Кийт Р. А. Декандидо
Кръгът на омразата (23)

Двадесет и едно

Ефрейтор Рич нямаше представа кой точно започна битката.

В един момент той се намираше в бойната редица пред стената на Нортуоч с редник Хобън вляво и редник Алин вдясно от него. Те бяха на около двайсет крачки зад майор Дейвин. Самият майор беше възхитителен, изправил се пред този орк като герой от войната, какъвто беше — нито уплашен, нито нищо. Накара ги да се чувстват горди, наистина.

В следващия момент бойната редица беше разкъсана и орки, тролове и хора се омесиха в кълбо. Навсякъде около себе си чуваше звън на метал върху метал и виковете от двете страни, зовящи другарите си да убиват враговете им.

Не че Рич обръщаше толкова голямо внимание на това. Орките бяха нахални. Не стига, че правеха номера при търговията в Рачет, заради което добър човек като капитан Джок беше притесняван от биячите, ами сега бяха тук и се опитваха да ги изхвърлят от собственото им и принадлежащо по право място в Нортуоч.

Рич нямаше да се примири с това.

Той извади от калъфа семейния двуостър меч. Татко му беше от доброволците на Кул Тирас в миналото и си беше служил ефективно с меча. След като почина от инфлуенца, майка му се включи в борбата и уби мнозина. Тя загина в битката с Пламтящия легион и мечът премина в Рич, което му подейства успокоително, защото армейският му двурък меч беше боклук.

Независимо че не беше толкова добър с него като майка си, той беше по-добър от баща си и имаше намерение да пролее много оркска и тролска кръв! С него!

Един от троловете се нахвърли право върху него, издигайки огромна секира. Рич парира секирата, сетне уцели трола в корема. Този номер винаги минаваше при пияниците, които изхвърляше от кръчмата на Моубри навремето у дома.

За съжаление троловете имаха по-здрави кореми и този само се изсмя и замахна отново.

На пясъка под него се бе образувала локва от кръв, но Рич не можеше да си позволи да погледне чия е. Отново парира.

— На ти това, което чакаш толкова дълго — изкрещя тролът, като издигаше секирата.

Само че докато тролът го изричаше, Рич успя да го промуши в гърдите. Едва когато извади меча си и противникът му падна на пясъка бездиханен, той се обърна и видя Хобън и Алин, които лежаха мъртви. Кръвта изтичаше от многобройните им рани, причинени от почервенялата брадва на един орк, който тъкмо се беше насочил към портите на цитаделата. Крещейки, Рич се втурна и прониза зеленокожия в гърба.

— Ей! Човек!

Рич се обърна и видя друг орк.

— Ти уби Горкс!

— Горкс уби моите другари — отвърна Рич с ръмжене.

— Да, но в бой, а ти го прониза в гръб!

Без да осъзнава голямата опасност, Рич повтори:

— Той уби моите другари!

Вдигайки големия си меч, оркът каза:

— Добре, сега аз ще убия теб!

Големият меч беше доста по-голям от този на Рич, но това означаваше, че на орка му трябваше повече време да го размаха, което осигуряваше на Рич достатъчно време да го избегне или парира. Опит за последното доведе до удар на острие в острие, което причини конвулсии в цялото му тяло и го накара да прибегне до ефикасността на първото.

Поне така си мислеше — когато избягна удара на големия меч за четвърти път, той се блъсна в редник Наш. Това накара Наш да се обърне с изненада, което го откри за нападение от една оркска трошачка.

Кръвта на Рич закипя от гняв. Не стига, че тези орки нападнаха първи, а сега го принуждаваха да предава другарите си по оръжие. Крещейки несвързано, той се нахвърли към орка. Но оркът светкавично отстъпи наляво и протегна големия си меч, който преряза нагръдника и корема на преминаващия Рич. Нажежена до бяло болка прониза тялото му, а крясъците му станаха още по-несвързани. Заслепен от ярост, замахна неистово с меча си напосоки с дясната ръка, а с лявата притисна ранената си гръд.

Внезапно мечът се спря, без да може да помръдне повече. Примигвайки от разкъсваща болка, Рич се обърна и разбра, че мечът му е пронизал главата на орка.

— Заслужаваш си го — успя да изрече със стиснати зъби.

Той извади меча от черепа на орка и болката в гърдите му заглуши звуците от битката. Всичко, което Рич чуваше, беше едно непрестанно бучене в ушите.

Като си служеше със семейното оръжие за временен бастун, той събра сетни сили, отвори устата си и с крясък се хвърли напред, жаден за още орки за убиване.