Кийт Р. А. Декандидо
Кръгът на омразата (15)

Тринадесет

Лорена беше разочарована, но не и съвсем изненадана, когато видя Кристоф, разположен на трона на лейди Праудмуър. Самата лейди избягваше да сяда в него, когато беше възможно, но шамбеланът държеше да го използва в случаите, когато я заместваше.

Но тронът не му отиваше… и сякаш го смачкваше. Тесните му рамене бяха хлътнали, единият му крак висеше встрани. Когато Лорена влезе, последвана от Дюри, четеше някакъв свитък.

— Полковник Лорена иска да говори с вас, сър — каза покорно старата жена.

— Какво има, полковник? — попита Кристоф, без да вдига очи от свитъка.

— Редник Стров е изчезнал — каза тя без предисловие.

Сега той вдигна очи с повдигнати вежди:

— Би ли трябвало това име да ми говори нещо?

— Щеше, ако се стараехте да внимавате по време на срещите ни в кабинета на лейди.

Като остави свитъка настрана, Кристоф се изпъна в трона:

— Сменете тона, когато говорите с мен на това място, полковник.

Лорена погледна втрещено шамбелана:

— Ще говоря с вас както си искам, където и да се намираме, благодаря много. Лейди Праудмуър ви помоли да управлявате Терамор в нейно отсъствие. Това не означава да се правите на нея — усмихна се тя. — Като за начало нямате нужните данни.

Кристоф събра вежди начумерено:

— Докато се завърне лейди Праудмуър, аз съм упълномощен да действам вместо нея и вие следва да се отнасяте с уважение към положението ми.

— Вашето положение е това на шамбелан, Кристоф, което ви дава право да съветвате лейди Праудмуър, точно както и аз. Така че не се правете на по-велик, отколкото сте!

Като се отпусна обратно в трона и вдигна отново свитъка, Кристоф запита с отегчен глас:

— Влязохте тук заради нещо?

— Както казах, редник Стров е изчезнал. Точно него изпратих да разследва Горящото острие. Говорих с брат му — Мануел казва, че са си уредили среща в „Демънзбейн“. Стров е седнал в един ъгъл, Мануел е заговорил човека, за когото са имали подозрения, че е свързан с Горящото острие, и Стров го е последвал. Това се е случило по-миналата нощ и оттогава не съм го виждала.

— И какво общо имам аз с това? — Кристоф звучеше все така отегчено.

— Какво общо ли, неправдоподобен идиот такъв, той е разследвал Горящото острие. Същото Горящо острие, което нападна мен и моите хора в Нортуоч. Мисля, че това е подозрително, нали?

— Не особено. — Той остави отново свитъка. — От армията непрекъснато дезертират хора. Това е тъжната действителност, с която бих казал, че трябва да сте наясно, полковник.

Лорена каза нервно:

— Наясно съм, шамбелан, но също така познавам Стров. По-скоро би си отрязал ръката, отколкото да дезертира. Той е най-добрият ми войник. Искам да преобърна острова, за да го намеря.

— Не.

Лорена инстинктивно посегна към дръжката на меча си, но осъзна, че би било глупаво да прободе мъжа, който седеше на трона на Терамор, независимо колко малко заслужаваше второто и колко много заслужаваше първото.

— Какво значи това не!

— Предполагам, че полковникът знае значението на думата…

— Много смешно. — Тя вдигна ръката си от дръжката на меча и отиде до големия прозорец на залата, за да не гледа Кристоф. Небето беше толкова ясно, че се виждаше остров Алказ на север. — Това Горящо острие ме безпокои, шамбелан. Те използват магия и…

— Точно сега, полковник, Горящото острие не е нищо повече от мълва — която, мога да добавя, не може да се потвърди, понеже вашият редник го няма. Боя се, че не мога да отделя ресурсите на Терамор за търсене на един дезертьор — особено когато тези ресурси са нужни другаде.

Обръщайки се, Лорена попита:

— За какво говорите?

— Вашето появяване ми спести усилието да ви повикам — каза Кристоф.

Лорена се зачуди защо той не повдигна първо този въпрос и го попита ядно.

Кристоф отговори с насмешка:

— Не е ваша работа да питате човека, който седи на този трон, полковник, просто трябва да изпълнявате нарежданията му. В този момент той ви казва, че току-що е получил известие, че войски на орките се струпват при Колкар. Това е най-близката част на Дуротар до Нортуоч.

Без да си играе да обяснява, че много добре знае къде се намира Колкар, тя попита още по-намръщено:

— Кога се е случило това?

— Тази сутрин. Майор Дейвин има нужда от допълнителни подкрепления и аз искам вие да ги водите.

Въпреки че нейната длъжностна характеристика не включваше задължението да контролира всяко придвижване на войски в рамките на Терамор и Нортуоч, трябваше да бъде известена за това.

— Допълнителни подкрепления? Кога изобщо са били изпратени подкрепления?

— Вчера. Имало е няколко инцидента по протежение на Мърчант Коуст^[1], при които орки са предизвикали хора. Дори са се наложили арести — тъкмо сега човешки капитан е задържан в Рачет, защото е бил нападнат от орк.

Лорена кимна, че знае за този доклад.

— Какво от това? Гоблините имат право да прекратяват кавги.

— Това не е било кавга! — Кристоф вече крещеше истерично и това изненада Лорена. Шамбеланът често се държеше високомерно, снизходително, надменно — и на нея понякога й се искаше да признае, много професионално в работата си, — но никога преди не беше виждала слабия мъж да повиши глас.

— Дали е било кавга или не — поде тя нарочно тихо, — не е това въпросът. Защо Нортуоч е бил укрепен?

— Казах ви, оркските войски…

— Имам предвид първоначалното укрепяване.

Кристоф сви рамене:

— Майор Дейвин сметна за необходимо и аз се съгласих.

Лорена поклати глава и се обърна отново към прозореца:

— Майор Дейвин смята, че орките не заслужават и най-малкото внимание, шамбелан. Аз не бих се доверила на неговите твърдения по въпроса. Вероятно той преувеличава.

— Не смятам така, особено сега, със струпването на войски. — Кристоф стана и слезе от трона, крачейки, за да застане до Лорена. — Полковник, ако Нортуоч стане фронт на следваща война между хората и орките, ние трябва да сме готови. Затова изпратих двата гарнизона и елитната гвардия.

Лорена зяпна от изненада. Като се обърна, така че да е с лице към Кристоф и едновременно с това да е на известно разстояние от него, тя каза:

— Елитната гвардия? Тяхната работа е да охраняват лейди Праудмуър.

Кристоф спокойно отвърна:

— С която понастоящем нямаме връзка и която може сама да се грижи за себе си. По-добре те да бъдат използвани при Нортуоч, отколкото да бездействат тук.

Лорена пак поклати глава:

— Правите невероятна грешка, Кристоф. Намираме се в няколко критични ситуации, но те не означават предстояща война.

— Вероятно не, но предпочитам да съм подготвен за война, която няма да водим, отколкото да не съм подготвен за война, която трябва да водим.

Логиката беше желязна, но въпреки това Лорена не я хареса:

— И какво ще стане, ако орките разтълкуват това като враждебен акт?

— По този начин аз тълкувам техните действия, полковник. Във всеки случай имаме нужда от най-добрия ни командир на място. Затова искам да водите отряда, който ще укрепи Нортуоч. Времето има значение, затова може да качвате висшия си състав на въздушния кораб, за да уредите нещата. Останалите войски ще пътуват по море, за да им възложите задачи, когато ви настигнат.

Лорена въздъхна. Ако въздушният кораб вече е готов, Кристоф беше взел това решение, преди тя да прекрачи прага на залата. Все пак тя разполагаше с още една карта.

— Мисля, че трябва да изчакаме лейди Праудмуър да се върне.

— Имате право да смятате така. — Кристоф се върна обратно на трона и се тръшна в него, като постави ръце доста театрално върху клошираните облегалки от двете му страни. — Обаче лейди Праудмуър е заета да помага на ценните си приятели орките, докато те изграждат укрепления и се готвят да ни унищожат. Няма да допусна това, което тя построи, да бъде разрушено заради нейното късогледство по отношение на Трал. И така, полковник, чухте моите заповеди. Бъдете така любезна да пристъпите към изпълнението им.

— Кристоф, това е грешка. Нека да опитам да намеря Стров и да разбера…

— Не! — След което Кристоф омекна и свали ръце встрани. — Много добре, полковник, ще направя един компромис: може да разпоредите двама войници да започнат да търсят редник Стров. Не мога да отделя нито човек повече.

Тя разбра, че това е максималното, което може да изкопчи от шамбелана:

— Благодаря. Сега ме извинете, но трябва да събера висшия си състав.

Поемайки още веднъж свитъка с дясната ръка, Кристоф махна към нея с лявата:

— Вървете.

Тя се завъртя на пети и сърдито напусна тронната зала.