Анита Милс
Горчиво и сладко (18)

Осемнадесета глава

Западна Небраска

8 март 1866 г.

Щипките за пране залепваха по ръкавиците на Лора, докато простираше. Откачваше със зъби замръзналите ризи, които падаха в плетената кошница. След нея Чен Ли закачваше на същите въжета нови дрехи.

Дори без този хапещ вятър навън щеше да е адски студено. Лицето й направо замръзна. Тъй като Чен Ли никога не се оплакваше, тя се питаше дали зимите в Китай са по-сурови. Най-после свърши, взе кошницата и забърза към къщурката.

Имаше едно хубаво нещо при прането в такъв ден. Завръщането в топлата стая… Тя затвори с крак вратата и инстинктивно погледна към люлката. Джеси продължаваше да спи. Лора постави замръзналите дрехи на масата да се отпуснат, свали си ръкавиците и си наля чаша кафе, наслаждавайки се на аромата му. Имаше да изпере и просне още два коша дрехи, а следобед трябваше да се захване с гладенето. С чаша в ръка тя отиде до огнището да провери дали е втасало тестото. Още не беше готово.

Преди гладенето трябваше да изпече хляба, а като се върнеше Спенс от лагера, трябваше да разтопи масло. Пресен хляб, масло и картофена супа бяха идеална вечеря при такова студено време.

Лора се върна в кухнята, отвори сандъка с картофите, взе няколко и тъкмо се канеше да ги измие, Чен Ли потропа на вратата. Тя му отвори, ниският китаец профуча покрай нея и отиде до огъня да стопли замръзналите си ръце. Слабите му рамене трепереха под памучното палто, което винаги носеше.

— Имаш нужда от един топъл пунш — каза му Лора, кръстосвайки ръце и треперейки, за да му покаже колко е студено.

— Студено ти е?

— Не на мен, на теб ти е студено. Един пунш ще те стопли.

— И Ли студено — каза той и кимна с глава.

Понеже не можеше да се разбере с него по-добре, реши да му даде кафе вместо пунш. Не знаеше дали някога бе пил уиски. Не знаеше почти нищо за него, а и нямаше смисъл да го разпитва. Той не беше силен в английския и тя почти не можеше да разговаря с него. Но веднъж покажеше ли му как да направи нещо, той го правеше добре и това й стигаше.

— Кафе — рече Лора силно и му подаде чашата. — Хубаво е и е горещо.

— Топло и хубаво — съгласи се Чен Ли.

Спенс се прибра натоварен и затвори вратата с лакът. Чак когато се постопли, проговори:

— Ти искаше само сметана, но си позволих да купя и други неща: захар, бисквити с нишесте, бонбони, шоколад, орехи и бутилка вишнева ракия.

— Ако изям всичко, ще надебелея.

— Не и при твоята работа — отговори той, съблече огромното си палто, свали ръкавиците и шала, опря се на вратата и събу ботушите си.

— Хей, навън е голям студ, предпочитам Джорджия пред това тук.

Спенс отиде при Чен Ли до огнището и рече уж между другото:

— Хоторн каза, че имат нужда от работници по железницата.

— Така ли?

Той размърда замръзналите пръсти на краката си пред огъня и добави:

— Реших да се включа.

— Спенс, не си му го казал, нали?

— Защо?

Тя се опита да бъде спокойна.

— Сега ти е студено, а дори нямаш представа какво е да работиш на открито по 14 часа на ден и после да се опитваш да спиш в палатка, която се продухва от този северен вятър. Това е тежка и опасна работа за човек, който не е свикнал на такива условия. Тя погуби Джеси.

— Аз не съм Джеси и няма да позволя да ме експлоатират така. Освен това ще ти давам заработените пари, не зная какво ще ми се случи до Калифорния.

— Знаеш, че нямам нужда от парите, които ми даваш за това, че живееш и се храниш при мен. Толкова си полезен тук — помагаш ми за бебето, носиш вода, сечеш дърва — не ми е удобно да ти вземам парите. Просто не искам да нараня гордостта ти, като ги откажа.

— Трябва да правя нещо. Нямам никой! Господ знае, че не трябва да съм тук, а няма как да тръгна. Чувствам се като животно в клетка в тази стая.

— Е, ако търсиш работа, можеш да ми помогнеш. Има толкова много за пране, че едва се справяме с Чен Ли и трябва да връщам клиенти.

Паниката в гласа й беше повече от очевидна. Той въздъхна и поклати глава:

— Лора, не е за теб тази работа. Погледни се — виж ръцете си, кръговете под очите си, — продължавай в този дух и ще остарееш преждевременно. Ако искаш да знаеш истината, всичко това го правя и заради теб.

— Заради мен? Почакай, Спенсър Хардън. Ако си забравил, имах съпруг, който ми казваше същото, и не искам да поемам това бреме отново. Джеси умря, докато работеше за нещо, което той държеше да имам, независимо дали аз го исках или не. И сега съм вдовица с дете, което трябва да отгледам сама. Не, сър, ако искаш да направиш нещо, направи го за себе си, защото нямам намерение да живея с угризения, ако нещо ти се случи.

Наранен от думите й, Спенс я хвана за ръка и я накара да го погледне в очите.

— Ще ме изслушаш ли, преди да започнеш да говориш необмислено? — попита той, повишавайки тон. — Имам достатъчно пари да ида до Сан Франциско, но…

— Отивай тогава.

— За бога, остави ме да се изкажа, преди да си почнала да ми крещиш.

Тя отвори широко очи, докато той се опитваше да се овладее.

— Не искам да се караме, опитвам се да помогна. Безпокоя се за теб и малката Джеси, Лора. Ако поработя няколко седмици, ще мога да изпратя и двете ви обратно в Северна Каролина и да ви дам джобни пари, докато се установите. Твоето място е там, независимо дали ти харесва или не.

Известно време тя го гледаше с недоверие, после заговори:

— Знаеш ли, Хардън, едно нещо влезе ли ти в главата, лесно не излиза. Мислиш, че с цялото си образование, което не използваш, имаш право да ми казваш кое е добро за мен. Хич не ти пука, че тук правя нещо, а в Северна Каролина нямам нищо.

— Не си искала да тръгваш оттам — напомни й той. — Това ми го каза миналия месец май.

— Исках да остана там, където съм се родила. Сега е различно — Джес е мъртъв, аз нямам вече ферма. Ще се върна при нищото с нищо.

— Каролина е по-добро място да отгледаш Джеси. Какъв живот си мислиш, че ще й дадеш тук? Там трябва да има по-добра работа за теб в сравнение с тази тук — да переш мръсното бельо на пияници и нещастници, чиято идея за добър живот е да похарчат цялата си надница за евтино уиски и евтини курви — заяви той категорично. — Не искаш да живееш по този начин, никоя жена не би искала.

— Аз съм почтена жена, доктор Хардън — каза тя спокойно. — Работя с ръцете и със сърцето си, не с тялото си.

Вбесен, той се чудеше как да я убеди.

— Не съм казал, че си курва, и ти го знаеш. Има много по-добри неща, които можеш да правиш.

— Така ли? Би ли ми казал поне едно?

— Можеш да станеш шивачка или учителка. По дяволите, ти трябва да решиш, не аз. Убеден съм, че мястото на една добра южнячка без съпруг не е при група мръсни нещастници.

— Джес не беше нито мръсен, нито пияница, нито нещастник — отговори тя. — Но дори и да беше едно от тези неща, сега няма значение. Той е мъртъв и не може да ми помогне. А за учителка нямам образование. Всички там знаят, че трябваше да си стоя вкъщи, да се грижа за мама, а после и за Дани. С право ще ми кажат, че съм по-необразована от децата им.

Лора премести един блуждаещ кичур от очите си и заяви дръзко:

— Запомни добре, господин Богато Докторче, че няма да се върна там.

— Проклетият ти инат си е за твоя сметка. Какво ще правиш, ако се разболееш, ако бебето има нужда от лекар? Поне в Каролина няма да мъкнеш Джеси от място на място с придвижването на лагера. Но прави, каквото искаш — аз ще успокоя съвестта си, като ти оставя пари, в случай че промениш решението си. Аз изчезвам оттук. Не мога да гледам как се убиваш от работа.

— Нямам нужда от подаяния, а и няма защо да се безпокоиш за нас, ние не ти принадлежим — заяви тя категорично. После отиде до шкафа и отвори голямата касичка. — Погледни, тук вътре има 50 долара и всеки цент съм го изкарала със собствен труд.

— Работиш повече от роб в памукова плантация в Мисисипи. Колко време ще издържиш?

— Може би аз въобще не разсъждавам така — бързо отвърна Лора. — Ако някога въобще се върна в Северна Каролина, няма да се размотавам като бездомно куче. През целия си живот, докато се грижех за Дани и за себе си, хората постоянно ме съжаляваха; а после чувах същите тези хора как се присмиваха зад гърба ми, защото бях твърде бедна да имам прилични дрехи. Тяхната представа за милосърдие беше да ми дадат нещо, което те никога не биха използвали.

— Лора…

— Не, сър, няма да им дам възможност пак да ми се присмиват, като че ли съм по-лоша от тях. Когато ги видя, ще съм с вдигната глава, ще им покажа, че съм постигнала нещо. Със сигурност няма да ги моля да им шия дрехи или да поддържам къщите им, което е всичко, което може да прави някой като мен.

Устните й вече трепереха и Спенс разбра, че тя ще се разплаче всеки момент.

— Съжалявам, мисля, че просто не те разбирах — каза той тихо.

— Да, не разбираше.

Лора мина бързо покрай него, излезе, заобиколи къщурката и отиде в килера. Блъсна вратата, заключи се отвътре, седна и се разплака. Не искаше пред никого да показва мъката си, най-малко пред някой, който е имал достатъчно пари да учи медицина, който никога не е ял само картофи и фасул месеци наред.

Спенс веднага я последва. Той почука на външната врата и извика:

— Казах, че съжалявам. Излез, преди да си замръзнала. Твърде е студено за жена без връхна дреха.

— Махай се, остави ме на мира. Не се притеснявай за мен.

— Виж, исках да ти помогна, това е всичко.

— Не си прави труда. Нямам нужда от ничие милосърдие, дори от твоето.

— По дяволите, два пъти ти се извиних. Дори не зная как се започна. Казах ти само, че ще работя няколко дни на железницата. Мислех, че ще се радваш да се отървеш от мен за малко.

— Всичко е заради парите, но няма да взема и цент от тях.

— За бога, Лори…

Джеси често й казваше тези думи. Тя опря главата си в дъсчената стена и затвори очи. За пръв път в живота си трябваше да признае, че се страхува да остане сама, без никой до себе си, освен дъщеря си. Всъщност не бе различна от другите жени — жадуваше за взаимна обич. Но най-вече не искаше той да си тръгне.

— Е, сигурно няма да ми говориш — извика Спенс. — Като ти стане студено, ще излезеш. Тъй като съм без ботуши, краката ми замръзват, така че аз се връщам в къщата.

Като чу отдалечаващите се стъпки, Лора зарида. Винаги бе знаела, че той ще си тръгне, но не бе очаквала това да стане преди месец май. Така бе свикнала с него, струваше й се, че той й принадлежи тук. Дори харесваше рошавата му коса сутрин на закуска, защото изглеждаше като уязвимо момче, а не сериозен мъж, какъвто беше. А когато седеше пред огъня и люлееше Джеси, бебето като че ли бе негово.

Искаше й се да го бе срещнала, преди да се омъжи. С тази черна коса и сини очи той навярно би бил най-красивият ерген в щата Джорджия и със сигурност заслужава много повече от това, което е получил от живота. За нищо на света не би постъпила като Лидия.

Известно време Лора седеше неподвижно, осъзнавайки, че се е самозалъгвала, като е вярвала, че го е приемала като лекаря на Джеси, приятел на Джес. Той означаваше много повече за нея. Това бе мъжът, когото трябваше да срещне преди Джес. Отхвърли мигновено тази мисъл, знаеше, че е глупаво да си фантазира. Богатите образовани мъже не проявяват почтен интерес към странни селски момичета в брезентови рокли.

Треперейки от студ, тя отключи вратата. С ръце на гърди се потопи в ледения вятър и се затича към къщурката. Зад ъгъла срещу нея излезе Спенсър Хардън.

— Каза, че влизаш вътре — извика Лора. Той съблече палтото си и я наметна с него.

— Можеш да направиш луд скандал, ако искаш, но, за бога, хайде, ела на топло — каза й той. — Не зная защо, но имаш нервна криза.

— Нямам — изкрещя тя, дърпайки се.

— По дяволите, в криза си. Ще се разболееш за нищо.

Изгубил търпение, той я взе на ръце и тръгна към входната врата.

— Знаеш ли, много е хубаво, че Чен Ли не говори английски, иначе щеше да каже на всички, че си луда жена.

— Пусни ме!

Протягайки се, той успя да отвори вратата и да прекрачи прага. Затвори я с ритник, прекоси малката стая и стовари Лора на леглото. Трябваше му време да възстанови нормалното си дишане. Когато я погледна, тя се бе свила на топка и цялата трепереше.

Спенс седна на леглото и докосна рамото й. Чувстваше се безпомощен.

— Лори, недей. Трябва да се овладееш.

— Не мога.

С периферното си зрение видя, че Чен Ли излезе. Странното малко човече очевидно искаше да се махне оттук, а той пък държеше да остане насаме с Лора. Спенс започна да разтрива гърба, раменете и врата й.

— Лори…

— Изчезвай, и бездруго това искаш.

— Не мога да ти помогна, ако не зная как — каза той нежно. — Хайде, не си причинявай болка.

— Защо аз нямам право да се страхувам като другите? Защо трябва да съм силна? — извика тя.

— От какво да се страхуваш?

— Не зная. Аз само работя… и… на никого не му пука за мен. Не мога повече така.

Той я повдигна и я прегърна.

— Ти няма да позволиш на никой да ти помогне — промълви Спенс и погали меката й коса.

Тя зарови лицето си в ризата му, прегърна го с две ръце и се разрида. Не искаше никога да пусне топлото му здраво тяло, но знаеше, че трябва да го направи. Изведнъж се дръпна, засрамена от неочаквания си изблик. Въздъхна и каза:

— Не мога нищо да свърша — няма край… Ако отидеш да работиш на железницата, ще мисля и теб.

— Всичко ще е наред.

— С Джес не беше така.

Той си помисли, че накрая разбра причината за всичко.

— Всичко е заради Джес, нали?

— Не.

Тя изтри сълзите си с края на престилката си и го погледна.

— Джеси дори не с тук, той си отиде.

— Искаш ли да поговорим за това?

— Вече не. Понякога ми се искаше да плача, но не можех да го направя — страхувах се, че ще загубя и бебето и ще остана сама. Но не ми се е плакало за това, което си мислиш. Този Джеси Тейлър, който се върна от войната, ми беше чужд.

— Разбирам.

— А след като дойдохме тук, стана още по-зле, защото много рядко се виждахме. — Тя го погледна с влажни мигли и каза: — Като че ли беше омагьосан от парите, които искаше да направи, и единственото нещо, което искаше, беше още и още пари. Ако кажех нещо за това, че рядко сме заедно, той ме упрекваше, че му преча, че не искам той да успее — но не беше така.

Секването на гласа й го впечатли повече от думите.

— Ако е мислил, че му пречиш, не е бил прав.

— Да.

— Хей, с чии пари е дошъл тук?

— Не му бяха достатъчно, той винаги искаше повече. Искаше да живее като богатите хора и умря, докато се мъчеше да постигне това, Спенс. Не успях да го убедя, че смисълът не е във вещите, които притежаваме, а в самите нас, в нашите взаимоотношения.

— Не е бил прав.

— А сега ти започваш да говориш за пари, за това, че Джеси има нужда от по-добър живот от този, който мога да й предложа, и аз не издържам повече. Правя всичко, което мога, но никой не го признава.

— Съжалявам, Лори, искрено съжалявам.

Той бегло огледа стаята. Тук нямаше вещ, за която би дал повече от двайсет долара. Почти й бе казал, че е много труд нищо не е постигнала. Сега разбра, че думите му могат да се изтълкуват и че е безполезна.

— Ти просто не трябва да работиш толкова много, не бива.

— А какво трябва да направя? Да се откажа? Понякога ми се иска да си издълбая дупка, да се скрия и там да умра, но си казвам, че не мога да постъпя така с Джеси, тя има само мен и заслужава много повече.

— Лора, това са глупости. Чуваш ли се какво говориш?

— Не искам да израсне като мен. — Тя подсмръкна и изтри с ръка сълзите си. — Искам да знае, че не е никоя.

Лора отпусна ръката си и той я хвана. Започна да гали грубата й изпръхнала кожа с пръстите си и откри, че нейните са малки и тънки.

Тя го погледна и пъстрите й кафяви очи му се сториха почти златисти. Спенс се вгледа в тях и почувства в себе си жажда за любов, която дълго бе потискал. Обзе го желание, което бе по-силно от разума му. С всеки свой нерв чувстваше женствеността на тялото й. Той я хвана за раменете, наведе се и леко я целуна. Почувства как тя потръпна, отговаряйки на целувката му.

За миг тя си каза, че не трябва да го прави, но после го прегърна, докато той страстно я целуваше. Вече не му се противеше. Обви с ръце врата му, целуна го жадно и забрави всички благоразумни мисли.

Спенс започна да целува ухото и шията й, при което я побиха тръпки на удоволствие. Като че ли тези нежни бързи милувки я върнаха към живота и й обещаха екстаз.

— Искам да те любя — каза тихо той. — Имаш нужда от това, колкото и аз.

Със затворени очи тя прошепна:

— Да, и аз го искам.

Спенс я положи нежно на леглото и се вгледа в лицето й, като си мислеше, че тя сигурно е най-красивата жена на света. Очите му се преместиха надолу, огледаха обещаващото и стройно тяло и едрите гърди, които напираха под избелелия корсаж. Искаше му се да я види гола. Искаше му се да почувства плътта й под тялото си. С една ръка разкопча нетърпеливо роклята й, а с другата — ризата си. С един замах извади ризата от панталоните си и я хвърли заедно със сакото на пода. Легна до Лора и започна да гали косата й, лицето и нежната кожа около раменете. Дъхът й замря, когато ръцете му потърсиха гърдите й.

— Недей, скоро родих — възпротиви се тя леко.

— Лори, за мен е важно ти да си добре. Искам да ти доставя удоволствие.

Ласките му й причиниха силна, но приятна болка.

— Недей — промълви тя, — моля те.

— Какво ме молиш? — попита той тихо. — Кажи ми какво искаш да направя.

— Не зная, само не искам да спираш.

Той изгаряше от желание и отново целуна устните й.

— Сигурна ли си?

— Твърде дълго чаках, Спенс. Люби ме. Искам те.

Целуна я по шията, докато си сваляше панталоните.

Тя силно стискаше очи и хапеше устните си. Той започна да я целува по гърдите, докато с ръце галеше бедрата й. Когато бе напълно възбудена и готова да го приеме, проникна в нея.

— Да — простена Лора и се притисна в него. — Не спирай.

Тя обви с крака кръста му и започнаха да се движат в ритъм.

Кръвта му биеше в ушите и заглушаваше стенанията й. Достигна кулминационния момент и почувства облекчението. Прегърна я и остана така, но скоро се върна на земята. Известно време тя го прегръщаше, затаила дъх. Почувства се напълно удовлетворена. Накрая той легна до нея, прегърна я с една ръка и се вгледа в тавана. Беше толкова спокоен, че тя чуваше как бие сърцето му. Лора лежеше и замечтано си мислеше, че иска да остане така завинаги.

Нямаше намерение да прави любов с нея, но просто така стана, каза си Спенс. Не, лъжеше се. Искаше я повече от всичко, но това не го оправдаваше, нищо не би могло да го оправдае. Той я желаеше и се възползва от нейната самота и навярно когато тя се осъзнае, ще го намрази. Или ще намрази себе си. Спенс не можеше да позволи това да стане. Вината бе негова, не нейна — напоследък само за това мислеше, опитваше се да си тръгне, но не успя. Утре щеше да замине с бригадата за поддръжка на железницата.

Той погледна към нежната копринена кестенява коса, която падаше върху голите й рамене. Запита се какво си мислеше тя, дали й бе доставил удоволствие, както тя на него. Дали осъзнаваше какво красиво тяло има? Тази мисъл го възбуди отново и Спенс се почувства като дивак. Ако не стояха така нещата, ако я бе срещнал преди Джеси, преди Лидия…

Може би тя се чувстваше твърде неудобно, за да го погледне, затова и той не искаше да среща погледа й. Погали с ръка косата й, търсейки думи.

— Съжалявам — каза Спенс, — не исках това да стане.

Съжалението, което Лора долови в думите му, й подейства като плесница. Значи тя бе глупачка: страст, а не любов се криеше зад всичко. Бе му се отдала инстинктивно, надявайки се, че и той я обичаше по някакъв начин. Навярно сега за него беше курва. Тя успя да каже:

— Не се притеснявай, вината е колкото твоя, толкова и моя.

Тези думи го засрамиха.

— Мисля, че и ти съжаляваш, нали?

Какво трябваше да каже? Не й се искаше да създава още по-лошо впечатление, преглътна болката и каза:

— Да.

— Вината не е твоя, аз знаех какво ще се случи.

— Аз бях женена, имам представа от тези неща.

Тя се отдръпна, седна с гръб към него, чувстваше се неудобно от голотата си.

— Не може да се каже, че си ме изнасилил.

— Лора…

— Моля те, недей. — Тя вкопчи ръце в ръба на леглото. — Тъй като все още кърмя Джеси, няма да забременея, така че не се притеснявай.

— За бога, Лора, не става въпрос за това.

Тя се наведе и взе дрехите си от пода, доволна, че той не може да види лицето й.

— Мама ми го е казвала. Бях още малка да мисля за такива неща, но тя знаеше, че няма да може да ми го каже, като порасна.

Той въздъхна дълбоко, осъзнавайки, че трябва да си плати за удоволствието.

— Ако искаш, ще се оженим. Докато се оправиш, аз ще сляза във форта и ще говоря със свещеника на лагера.

Унижена, Лора едва промълви:

— Искам повече от това.

Разбирайки погрешно думите й, Спенс каза:

— Няма време за нищо друго. Казах на Хоторн, че ще замина утре, и не зная кога точно ще се върна — може би след няколко седмици, така че трябва да го направим днес. А когато през май тръгна за Сан Франциско, може или да дойдеш с мен, или като намеря Джош, ще се върна да те взема.

Тя замълча и той добави:

— Може и двамата да не го искаме, но за мен няма значение. Може би това е най-добрият вариант: Джеси ще си има баща, а Джош — майка. Просто добра сделка. Поне ще има някой, който да се грижи за теб.

Борейки се със сълзите си, тя нахлузи роклята през главата си, пъхна бързо ръце в ръкавите и стана.

— Спенс, на една жена не й е особено приятно да чуе това. Миналия път се омъжих заради Дани и ако се омъжа пак, ще е заради мен самата. И ще е за някой, който ме обича, а не за някой, който ще го направи по задължение. — Лора обърна лице, за да не може той да я гледа, и добави: — Трябва да искам да стане твоя съпруга, Спенс, а в този момент не искам. — При тези думи се обърна и го погледна в очите. — Наистина беше страхотно — каза тя спокойно, — но това не е достатъчно, за да ти подаря живота си. Ако търсиш емоции, иди при курвите, те могат по-добре да си свършат работата от мен.

— Не съм казал, че това търся. Казах, че мислех…

— Аз търся някой, който ще иска да прекара живота си с мен, да остарее с мен. Искам да бъда всичко за него, Спенс. Всеки, който ми предложи брак, трябва да е готов да ме убеди, че обича само и единствено мен. В противен случай ще си остана вдовица за цял живот. Това е, което исках да кажа.

— Е, беше си цяла реч.

— Дойде от сърцето ми — каза Лора простичко. После огледа разчорлената му черна коса, мъжествените широки рамене и се обвини, че е постъпила като глупачка. Човек като него никога не би се влюбил в нея. — Тъй като ще тръгваш утре, тази нощ можеш да останеш тук. Като се върнеш, мисля, че е по-добре да си потърсиш друго място. Ще ни липсваш на мен и на Джеси, но не трябваше да правим това, което току-що направихме. И тъй като не мисля, че ще забравя какво се случи, ще ми е трудно да те виждам близо до мен.

Този поглед дълго щеше да го преследва.

— Разбирам — каза той твърдо. — Това е нещото, за което най-много съжалявам в живота си.

— Трябва да се захващам за работа, иначе няма да успея да изпера и изгладя дрехите до утре. Ще се постарая ризите ти да са готови, преди да си легна.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— След като си събереш багажа, можеш да насечеш дърва. Вероятно ще имам нужда от още много дърва, преди да се стопли времето.

След като тя стана от леглото, Спенс почувства в себе си някаква огромна празнота.

— Ще насека дърва, колкото мога, и ще ти оставя пари. Това е най-малкото, което мога да направя.

Лора се обърна и го погледна гневно.

— Не ме карай да се чувствам по-зле, доктор Хардън — каза грубо тя. — Може да съм грешница, но не съм курва. Не искам повече да чуя за пари — никога.

Той се облече мълчаливо, мислейки си, че не би могъл да й помогне с нищо друго. Когато седна да обуе панталоните си, видя, че тя яростно меси тестото. Спенс се почувства като че ли току-що бе загубил най-добрия си приятел.