Андреа Парнел
Съни (21)

Епилог

По молба на младоженеца булката беше облечена в червено и роклята й бе ушита от коприна с цвят на рубин. Дълбокото квадратно деколте, дългите ръкави, които се стесняваха към китките, пищните дипли на полата и разкошният шлейф подчертаваха великолепните форми на тялото й; все пак Съни не можа да се стърпи и каза, че от толкова плат човек може да си ушие палатка. Булчинският воал беше от карминено червен прозрачен тюл и тя бе толкова красива, че изглеждаше чак недействителна. Воалът беше подарък от Били и Делос, които й го връчиха след куп намеци и закачки. Сватбата не протече в обичайния стил — кумата беше притежателка на кръчма, а кумовете бяха не един, а двама души.

Параклисът в процъфтяващото отскоро градче бе претъпкан с близки и приятели на младоженците. Съни и Прайс много се прочуха след онзи случай, когато принудиха Лорд да отстъпи имотите си в полза на жителите от долината.

Съни се чувстваше много нервна преди самата церемония, макар да нямаше никакви причини за безпокойство. Усещаше как коленете й се огъват и сърцето й бие като полудяло. Цялата трепереше, а заедно с нея трепереше и букетът от полски цветя в ръцете й. Смяташе, че роклята е виновна за цялата й нервност.

— Само като си помисля, че обещах на Прайс никога повече да не нося панталони — оплака се тя на Бланш, преди да влязат в параклиса. — Роклите са страшно неудобни.

Бланш оправи булото, прикрепено с разкошна панделка към разпуснатите й коси.

— Не забравяй, че това не е единственото, което си му обещала. Каза също, че няма да носиш оръжие и ще престанеш да ругаеш като мъж.

— Е… — Съни много добре си спомняше при какви обстоятелства бяха изтръгнати от нея тези обещания. Прайс изобщо не постъпи честно в този случай и не биваше да разговаря с нея за такива неща, докато я люби.

— Какво „е“? — подкани я Бланш.

Съни наведе глава.

— Ами, опитвам се да ти обясня — каза тя.

— Опитай се по-сериозно тогава. И престани да се мръщиш — все пак си на собствената си сватба — сгълча я майчински Бланш. Самата тя се чувстваше в приповдигнато настроение — напоследък често се виждаше с Делос Хъксли. Дори повече от често.

Оркестърът започна да свири и Съни престана да се цупи. Видя Прайс да чака до олтара — бе много хубав така, облечен в металносиво сако и опънати черни панталони. Само един поглед й бе достатъчен, за да се увери, че си струваше да изтърпи заради него цялата тази дандания. Струваше си и да изпълни всичките си обещания. Когато застана до него, Съни почувства, че иска да бъде жена — негова жена.

Прайс взе ръката й и я стисна силно и нежно. Съни усети как топлотата на ръцете му проникна дълбоко до самото й сърце. В този миг той усети същото — най-после неговата „дама в червено“ бе до него и двамата се намираха пред прага на едно общо и прекрасно бъдеще.

Прайс бе щастлив, че още първия път, когато я видя, не се излъга в нея. Тя винаги успяваше да го изненада, в нея имаше нещо дълбоко и тайнствено. Съни бе жената, която го върна в света на мечтите от собствената му младост. В целия свят нямаше друга като Съни-Огюста Харлоу.

Все пак съжаляваше мъничко, че я бе накарал да се откаже от старите си навици — сигурно щеше да й е много трудно в началото. Но тя бе прекалено женствена, за да се крие в размъкнатите мъжки дрехи, още повече след днешната церемония, когато изглеждаше толкова красива. След като всичко свърши, ще й каже за плановете си да открият заедно детективско бюро. Ако иска, може да работи заедно с него и той нямаше да й пречи, но въпреки всичко я харесваше облечена или в красиви рокли, или… в нищо.

— Съни, ще вземеш ли този мъж за свой законен съпруг…

Всичките й притеснения в миг изчезнаха. Беше спокойна, уверена в себе си и преизпълнена с щастие, когато отговори:

— Да.

Прайс отговори след нея според правилата на брачната церемония. Нямаше търпение да приключат с всичко това, за да пристъпят към най-хубавата част от женитбата. Преди това обаче трябваше да изтърпи и самото празненство, което според предвижданията на Били можеше да продължи цяла нощ.

— Ако някой знае дали има причини този мъж и тази жена да не бъдат съединени в свят съюз, нека излезе и каже…

Прайс се усмихна и стресна свещеника, когато съвсем не навреме притисна плътно Съни до себе си. Не можеше да разбере защо човекът така се притесни от тази проява на нежност, че чак спря церемонията. Свещеникът действително бе притеснен — стоеше вцепенен пред тях с широко отворена уста и библията в ръцете му трепереше.

Чуха се писъци и ужасени викове, Прайс веднага се досети какво биха могли да означават те.

— Обърни се бавно и погледни назад.

— Беклър — прошепна Съни и се вкопчи в ръката му. До вратата на параклиса се бе изправил Уес Беклър и във всяка ръка държеше по един колт. Носът му бе сплескан, а едната от скулите беше разположена малко по-ниско от другата. Лицето му се разкриви и стана още по-страшно, когато се изсмя и изстреля над главите им един куршум, за да е сигурен, че ще разберат какво иска да им каже.

— По дяволите! Аз знам такава причина! — извика той. — Не могат да се оженят, защото след малко ще бъдат мъртви и затуй няма смисъл да си хабиш думите, отче. Запази ги за погребението!

Прайс пусна ръката й. Най-после Беклър имаше чудесната възможност да си отмъсти. В църква не се носи оръжие, затова никой от присъстващите не можеше да окаже съпротива.

— Дръпни се, отче! — извика Беклър. — Слушайте, всички останали, ако си кротувате, нищо няма да ви се случи. Нямам работа с вас, искам само онези двамата. Те са ми длъжници и сега е моментът да си платят!

Прайс прошепна на свещеника да се дръпне, а на Съни — да бъде готова всеки момент да приклекне.

С единия револвер Беклър държеше на прицел него, а с другия — Съни.

— Колко хубаво, нали, ще потеглите и двамата заедно в последния си път! — извика той и натисна спусъците.

Единият куршум се заби в тавана, а другият изобщо не можа да излезе от цевта, защото пръстът, който трябваше да го изпрати към тях, внезапно отхвръкна — точно в този миг Беклър бе улучен право в гърдите. Той подскочи високо и се строполи извън параклиса. Момчетата от охраната на Бланш побързаха да грабнат изтърваното оръжие и изтичаха навън към него.

Прайс прибра димящия колт и приглади краищата на фрака върху кобура. Съни го гледаше с широко отворени очи.

— Аз не съм много религиозен, Съни. Трябваше да ти го кажа по-рано.

Момчетата на Бланш се върнаха и единият от тях развълнувано съобщи:

— Мъртъв е. И никак не е чудно, че излетя през вратата — в гърдите си имаше две дупки. Страхотна стрелба, Прайс.

Прайс бавно се обърна с вкаменено лице.

— Къде ти е оръжието, Съни?

— Аз… — В този миг забеляза, че втренченият му поглед не се откъсва от богатите дипли на роклята, и предпазливо погледна надолу. На височината на бедрото в червената коприна зееше грозна дупка с почернели краища.

— Стреляла си през булчинската си рокля — каза изумен той. Очите му потъмняха. — Дай ми револвера.

Съни обърна гръб на тълпата и повдигна поли, за да махне ремъка с прикрепения към него револвер. Тя неохотно му подаде оръжието и каза в свое оправдание:

— Не знаех, че ще носиш оръжие.

— Да не мислиш, че съм забравил за Беклър? — каза дрезгаво той.

Беше страшно ядосан и много му се искаше да й извие врата, но ако го беше правил всеки път, когато му се искаше, сега тя нямаше да бъде тук до него, пред олтара. Освен това щеше да си го върне по един особено приятен начин.

— Да не би да си мислил, че точно пък аз съм могла да го забравя?

— Моля ви — каза силно пребледнелият свещеник. — Може ли най-напред да свършим с церемонията? Много ви моля, не се бавете.

Прайс подаде револвера на Били и взе ръката й в своята, после тържествено я поведе към олтара. Съни прикри с букета дупката от куршума, и двамата изслушаха как с треперещ глас свещеникът най-после ги обяви за съпруг и съпруга.