Кийт Р. А. Декандидо
Кръгът на омразата (16)

Четиринадесет

Когато Игуен разказа как е станала Пазителка, Джейна почувства изненада, преминаваща в шок. Историческите трудове, които бе чела, описваха избора й единствено в положителна светлина. Фактът, че Съветът я е назначил с неохота и резерви заради пола й — и че се е противопоставил на методите й толкова категорично, — й беше абсолютно чужд.

Разбира се, спомените на Игуен бяха с давност от векове.

— Твоята интерпретация на събитията не съответства на съдържащото се в историческите свитъци, Магна. Защо?

— Защото… — каза Игуен с въздишка — защото е по-добре вие, младите магове, да смятате, че всички магьосници действат в пълна хармония. Помисли си, че трябваше да се учиш от тяхната липса на пример. — Тя поклати глава и потъна още повече в мястото си. — Но не, те не желаеха момиче и ме избраха единствено защото нямаха друг избор. Аз бях най-добре подготвената — очевидно повече от другите четирима. И те съжаляваха за това всеки един момент. — Тя седна отново изправена. — В крайна сметка всички ние съжалявахме. Ако не бях аз…

Джейна поклати глава:

— Това е абсурдно. Ти направи толкова много.

— Какво съм направила аз? Настоявах Тирисфал да бъдат много по-активни в разправата си с демоните и до какво доведе тази моя настойчивост? Цели осем века се опитвах да заградя прилива без полза. Змодлор беше просто първият. Толкова много демони, толкова много битки и накрая пак бях измамена от Сарджерас. Аз…

Този път Джейна не искаше да слуша историята.

— Знам какво ти се случи, когато се изправи срещу Сарджерас. Ти го унищожи физически, но душата му остана в теб — и беше предадена на Медив.

Усмихвайки се горчиво, Игуен каза:

— Все още ли смяташ, че съм била велика магьосница? Та аз допуснах моята надменност да замъгли моя разсъдък. Аз смятах, че пазителите от Тирисфал са група от тесногръди стари глупци, а не каквито всъщност бяха: опитни магове, които знаеха повече от мен. След като победих Сарджерас, аз станах още по-надменна. Не откликвах на призовките, които Съветът ми изпращаше, не зачитах процедурите им, не изпълнявах заповедите им. В крайна сметка аз победих Сарджерас, а той беше бог, така че какво знаеха те? — Тя изръмжа. — Бях такава глупачка.

— Не ставай смешна. — Джейна не можеше да повярва на това. Достатъчно лошо беше, че най-великият магьосник на нейното време, жената, която тя боготвореше през целия си живот, се беше оказала толкова неприятна личност, а сега и глупачка. — Това е самият Сарджерас. Всеки маг би допуснал същата грешка като теб. Както ти каза, той беше бог. Той знаеше, че трябва да те измами заради твоето могъщество, той знаеше как да те манипулира. Това, което ти направи, беше абсолютно естествено.

Игуен се вторачи в един от ъглите на съборетината, която очевидно наричаше свой дом.

— Аз направих много повече от това. Трябва да прибавим и Медив.

Сега вече Джейна съвсем се обърка:

— Аз познавах Медив, Магна. Той беше…

Завъртайки се към Джейна, Игуен отсече:

— Не говоря за това какъв беше моят син. Говоря за това как беше.

— Какво имаш предвид? — попита искрено смутена Джейна. — Медив беше осиновен от Нилъс Ерън и…

— Осиновен? — Игуен издаде стон, който прозвуча като трошене на камък. — Много, много щедро определение за това.

 

 

Шейсет и девет години по-рано…

Единствената причина Игуен да откликне бе, че този път призовката беше особено настоятелна. Пазителите на Тирисфал се бяха променили с годините. Трите елфи си бяха същите, но хората и гномът не бяха сред живите и бяха заменени, както и заместниците на техните заместници. В много отношения обаче изобщо не бяха се променили. Вместо да се оправи с тях по някакъв начин или да се заеме с чирак, Игуен беше използвала магията, за да удължи живота си, така че да може да продължи да изпълнява задълженията си като Пазител.

Призовката я изпрати на косъм от смъртта. Беше застанала на един парапет в Лордерон и тъкмо правеше търсаческо заклинание за един от бившите роби на Сарджерас, за когото се предполагаше, че скита на свобода някъде из града. И точно посред заклинанието Съветът я уцели с една призовка толкова силно, че почти загуби равновесие. Това беше третата в течение на няколко дни и първата, която беше попречила на способността й да действа. Затова реши да се подчини и се телепортира в поляните на Тирисфал, върху същия онзи камък, който Фалрик — отдавна загинал в битка с демоните, подобно на другите трима нейни колеги чираци — толкова отдавна беше превърнал в имитация на злато. Изложен на въздействието на времето, камъкът бе потъмнял и върнал кафявия си цвят, вместо яркозлатистия, който имаше преди осемстотин години.

— Какво толкова важно може да прекъсне работата ми?

— Минаха осем века, Игуен — каза един от новите хора. Игуен така и не се беше постарала да научи името му. — Крайно време е да оставиш задълженията си.

Като се изпъна в цял ръст — което я извиси над всички мъже на поляната, — тя каза:

— Добре е да се обръщате към мен с Магна. Това е едно от тези абсурдни правила, които държите да натрапите на магьосническия свят. — Думата беше джуджешка, означаваща защитник, и беше почетна титла за всеки Пазител от първия насам. Игуен не държеше на титлите, но изискването на Съвета за спазване на правилата и процедурите, както и неодобрението им, когато тя парадираше с тях, я бяха направили чувствителна към техните собствени нарушения.

Релфтра й го върна право в лицето:

— Ааа, ти вече си педантичен привърженик на правилата, така ли?

Човекът погледна Релфтра, след което каза:

— Работата, Магна, е, че ти, както и всички ние, осъзнаваш рисковете от това, което правиш. Колкото повече удължаваш възрастта си, толкова по-голяма е опасността да не успееш да се справиш. Магьосничествата за спиране на стареенето не са нито прецизни, нито сигурни. Посред конфликт, посред правене на магия, може изведнъж да се озовеш обратно в естествената си възраст. Ако това ти се случи без наследник…

Игуен вдигна ръка. Последното нещо, което желаеше от тези глупци, беше лекция за методите на магията. Тя беше по-добър магьосник от всеки един от тях. Дали те са надвивали самия Сарджерас?

— Добре, ще си намеря наследник и ще му предам могъществото си на Пазител.

Скърцайки със зъби, човекът каза:

— Ние ще изберем твой наследник, точно както избрахме такъв на Скавел — и на всеки Пазител преди него.

— Не. Аз ще направя избора. Смятам, че знам по-добре от всеки какво означава да бъдеш Пазител — и очевидно повече от вас, дето само стоите на тази поляна и давате оценки, докато ние вършим действителната работа.

— Магна… — рече човекът, но Игуен не желаеше да слуша повече.

— Чух съвета ви и като изключение може да му се обърне внимание. — Тя се усмихна. — Предполагам, че трябва да се случи в края на краищата. Дори и селски идиот може понякога да даде толкова ценен съвет. Когато моят наследник бъде избран, ще ви информирам. Това е всичко.

Без да изчака разрешение, тя се телепортира обратно на парапета. Макар и думите на Съвета да бяха чиста истина, тя беше в процес на изпълнение на задълженията си. Тя още веднъж извърши търсаческото заклинание, за да установи дали демонът се намира на свобода в Лордерон, както се говореше.

Веднага щом въпросът беше решен — нямаше никакъв демон, просто неколцина тийнейджъри правеха магически номера, които не разбираха; ако бяха продължили, демонът щеше да бъде призован, но Игуен успя да предотврати техните юношески напъни, — тя се прехвърли в Стормуинд, и по-конкретно в дома на Нилъс Ерън.

Ерън беше неин почитател от много години. Игуен почти не му обръщаше внимание, освен доколкото бе по-талантлив от повечето магове в част от Съвета на Тирисфал. Той не страдаше от предразсъдъците на Съвета, като се справяше добре със занаята, служейки и като дворцов магьосник на крал Ландан Рин. Ако беше с няколко века по-млада, би могла да копнее за неговите стоманеносини очи, широки рамене и безгрижен смях.

Но тя не беше няколко века по-млада, така че нито проявяваше интерес към него, нито имаше желание да отговори на неговия интерес към нея. Като се започне с Джонас, беше имала безброй флиртове през по-младите си години, но отдавна беше изгубила интереса си към тях. Осемстотин години живот й бяха доказали, че романтиката е купища заблуди и лукавство, и тя нямаше нито времето, нито тръпката за нея.

Въпреки това тя се постара да изрови от миналото способността си да флиртува, която първо беше приложила спрямо Джонас като тийнейджър, и започна да ухажва Ерън. Уж съвсем внезапно се запали по неговите хобита и интереса му към музиката на джуджетата. Целта беше пределно ясна — той да сподели леглото си с нея.

На следващата сутрин тя установи, че е заплодена с неговото семе. Тя беше леко разочарована от мисълта, че зародишът ще се превърне в мъжка рожба. Надяваше се на дъщеря, като допълнителен трън в очите на Пазителите на Тирисфал. Но дори и така, това момче щеше да изпълни мисията, за която беше заченато.

След като се сбогува с доста разочарования Ерън — действително той не очакваше нещо повече, но се надяваше Игуен да бъде поне учтива, — тя напусна Стормуинд. В продължение на девет месеца изпълняваше задълженията си на Пазител, доколкото успяваше, и в крайна сметка роди Медив. Едва тогава се завърна, предавайки новороденото на Ерън и обявявайки го за свой наследник.

 

 

— Разбирам по изражението на лицето ти, че си ужасена. — Игуен каза тези думи със злобна усмивка.

— Да, така е — откровено отговори Джейна. Тя се беше била рамо до рамо с Медив — тъкмо той я беше подтикнал да се съюзи с Трал и орките срещу Пламтящия легион — и нямаше и най-малка представа, че произходът на пророка е толкова скверен. Но пък какво ли значеше изобщо, освен че се беше завърнал от отвъдното и се опитваше да изкупи греховете си, като правеше всичко възможно да спре Пламтящия легион.

— Затова ти разказах историята — каза Игуен. — Аз не съм героиня, не съм пример за подражание, не съм пътеводна звезда, осветяваща пътя на магьосниците от двата пола. Това, което съм, е надменна магарица, която допусна нейното могъщество и хитрините на един умен демон да унищожат нея и останалата част от света.

Джейна поклати глава. Спомни си безкрайните разговори с Кристоф за това как уроците на историята рядко се срещат в писмена форма, защото подобни описания неизменно се превръщаха в онова, което авторът желаеше читателят да научи. Тя разбра, че историите, които беше прочела за Пазителите на Тирисфал в библиотеката на Антонидас, бяха точно толкова преиначени, колкото и историческите текстове, за които беше говорил Кристоф…

Внезапно нещо бодна Джейна в тила. Тя се изправи.

Игуен я последва — без съмнение старата жена почувства същото. Тя го потвърди, като каза:

— Защитите отново са поставени.

Джейна си отбеляза наум факта, че Игуен бе почувствала промяната сега, а преди успя да преодолее защитите без нейно знание. Това потвърди нарастващите й подозрения.

По-същественото обаче беше, че тези защити бяха много по-силни. И имаха абсолютно неправилна аура.

— Нещо не е в ред.

— Да — аз познавам тази магия. Честно казано, не съм си мислела, че ще я срещна отново. — Игуен изцъка невярващо. — Всъщност изобщо не разбирам как е възможно.

Преди да помоли Игуен да й обясни, Джейна трябваше да се увери, че може да ги преодолее. Тя опита магия за телепортиране, като този път добави към комбинацията и заклинание за преодоляване на защити, събирайки сили за последващата болка в случай на неуспех.

Разбира се, тя не проработи. Преди това щеше да успее — тя не използва магията за проникване, за да телепортира гръмотевичните гущери, само защото трябваше да проучи платото, преди да пренесе стотиците превъзбудени животни. Затваряйки очите си набързо, за да потуши болката, тя се обърна към Игуен:

— Не мога да премина през тях.

— Очаквах това. — Игуен въздъхна от нежелание да остане затворена заедно с малкото момиче.

И Джейна не беше особено очарована от подобна перспектива, но много повече съжаляваше, че не може да изпълни обещанието си пред Трал, докато е затворена в платото.

— Ти каза, че познаваш магията? Игуен кимна:

— Да. Помниш ли Змодлор, първия демон, когото срещнах — онзи, който взе в плен учениците?

Джейна кимна.

— Тези защити са негови.