Кийт Р. А. Декандидо
Кръгът на омразата (4)

Две

Това, което не разбирам, е какъв е смисълът от мъглата?

Капитан Болик, командир на оркския търговски кораб Оргат’ар, знаеше, че ще съжалява за думите си, макар и да се видя почти принуден да отвърне на въпроса на своя ординарец:

— Трябва ли да има смисъл?

Рабин поклати глава, като продължаваше да почиства капитанските бивни. Това не беше занимание, на което всеки орк се отдаваше, но Болик смяташе, че като капитан на Оргат’ар е негово задължение да изглежда възможно най-добре. Орките бяха благороден народ, откъснат от домовете си и поробен от демони и от човеци. Орките роби са изглеждали мръсни и дрипави. Като свободен орк, живеещ в Дуротан под благосклонното управление на великия воин Трал, Болик искаше да прилича възможно най-малко на робите от миналото. Това означаваше чистене и вчесване, колкото и непривична да беше тази идея за повечето орки. Същото очакваше и от целия си екипаж.

Несъмнено това се отнасяше за Рабин, който изпълняваше много по-усърдно от всички останали членове на екипажа на Оргат’ар нарежданията на капитана. Рабин поддържаше веждите си подстригани, бивните и зъбите си чисти, ноктите изгладени и заострени и си беше оставил украшения с мярка — само една обеца на носа и една татуировка.

В отговор на въпроса на Болик Рабин каза:

— Всичко в света си има своето предназначение, нали, сър? Искам да кажа, че имаме водата, за да ни дава риба за храна, и път, по който да плаваме. Въздухът пък ни дава какво да дишаме. Земята ни дава храна и материал, с който да строим домовете си. Ние правим лодките си от дърветата. А дъждът и снегът ни дават вода, която да пием. Всичко това означава нещо. Сигурен съм, че е така!

Рабин насочи вниманието си върху остренето на ноктите на Болик, затова той се облегна назад върху преградата на каютата:

— Но мъглата не означава нищо?

— Наистина всичко, което прави, е да ни пречи, без да ни дава нищо.

Болик оголи в усмивка току-що почистените си зъби, които блеснаха сред осветяваната от мъждукащ фенер каюта. През илюминатора не влизаше никаква светлина именно заради мъглата, от която се оплакваше Рабин. Капитанът попита:

— Но снегът и дъждът също пречат на пътя.

— Абсолютно вярно, капитане, съвсем вярно. — Рабин завърши с остренето на палеца и се прехвърли на другите пръсти. — Но както казах, снегът и дъждът имат по-голямо предназначение. Дори и да пречат на пътя, най-малкото има някаква полза от тях. Но кажете ми, сър, каква полза има от мъглата? Тя ни пречи да виждаме накъде пътуваме и нищо не ни дава в замяна.

— Може би. — Болик погледна ординареца си. — Или може би просто все още не сме научили каква е ползата от нея. В края на краищата преди не знаехме, че снегът е просто замръзнал дъжд. Преди орките гледаха на снега точно както ти гледаш сега на мъглата. Като на безсмислен проблем. Накрая неговото истинско предназначение, както ти каза — да ни доставя вода за пиене през студените сезони — беше открито. Така че мъглата не е виновна, а по-скоро ние заради това, че все още не знаем истината. И това е така, както трябва да бъде. Светът ни казва какво трябва да научим, когато сме готови да го научим, а не преди това. Така стоят нещата.

Рабин се замисли над думите на капитана, като завърши с остренето и започна излъскването:

— Предполагам, че сте прав. Но това не ни върши много работа в момента, нали, сър?

— Не, наистина. Как се справя екипажът?

— Нормално, доколкото е възможно, предполагам — каза Рабин и сви рамене. — Морякът на вахта казва, че не може да види даже бивните пред лицето си там горе.

Болик се намръщи. Клатенето на кораба беше постоянно, но сега бе по-силно от нормалното. Това обикновено означаваше, че се намират в килватера на друг съд.

Рабин още не беше привършил с ноктите му, когато капитанът стана:

— Ще довършим това по-късно.

Изправяйки колене, Рабин кимна:

— Добре, капитане.

Болик грабна боздугана на баща си и излезе в тесния коридор зад каютата. Оргат’ар — който беше кръстил на своя благороден баща и първи собственик на боздугана Оргат, загинал в битка с Пламтящия легион — беше построен от гоблини, защото той искаше най-доброто. Корабостроителят, сприхав стар гоблин на име Лейдс, беше уверил Болик, че ще направи коридорите извънредно широки, за да са подходящи за размера на орките. За съжаление представите на гоблините за извънредно широк се разминаваха с тези на Болик, така че капитанът едва успяваше да изхлузи масивното си тяло през стълбището, което водеше на палубата. Като се изкачваше по стъпалата, той се сблъска с първия си помощник Каг, който слизаше надолу.

— Тъкмо идвах при вас, сър — усмихна се Каг, а дългите му бивни почти се навряха в очите му. — Трябва да знаем дали и вие сте усетили промяната.

Болик се подсмихна и продължи нагоре, но щом стъпи на палубата, веднага съжали, че не е извикал Каг да се качи. Мъглата беше толкова гъста, че можеше да я разсече с меч. Той познаваше Оргат’ар достатъчно добре, за да стигне пипнешком до края на палубата, а сега това беше единственият начин да го направи. Каг го последва, като всъщност застана лице в лице с капитана, за да могат да се виждат.

Като установи, че наистина не е възможно да се види друг кораб — в действителност Болик почти нямаше никакви емпирични доказателства, че изобщо се намират във вода, тъй като и това на практика не се виждаше, — той се обърна към първия си помощник:

— Какво става?

Каг поклати глава:

— Трудно е да се каже. Лостовият твърди, че е забелязал нещо, но сам не знае какво. Първо му заприличало на някой от военните конвои на Терамор, а после, че не било изобщо нормален кораб на орки или човеци.

— Какво мислиш ти?

Без да се колебае, Каг каза:

— Постовият няма причини да лъже. Щом казва, че е видял военни от Терамор, а после — нещо друго, това означава, че корабите са били два. Освен това килватерът е достатъчно широк за два или за един, който се върти в кръг. В тази мъгла всичко е еднакво.

Болик кимна в знак на съгласие. Вак, морякът на вахта, можеше да зърне две петънца на хоризонта и веднага да каже кое е риболовна лодка и кое кораб, превозващ войски. Вероятно можеше да каже дори дали риболовната лодка е построена от гноми или от човеци и дали корабът, превозващ войски, е направен преди или след нашествието на Пламтящия легион. Явно бе прав и сега.

— Три кораба толкова близо, значи се очакват неприятности. Може би трябва да включим сирената. Дай…

— Кораб на хоризонта!

Като хвърли поглед нагоре, Болик се опита да различи Вак, но мачтата беше погълната от мъглата. Гласът на Вак долетя от това, на което човеците казваха гарваново гнездо поради причини, които Болик така и не разбраха — той знаеше, че гарван е вид птица, но не беше сигурен какво общо има гнездото с наблюдателния пост.

Каг извика:

— Какво виждаш?

— Приближаващ се кораб! Човеци! Не се вижда никакъв флаг!

— А военният кораб?

— Сега го няма, но преди секунда го мярнах! Движи се успоредно с нас!

На Болик това никак не му хареса. Човешки кораб, плаващ без флаг, обикновено означаваше пиратски кораб. Можеше и да не са пирати — да развяваш флаг в такава мъгла беше почти безсмислено, — може би просто не виждаха оркския кораб. Капитанът не смяташе да рискува с вероятности — или с товара си. Ако кафезите в трюма не бъдеха доставени непокътнати в Рейзър Хил, Болик няма да получи парите, което значеше, че на екипажа няма да бъде платено. А време, в което екипажът не получава заплата, изобщо не е добро време за собственика на кораб.

— Надуй сирената. И постави охрана пред товарното отделение.

Каг кимна:

— Слушам, сър.

— Харпуни!

При вика на Вак Болик изруга. Харпуните означаваха две неща. Едното беше, че другият кораб е взел Оргат’ар за голямо морско създание, като кит или морски дракон. Другото — че те са пирати, а харпуните са прикачени към абордажни въжета. И тъй като морските дракони и китове обикновено не мигрираха толкова далече на север, Болик беше почти сигурен, че е второто.

Харпуните се забиха в палубата от страната на стълбището, което водеше към помещенията под палубата, а другите им попадения Болик не можеше да види в мъглата. След това въжетата, които бяха прикрепени към тях, се изпънаха.

— Приготви се за абордажници! — изкрещя Каг.

Болик чу някой да вика:

— Срежете въжетата!

Шум от удар на юмрук, попаднал на плът, беше последван от думите на Каг:

— Глупости! Тези въжета не могат да се срежат с меч, а и ще изложим себе си на атаките.

Всички разговори бяха прекъснати от появата на самите атакуващи, изникнали като с магия в мъглата. Бяха хора, и то без каквато и да е военна униформа. Освен това Болик не беше сигурен с какво са облечени — човешката мания да се навличат повече, отколкото е абсолютно необходимо, винаги го бе озадачавала. Той знаеше какво носят военните на лейди Праудмуър, но това не бяха те.

— Убийте пиратите! — изкрещя Болик, но екипажът му не се нуждаеше от подобна покана. Битката пламна. Капитанът вдигна бащиния си боздуган с дясната ръка и замахна към най-близкия човек, който се наведе, за да го избегне, и после се хвърли напред с меча си. Болик отблъсна острието с лявата си ръка, но докато се опитваше да завърти боздугана над главата си за втори удар, човекът успя да го блокира. Все пак когато се наведе, за да направи това, човекът доближи корема си и капитанът на орките заби юмрука си в него. Превит надве от болка и давейки се, човекът се строполи на палубата, а Болик стовари боздугана си върху врата му.

Още двама изскочиха пред Болик, като без съмнение очакваха той да се уплаши. Но Болик беше твърд по природа. Въпреки че беше роден роб в този свят, той беше освободен от Трал и се закле никога вече да не се прекланя пред човек. Наистина беше воювал редом с тях, но никога не би се преклонил пред някой толкова нисшестоящ. И особено пред двамата, нахвърлили се върху него с мечове. Пиратът вляво атакува със сабя — закривена сабя, каквато Болик беше виждал само веднъж преди това, — докато този вдясно замахна с два къси меча. Болик блокира кривата сабя с лявата си ръка, въпреки че този път острието се заби под лакътя му, докато с помощта на боздугана отби удара на единия от двата къси меча. Другият се размина на косъм от гърдите му. Независимо че движението му причини разкъсваща болка, Болик дръпна назад ръката си с все още забитото в нея острие. Тъй като оръжието остана забито в плътта на капитана, явно врагът вляво беше вече разоръжен. Като ритна пирата вдясно от себе си, Болик сграбчи главата на този вляво и я натисна надолу, принуждавайки го да падне на колене. И докато човекът с двата къси меча се олюля, препъвайки се на палубата, Болик захвърли левия нещастник встрани. Главата му изкънтя в мачтата с тъп звук. Но другият бе успял да се изправи на крака. Въпреки че той се хвърли светкавично напред с двата къси меча, капитанът отскочи назад и надясно, размаха боздугана над главата си и го стовари с всичка сила върху черепа на човека, убивайки го намясто.

— Вак! — изкрещя Болик нагоре към мачтата, като извади кривата сабя от ръката си и я захвърли до нейния безжизнен собственик. — Пусни сирената!

Вероятно пиратите не знаеха езика на орките и нямаше да очакват сирената за мъгливо време да прозвучи.

Секунди по-късно във въздуха се разнесе пронизителен звук. Болик беше подготвен за сирената, която сякаш вибрираше в самите му кости, както предполагаше и екипажът му — в действителност той не можеше да види повечето от тях. Обаче хората в полезрението му бяха изненадани, на което и разчиташе. А орките, които виждаше, успяха да използват предимството си.

Самият Болик започна да размахва боздугана над главата си, докато не намери подходяща мишена. Бащиното му оръжие се стовари върху рамото на един пират, който се свлече, крещейки в агония.

Капитанът чу човешки глас, който извика нещо на техния език. Беше почти сигурен, че означава отстъпвай, догадка, оказала се вярна, защото пиратите започнаха да се катерят по въжетата обратно към техния кораб. Болик видя как Каг отсече крака на един от отстъпващите и жертвата бе погълната от Голямо море.

Каг се обърна към капитана:

— Ще ги преследваме ли?

Болик поклати глава.

— Не. Оставете ги да си ходят. — Нямаше смисъл да се преследва кораб в тази проклета мъгла. — Проверете товара.

Кимайки одобрително, Каг изтича към входа на трюма. Стъпките му отекнаха по палубата.

После Болик се провикна нагоре:

— Постови, какво става с човешкия кораб?

— Тръгна, когато пуснахме сирената. Вече не го виждам.

Капитанът сви юмруци, дясната му ръка стискаше дръжката на бащиния боздуган толкова здраво, че си помисли, че може да я счупи. Хората бяха техни съюзници. Ако наистина някои от безценните войници на лейди Праудмуър бяха наблизо, защо не помогнаха, когато разбойниците нападнаха Оргат’ар?

— Сър — каза Каг, когато се завърна заедно с Форкс, воинът, който отговаряше за охраната на товара, — един от кафезите е разбит. Друг е бил захвърлен през борда от един от хората, за да прикрие отстъплението си.

Форкс добави:

— Основната им атака бе насочена към трюма. Ние я отблъснахме! Наистина, сър. Иначе щяха да вземат всичко.

— Добре си направил, Форкс. И затова ще получиш награда. — Каза го, въпреки че знаеше какво следваше от това. Два загубени кафеза означаваше, че двайсет процента от товара им е погубен, което правеше и двайсет процента удръжка от заплатите. Болик постави ръка на рамото на Форкс: — Вие всички ще получите такъв дял, какъвто бихте получили, ако бяхте доставили целия товар непокътнат — разликата ще покрия от моя.

Очите на Каг се разшириха:

— Оказвате ни голяма чест, капитане.

— Ни най-малко — вие защитавахте моя кораб и няма да бъдете ощетени.

Форкс се усмихна:

— Ще съобщя на воините ви, сър.

Когато Форкс си отиде, Болик нареди на Каг:

— Изчислете щетите, хвърлете останалите човешки тела в морето и поемете отново по курса. — Той пое дълбоко въздух и го изхвърли през бивните си: — И когато пристигнем, искам да ми намерите вестоносец. Трал трябва незабавно да научи за това.

Каг кимна:

— Слушам, капитане.

Като се взираше в мъглата, която позволи на пиратите да се промъкнат толкова близо, че да ги атакуват, Болик си спомни думите на Рабин и реши, че наистина няма полза от мъглата, която да си заслужава съществуването й.