупреждава своя притежател за надвиснала опасност, като се променя, става тъмен до черен и си възвръща нормалния цвят едва когато опасността премине.

Всички рубини са ценни. Но тези с тъмночервения цвят и с повече от три карата са сред най-редките.

Рубинът, който просветваше на меката светлина в кабарето, беше повече от шест карата. Той беше украсявал един Буда в Бирма, чиято статуя се извисявала в Могок, високо на един хълм над долината, където били намерени скъпоценните камъни.

Сега бе само камък, инкрустиран в обикновен златен пръстен, който украсяваше изящна мъжка ръка. Тя беше голяма, загоряла, добре поддържана, с къси, чисти, ниско подрязани нокти и контрастираше с ослепителната белота на покривката, върху която лежеше. Мъжът, който носеше пръстена с прекрасния шесткаратов рубин, седеше неподвижно. Беше сам на маса за един човек, поставена по-настрани в мецанина край открития балкон на кабарето. Мъжът не помръдваше, не трепваше. Не поздравяваше посетителите, не се обаждаше на познати и не викаше келнера. Седеше напълно неподвижен и все пак изглеждаше нехайно отпуснат.

Беше мургав и изумително красив — изискан, изтънчен и много самоуверен.

Висок и широкоплещест, с гладка, доста тъмна кожа, той имаше гъсти лъскави гарвановочерни коси, които хвърляха синкави отблясъци на светлината.

Беше облечен много изискано. Носеше елегантен бял ленен костюм. Отлично скроеното му сако беше разкопчано и придърпано зад стола. Ушитата по поръчка сиво-синя риза беше от фин египетски памук. Колосаната яка беше стегната около гладкия му тъмен врат. Носеше кафява копринена вратовръзка, а от десния горен джоб на сакото му се подаваше копринена кърпичка.

Красивият елегантно облечен мъж дори не забелязваше любопитните женски погледи, отправени дръзко към него. Масичката, на която седеше, се намираше точно до железните перила, обграждащи мецанина в слабо осветеното, задимено и кипящо от живот кабаре. Той наблюдаваше с черните си, пламенни очи дансинга, който се намираше точно под него. Там танцуващите двойки се въртяха като постоянно променящ се разноцветен калейдоскоп, в който се редуваха светли летни бални рокли, грижливо подредени блестящи букли и проблясващи бижута. Поли с ярки цветове се развяваха и усукваха, докато усмихнати мъже въртяха грейналите си от радостна възбуда партньорки.

Но мъжът виждаше само един цвят и само една танцьорка.

Млада стройна жена, облечена в червено, беше обект на вниманието му. Очите му бяха приковани в нея. Беше започнал да я наблюдава от момента, в който тя пристигна с група смеещи се, добре облечени бохеми. Сега тя се въртеше в обятията на някакъв висок мъж, който явно беше пленен от нейната прелест.

Макар и да не беше заслепен като нейния кавалер, тъмнокосият мъж веднага установи, че жената в червено е красавица.

Копринените й руси коси, разпилени по голите й рамене, обграждаха изваяното й лице с фини класически черти. Той не можеше да види цвета на очите й, но установи, че са големи и блестящи, а миглите й са дълги и тъмни. Носът й беше малък и леко вирнат нагоре, а меките й сочни устни бяха чудесно оформени и толкова аленочервени, че приличаха на рубина на пръста му.

Забеляза, че е висока, грациозна и със съблазнително тънка талия. По негова преценка тя вече беше на възраст за женене. Тялото й беше великолепно, гъвкаво и източено и дрехите й стояха безупречно, като подчертаваха изключително женствените й форми.

Младата жена беше смайващо красива с роклята си от червен шифон, а дълбокото деколте разкриваше млечнобялата кожа на високите й пищни гърди. Като подчертаваше съблазнително стегнатия й корем и тънката й талия, ефирният аленочервен плат се спускаше по изящната извивка на бедрата й и падаше на красиви гънки.

Тя беше красива и много весела. Непрекъснато се смееше и говореше по-високо от онези жени, с които беше свикнал да общува.

Малкият бял белег от лявата страна на устните му потрепваше, докато той я наблюдаваше. Красивото му лице изведнъж се вкамени и той неволно стисна силно зъби. Продължи да се взира напрегнато в жената в червено.

 

 

— Скъпа моя, много ми се иска пак да си помислиш — заговори сър Уилям, докато въртеше на дансинга русата си партньорка. — Такова пътешествие не само е напълно излишно, но е безразсъдно и опасно. — Красивото му аристократично лице беше загрижено.

— О, Бил, престани! Да не говорим повече за това — каза Темпъл Лонгуърт и се изсмя на неговата загриженост. — Ще бъда в пълна безопасност, уверявам те. Мъжете постоянно пътуват през пустинята и никой не се тревожи.

— Да, мъже, Темпъл — отвърна сър Уилям. — Но не и жени. Не и красиви руси млади жени, които…

— Ще замина! — отговори тя, като го прекъсна. — Планирам това пътешествие от месеци и нищо не може да ме спре.

Сър Уилям въздъхна отчаяно. Знаеше, че щом упоритата Темпъл Лонгуърт реши нещо, никой не може да я спре. Особено пък той. И тъй като много искаше да я предпази и мечтаеше да я направи своя съпруга, той я притегли в обятията си. После долепи буза до нейната и затвори очи. Искаше му се да успее да я убеди да се омъжи за него още сега и да се откаже от глупавите си намерения за опасни пътешествия в далечни нецивилизовани земи.

Темпъл Лонгуърт му позволи да я притиска до себе си. Но щом усети какви мисли го вълнуват, реши, че не трябва да го насърчава. Тя, разбира се, нямаше никакво намерение да се омъжва за него.

Нямаше да позволи на сър Уилям да развали доброто й настроение. Искаше само да танцува, да се смее и да прекара добре времето си през тази последна нощ в Лондон.

Та нали в края на краищата бяха дошли тук да се забавляват.

Двадесет и пет годишната американска наследница беше излязла тази вечер с любимите си приятели, за да отпразнува дългоочакваното пътешествие из обширните арабски пустини. Млади и стари двойки бяха дошли с Темпъл на прощалната вечер, за да се поразвлекат и да се позабавляват, макар че също като сър Уилям изказваха безпокойството си за предстоящото й приключение.

Те бяха уверени, че е доста опасно за млада хубава жена да прекосява обширните арабски пустини само с един придружител — нейния верен далечен братовчед на средна възраст — Рупърт Лонгуърт.

— Братовчед ми Рупърт няма да бъде единственият ми придружител — обясняваше Темпъл. — Ангажирала съм няколко надеждни арабски водачи. Така че, както виждате, няма защо да се тревожите.

И тъй като тези хора бяха от привилегирования елит и не бяха свикнали да се вълнуват дълго, престанаха да се тревожат и продължиха да се забавляват. А най-много от всички се забавляваше смелата, жадна за силни изживявания и приключения Темпъл Лонгуърт, която щеше да напусне Лондон призори и да се отправи на дългото си пътешествие.

Тази вечер настроението беше приповдигнато, танците — оживени, а Темпъл, много привлекателна в роклята от аленочервен шифон, както винаги беше център на вниманието.

Пренебрегвайки напълно предупрежденията на своя красив придружител сър Уилям Пери, както и на всички останали от компанията, Темпъл се забавляваше от сърце. Развълнувана от предстоящото приключение, леко пийнала, тя танцуваше с ослепителна усмивка на поруменялото си лице, вдигнала грациозно ръцете си над главата, а полите на вечерната й рокля се полюляваха и от време на време разкриваха тънките глезени на добре оформените й крака.

 

 

До площадката при стълбището мълчаливият мъж извади златна табакера. Без да откъсва поглед от жената, която се въртеше на дансинга, той взе една от любимите си френски цигари. Всмукна дълбоко, после извади цигарата от устата си и бавно изпусна дима, който започна да се вие на спираловидни кръгчета във въздуха. Свали ръката си от масата и погледна рубина. Тъмните му очи леко се разшириха.

Камъкът беше потъмнял и бе станал почти черен. Но мъжът не беше суеверен. Устните му се разтвориха в цинична усмивка и той реши, че невероятната промяна в цвета на рубина се дължи на променящите се светлини в кабарето.

Мъжът бавно пушеше френската си цигара и продължаваше да наблюдава движенията на красивата руса американка.

Изведнъж студени тръпки полазиха по гърба на Темпъл. Тя долови някакво присъствие, почувства напрегнатия поглед на нечии очи, които я наблюдаваха, изследваха я и я докосваха. Темпъл вдигна глава над рамото на сър Уилям и не видя никого, освен приятелите си. Долният етаж на разкошния клуб беше почти празен, тъй като бе вече късно и редовните посетители си бяха отишли.

Тя вдигна очи към мецанина и веднага забеляза мургав мъж с бял костюм, който седеше сам на малка маса до железния парапет. Зърна само за миг черната му коса, тъй като той се отдръпна и лицето му остана напълно скрито. Доста заинтригувана, Темпъл разбра, че този загадъчен мъж я наблюдава. Започна несъзнателно да кокетира. Смееше се прекалено високо и танцуваше по-лудо отпреди. Преструваше се, че изпитва по-голямо удоволствие, отколкото изпитва в действителност, й то само заради него.

Необяснимо защо й се искаше да задържи вниманието на непознатия. Започна да преиграва и не можеше да спре. Искаше той да продължава да я гледа все така. Беше решила да възбуди интереса му. Едновременно й стана и топло, и студено, и тя потръпна от наслада, като чувстваше, че загадъчните очи на непознатия я наблюдават.

Започна да се върти буйно. Русите й коси се разпиляха върху голите й рамене, а червените й поли се вдигаха все по-нависоко.

Темпъл погледна предизвикателно нагоре, но беше леко разочарована, като видя, че масата е празна.

Мургавият непознат си беше отишъл.

Темпъл дьо Плеси Лонгуърт кой знае защо се почувства потисната.