Кийт Р. А. Декандидо
Кръгът на омразата (9)

Седем

Каменната стая, в която се помещаваше седалището на Трал като военачалник на Ордата, беше студена. Трал си я харесваше такава. Орките не обичаха студа и не се чувстваха комфортно в нея. Точно затова беше студена. Той установи, че не е много добре за другите да се чувстват комфортно в присъствието на своя водач. Така че, когато обектът се изграждаше, даде указания каменната зидария да е дебела и да няма прозорци. Осветлението се осигуряваше само от фенери, защото факлите излъчваха повече топлина.

А и невинаги беше толкова студено, че да е наистина неприятно. Той не искаше неговите хора да се измъчват, когато имат въпроси, но и не желаеше да бъдат съвсем спокойни. Трал беше изминал труден път и знаеше колко ценно и деликатно беше сегашното му положение. Затова се възползваше максимално от всяка възможност, дори и от нещо уж толкова маловажно, като поддържането на хладината в тронната му зала.

Сега той имаше среща с Калтар, неговия шаман, и Бъркс, най-силния му воин. Двамата бяха застанали пред Трал, който седеше на стола, облицован с кожите на същества, които сам бе убил.

— Хората са все още в Нортуоч. Последното, което научихме, е, че е пристигнал кораб с още войски. Струва ми се, че те се укрепват.

— Едва ли. — Трал се облегна назад в стола си. — Лейди Праудмуър ме информира, че изпраща един от нейните военни командири да разследва доклада на капитан Болик.

Бъркс застана мирно:

— Нима не вярват на думите на един воин?

Калтар, чиято зелена кожа беше избледняла и сбръчкана от възрастта, се разсмя с цяло гърло:

— Сигурен съм, Бъркс, че те вярват на думите на орк толкова, колкото ти би повярвал на думите на човек.

— Хората са страхливи и жалки — каза Бъркс примирено.

— Хората от Терамор не са такива — наведе се Трал напред. — И аз няма да позволя да се говори лошо за тях в мое присъствие.

Бъркс потропа с крака и Трал трябваше да се удържи, за да не се разсмее. Жестът му напомни човешко дете, внезапно избухнало в гняв; сред орките обаче това беше нормален знак на недоволство. Независимо че беше господар на клановете, имаше дни, когато Трал трябваше съзнателно да си напомня, че не е отгледан от себеподобните си.

— Това е нашата земя, Трал! Хората нямат никакви права върху нея. Нека да си ходят обратно през Голямо море, а ние да заживеем така, както живеехме, преди демоните да ни прокълнат — далеч от всякакво скверно влияние, тленно или не.

Трал поклати глава. Той смяташе, че тези спорове са приключили още преди две години:

— Хората притежават най-лошата земя в Калимдор. Дори ние не взехме Калните блата. Хората на Джейна…

— Джейна? — подигравателно се усмихна Бъркс.

Сега вече Трал се изправи:

— Внимавай много, Бъркс. Лейди Праудмуър е заслужила моето уважение. Но ти бързо го губиш.

Бъркс се сви.

— Съжалявам, военачалник, но вие трябва да разберете, че сте отгледан от тях. Това понякога… не ви позволява да видите това, което е очевидно за всички нас.

— Виждам всичко, Бъркс. Трябва ли да ти напомням, че именно аз отворих очите на орките в този свят, които бяха станали жертва на демонското проклятие и на човешкото робство, като им припомних кои са те. Не си въобразявай, че можеш сега да ми четеш лекции за…

Бяха прекъснати от задъхан млад орк, който връхлетя в стаята:

— Гръмотевични гущери!^[1]

Трал премигна. Тъндър Ридж, домът на въпросните създания, беше далеч оттук — ако имаше такива в Оргримар, щеше да има по-сериозно предупреждение.

— Къде? — попита Бъркс.

— Не тук очевидно — каза Калтар унищожително, — в противен случай нямаше да изпратят само един млад вестоносец.

Наистина момчето носеше обица на носа във формата на светкавица, което означаваше, че е вестоносец. Без съмнение той беше тичал чак от Тъндър Ридж, за да докладва на Трал.

— Говори — каза Трал на младежа.

— Аз съм от дефилето Драйгълч^[2], военачалник. Гръмотевичните гущери… те избягаха от хребета, наистина.

— Как е възможно това? — прекъсна го грубо Бъркс.

Трал го изгледа сърдито:

— Остави го да говори и може да научим. — И подкани момчето: — Продължавай.

— Един фермер, казва се Тълк, чул бясното топуркане. Той повикал синовете си и прогонили гущерите, преди наистина да унищожат реколтата. Но досега никой не е чувал за гръмотевични гущери, които бягат от хребета, затова Тълк, съседът фермер и неговите синове отишли на хребета, наистина.

Трал кимна. Тъндър Ридж беше заобиколен от гъста гора с дебелостволи дървета, през които гущерите не можеха да преминат. Друг можеше да мине внимателно или с промушване през гората, но гръмотевичните гущери не се движеха така.

— Когато пристигнали, те видели, че гората е изравнена със земята, наистина. Гущерите… те си направили пътека за бягство от хребета. Фермерите се страхуват за реколтата си, наистина.

Трал обаче все още мислеше за първото:

— Изравнена? Как точно изравнена?

— Дърветата. Всички били отсечени. Само пъновете се виждали на около педя разстояние от земята.

Бъркс попита:

— Къде са били отнесени?

Момчето сви рамене:

— Не знам. Нямало никакви клони, нищо, само пъновете.

Клатейки глава, Трал попита:

— Как е възможно това?

— Не знам как е възможно, военачалник — каза момчето, — но това е, което се случи, сигурен съм в онова, което ви говоря, наистина.

— Добра работа свърши. — Трал поздрави момчето. — Потърси си ядене и нещо за пиене. Може да има още въпроси към тебе, след като се нахраниш.

Като кимна, момчето каза:

— Благодаря, военачалник. — И избяга навън.

— Хората — извика Бъркс веднага щом момчето напусна тронната зала. — Те трябва да са. Те са питали за дървесина от гората в Тъндър Ридж много пъти. Очевидно никой орк няма да оскверни земята по такъв начин.

Въпреки че Трал не беше склонен да мисли лошо за хората, Бъркс беше прав, че нямаше орк, който би дръзнал да извърши нещо подобно:

— Те не биха могли да транспортират толкова дървен материал от Тъндър Ридж до брега, без някой да ги забележи. Ако са се придвижвали по суша, щяха да бъдат забелязани, ако са летели с въздушни кораби — също.

— Има и трети начин — каза Калтар.

Въздъхвайки, Трал отново поклати глава:

— Магия.

— Да, магия — каза Бъркс. — И най-могъщият магьосник в Терамор е твоята безценна лейди Праудмуър — самата Джейна.

— Не е лейди Праудмуър — каза Калтар. — Това унищожаване на земята е осъдително — и хората са хем виновни, хем не са виновни.

— Какво би следвало да означава това? — попита сърдито Бъркс.

— Ти говориш със загадки — каза Трал. След това се засмя: — Както обикновено.

— Тук имат пръст велики сили, Трал — каза Калтар. — Могъщо магьосничество.

Бъркс отново тропна с крак:

— Лейди Праудмуър притежава могъщо магьосничество, а хората имат всички основания да плячкосат горите ни. По-здравата дървесина за техните кораби означава по-лесно нападение на нашите търговски кораби. Освен това така няма да има преграда за гръмотевичните гущери, които ще разорят нашите стопанства. — Бъркс закрачи пред трона на Трал, с лице толкова близо до него, че бивниците им почти се докоснаха. — Това е правдоподобно, военачалник. И ти го знаеш.

Трал бавно изрече:

— Това, което знам, Бъркс, е, че лейди Праудмуър предпочете да се изправи срещу собствения си баща, вместо да наруши съюза между Дуротар и Терамор. Наистина ли смяташ, че сега ще му измени заради горите?

Бъркс се отдръпна, вдигайки ръце:

— Кой знае какво мислят хората?

— Аз знам. Както много охотно подчерта преди малко, Бъркс, аз бях отгледан от хора — видял съм и най-доброто, и най-лошото, което човешката раса може да предложи. И твърдя, че сигурно има хора, които биха направили това, но Джейна Праудмуър не е от тях.

Като скръсти предизвикателно ръце пред гърди, Бъркс каза:

— Не са ни известни други човешки магьосници в Калимдор. Кой остава тогава, военачалник?

— Не зная — усмихна се Трал. — Когато лейтенант Блакмуър ме обучаваше, той ме накара да прочета много философски и научни трактати. Нещо, което съм запомнил от тези уроци, е една мисъл — че истинската мъдрост започва с фразата „Аз не зная“. Индивид, който не може да го признае, никога няма да научи нищо. И аз се гордея със способността си да научавам, Бъркс. — Той се изправи отново. — Изпрати воини в Драйгълч. Опитайте се да издигнете прегради пред гръмотевичните гущери. Осигурете всякаква помощ, от която имат нужда там, за да се приведе положението под контрол. — След това се обърна към Калтар: — Донеси талисмана. Ще говоря с лейди Праудмуър.

— Трябва да предприемем нещо! — Бъркс тропна с крак, макар че Калтар бавно излезе от стаята, за да изпълни нареждането на Трал: — Не да приказваме.

— Говоренето е втората стъпка към усвояване на нещата, Бъркс. Възнамерявам да разбера кой е отговорен за това. Сега отивай и изпълнявай нарежданията ми.

Бъркс понечи да каже нещо, но Трал не му позволи:

— Не искам нищо повече от теб, Бъркс! Ти изясни напълно позицията си! Все пак мисля, че дори и ти разбираш, че нуждите на Драйгълч са най-неотложни. Сега отивай и прави това, което ти наредих, преди стопанствата ни действително да бъдат опустошени.

— Разбира се, военачалник — каза Бъркс. Той поздрави също като момчето, след което напусна.

Трал се надяваше, че кавгата заради Джейна и това, че я защити, си заслужават. В сърцето си знаеше, че е така. Но ако Джейна Праудмуър не беше откраднала дървесината и не беше пуснала гръмотевичните гущери, кой тогава го бе сторил?