Джейн Ан Кренц
Дар от огън (9)

Глава 9

— Интересно, дали Кейтлин разполага с някаква информация за двамата Уоруик и техните приятели. Лично аз се обзалагам, че няма такава — каза Верити на връщане от странноприемницата.

Ръмеше лек дъждец и двамата се бяха сгушили под чадъра на Джонас. Вървяха през търговската част на градчето. Магазините бяха затворени, но витрините им светеха приканващо. Верити беше изненадана от безбройните галерии и занаятчийски дюкянчета за ювелирни изделия, които бяха пръснати измежду обичайните за такъв малък град старомодни магазини за домашни потреби, застрахователни офиси и бюра за продажба на недвижими имоти.

— Струва си да се провери — отвърна тихо Джонас.

— Може би. Какво мислиш за тях?

— Дъг Уоруик е просто един усърден борсов агент, опитващ се да продаде, колкото се може по-скоро досадния подарък, който е наследил. Докато се занимава с това, той угажда на сестра си, като ме наема да търся съкровището.

— А Елиза?

— Елиза е празноглава ентусиастка, която се увлича по всяка новост в модата, но иначе не е опасна. Престън Ярууд е мошеник, който се възползва от лудостта на „новото време“. Оливър Крамп е честен и добронамерен, но е погълнат от експериментите си с кристали и билки, защото е истински заинтересуван от необичайните неща.

— А Слейд Спенсър?

— Спенсър е от типовете, които биха се включили във всеки купон, стига да има гаджета, дрога и пиене. Ако беше роден по-рано и живееше на друго място, той сигурно щеше да е хипи или битник.

Верити прехапа устни.

— Слейд наистина спомена, че е имал нещо с Елиза. Каза, че е спал нея веднъж или два пъти, и че в момента тя се чука с Ярууд. Слейд даже намекна, че тя се е домогвала и до Оливър, но той се отдръпнал. Умен човек. Очевидно Елиза хлътва по екстрасенси.

— Или обича екстрасенси да хлътват в нея. Изглеждаш много добре информирана за Нейно Сиятелство.

— Възможно е, освен ако Спенсър не ми е наговорил куп лъжи. Което също е вероятно.

Джонас я прегърна през рамото.

— Не знам. Лично аз съм склонен да му вярвам.

— Че Елиза обича да се чука с екстрасенси?

— Някои жени се възбуждат от автомобилни състезатели, други обичат полицаите, трети пък си падат по източни гуру. Елиза си пада по екстрасенси.

— Не мога да си обясня защо.

— Вече се уморих от всичко това.

— Ще се справиш. Ти винаги успяваш. Всичко идва от това, че наистина вярваш в съкровището и искаш да го намериш на всяка цена.

— Може да ти прозвучи налудничаво, но усещам някакво предизвикателство. Съкровището не е единственото нещо, което ме интересува. Искам да знам какво е значението на това замразено видение, защото е по-различно от всичко, което сме виждали досега в тунела на времето. Предчувствам, че зад цялата загадка се крие важна тайна.

— Нима има нещо по-важно от ковчеже, пълно със злато и скъпоценни камъни?

— Да — призна Джонас след кратко колебание. — Няма да мигна, докато не открия какво се таи зад видението в прохода.

Верити се сгуши в палтото си. Тази вечер бе доста студено.

— Мисля, че трябва де сме много внимателни, Джонас.

— Съгласен съм.

— И при всички обстоятелства трябва да сме заедно. Окей?

— Като каза „заедно“, се сетих, че щяхме да дискутираме някакъв проблем. Нещо за нас?

— Почакай да се приберем. О, Джонас, виж.

Верити спря пред витрината на един магазин и впери очи в чифт оранжево-червени обеци. Обработените камъчета отразяваха светлината от рекламите и сърцевините им пламтяха с огнени отблясъци. Тя се влюби в тях, още щом ги зърна.

— Нали са прекрасни?!

Джонас надникна в кутийката.

— Предполагам, че са хубави. Обаче имат цвета на косата ти, а би трябвало да носиш нещо, което отива на очите ти.

— Тези страшно ми допадат — настоя тя. — Дано имаме време да се отбием тук утре преди тръгване.

— Верити, ти постоянно извърташ темата. Обеща ми, че ще разговаряме.

Джонас я сграбчи за ръката и я поведе решително към странноприемницата.

„Като че ли прибързах — помисли си тя с безпокойство, докато изкачваха стъпалата към стаята. — Може би трябваше да изчакам резултатите от гинеколога или поне от домашните тестове за бременност. А аз разполагам само с календара си и с предположението на Оливър Крамп.“

Но дълбока в себе си Верити усещаше, че не може повече да отлага. Трябваше да каже на Джонас. През цялото време, докато вървяха в тихото фоайе и изкачваха стълбите, тя събираше кураж.

— Е, Верити? — поде Джонас, когато влязоха в стаята си.

Тя му хвърли бегъл поглед.

— Джонас, напоследък доста мисля…

— Забелязах.

Той метна вратовръзката на един стол й започна да разкопчава ризата си.

— Впрочем, напоследък едва издържах странното ти поведение. Имах чувството, че живееш в друг свят или кроиш нещо голямо и го пазиш в тайна. Предупреждавам те, че досега се примирявах с някои особености на темперамента ти, но има неща, които не мога да понеса. Бях доста търпелив, но чашата на търпението ми ще прелее. Искам да ми обясниш всичко, без да ме убеждаваш, че това е само плод на моето въображение.

Верити се загледа в морската сцена на картината, окачена на стената. Беше изобразен потъващ кораб. Хората бяха зад борда, а водата бе прорязана от перки на акули. В момента се чувстваше като корабокрушенец. Прокашля се нервно.

— В живота понякога се случват непредвидени неща — започна предпазливо тя. — Те не са планирани предварително…

— Верити, за Бога, стига си увъртала и кажи какво става!

— Добре. Как ще се почувстваш, ако ти кажа, че скоро ще ставаш баща?

— Какво? Мамка му!

Джонас залитна тежко и размаха безпомощно ръце със смъкнати до коленете панталони. Загуби равновесие и се пресегна към най-близката колона на леглото с балдахин, подскачайки на един крак. На лицето му беше изписано пълно недоумение.

В следващия момент Верити проследи с нямо учудване как той се удря в ръба на леглото и се свлича тромаво на пода. За първи пък го виждаше да губи контрол над иначе грациозните си и ловки движения.

Джонас се прекатури с глух звук, а глезените му останаха оплетени в дънките. Седна и вдигна удивените си очи към нея.

— Би ли повторила въпроса си още веднъж? — Гласът му беше дрезгав от вълнение.

Верити усети, че й се свива стомахът.

— Нали го чу — как ще се почувстваш, ако ти кажа, че скоро ще ставаш баща?

— Предполагам — бавно започна Джонас, като същевременно изрита обувките и панталоните си и се изправи, — че това не е хипотетичен въпрос?

Верити скръсти ръце и поклати глава.

— Страхувам се, че не е. Джонас, аз наистина съм бременна.

— Откога знаеш?

Той се приближи до нея. Беше стиснал челюстта си решително, а очите му не издаваха никакво вълнение. Верити не издържа.

— Вече го чу веднъж. Как ще се почувстваш ако ти кажа, че скоро ще ставаш баща?

— Предполагам — бавно повтори Джонас като се взря изпитателно в лицето й, — че това не е хипотетичен въпрос?

Верити поклати глава.

— Страхувам се, че не. Джонас, аз наистина съм бременна.

— Откога знаеш?

Той захвърли панталоните и се приближи до нея. Беше стиснал челюст, а погледът му не издаваше никакво вълнение.

Верити помръкна.

— Явно не си много въодушевен. Така й предполагах…

— Попитах те, откога знаеш?

Джонас протегна ръка и повдигна брадичката й. Очите й пламтяха.

— Отскоро. Но имах подозрения, още преди да заминеш с татко.

— И не ми каза?

— Щеше да си помислиш, че това е претекст, за да те задържа.

— А не ти ли мина през ума, че и аз имам право да знам?

— Не бях сигурна. Уверих се чак тази сутрин.

— И как стана това?

— Предчувствието ми се потвърди от надежден източник — измъкна се Верити, без да му обясни, че има предвид разговора си с Оливър Крамп. — Само не се нервирай. Казах ти веднага, щом се убедих, че съм бременна.

— Благодаря за жеста — мрачно отвърна той, като притисна лицето й с длани. — Верити, глупаче такова, как можа да го държиш в тайна толкова дълго? Трябваше да ми кажеш, още когато се появи първото ти подозрение. Сега разбрах защо напоследък беше по-темпераментна и по-емоционална. Как не се сетих!

Неочаквано и самата нея, Верити избухна:

— Не съм била по-темпераментна и по-емоционална! Никога не съм темпераментна и емоционална, така че как бих могла да бъда такава повече от обикновено? Винаги действам рационално и разумно, за разлика от някои хора, които бих могла да назова. Отхвърлям твърдението, че съм темпераментна, емоционална, и че се държа странно.

— Тихо, скъпа — Джонас се засмя и я притегли към себе си. — Успокой се. — Прегърна я и започна да я гали утешително по гърба. — Само се успокой и всичко ще се оправи.

— Не каза как се чувстваш като баща?

Верити зарови лице на гърдите му.

— Е, не ми даде много време за размисъл, но смятам, че няма да ми е трудно. Бързо ще свикна. А и винаги мога да се посъветвам с Емерсън. Като гледам резултата, явно си е разбирал от работата.

— Джонас, проблемът е сериозен!

Верити се разкъсваше между сълзите и смеха. Почувства, че всеки момент ще избухне в едно от двете и се опита да укроти емоциите си, като се притисна в Джонас и обви ръце около кръста му.

— Сигурен ли си, че нямаш нищо против?

— Нима си допускала, че бих могъл да имам нещо против? — прошепна той в немирните й къдрици. — Затова ли не ми каза по-рано?

— Не бях сигурна как ще приемеш тази отговорност.

— А ти винаги си имала съмнения, относно моето чувство за отговорност, нали? — вметна Джонас с нотка на раздразнение. — Господи! Нищо чудно, че беше толкова потисната от моето заминаване за Мексико. Вероятно си решила, че животът ни ще продължава все по този начин, но с едно усложнение за теб — детето.

— Не знаех какво да мисля.

Той я разтърси леко.

— Казах ти, че това беше изключение, а не стил на живот. Аз не съм като баща ти. Хайде, Верити, не ми ли вярващ вече?

— Наистина не знаех какво да мисля. Изобщо не ми беше хрумвало, че мога да забременея, защото почти винаги вземахме предпазни мерки, и някак бях свикнала…

— Почти никога не вземахме предпазни мерки, а още по-малко, когато излизахме от коридора на времето — припомни й Джонас не много тактично. — Тази зима, ако си спомняш, имахме доста психо сеанси.

Верити въздъхна.

— Спомням си. Мислех, че сексът след онези пътешествия е някак по-различен. Винаги го правехме като нещо неотложно и задължително. Считах го за част от психичното преживяване.

— И си внуши, че не можеш да забременееш след секс на такова високо ниво! Психично ниво? Така ли? — попита през смях Джонас.

— Престани да ми се подиграваш!

— Не съм си и помислял, мила. Но тази идея ми се струва толкова забавна — сексът след полетите на съзнанието е по-извисен от нормалния. Не мога да повярвам, че чувам това от жена, която претендира, че има повече разум от другите хора и мисли рационално.

— Джонас, предупреждавам те да престанеш.

— На вашите услуги, господарке. Чух предупреждението, но ми се струва, че напоследък ме заливаш само със заплахи и голи обещания. След време ще ми е трудно да ги приемам сериозно.

— Не ми изглеждаш разстроен. — Верити вдигна озадачен поглед. — Предполагах, че ще бъдеш потресен.

— Е, новината наистина ме тресна в земята, но мисля, че се съвзех твърде бързо.

Едва сега, от толкова време насам, Верити се отпусна и почувства истинско облекчение. Едва сега осъзна, че беше живяла в голямо напрежение.

— Наистина ли нямаш нищо против да си татко?

— Ако имах нещо против, нямаше да забравям за предпазните мерки след пътуванията в миналото. Понякога може да пропускам някои важни неща, но по принцип съм незаменим в детайлите. Особено в детайли от такъв род.

Верити се разчувства и преглътна сълзите, които напираха в очите й.

— Джонас, страх ме е. Животът ми тръгна в съвсем различна посока. За първи път мисля за себе си като за майка. Преди бях стигнала до заключението, че не съм такъв тип жена.

— Струва ми се, че за първи път те виждам несигурна в себе си — отбеляза Джонас.

— Ти се окопити много по-бързо от мен. Аз все още се чувствам странно. И преди бях така.

— Остави всичко на мен. Ще се погрижа за бизнеса вместо теб, а ти само ще си седиш и ще дебелееш.

— Това не ми звучи много забавно, Джонас.

— От месеци съм ти заговорил, че трябва да напълнееш.

— Но този начин е прекалено драстичен — измърмори Верити.

Джонас я вдигна през смях и я понесе към леглото.

— Много скоро ще научиш нещо много важно.

— Например?

— Например, че в живота съществуват неща, които дори такава независима, агресивна и тиранична шефка като теб не може да контролира. Нямам търпение да видя, как се разхубавяваш и се закръгляш с моето бебе.

 

 

Един час по-късно Джонас лежеше по гръб и изучаваше тавана. Верити дремеше в ръцете му, отпусната и затоплена от любовната игра. Тялото й излъчваше едва доловим женски аромат, който се смесваше с неговата по-остра миризма. Изпитваше някакво първично удоволствие от тази еротична смесица, която изпълваше въздуха след тяхното любене — приемаше я като едно неуловимо, но осезаемо потвърждение, че притежава Верити.

Опиваше се от мисълта, че може да превръща тази малка, сладка женичка в буен огън. Беше пристрастен към състоянието, в което той самият изпадаше, когато я караше да изпитва удоволствие. Изобщо не можеше да си представи, че някога ще се събуди без нея.

Още повече, че сега тя беше бременна с неговото бебе.

Тази мисъл го завъртя в необичайна еуфория. Много скоро тримата щяха да станат семейство, а той щеше да поеме задълженията и отговорностите на бащинството.

Ролята не му беше много позната. Неговият баща беше изчезнал още преди раждането му и затова не осъзнаваше, какво е загубил в детството си — бащинската обич, твърдата ръка, близък човек, който да му отвори вратите към света.

Сега трябваше да даде на детето си това, което не бе получил от своя баща.

Но първо трябваше да даде всичко необходимо на Верити.

Фактът, че тя се престраши да му каже за бебето чак сега, доказваше неговото непростимо нехайство относно нейната сигурност. Емерсън Еймс обичаше дъщеря си и я бе научил да се грижи за себе си, но не беше успял да й даде един стабилен дом. Джонас започна да се самоупреква безжалостно. Бе нахлул в малкия й, спретнат свят, който тя си бе градила с години. И още преди да е свикнала напълно с него, бе й направил бебе. Верити бе планирала да остане сама и независима през целия си живот, но само за няколко месеца всичките й планове бяха започнали да се да се преобръщат с главата надолу.

Джонас мислено си отбеляза нещата, които трябваше да й осигури:

1. Вяра в мен.

2. Чувство за стабилност.

3. Име за бебето.

4. Съпруг.

Пресегна се и нежно хвана рамото й. Тя се размърда сънливо и отвори синьо-зелените си очи.

— Какво има? — прозя се и се протегна, полюшвайки гърди. — Да не се е случило нещо?

— Нищо. Просто реших, че трябва да се оженим. Веднага, щом се върнем в Сикуънс Спринт.

Верити застина с отворена уста и се взря в него.

— Да се оженим?! Защо?

Въпросът й го изненада.

— Питаш ме, защо?

Тя кимна.

— Да. Защо?

— Поради всички явни причини — избухна изведнъж Джонас. — Живеем заедно, а ти си бременна. Колко причини ти трябват още, за да се оженим?

Верити стана и взе халата си.

— Просто ти хрумна, че можем да се оженим? — попита вежливо тя, докато го нахлузваше.

— Лежах и си мислех за нашето бебе. Мислех си и за неговото бъдеще. Сетих се, че си израсла без постоянен дом, и осъзнах, че ти и детето ще сте много по-щастливи, ако се чувствате по-сигурни и по-стабилни. Така че, реших да се оженя за теб.

Джонас усети, че думите му звучат малко високопарно и даже патриархално, но в момента не можеше по друг начин. Беше очаквал Верити да подскочи радостно от предложението му, но фактът, че тя не беше толкова очарована, го накара да оплете конците.

— Добре, много мило, че ми поиска ръката, Джонас, но наистина не смятам това за необходимо, благодаря.

За секунди Джонас изгуби представа за реалността и не можа да осъзнае какво става. Не повярва на ушите си. Идеше му да извика така, че да събуди цялата странноприемница. Но мозъкът му отново влезе в нормален ритъм и предотврати инцидента.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „не смятам за необходимо, благодаря“?! — просъска той. — Ние трябва да се оженим!

Верити обгърна коленете си с ръце и подпря на тях брадичката си. Косата й бе в пълен безпорядък, а каменното й лице излъчваше упорита решителност.

— Не виждам какво толкова се е променило, Джонас. Ако миналата седмица не е имало нужда де се женим, то не проумявам, защо трябва да го направим сега?

— Но ти си бременна!

— Е, и?

Умът му заработи трескаво в търсене на правилния от говор.

— Нима искаш детето ти да се роди без баща?

— В щата Калифорния няма копелета. Всяко дете е законно. Бащата може да даде името си за акта на раждане.

— Много трогателно! Господи!

Джонас се отказа от тази тактика и се улови за други доводи.

— Смятах, че искаш женитбата, защото така ще си по-сигурна. Мислех, че търсиш по-голяма стабилност. Верити, но това е смешно! Знаеш, че бракът е по-щастлив, когато съпрузите си имат бебе.

— Не искам да се женя, просто защото съм бременна.

Чак сега Джонас се досети за източника на неприятностите и остана с отворена от изненада уста.

— О, Господи! — простена той. — Не ми казвай, че е това!

— Ако наистина искаше да се ожениш за мен, можеше да го направиш и преди.

— Верити, виж какво…

— Дали Кейтлин ще се обади? — Верити погледна първо към телефона, а после и към часовника. — Десет часът е, а тя е нощна птица и сигурно още се рови из онези документи…

— Верити, затворили устата и ме изслушай, по дяволите! Нищо не си разбрала! — избухна Джонас. — Единствената причина, поради която не те попитах за това преди е, че просто не бе необходимо. Ние се разбирахме, опознавахме се, установявахме връзка. Да, точно това правехме — установявахме връзка.

— Връзка ли, Джонас?

Той съжали, че не беше прочел някоя от онези популярни книги по психология, които разплитаха отношенията между мъжа и жената. В тях навярно би намерил подходящите думи за измъкване от подобна бъркотия.

— Щях да те помоля и без това, но бебето някак ускори нещата, това е всичко…

Верити се усмихна вяло.

— Успокой се, Джонас. Престани да си измисляш извинения. Оценявам жеста ти, но уверявам те — безполезно е, няма нужда да се женим.

— Първо, не правя никакъв жест, и второ, не си измислям извинения. Ако толкова държиш, ще ти се извиня. Съжалявам, че не ти предложих брак, преди да забременееш, беше недоглеждане от моя страна.

— Не си прави труда, не искам извинения. И не ми харесва да съм недогледана.

Верити изгуби самоконтрол за части от секундата, но това беше достатъчно за Джонас да улови притеснението и женския гняв в дъното на очите й. В следващия миг тя отново бе спокойна.

— Досега винаги си бил честен с мен, така че не разваляй доброто впечатление. Нека оставим нещата такива, каквито бяха до този момент, не виждам причина да ги променяме.

— Ами баща ти? Нима мислиш, че това ще му хареса?

И двамата знаеха, че това си беше чисто ловене за сламката.

Верити се засмя.

— Познаваш баща ми достатъчно добре, за да прецениш, че ако досега не те е подгонил с пистолета си, явно никога няма да го направи. Сигурна съм, че те харесва, и ще бъде много радостен, като узнае за бебето. Но не забравяй, че той ме е научил да вземам решения сама. Ако те притеснява неговото мнение, само му кажи, че си извършил благородното дело да ми предложиш женитба. Като разбере, че не съм приела „офертата“, просто ще си замълчи, защото ме познава.

— Аз също те познавам, Верити. Достатъчно, за да съм сигурен, че в момента грешиш. Повярвай ми, че ще бъдеш много по-щастлива, ако се омъжиш за мен.

— Джонас, мисля, че има още доста неща, които не знаем един за друг. Не бъди толкова сигурен, че ме разбираш безпогрешно и знаеш, кое ще е най-добре за мен. А сега ме извини, но искам да отида до тоалетната.

Верити взе бастуна си и тръгна към вратата.

— Може би ти също не ме разбираш добре — отвърна Джонас, съкрушен от безсилие. — Правиш си грешни изводи, госпожице!

Тя мълчаливо си обуваше пантофите.

Джонас я следеше с блуждаещ поглед и стискаше нервно зъби. Самовнушаваше си, че всичко е въпрос на време. Че не след дълго нещата ще се избистрят. Той живееше с нея. Обичаха се. Верити беше бременна с неговото дете. Значи нямаше нищо по-логично от това да се оженят.

„И през ум не ми беше минавало, че тя ще откаже — рече си ядосано. — Как не съм открил досега, че е много по-упорита, по-непредвидима и независима, отколкото изглежда!“

Никога не беше възроптавал срещу тези нейни недостатъци, с изключение на няколкото пъти, когато се беше оплакал на Емерсън. Сега за първи път се изправяше срещу женската й опърничавост и не знаеше как да се справи. Очевидно беше прекалено горда, за да се омъжи само заради детето.

Джонас не й бе направил предложение само заради това, че е бременна, но тя или не го разбираше, или не искаше да го разбере.

В този момент телефонът иззвъня. Верити вече беше отворила вратата, но се спря и се обърна.

Джонас грабна слушалката.

— Куоръл е на телефона.

— Да не би да се обаждам в неудобен момент? — вежливо попита Кейтлин Евинджър. — Изглеждаш разстроен. Мога да позвъня и по-късно.

— Не, не, всичко е наред. Какво откри?

Джонас взе лист и молив и започна да пише, без да откъсва поглед от Верити.

— Намерихме документите само на един от твоите хора — Престън Ярууд.