Аманда Стивънс
Седмата нощ (13)

Дванадесета глава
Петата нощ

Няколко часа по-късно стоях пред входа на залата. Балът тъкмо започваше. Не смеех да вляза, чувствах се нервна и несигурна. Разбира се, бях с розовата рокля. След реакцията на Ред не можех да не си я купя. После отидох на фризьор. Метаморфозата беше съвършена. Като пеперуда, излязла от старомодния си пашкул. Бях съвсем различна жена.

Ала бях нервна като предишната Кристин. Още изпитвах нейните колебания и съмнения. А след като видях реакцията на Рашел и госпожа Дюпре този следобед, пак ме нападнаха параноичните страхове на някогашната Кристин. Чувах как всички наоколо си шепнат нещо по мой адрес.

Трепетно разглеждах блестящите облекла на танцуващите, които се полюляваха и въртяха под ритъма на музиката. Залата също беше преобразена. В ъглите бяха поставени богати аранжировки от орхидеи, жасмин и райски цветя. В единия край на залата струеше водопад, който се вливаше в малък басейн с бистра синя вода, по чиято повърхност плаваха червени цветове на хибискус. Въртящи се полилеи улавяха и отразяваха ярката светлина във вид на хиляди разноцветни дъги. Техният разкош съперничеше на блестящите тоалети на жените.

Всичко беше като от мечтите на Пепеляшка, дори ги надминаваше.

В този миг, като по даден знак, музиката спря.

Танцуващите двойки се разделиха.

Видях Ред.

В черен смокинг той беше зашеметяващ — не беше възможно да го опиша с по-скромна дума. Гладко избръснат, с грижливо сресана тъмна коса, представляваше самото съвършенство и изисканост. Усмихваше се на червенокосата дама, с която беше танцувал.

Излязох в коридора и се подпрях на стената, за да не падна.

Наистина ли бях в прегръдките му само преди няколко часа? Беше ли ме целувал, наистина ли ме беше целувал със страст? Да не би да е била поредната ми илюзия, породена от моите копнежи?

О, защо не можех да изпитвам удоволствие от вниманието му, без глупаво да се измъчвам да разбера какви са мотивите му, без да подлагам на подробен анализ всеки нюанс на неговото поведение и всяка прошепната дума? Защо не можех да бъда като другите жени и да живея за момента, да се радвам на мига? Той ме желаеше, каквато и да беше причината за това. Може би просто трябваше да се чувствам благодарна.

Но дълбоко в себе си знаех, че никога няма да се задоволя с подхвърлени трохи. Исках цялата трапеза, дори истински пир. Исках приказката…

Поех дълбоко дъх, влязох колкото можех по-незабележимо в залата и се скрих всред малка група гости, застанали до водопада.

Музиката отново засвири. Наблюдавах танцуващите, които преминаваха край мен. Между тях с изненада познах Лорънс Крофърд. Той танцуваше с Анжелик. Запитах се какво ли би казал Ред, като ги види заедно.

Анжелик беше с черна рокля, която разкриваше голяма част от бедрата и гърдите й. Както бе впила поглед в Лорънс, приличаше на дебнеща пантера. В момента му говореше нещо, а той й се усмихна. Но имах смътното чувство, че търси някого с поглед.

Докато се носеха в ритъма на музиката, Лорънс оглеждаше дансинга. За миг погледите ни се срещнаха и той ми кимна. На лицето му беше изписано безпокойство. Завъртяха се в кресчендото на музиката и ги загубих в бляскавата тълпа.

Госпожа Дюпре стоеше сама край масите на бюфета в срещуположната страна на залата. Роклята й беше с цвят на морска пяна. Макар че косата й беше опъната назад с обичайната строгост, тя изглеждаше някак по-млада. Дори отдалеч виждах сдържаното вълнение, изписано на лицето й, едва доловимото движение на тялото й в такт с музиката.

Цялата обстановка бе вълнуваща и романтична, вълшебна. Скоро ме обхвана празнично настроение, което обаче продължи твърде кратко. Пак видях Ред да танцува, този път с красива блондинка. Почувствах се повехнала като цвете, което дълго време не е виждало слънце.

— Надявах се да те видя тази вечер.

Тихият, звучен мъжки глас идваше откъм рамото ми. Беше на Лорънс Крофърд.

— Стресна ме — казах с упрек и отново загледах танцуващите.

— Съжалявам! — Той извади златна табакера и ми предложи цигара, но аз отказах. Мъжът запали. Когато понечи да сложи златната запалка в джоба си, тя падна на пода. И двамата се наведохме, за да я вземем, но аз го изпреварих. Изправих се и му подадох запалката.

— Много красива вещ — казах. На нея се виждаше някакъв надпис, но Лорънс бързо я взе от ръката ми и не успях да го прочета.

— Благодаря — каза той и грижливо я прибра в джоба си. — Специален подарък ми е. Би било неприятно, ако я загубя.

За миг се загледахме в танцуващите двойки.

— Малко съм изненадан, че те виждам тук — рече Крофърд. В очите му се четеше обвинение. — Да се надявам ли, че присъствието ти тук означава, че си научила нещо за Кристофър?

— Не, за съжаление — отвърнах с въздишка. — Нямах намерение да идвам. Мислех, че ще бъде неуместно, но Ред ме помоли…

— Разбирам. Ред обикновено успява да постигне това, което иска — каза той, но личеше, че е заинтригуван. — Винаги намира начин.

— Двамата сте доста враждебно настроени един към друг. Защо?

Лорънс се усмихна.

— Забелязва ли се? Всъщност аз самият нямам нищо против Ред. Той обаче, кой знае защо, мисли, че го застрашавам с нещо.

— Защото представяш интересите на този, който иска да купи дела на баща ми. Смята, че ти си подвел баща ми да предприеме тази сделка.

— Боже мили, така ли мисли? Кристофър пръв дойде при мен. Аз съм американец, негов сънародник, и двамата тук се чувстваме пришълци. Той ми се довери. Беше отчаян, изплашен. Вече ти разказах. Обзели го бяха предчувствия, че някой му крои нещо лошо.

— Така е, разказа ми. Но той спомена ли от кого се страхува?

Лорънс замълча и отклони поглед.

— Не е необходимо кой знае колко прозорливост, за да се досетим кой би загубил най-много, ако баща ти продаде дяла си. Или кой би спечелил най-много, ако не го направи… поради някаква причина.

Погледнах го, отегчена от намеците и тайнствеността.

— Кажи направо. Ако подозираш нещо… каквото и да е то… относно баща ми, кажи. До гуша ми дойдоха тези увъртания.

— Да, мога да си представя — съгласи се той и се намръщи. Неволно проследих погледа му, насочен към дансинга. Сега Ред танцуваше с Рашел. Усетих ръката на Лорънс върху моята и го погледнах изненадано.

— Не бих искал да обвинявам никого… който и да е той, щом нямам конкретни доказателства. Утре може да ми се наложи да пътувам, но съм поръчал да ти предадат нещо. Прочети го внимателно. Прочети го… и след това сама прецени какво да правиш.

— Какво е то?

— Прочети го — повтори той напрегнато. — След това ще говорим.

Дълго се взирахме един в друг с разбиране, придружено от неловкост.

— Чаках те — долетя зад мен познат глас.

Обърнах се и срещнах загадъчните сини очи. Сърцето ми заби бясно, усещах ударите му в цялото си тяло. Не можех да проговоря. Ред не изпитваше подобно затруднение.

— Дойдох да се възползвам от… обещания ми танц — хладно се обърна той към Лорънс.

— Запомни какво ти казах — рече адвокатът.

— Какво ти е казал? — попита Ред, докато ме водеше към дансинга. Обгърна талията ми и ме привлече към себе си. Трудно ми беше да мисля, за каквото и да е, освен за факта, че най-после бях там, където исках да бъда.

— Аз… не си спомням — отговорих му, останала без дъх.

Ред се усмихна.

— Чудесно, защото тази вечер искам изцяло да посветиш вниманието си на мен. Казах ли вече, че тази вечер си невероятно красива? Вълнуващо красива…

Точно същото мислех за Ред. Не можех да откъсна очи от него. С официалните дрехи изглеждаше висок и силен — великолепен!

Оркестърът свиреше романтична, натрапчиво позната мелодия. Когато стигнахме дансинга, Ред ме притисна към себе си.

— Не танцувам много добре — побързах да се оправдая.

— Аз също — каза той. — Но мисля, че ще се справим.

Излъга, разбира се. Той танцуваше така, както вършеше всичко друго — добре, много добре!

— Липсваше ми! — прошепна той в ухото ми. — Мислих за теб през целия ден.

— Нима?

Знаех, че хората ни гледат учудено. Опитах се да не мисля за тях, но видях, че Лорънс танцува с Рашел. За миг погледите ни се срещнаха. Веднага си спомних какво ми каза: „Ред обикновено успява да получи това, което иска — винаги намира начин“.

Недей, казах си. Не разваляй тези мигове. Струваше ми се, че бях чакала тази нощ цял живот и не исках съмненията и подозренията да помрачат удоволствието ми.

Имам право на една нощ, нали?

А освен това, беше ли направил Ред нещо, с което да ми даде основание за подозрения и съмнения? Само е бил верен на себе си, бил е естествен, нищо повече. Беше внимателен с мен. Беше ми показал своята амбициозност, своята преданост и своята загадъчност.

Нали точно тези негови качества ме очароваха и привличаха?

Всъщност съмненията ми бяха породени от моята собствена неувереност. Но тази вечер изобщо не се чувствах неуверена в себе си. Чувствах се почти… самонадеяна и бях много, много щастлива, че танцувам с Ред след дългите пропилени години. Нощта беше необикновена, сънищата и мечтите ми можеха да се сбъднат.

— Отпусни се — каза Ред нежно. Ръката му леко се плъзгаше по гърба ми. — Танцът трябва да бъде удоволствие. Представи си, че сме единствените танцуващи в залата.

А всъщност не бяхме ли?

Когато ме привлече към себе си, всичко наоколо избледня, сякаш се стопи. Виждах само устните му на сантиметри от моите, усещах допира на пръстите му по гърба си, потъвах в дълбоките му очи.

Музиката продължаваше, ние танцувахме, сякаш нямаше да спрем цял живот. Исках тази нощ никога да не свършва. Исках завинаги да остана в прегръдките му.

— Знаеш ли колко силно искам да те целуна?

Гласът му ме накара да потръпна.

— Да — отговорих бавно. — Мисля, че зная.

Той се усмихна тържествуващо.

— В такъв случай…

Танцувахме близо до отворените врати към терасата. Оттам уханният нощен въздух нахлуваше в залата. С няколко бързи завъртания, които замаяха главата ми, излязохме на открито.

Нощта беше хладна и изпълнена с екзотични аромати. Мирисът на жасмин действаше упойващо. Лек бриз нашепваше нещо на палмите, понесъл в себе си повеите на океанския вятър. Луната грееше ниско в тъмносиньото небе, а около нея имаше звезди, толкова много звезди! Знаех, че ако е възможно да надникна зад тях, сигурно ще видя рая.

Ред ме привлече към сенчестата градина. Чувах бесните удари на сърцето си, по вените ми сякаш тръгна разтопена лава. О, колко исках да ме прегърне! Копнеех да ме целуне. Не откъсвахме поглед един от друг.

Най-сетне той сведе глава и докосна устните ми със своите, толкова леко, сякаш само да ме подмами. После ме целуна с палеща настойчивост, която се разгаряше все повече и повече, докато ме накара да откликна — с тъй първична страст, на каквато не подозирах, че съм способна.

Езикът му нежно разтвори устните му. Ред ме притисна тъй силно, че телата ни сякаш се сляха. Сърцето ми сякаш щеше да изхвръкне от гърдите.

Той отдели устни от моите и зарови ръце в косата ми.

— Знаеш ли колко силно те желая? — Гласът му беше нисък, дрезгав — възбуждащ до границата на нереалното.

— Знаеш ли колко силно искам да повярвам, че казваш истината?

Той се дръпна изненадан.

— Защо не ми вярваш?

— Защото сме толкова различни. Ние почти не се познаваме.

Той се усмихна.

— Бих казал, че твърде много се опознахме през последните дни, да не говорим за последните минути. А не забравяй, че имаме и минало.

— Онази седмица едва ли може да се смята за минало — възразих със свито сърце. Ръцете му нежно бяха обгърнали талията ми.

— Може да са били само няколко дни, но аз не те забравих. Твоят образ, тъгата в очите ти, когато двамата с Кристофър си тръгвахме, ме преследваше всеки миг през тези години. Непрекъснато мислех за теб — какво ли правиш, как изглеждаш, как живееш. И най-вече дали си щастлива.

— Аз също не можах да те забравя. — Нямах сили да го погледна в очите.

— Дори когато си се омъжила за друг?

Въпросът беше уместен, логичен, ала бе зададен със странна настоятелност. Погледнах го. Сините очи ме пронизваха, усетих как краката ми се подкосяват.

— Бракът ми беше грешка — казах, като признах на Ред нещо, което не смеех да призная дори пред себе си.

— Омъжила си се прибързано, нали?

— Да.

— Защо?

Защото исках да те забравя. Но не можах да го изрека. В този момент се чувствах крехка и уязвима. Ред вече познаваше твърде много мои слабости.

— Бях млада — казах и свих рамене.

Очите му блестяха в светлата нощ.

— Обичаше ли го?

— Ред… нямам желание да говорим за това.

— Извинявай. Не исках да досаждам. Споменът сигурно още е твърде болезнен за теб. — Той изрече всички любезности, подходящи за такъв случай, но имах чувството, че иска да каже още много неща.

— Не, не е така. Само че…

— Ние не се познаваме много добре и това не е моя работа.

Хубавото настроение бързо си отиваше, без да знам защо. Осъзнавах само, че отчаяно искам да го върна, да пропъдя неприятните спомени, които развалиха приказната вечер.

— Ще ти разкажа за Дани — казах. — Но не тази вечер. Моля те, само не тази вечер.

Той се подвоуми.

— Добре. Тази вечер ще бъде само наша. Ще пием шампанско, ще танцуваме до полунощ и после…

Потръпнах.

— И после?

Сините му очи заблестяха на лунната светлина.

— Може би трябва да оставя ти да решиш какво ще правим после.

Върнахме се в залата и танцувахме. Наруших дадената клетва и пих шампанско, после пак танцувахме. Ред не се отделяше от мен. Ръката му ме обгръщаше, дори когато не танцувахме. Изглежда не забелязваше любопитните погледи и лукавия шепот.

А аз? О, в този момент изобщо не мислех за себе си. Целувката на лунна светлина завинаги беше подпечатала съдбата ми.

Исках тази нощ да се любим с Ред. Исках го повече от всичко на света, освен това бях убедена, че той е отгатнал желанието ми.

Но смеех ли да вярвам, че той ме желае? Целувките, погледът, прошепнатите в ухото ми думи, бяха твърде красноречиви, и въпреки това нещо ме спираше. Нещо, на което не позволявах да ме завладее, но и не отхвърлях съвсем.

Ред не откъсваше поглед от мен, докато танцувахме. Почти не се движехме, но ритъмът увличаше като прелъстител. Чувствах се замаяна, донякъде от шампанското, но всъщност повече от близостта на Ред. Очите му бяха изпълнени със страст… Дълбоко в тях тлееше огън.

Изглеждаше заплашителен, напрегнат, и в същото време — замайващо сексапилен. Точно така изглеждаше в съня, който сънувах втората нощ в Колумбе — когато стоеше над мен, отблясъците на огъня играеха по голите му гърди, а очите му бяха приковали моите, точно преди да…

— Знаеш ли какво значи огнен танц?

Бях потънала в собствените си фантазии и въпросът му ме стресна.

— Н-не. Да не е този, който Анжелик танцува онази нощ на церемонията?

— Това е един от начините да се танцува.

— И друг ли има?

— Да. И той е още по-магически, Кристин. Още… по-горещ.

— Няма ли… — Аз облизах пресъхналите си устни. — Няма ли да се опаря?

— Винаги има такава опасност, но трябва да рискуваш, нали? — Той се усмихна и ме притисна толкова близо до себе си, та знаех, че сега хората безспир ще шушукат.

Зад рамото на Ред видях госпожа Дюпре, застанала отстрани заедно с Рашел. Тя беше леко намръщена, сякаш спореше за нещо с дъщеря си. Но когато срещнах погледа й, ми се стори, че раздразнението й по някаква причина е насочено към мен.

По дансинга премина Анжелик в прегръдките на Лорънс Крофърд, но сега не му се усмихваше. Изражението й беше кисело, сърдито, като на глезено дете, което не е могло да постигне своето. Докато ги гледах, мъчейки се да успокоя препускащия си пулс, Лорънс остави Анжелик насред дансинга и бавно се обърна. Тя хвана ръката му.

Последва кратка размяна на реплики, които, естествено не чувах, но по израза и на двамата разбирах, че са доста разгорещени. Лорънс махна ръката й от своята и напусна дансинга. Анжелик остана загледана в гърба му. След това погледна право към мен.

Кръвта ми замръзна.

Никога, в ничии очи не бях виждала такава омраза, такова ледено презрение.

Но към Лорънс Крофърд ли беше насочена нейната ненавист… или към мен?

— Студено ли ти е? — попита Ред.

— Малко, може би.

— Тогава да помислим какво можем да направим, за да се посгрееш.

— Огненият танц? — попитах без дъх.

— Бързо се досещаш — каза той с усмивка, която караше пеперудите в стомаха ми да запърхат.

Беше дошъл моментът на истината. Всеки нерв в мен воюваше с останалите. Разбира се, до отчаяние исках да бъда с Ред. Това би означавало да се сбъднат десетгодишните ми мечти и фантазии.

И въпреки всичко още чувах онзи коварен глас вътре в мен, който ми шепнеше, предупреждаваше ме, напомняше ми, че когато един мъж преследва обикновено момиче като мен, той винаги има задна мисъл.

Само че аз вече не бях обикновено момиче. А може би никога не съм била. Възможно е баба ми, по някаква извратена причина, да е насадила тази мисъл в главата ми, а аз не я изхвърлях оттам, защото ми беше удобна. Защото по-лесно ми беше да сънувам, отколкото да живея истински, нали?

Но това вече не беше сън. А действителност. И Ред чакаше моя отговор.

Откровено казано, не знаех какво искам. Не откъсвах очи от него, устните ми се отвориха, за да заговоря, но преди да промълвя и дума, той се наведе и… ме целуна.

Насред дансинга. Пред очите на всички. Пред погледите и на госпожа Дюпре, и на Рашел, Анжелик и Лорънс Крофърд.

Целуна ме, докато оркестърът свиреше стара, позната любовна песен. Целуна ме, докато телата ни се движеха бавно, съвсем бавно, в ритъма на мелодията. Целуна ме така, сякаш бях най-красивата и най-съблазнителната жена на света. Целуна ме истински.

— Кристин! — прошепна той името ми срещу устните ми, произнесе го така, сякаш за него беше най-скъпото от всички скъпи нему неща. Едната му ръка беше около кръста ми, а другата докосваше врата ми. Бяхме притиснати толкова близо един до друг, че сигурно отстрани е изглеждало неприлично. Баба ми никога не би ме познала — нейната строга като стара мома внучка да се държи така безсрамно на публично място. Щеше да ми се кара и да ме упреква дни наред. Щеше да ме изпрати в моята стая и да ме заключи вътре…

Този спомен ме направи още по-смела. Накара ме да се почувствам по-свободна.

Така че отвърнах на целувката на Ред. Насред дансинга.

Пред всички.

Целунах го истински. Целунах го така, че да отгатне желанието ми. Допрях език до неговия и почувствах незабавната му реакция. Изръмжа леко, когато откъсна устни от моите.

— Да тръгваме. — Гласът му, нисък и настоятелен, пулсираше в ухото ми: — Веднага!

Мисля, че в този момент не можех да промълвя нито дума, дори животът ми да зависеше от това. Очите ми казваха всичко, което той трябваше да разбере. Ръката му здраво беше обгърнала талията ми. Поведе ме през дансинга, през тълпата от гости, които ту влизаха, ту излизаха през входа на залата и се разхождаха в коридора.

Спряхме на площадката с асансьорите. Когато вратите се отвориха, две възрастни жени влязоха в кабината пред нас. Понечих да ги последвам, но Ред ме задържа.

— Не в този — промърмори той.

О, колко чувства можеше да изрази една обикновена фраза! Ред хвана ръката ми и преплете пръсти с моите, докато чакахме следващия асансьор. Слава богу, беше празен и ние влязохме. Никой не се опита да ни последва, но не мисля, че Ред би пуснал някого вътре.

Самоуверено извади ключ от джоба си и го пъхна в контролното табло. Вратите се затвориха и ние останахме съвсем сами в кабината. Заиздигахме се плавно, без някой да ни спира по етажите.

Погледнах огледалните врати, тавана, после ръцете си.

— Кристин! — Ласкавата заповед прикова погледа ми към него. — Ела!

Приближих.

Той протегна ръце, привлече ме в обятията си и ме притисна към себе си. Устните ни се сляха в дълга, пламенна целувка. Езиците ни се докоснаха, а после се преплетоха. Сърцето ми полудя.

Издигахме се все по-нагоре. Асансьорът ни водеше към нашата съдба.

Летях, понесена на крилете на своите чувства.

Ръцете на Ред се плъзгаха по тялото ми, галеха, изучаваха, наслаждаваха се на всяка извивка. Пръстите му се плъзнаха по бедрата ми, а коленете ми се подкосиха от интимната ласка.

Асансьорът спря, но ръцете на Ред бавно се плъзгаха все по-нагоре по бедрото ми — мъчително, възхитително бавни — сякаш пред нас се простираше вечността. Облегнах се на стената на кабината, затворих очи и зачаках… неговото докосване.

Допирът бе толкова нежен, че е възможно да съм си го въобразила. След това ме погали по-настоятелно и аз осъзнах, че и в най-красивия си сън не съм се чувствала така добре, както сега.

— Ти ме желаеш — прошепна той до устните ми. — Никога ли няма да престанеш да ме изненадваш, Кристин?

Аз изненадвах и самата себе си. Откривах една съвсем нова Кристин. Откривах жена, която притежава нещо повече от своите фантазии, нещо повече от мечти и сънища. Откривах цял нов свят на влечение, желание и зноен темперамент.

— Искам да те изненадвам — отвърнах шепнешком, плъзнах смело ръка между нас и го докоснах.

Ред рязко си пое дъх.

— Господи! — изстена той и устните му се впиха в моите.

Този път целувката ни беше още по-пламенна, по-съкровена, защото вече нямаше никакво съмнение какво ще се случи между нас. Не можех да чакам. Зад мен стояха десет години, изпълнени с копнеж, десет години в очакване на този миг… на истинско сливане на умовете, телата и душите ни.

Ред се пресегна зад мен и превъртя ключа в контролното табло. Вратите се отвориха с леко свистене. Без да прекъсваме целувката, той ме повдигна, отмятайки пластовете плат, за да усети допира на бедрата ми. Обвих ръце около врата му, а езикът ми се впусна в неговата уста.

Спряхме пред апартамента на Ред и той отключи. Вратата се отвори и мъжът ме внесе вътре.

Стаята тънеше в сумрак. Само светлината на луната ни водеше. Сякаш не можеше да чака повече, Ред се облегна на вратата и ме целуна пак продължително и зашеметяващо.

— Желая те… желая те… — повтарях шепнешком.

Той ме понесе през всекидневната към спалнята. Двойните й врати като че ли се отвориха с вълшебство, за да преминем. Отпуснахме се на леглото с преплетени тела.

Уверените пръсти на Ред, намериха ципа на гърба на роклята ми и го свалиха. Понеже нямаше презрамки, тя се свлече, после сякаш изчезна, така бързо, че не ми остана време да осъзная какво става — само го почувствах.

— Истина ли е всичко това? — прошепнах аз.

Пръстите му бавно плъзнаха тънкия копринен чорап по крака ми. Върнаха се отново и с безкрайна нежност свалиха и другия.

— Толкова истина, колкото би искала да бъде, Кристин. — Гласът му беше плътен и чувствен, загадъчно еротичен. След миг бельото ми падна безшумно на пода.

Окуражена от огъня, разгарящ се в тялото ми, аз се надигнах и съблякох сакото на Ред, което се свлече на пода. А той почти захвърли връзката и ризата си.

— О, боже — прошепнах, когато той се съблече. Гледах го на лунната светлина. Гледах гърдите, мускулите на ръцете и по-надолу… Тази… неосвободена сила…

Стомахът ми се свиваше в очакване. Погледите ни се срещнаха и Ред тръгна към мен.

Коленичи на леглото и ме притегли към себе си. И двамата бяхме застанали на колене, обърнати с лице един към друг, сърцата ни биеха едно до друго. Целуна ме. Луната ни обливаше в сребриста светлина. После мъжът отметна главата ми назад и обсипа с целувки устните ми, шията, гърдите.

Разпиляната ми коса галеше раменете ми — изострено, еротично и леко перверзно усещане. Харесваше ми! Харесваше ми да усещам тялото на Ред до себе си, топло и пулсиращо. Харесваше ми да усещам ръцете му върху гърдите си — те ме предизвикваха и възбуждаха, докато се почувствах слаба до отчаяние.

Задъхана извих гръб. Опитах да се отдръпна, но той ме притискаше тъй силно, че усещах как сърцата ни бият едно до друго, в един и същ ритъм, като барабаните.

— Танцувай с мен, Кристин — промълви той.

— Ред — прошепнах. — Чувствам се толкова слаба… Така ми е горещо…

— Тогава значи е време — отвърна той и ме повдигна. Обгърнах го с крака и той бавно, с ръце, обхванали бедрата ми, ме постави върху себе си.

И огненият танц започна.

Барабаните забиха или може би това беше звукът на сърцата ни? Ритъмът на плътта бе бавен. Дълбок. Неумолим. Ръцете, обхванали бедрата ми, ме повдигаха нагоре… и бавно ме спускаха. Нагоре… и бавно надолу. Телата ни блестяха на сребърната светлина. Шепотът и въздишките ни звучаха като музика в тишината.

— По-бързо — поиска той.

— Не спирай — помолих.

Затворих очи и всичко, което виждах, беше огън, пламтящ ад, обхванал целия свят. Вътре в пламъците двамата с Ред извивахме тела заедно, танцувахме танц, древен като света.

Опитах да си представя как изглеждаме отстрани и картината ме изпълни с френетично желание. Виждах дългата си златистокафява коса, разпиляна по голия ми гръб, виждах пламък, който проблясваше върху гърдите на Ред. Вкопчих се още по-силно в него, а ръцете ми се плъзнаха по гърба му.

Ред сведе глава и зашепна, накара ме да изгарям в бавен, мъчителен огън, докато той проникваше дълбоко в мен, вече завладял душата ми.

Танцът продължаваше…

Телата ни се плъзгаха, плътно прилепнали едно до друго, горещи, напрегнати, а барабаните думкаха в ушите ми с настойчивост, от която ми се искаше да запищя.

Екстазът приближаваше. Беше красив, великолепен и малко плашещ… заради пълната загуба на контрол над себе си. И въпреки това не можех да се сдържам повече. Не можех…

— Ред!

Той притисна тялото ми към себе си, ако това изобщо беше възможно. Устните му се впиха в моите и в нас сякаш избухнаха пламъци.

Задъхани паднахме на леглото.

— Господи! — прошепнах.

— О, Кристин!

Лежах по гръб. Той се подпря на лакът и се взря в очите ми. Усетих как бузите ми поруменяха. Сега, след като беше преминала неудържимата страст, започваше да се връща предишната Кристин.

Не можех да повярвам, че лежа тук гола. С Ред Сен Пиер! И току-що бяхме правили любов. Невероятна любов, която беше в състояние да разтърси целия свят! И не можех да повярвам, че той ме гледа с такава нежност, от която ми се искаше да заплача.

Той вдигна ръката ми до устните си и целуна пръстите ми. Тогава, някъде дълбоко в сините му очи, видях дяволитото пламъче — едва доловим намек за насмешка, така неотделима от предишния Ред.

— А ми каза, че не можеш да танцуваш?

Червенината по страните ми се сгъсти. Исках да се завия, но нещо ме спираше, някакво желание да се противопоставя на гнета на старите окови.

— Само казах, че не съм много добра — промърморих и отместих очи.

— Ти се подценяваш, скъпа — прошепна той, обърна ръката ми и целуна дланта. — Винаги си се подценявала.

— Винаги съм се опитвала да бъда обективна, да преценявам нещата реално. — Затворих очи, докато устните му се движеха нагоре по ръката ми и езикът му се плъзна по сгъвката на лакътя ми.

— Едва ли можеш да получиш нещо по-реално от това — каза той и аз кимнах. Ред ме прегърна и привлече към себе си. Ритъмът на сърцата ни сега беше бавен, но още биеха в унисон. Склоних глава на рамото му и дълго лежахме така, смълчани, заслушани в тъмнината.

— Мислиш ли, че се чудят какво е станало с нас? — попитах изведнъж.

— Мисля, че никой не се интересува… — измърмори той сънено.

— Имаш ли нещо против?

— Против какво?

— Че те знаят за нас.

— Защо трябва да имам нещо против? — попита той изненадано. — И двамата сме свободни. Сега.

Нещо в начина, по който изговори „сега“, ме накара да се отдръпна, за да срещна погледа му. Ред изглеждаше замислен и леко намръщен в осветената от луната стая. Ръката му все още ме обгръщаше, но не знам защо, усетих отчуждение между нас, някаква празнота, която не разбирах.

Отдръпнах се още.

— Има ли нещо? — През сърцето ми премина тръпка на страх.

Ред ме погледна. Очите му бяха помръкнали. После каза бавно:

— Мисля, че сега е моментът да поговорим за него.

— За него?

— За твоя съпруг. Дани.

— Сега? Искаш да говорим за него точно сега? — Нима сега беше време да говорим за неприятни неща, помислих си аз. — Ред, не може ли да почакаме?

— Не. Това не търпи отлагане. — В погледа му се четеше решителност. После той отмести очи и стана от леглото. Взе панталоните си от пода, обу ги, отиде до прозореца и се загледа навън.

Нямах представа какво развали настроението му така изведнъж. Разтреперана от студ, аз се пъхнах под завивките и се сгуших в тях. Чаках да заговори. Но той мълчеше.

— Какво точно искаш да знаеш? — попитах накрая.

— Всичко. Искам да зная всичко. — Бавно се обърна към мен. — Като започнеш с това — защо толкова скоро, след като аз си тръгнах от Чикаго, се ожени за него? Искам да зная защо не почака.

Сърцето ми сякаш пропусна един удар.

— Да почакам? Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Много добре разбираш. Защо не почака мен?

Закрих лице с длани. Сърцето ми лудо заби.

— Но аз мислех…

— Какво си можела да мислиш? Ти знаеше, че между нас има нещо. Трябваше да го знаеш. С какво си обясняваш онези погледи?

— Но това беше само една седмица… Ние се видяхме съвсем за малко. Мислех, че ти… Не зная… Че само ме намираш малко забавна. Нямаше причина да мисля, че към мен си изпитвал…

Тъмните вежди се вдигнаха.

— А това, което ти си изпитвала към мен? Мислех, че никога няма да го признаеш — каза той мрачно. Прокара пръсти през тъмната си коса. — Тогава се опитах да ти кажа, но почти не оставахме сами. А когато все пак това се случи, ти се държеше така дяволски отчуждено, сякаш се страхуваше от мен. Когато Кристофър беше с нас, не ми се искаше в негово присъствие да ухажвам младата му дъщеря. Затова не казвах нищо. Но ти наистина знаеше, Кристин. И двамата знаехме.

— Да — прошепнах и продължих да се крия под завивките.

— Тогава защо, по дяволите, се омъжи за друг? — попита той ядосано. — Щях да дойда в Чикаго пак след няколко седмици. И ти го знаеше.

— Трябвало е да дойдеш пак ли? Защо?

— Защо според теб? — попита той с горчивина. — Исках да те видя отново. Исках да се уверя, че това, което подозирах за нас, е истина. — Той млъкна и впери поглед в мен. — Кристофър ти се обади от летището сутринта, когато тръгнахме. Спомняш ли си? Помолих го да ти предаде, че ще се върна след няколко седмици и че искам да те видя. Трябва ли да смятам, че не ти е предал думите ми?

— Дори не ми е споменавал за теб — казах отчаяно. — През цялото време си мислех, че ти си тръгна, без дори да ми кажеш довиждане.

— Разбирам. — Ред дойде при мен и седна на ръба на леглото. — Не ти казах довиждане, защото възнамерявах скоро да се върна. Предполагам, по свой начин Кристофър се е опитал да те предпази. След шест седмици ми каза, че си се омъжила. Шест проклети седмици! Защо, Кристин? За бога, кажи ми, защо?

— Защото исках да те забравя — казах открито. — Ти ме плашеше.

— Плашех те? Само защото се интересувах от теб?

— Защото… защото смятах, че изобщо не те интересувам. Ти беше по-зрял, по-изтънчен… Дани беше на моите години. Имахме еднакъв произход. Когато се запознах с теб, с Дани се бяхме срещали в продължение на няколко месеца и той вече ме беше помолил да се омъжа за него. Когато ти замина, отново ме помоли, а аз се чувствах толкова объркана… Мислех си, че точно това трябва да направя. Той беше мил и чувствителен и искаше да се грижи за мен.

— Аз щях да се грижа за теб, ако точно това си търсела и от това си имала нужда. По дяволите, ти беше моя, Кристин. Позволила си му да те докосне, а вече си била моя.

— Ред…

— Като лудост ли ти звучи? Или може би егоистично?

Да, той беше прав за всичко, но на мен това ми харесваше. Да мисля, че ме е обичал и ме е желал през всичките тези години. Беше твърде хубаво, за да е истина.

— Но това беше преди десет години — възразих.

— Привличането между нас дори се е засилило — каза той. — Не чувстваш ли същото?

— Господи, нима се съмняваш? И какво значение има сега някогашният ми брак? Беше толкова отдавна, беше една грешка. Аз никога не съм го обичала, не както… — Отклоних поглед и завърших по-меко: — След време и той разбра, че не го обичам, и това разби сърцето му.

— Както ти разби моето сърце? — попита той студено. — Защо се изненадваш? Да не мислиш, че не съм способен да изпитвам болка? Да бъда наранен? Уверявам те, Кристин, аз съм човек като всички други.

Човек като всички други ли? Съмнявах се в това. Той изглеждаше толкова по-силен, по-непобедим от обикновените смъртни, каквато бях аз. Той можеше да се разпорежда със съдби — а не да бъде жертва на съдбата.

— Щом си изпитвал такива силни чувства, защо не дойде да ме видиш, след като Дани загина? Защо не ми се обади? За десет години, Ред, нито веднъж не си се опитал да се свържеш с мен.

— Тогава вече беше много късно, разбираш ли? Не исках да рискувам. Не се осмелявах.

Гордостта на семейство Сен Пиер, помислих си аз, пронизана от остра болка.

— Трябваше да те накарам ти да дойдеш при мен — каза той, сякаш се оправдаваше.

— Така и направих.

Тогава той се усмихна и ледът в очите му се стопи. Пак ме прегърна.

— Господи, Кристин — прошепна отчаяно. — Защо ме накара да чакам толкова?

 

 

Малко по-късно седяхме в неговата кола. Пътувахме със свален гюрук. Никога не бях пътувала така. Движехме се нагоре по склона на планината. Беше чудесно. Вятърът весело развяваше косата ми. Чувствах се свободна — над нас нямаше нищо друго, освен звездите. Изпитвах приятна тръпка от ръката на Ред, която фамилиарно галеше крака ми.

Наистина беше нощ на чудесата и магиите. Нощ на открития, които щяха завинаги да променят живота ми. Нощ, която ще извиквам в спомените си отново и отново.

Когато влязохме в отбивката, къщата беше тъмна. Бе вече много късно и аз приех, че всички са се прибрали отдавна. А сега и ние си бяхме вкъщи.

Вкъщи. Каква чудесна дума! Сега тя бе изпълнена с ново значение. За първи път в живота си чувствах, че наистина не съм чужда тук и съм свързана с някого.

Очите ни се срещнаха на лунната светлина, двамата се усмихнахме.

Колко е красива интимността на такъв невинен жест! Ред да върви до мен и да ме изпрати до вратата, след това да се забави — сякаш и на него не му беше приятно, че тази нощ свършва.

Стояхме на верандата и си разменяхме продължителни, страстни целувки. Когато опитах да се отдръпна, той ме притисна още по-силно.

— Само още една — промълви той.

— Ти каза същото и преди десет минути. Имаш ли представа колко е часът?

— А ти имаш ли представа, че това не ме интересува? — Устните му докоснаха косата ми. — Още не е започнало да се зазорява. Остават ни часове, през които ще е тъмно.

Начинът, по който изговори думата „тъмно“ — с нисък, съблазнителен глас, й придаде съвсем ново значение. Потреперих.

— Виждаш ли? На теб ти е студено. Защо не влезем и… да си поговорим?

— Наистина ли искаш да поговорим? — попитах престорено невинно.

— Всъщност… предпочитам да потанцуваме.

— Няма музика.

Едва бях изрекла тези думи, когато в далечината, откъм гората, заехтяха барабани.

— Ето я нашата музика — прошепна Ред. — Чувстваш ли ритъма?

Разбира се, че го чувствах! Неуморният пулсиращ ритъм минаваше през вените ми. Очите на Ред бяха разпалени, невероятно вълнуващи. Около нас се виеше мъгла, идваща от гората, и ни обгръщаше с хладна паяжина от интимност — чудесен контрапункт на горещината, която струеше от телата ни. Дъхът ми спря. Усещах как разсъдъкът ме напуска.

— Понякога си мисля, че наистина си магьосник — прошепнах на пресекулки. — С волята си можеш да накараш да се случи всичко, което искаш.

— Колко си права — каза той загадъчно. На лунната светлина очите му приличаха на сини пламъци. — Аз те накарах да дойдеш при мен, нали?

— Защо не ме накараш пак да го направя? — прошепнах.

— Кое?

— Да дойда… при теб.

Дори не си спомням как след това сме се насочили към къщата за гости. Помня, че спрях на вратата, че Ред ме опря на стената и ме целува, докато кръвта във вените ми се превърна в огнена лава. Той се притисна силно до мен и това, което изпитвах, надминаваше и най-богатото въображение. Поривът му беше толкова неудържим, че исках да увия тяло около него.

Влязохме и в същия миг роклята ми се свлече на пода с възбуждащ шепот. Дойде ред на неговото сако, след това на връзката и ризата, които бяха захвърлени като ненужни.

— Ако бяхме останали голи, можехме да си спестим много време — шеговито негодуваше Ред.

— Да, но аз намирам, че събличането си заслужава усилието.

— Може и да си права — промълви той, докато сваляше чорапите ми. Копринената материя се плъзна по краката ми като горещ летен бриз, а пръстите му я последваха, после пак се върнаха нагоре. Устните му докоснаха глезените ми, коленете, и се плъзнаха нагоре… Бавно… О, толкова бавно… И толкова нежно…

— Сега си моя, Кристин — каза той властно. — Искам и ти да го кажеш.

Беше истина. Бях негова. Винаги съм била негова, но нещо все ме е задържало да му се подчиня изцяло. Нещо в неговите очи, някакви тайнствени сенки, които и сега не разбирах.

Ръцете му обхванаха гърдите ми. Тялото му се плъзна по моето.

— Кажи го! — прошепна той.

Тътенът на барабаните се засили и стана по-настойчив. Дълбоките отмерени удари вибрираха през цялото ми тяло и разкъсваха всички пластове страх, наслоени около душата ми.

Бях готова да се открия напълно. Да поема всички рискове.

И все пак, когато погледнах в очите на Ред, по тялото ми пробягаха тръпки. Потреперих в прегръдката му.

— Кажи го. — Молбата беше толкова настойчива, че волята ми не можеше да се противопостави.

— Твоя съм — прошепнах. Очите му проблеснаха тържествуващо и устните му се впиха в моите.

После ме вдигна, обви краката ми около кръста си и ме понесе нагоре по стълбите.