Анита Милс
Опасен мъж (15)

— Глупак, пълен глупак! — нареждаше Гиб Хана, докато сновеше из празното място край огъня. — Беше ти казано да убиеш копелето! Трябваше да изглежда като грабеж, но ти бях наредил да го убиеш!

Приближи се към седналия с гръб Боб Симънс и го ритна с ботуш.

— Трябваше да те бутна в огъня и да те гледам как гориш.

— Гиб, той хвърли нож по мене! Ето — виж това, ако не вярваш. За малко не ми отряза ръката — заяви Симънс, показвайки напоения с кръв парцал, пристегнат около дясното му рамо. — Проряза ме дълбоко, Гиб. Но аз го прострелях, сигурен съм. Видях го как се строполи на земята.

— Но не си го убил. Бях ти казал да го убиеш.

— Ти дори не си сигурен, че това е момичето — подчерта Чарли Пиърс. — Може и да е, но може и да не е.

— Възнамерявам да разбера — скастри го Хана. — Но исках първо да се отърва от Макрийди.

— Той се представя сега за Херик — отбеляза Лий Джаксън.

— Мисля, че няма нищо общо с момичето на Хауърд. Забелязах, че револверът му е пристегнат с ремък. Малцина правят това, нали? Да — отговори си Чарли сам. — И ето я моята идея. Първо се представя за Мак Макрийди, а сега за Ричард Херик. Е, за мен е ясно като бял ден, че той се крие от някого и това не сме ние! Мисля, че бяга от закона, а момичето вероятно е негова любовница.

— Има логика — съгласи се Лий. — Ако не знае, че я търсим, защо ще бяга и ще си сменя името?

— Така е, защото нито един от вас няма достатъчно ум или съобразителност да разбере — промърмори Гиб. — Ако не е знаела, преди вие двамата да се качите във влака, тогава е разбрала.

— Не и ако не е Хауърд.

— Аз пък ви казвам, че е тя.

— Тогава какво прави той с нея? — попита Лий.

— Не знам.

— Казвам ти, аз съм прав — упорстваше Чарли. — Те бягат, но не от нас.

— Трябваше да я отвлечете, когато имахте шанс — измърмори Хана.

— Не можехме, Гиб — отбеляза Лий. — През цялото време той беше около нея. Освен това, ако толкова много искаше, имаше възможност да го направиш във фермата на Гуди. А ти само стоеше под едно дърво с пура в уста и чакаше ние да свършим работата вместо теб.

— Не знам кой те определи за главатар — промърмори Боб.

— Какво каза? — попита Гиб с измамно тих глас.

— Искаш да го повторя силно? Добре, наистина започна да ми омръзва и се уморих да ме мотаеш напред-назад. Мисля, че след като всички имаме дял в парите, трябва да имаме дял и в решенията. Няма да помагам да хванем момичето, ако не знам какво ще правиш с нея. Няма да убия…

При допира на револвера на Хана в главата му думите му замряха и ушите му не чуха изстрела. Той политна напред, инстинктивно протегна ръка, крайниците му потрепериха и повече не помръдна.

Парлива диря пушечен дим се разнесе в тишината, докато Гиб Хана огледа един след друг Чарли и Лий. Лека, почти презрителна усмивка изкриви устата му.

— Още някой да недоволства от моето ръководство?

Мина време, преди някой да проговори. Пиърс пръв се съвзе:

— Хей, аз не се оплаквам — щом ще взема дела си, всичко е наред.

— Не е хубаво да убиваме жена. Това е… — рече Джаксън, с поглед, прикован върху трупа на Боб Симънс.

— Стресна ли се, Лий? — попита Гиб с насмешка.

— За бога, Гиб, той беше при Гетисбърг! Остави го, той само мисли, че не е правилно да убиваме дъщерята на Джак, това е всичко. Съгласен е ти да ни водиш, нали така, Лий?

— Кажи само, че няма да я убиеш.

— Забравихте ли, че тъкмо Джак изигра всички ни? Щом и бездруго ще получиш своята една трета, какво те интересува?

— Той е заминал, докато още е била малка, Гиб. Тя не е виновна. Защо мислиш, че изобщо знае за златото?

— Защо мислиш, че не знае? — възрази Хана.

— Не знам.

— Не ви ли се струва дяволски странно, че тя пътува с конте като Макрийди? Не е ли дяволски странно, че слязоха от влака и дойдоха пеша?

— Да — отстъпи Чарли. — Но ако все пак не е тя?

— Казвам ви, тя крие нещо и го крие от нас.

Хана издуха последните струйки дим от дулото на револвера и погледна Лий Джаксън в очите.

— Играй по правилата, Лий — рече той с кадифен глас, — и ще получиш една трета от златото. Ако сбъркаш, Чарли и аз ще си поделим всичко.

Тъй като Джаксън не отговори, Гиб го подтикна:

— Е? Какво решаваш?

— Не се страхувам от теб, Гиб — излъга Лий. — Но искам да прибера своя дял, така че оставам.

Хана пъхна револвера в кобура.

— Така си и помислих, но исках да съм сигурен. Докато Пиърс въздъхна облекчено, той добави:

— Докато ме няма, вие двамата ще се погрижите за Боб. До сутринта вече ще вони.

— Какво ще правиш? — попита предпазливо Джаксън.

— Ще отида сам да огледам града. Може би ще кажа на шерифа, че Ричард Херик се издирва.

— Трябва да имаш писмена заповед — напомни му Чарли.

Гиб сви рамене:

— Той няма да разпитва един рейнджър. Трябва само да кажа, че заповедта е на път. Не зная, още не съм решил. Знам само, че ще се отърва от Макрийди или Херик, или както там се казва.

— А после?

Устните на Хана бавно се разтегнаха в усмивка.

— Знаете ли, тя е наистина хубаво момиче — каза той тихо. — Може би е дошло време за ухажване.

Усмихна им се, метна се на коня и препусна.

— Този човек е по-опасен от гърмяща змия — промърмори Лий след тръгването на Гиб. — И аз няма да стоя наоколо, за да ме ухапе.

— Вярно.

— Студенокръвен е.

— Да.

— Той няма да дели на три, Чарли. Постепенно ще ни застреля един по един.

— Може би.

— Човек започва да се чуди какво е станало с Евънс, Тейт и Конърс, нали? Всеки един от тях умря преждевременно и хич няма да се изненадам, ако Гиб им е помогнал.

— Да.

Пиърс сведе поглед и забеляза кръвта на Симънс, която бе образувала локва върху червената глинена пръст.

— Исусе!

— Сам ще хвана момичето — реши внезапно Лий. — Ще разбера дали е дъщерята на Хауърд и после ще й кажа, че не сме алчни — искаме само нашия дял. Тя може да вземе третината на Боб, а ние с теб получаваме останалото. Ще й стигнат до края на живота. Може да ги прибере и да се върне там, откъдето е дошла.

— Нима изключваш Гиб?

— Точно така, по дяволите! Иначе няма да видя нищо от парите.

Лий огледа сериозно Пиърс.

— Няма да останеш с него след всичко това, нали?

— Не — въздъхна Чарли тежко. — Бях свикнал да го слушам, нали разбираш. Сега знам, че е само един убиец. Такъв е, Лий — убиец. Това злато го направи алчен. По дяволите, няма да миряса, докато не получи всичко!

— Да, няма да се изненадам, ако той има нещо общо с останалите. Дяволски странно е, че всички те са мъртви — Евънс, Тейт, Конърс, Франк, майор Хауърд също.

— Команчите хванаха Франк. А майорът умря, преди Гиб да надуши къде е — напомни Чарли. — Ако знаеше, щеше да избяга с цялото злато.

— Да, ама всички те умряха преждевременно, нали? И знаеш ли какво? Никой не е виждал от доста време Маккормик. Мисля, че и той е мъртъв и просто не са открили тялото му. Гиб сигурно се е погрижил и за него.

— Или е така, или се е отказал да пипне парите.

— Мъртъв е — заяви Лий. — Човек не потъва вдън земя ей тъй, ако е жив.

— Хауърд така направи — напомни му Чарли.

— Да, ама парите бяха у него. Аз говоря за другите. За последен път са видели Пийт Маккормик заедно с Гиб. Май не е много здравословно да се навърташ около него, нали?

Лий помълча дълго и най-накрая вдигна очи.

— Е, какво избираш? Ще останеш ли с Гиб?

— Не. Мисля, че е по-добре да делим на две и да успея да запазя своя дял.

— На три: ако момичето ни заведе при златото, получава дела на Боб. Ще играем честно, нали?

— Добре. Но Гиб има преднина пред нас и аз наистина не искам да го срещам. Ако ни види в града, всичко ще разбере. Трябва много да внимаваме, Лий.

— Ако добре го познавам, той първо ще огледа града и ще обмисли своя ход. Мисля да минем по задния път, да влезем в пансиона и да вземем момичето.

— Как?

— Ще почукам на вратата и когато отвори, ще хвърлиш сакото си върху главата й и ще й запушиш устата. Ако е чисто, ще я изнесем през задното стълбище.

— Ами ако няма такова? Задно стълбище, имам предвид.

— Нали е пансион? — възрази Лий. — Докато Гиб крои планове, ние ще се измъкнем от града.

— Ами комарджията? — попита внезапно Чарли.

— Ако Боб наистина го е ранил, Херик, или както му е там името, няма да окаже голяма съпротива. А ако тя не е дъщерята на Хауърд, ще я пуснем да си върви. Може да се върне при любовника си. Искам само да намерим златото.

— Гиб ще ни открие и ако вземем момичето, той ще тръгне след нас.

— Но ние няма да се насочим към Сан Анджело. Не още. Не, ще тръгнем назад през река Колорадо. Не разбираш ли, Чарли? Той ще очаква да отидем в Анджело, а ние ще хванем другия път. Можем да се укрием за известно време в Остин, докато той се откаже. После госпожица Верена, ти и аз откриваме къде е скрил Джак златото, поделяме го и се разделяме, така че Гиб няма да търси една следа. Аз… аз потеглям за Калифорния с моя дял. Отивам на топло.

— Дано да не е в ада — промърмори Чарли. — Мисля, че Гиб не е от хората, дето ще се откажат. Преди да заминеш нанякъде, по-добре да го убием.

Лий Джаксън млъкна, за да обмисли идеята, и после кимна:

— Добре. Ще вземем момичето, ще се върнем тук и ще издебнем копелето. Мисля, че го заслужава заради Боб.

— Ако е същото момиче, ще я вземем ли в Остин с нас?

— Ще бъда искрен с нея.

— Ами ако тя не се съгласи? Ами ако иска да запази всичка за себе си?

— Ще й кажа, че ако попадне на Гиб, няма да получи нищо.

— Има логика — отсъди Чарли. Погледна трупа на Симънс и въздъхна: — Гиб нямаше право да го убива, никакво право.

— Вярно.

— Наоколо е само червена глина — много ще е трудно да го погребем.

— Нямаме време, а и без това проклетите койоти ще го изровят. Не, ако ще правим нещо, трябва да е сега.

Чарли се отмести от огъня и забеляза мазната филцова шапка на Боб Симънс. Занесе я до тялото и внимателно я постави върху напоената с кръв коса. После се отдръпна.

— Гиб ти причини зло, Боб, голямо зло, но аз и Лий ще го накараме да плати за това.