Андреа Парнел
Съни (18)

Глава 17

— Никога не съм бил по-щастлив.

Клейтън Гътри и Пенелопа Пек посрещнаха първите утринни лъчи в леглото сред купчина изпомачкани чаршафи, дрехите им бяха разхвърляни из целия „Пулман“.

Златистите къдрици на Пенелопа бяха разпилени върху възглавницата. Тя се изтегна лениво и целуна Клейтън по прясно наболата четина на бузата. Погледна силно разтревоженото му лице и каза:

— Не може да се твърди, че изглеждаш особено щастлив, Клейтън.

— О, разбира се, че съм щастлив. Ти ме направи щастлив. — Той прегърна Пенелопа. — Но… — Клейтън стисна здраво очите си, в които се четеше страдание. Пенелопа бе първата му жена. Разбира се, никога не би й признал това, но тази нощ бе преживял най-страхотното нещо в живота си. Все пак това не бе достатъчно, за да изтрие чувството за вина, което го ядеше отвътре.

— Но какво, Клейтън? — Тя се сви срещу него и с удоволствие усети как той моментално реагира, когато притисна до слабините му голото си задниче.

Пламнал отново от нежния допир на меката й плът, Клейтън не можа да се сдържи и изля болката си:

— Аз опетних честта на едно невинно момиче и на всичко отгоре — той нервно се отдръпна от нея, — ако не стана веднага от това проклето легло, ще го направя отново. Просто не мога да се сдържам. Би ли могла да ми простиш някога, Пенелопа?

Пенелопа едва успя да си поеме дъх. Невинно момиче ли? Вече бе успяла да разбере, че Клейтън не беше много опитен любовник, но ентусиазмът му компенсираше донякъде липсата на умение. Все пак никога не бе допускала, че е възможно на света да съществува чак такава наивност — та той си мислеше, че е отнел девствеността й! Тя не каза нищо, само си лежеше тихичко до него и се вслушваше в шумното му поривисто дишане. Трябваше да се възползва от тази прекрасна възможност — в края на краищата не всяка жена можеше да загуби повторно невинността си.

— Прощавам ти, Клейтън. — Пенелопа притисна длани към очите си и се престори, че от гърлото й излиза ридание. — Само не знам как ще кажа на баща ми…

Клейтън преглътна с мъка — баща й! Изобщо не се бе сетил за него! Все пак Клейтън бе човек на дълга. Той седна в леглото и с омекнали пръсти отстрани от очите си един рус косъм. Хвана Пенелопа за раменете и я притисна към себе си, след което решително каза:

— Няма да има нищо за обясняване, ако се съгласиш да се омъжиш за мене, Пенелопа. Кажи ми, че ще го направиш.

Пенелопа отново изхълца сухо. Не й бе нужно много време, за да размисли върху предложението му. Все пак той не можеше да се сравнява с Прайс, но затова пък с Рамси животът й съвсем нямаше да е така удобен и лек, както се очертаваше да бъде с Клейтън. Като застане пред олтара с друг мъж, би могла да си отмъсти на Прайс за това, че преди година се бе подиграл с чувствата й. Тогава й каза, че женитбата е последното, което би му минало някога през ума. Ето че сега й се удаваше удобен случай да разбие сърцето му. Клейтън я устройваше много повече. Той бе по-богат дори от баща й и можеше да й осигури лукс и удобства. Не бе за пренебрегване и фактът, че характерът му бе по-мек от памук.

Разтревожен от дългото й мълчание, той повдигна леко брадичката й, вгледан в тъжните й сини очи.

— Хайде, Пенелопа, успокой ме, че имам някакъв шанс — каза умолително той.

Устните й потръпнаха леко и тя обви ръце около врата му.

— Ще се омъжа за тебе, Клейтън — отговори тя. — И мисля, че това ще стане много скоро.

— Дали един час е прекалено скоро? — викна възторжено той, скочи от леглото и започна трескаво да си търси дрехите. — Ще изпратя някой прислужник да потърси свещеник. Можем да се оженим още тук, в „Пулман“.

Тя се усмихна със задоволство и се подпря на възглавниците в огромното легло.

— След това ще можем да се прехвърлим на някой влак в източна посока, за да отидем в Сейнт Луис и да кажем на татко.

— Може и така да направим — каза той след кратко колебание. Нямаше сили да й откаже каквото и да било.

— Сигурна съм, че баща ми веднага ще ти хареса — продължи тя и се приповдигна върху възглавниците. Смачканият чаршаф се смъкна до корема й.

При вида на голите й гърди Клейтън едва успя да преглътне слюнката в устата си.

— И аз съм сигурен — изграчи той.

Пенелопа отметна чаршафа и се подпря на лакти, като изви хищно гъвкавото си тяло.

— А и той ще те хареса, ще видиш.

Клейтън не откъсваше очи от леко полюшващите се гърди и закръгления й задник, докато непрекъснато се спъваше и залиташе в отчаян опит да обуе долните си гащи.

— Надявам се, ще се зарадва да види новия си зет.

— О, разбира се, че ще се зарадва. — Тя се протегна лениво, развеселена от ефекта на голото си тяло върху кандидат-съпруга си. Леката усмивка върху устните й скоро се превърна в прозявка. — Бъди добро момче и преди да излезеш, кажи на прислужницата ми да дойде.

Убеден, че е най-щастливият мъж на света, Клейтън седна до нея и протегна плахо ръце към гърдите й. Тя се изкикоти и го целуна небрежно, сякаш му поставяше печат на съпруг, който отсега нататък щеше да живее под чехъла на жена си.

— Добре, Пенелопа — каза той.

 

 

— Има съобщение за вас, сър — каза служителят в офиса на Тадиъс Лорд и му подаде телеграма от неговия агент в Денвър.

Ако Лорд изобщо можеше да бъде нервен, сега бе съвсем близо именно до това състояние. Очакваше това съобщение и разкъса нервно плика — вътре пишеше, че мис Пек е пътувала с влака от Сейнт Луис до Денвър, където й е бил предаден букетът, поръчан от Лорд на името на Прайс Рамси. В съобщението нямаше нищо ободрително, точно обратното — по всичко личеше, че Тадиъс Лорд е загубил един от най-важните си козове. Дамата срещнала във влака някакъв господин и веднага побързала да се омъжи за него още там, на място. В Денвър младоженците прикачили частния си вагон към някакъв влак, който заминавал в източна посока, и в този момент пътуваха за Сейнт Луис.

Лорд имаше нужда от една хубава чаша бренди, за да се успокои. Все пак не бе изгубил надежда — с всеки изминал миг шансовете му да включи имота на Прайс в участъка за железницата нарастваха. Не беше за пренебрегване и шансът, който все още имаше в лицето на Съни Харлоу. Чакаше само обаждането на Джошуа, за да разиграе и тази карта.

 

 

— И какво мислиш за него сега, след като го видя?

Съни нямаше търпение Бланш да седне най-после до голямата квадратна маса в кухнята, за да я попита какво е мнението й за Прайс.

— Не само го видях, но дори разговарях с него — каза Бланш и с удоволствие погледна бисквитите и задушеното пиле. Сега любопитството й бе напълно удовлетворено и яденето изглеждаше много апетитно.

— Е, и? — Съни си наля чаша горещо кафе и седна срещу Бланш от другата страна на масата. Въпросителният й поглед настоятелно търсеше отговор.

„Боже, колко е нетърпелива“ — помисли си приятелката й, особено пък като се има предвид, че на Съни никак не й се искаше Бланш да го види. Пълничката блондинка не бързаше никак — разгъна внимателно салфетката върху скута си, после взе ножа и вилицата, и чак тогава проговори:

— Мисля, че не е имало защо да предприемаш такова дълго пътуване.

— Какво искаш да кажеш?

Бланш набоде парче пиле върху вилицата и го вдигна към очите си, за да го разгледа по-добре; от чинията й се издигаха пухкави облачета благоуханна пара.

— Не виждам какво друго мажеш да направиш, освен да го предадеш на Лорд веднага щом е в състояние да язди.

— Защо мислиш така? — Съни бе очаквала тя да размишлява часове наред, може би дори дни, да се мъчи да вникне в душата й и в цялата ситуация, преди да стигне до някакво решение. Стори й се много странно, че приятелката й бе готова с отговора си само след двадесет минути.

Бланш дълго дъвка и преглъща пилето, докато най-сетне остави приборите и си взе една бисквита.

— Веднага си личи, че е истински мошеник — каза най-после тя. — От него не може да се очаква нищо добро. Изобщо, нищо добро не може да се очаква от един толкова красив мъж.

Веднъж Съни си бе помислила същото за Прайс, но сега кой знае защо реши, че трябва да го защити. Точно такава бе целта на Бланш.

— Но той ми спаси живота, и то два пъти — каза тя с негодувание.

Бланш вдигна рамене и продължи да се храни невъзмутимо.

— Спасил те е, защото е смятал, че по този начин спасява себе си — каза тя между две хапки.

Съни присви очи — лесно беше да се каже такова нещо, но Бланш не бе там, за да види как стана всичко.

— Не е така. Той ме събори на земята, за да ме предпази от куршумите на Беклър, затова и куршумът улучи не мене, а него. А когато онзи звяр ме бе оковал във веригите, Прайс можеше преспокойно да се качи на коня и да избяга, Беклър нямаше и да забележи това.

Бланш бавно поклати глава.

— Съни, този човек е негодник. Много добре знаеш, че е съсипал имущество на мината и че е влизал с взлом в служебните помещения. Той е лъжец и човек, който нарушава законите. Какви доказателства искаш още?

Съни се изправи, прибра стола до масата и подпря ръце на облегалката.

— Той ми каза, че е направил всичко това, за да помогне на хората от Кларет Вали. Ако Лорд съсипе реката и вземе земите им за железницата, това ще разори хората там.

— И ти му вярваш, така ли?

Съни се изправи. Изобщо не му повярва, когато й разказваше всичко това, но сега всичко й се струваше съвсем правдоподобно.

— Това е напълно възможно — отговори тя.

— Съни…

По страните й се разля предателска руменина и тя вдигна поглед към приятелката си — никога не бе предполагала, че Бланш може да бъде толкова упорита и твърдоглава. Дори един негодник заслужаваше да бъде преценен по-внимателно и задълбочено, а не само след един бегъл оглед. Може би направи грешка, като извика Бланш, трябваше сама да вземе решение.

— След като не мога да му се отблагодаря по друг начин, бих могла поне да допусна, че в думите му има известна истина — каза твърдо тя. — Иначе няма да е честно от моя страна.

— Слушай сега. — Бланш едва успя да скрие усмивката си. — Не съм ти казала досега, но в „Златния пръстен“ дойде някакъв човек да търси Прайс Рамси. Имаше много съмнителен вид, един издокаран, с брада, и приказките му бяха все едни такива, купешки. Сигурно е някой от неговата банда.

Съни бе силно изненадана и изпълнена с недоверие. Прайс й бе казал, че няма никаква банда. Човекът, когото Бланш й описа, бе напълно безобиден търговец на лекарства, доктор Делос. Ако Делос все пак се занимаваше с нещо друго, това бяха геоложките проучвания на района, както й бе казал и Прайс. Съни се убеди, че наистина е сбъркала, като е накарала Бланш да бие толкова път за нищо — очевидно приятелката й я биваше още по-малко от нея самата, когато трябваше да направи точна преценка на някой мъж.

Съни не каза нищо, но Бланш не мирясваше, убедена, че желязото се кове, докато е горещо.

— Хубавичко си помисли, Съни. Ако не го предадеш на Лорд, ще загубиш десет хиляди долара. Хайде, бъди разумна, не хвърляй тези пари на вятъра.

— Не всичко може да се измерва в пари, Бланш. Сега говорим за принципи. Може би всичко ще се изясни, ако двамата с Лорд се срещнат и разговарят на равна нога. Ако не друго, ще ми се да дам на Прайс поне тази възможност.

Бланш поклати глава.

— Нищо не му дължиш, освен в случай — тя погледна обвинително Съни, — че си хлътнала здравата по него.

Съни вдигна отбранително ръце.

— Не ставай смешна! Единствената причина да му дам тази възможност е, че ми спаси живота.

— И той самият не означава нищо за тебе, така ли?

— Нищо, нищичко — каза Съни и се завъртя рязко на пети, за да не види Бланш как се изчервява отново. — Неведнъж ми се е искало да го застрелям.

Бланш назидателно вдигна пръст.

— Виж какво, когато става дума за мъж, винаги трябва да следваш собствените си инстинкти.

Съни бе успяла напълно да се овладее и се обърна с лице към приятелката си.

— Може би си права — каза мрачно тя.

Бланш реши, че си е свършила добре работата и заслужава да бъде потупана по рамото. Не можа да се сдържи и се усмихна.

— Права съм, разбира се. Като преспиш с тази мисъл в главата, утре сутринта ще бъдеш напълно съгласна с това, което казвам.

— Като стана дума за спане, та се сетих — Съни нарочно бързаше да промени темата, — че пътуването с тази кола сигурно е било истинско мъчение. Трябва да си много уморена, затова си легни, ако искаш. Приготвила съм ти другата спалня.

— Ами ти къде ще спиш? — Бланш отмести чинията си и стана. В къщата имаше само две спални — в по-голямата беше Прайс, а в по-малката имаше само едно легло, малко, но много удобно.

Съни побърза да я успокои.

— Ще си хвърля едно одеяло тук до огъня и ще правя компания на Ринг.

Бланш я притисна нежно.

— Помисли за това, което ти казах. Довери се на инстинкта си.

Съни кимна с глава.

— Добре да си починеш — извика тя, докато Бланш отиваше към стаята за гости.

— И ти също — отговори приятелката й и бързо се обърна, за да скрие лукавата си усмивка. — А, щях да забравя — подхвърли тя през рамо: — Прайс Рамси каза да му се обадиш, преди да си легнеш.

Бланш побърза да излезе, развеселена от предчувствието, че Съни едва ли ще спи много тази нощ.

Съни оправи кухнята и даде на Ринг да яде. Прайс беше вечерял, самата тя — също. Не можеше да се сети за какво би могъл да я вика — каната бе пълна, бинтовете — сменени, а лекарства отдавна не му даваше.

Може би иска да разговарят, Бланш сигурно съвсем ясно му е показала какво мисли за него и сега Прайс се тревожи, че ще бъде предаден на Лорд, преди да е успял да се възстанови.

Нямаше защо да го тревожи и да го държи в неизвестност. Ще отиде при него и ще му каже какво смята да прави, нека само си свали тези проклети нови ботуши, които си купи в Уолис — убиваха й и я стягаха. Докато чакаше кучето да се нахрани, Съни дръпна един стол до огъня и седна на него, за да се събуе. Изящните ботуши на Бланш лежаха забравени под масата.

Тя въздъхна с облекчение, изправи се и си свали колана с кожения кобур. Отиде да го закачи на един пирон до външната врата и после подреди ботушите си и тези на Бланш до огнището. Едва тогава тръгна към голямата спалня да види за какво я вика Прайс. Ще му се обади от вратата и ще му каже, че няма за какво да се тревожи, после ще се прибере и ще си легне.

Прайс нямаше вид на човек, който е особено разтревожен. В стаята бе тъмно и той спеше дълбоко, проснат по гръб. Тъкмо се канеше да затвори тихо вратата и да си легне, когато видя, че Бланш е забравила да дръпне завесите и да сложи щорите; това означава на сутринта слънцето да нахлуе неканено рано в стаята и да събуди Прайс. Тя не би обърнала никакво внимание на това, ако той не й се бе оплакал вече на няколко пъти колко го болят очите от силната светлина.

Беше по чорапи и успя да стигне съвсем безшумно до прозореца. Пресегна се да дръпне шнура на щорите и точно в този миг луната се подаде иззад един огромен облак и обля стаята с колеблива сребриста светлина. Съни проследи посоката на лъчите и погледът й падна върху неясната фигура на мъжа, който спеше в белите завивки.

Стори й се, че сънят му е здрав и дълбок. Лекото му дишане едва се долавяше в тишината. Тогава си спомни какво й бе казала Бланш за него — „негодник“, „лош човек“. Но Съни не можеше да се съгласи с това — поне сега, докато го гледаше как спи, никога не би могла да допусне, че в думите й има някаква истина. Лицето му бе спокойно и умиротворено, липсваше насмешливият му поглед и хапливите думи ги нямаше. Изглеждаше толкова добър… толкова мъжествен… Здрав, чувствен мъж.

Съни не можеше да разбере какво ставаше с Бланш, та така внезапно и бързо бе намразила Прайс. Съвсем не бе в стила й да прецени някого, без да се опита поне да бъде обективна и честна. Е, самата тя също не го хареса от пръв поглед… Не, това просто не беше вярно. Истината е, че тя бе силно привлечена от него още в първия миг и се уплаши много от това. Той я привличаше и в същото време я отблъскваше, защото тя се страхуваше от собствените си чувства към него.

И какво още й каза Бланш? „Довери се на инстинкта си.“

Съни сподави нерадостния си смях — откъде да знае какво й казва собственият й инстинкт? И по-рано никак не бе наясно с чувствата си към този мъж, още по-малко пък сега. Знаеше само, че единственото, което може да му предложи в замяна срещу живота си, бе да допусне, че той не я лъже.

Някаква сила — може би любопитство? — я привлече към леглото. Той продължаваше да диша дълбоко, гърдите му се издуваха и спадаха като вълни на морския бряг. Един сребрист лъч проблесна в абаносовочерната му коса, разпиляна върху бялата възглавница, и дори ресниците и веждите му просветнаха в полумрака на лунната нощ.

Той се обърна в съня си и тя затаи дъх при мисълта, че е съвсем гол под чаршафа. Докато се намираше в безсъзнание, тя го къпеше и се грижеше за него като за бебе, познаваше всяка извивка на гладките му мускули, всяко косъмче върху златистата кожа. Всеки път, когато го докосваше, дълбоко в душата й сякаш лумваше пожар — също като сега.

Но никога не си позволи да се поддаде, успяваше да се овладее някак си и да устои на изкушението — до този момент.

Съни се наведе и тъмната й сянка падна върху лицето му. Когато устните й леко докоснаха неговите, усети дъха му върху лицето си — топъл и влажен.

Прайс почувства приятна топлина и въздъхна в съня си. Точно в този миг сънуваше изумруденозелени очи, кожа като кадифе и копринена коса, която пада върху раменете му; Съни, Съни-Огюста Харлоу върху ложе от прохладен зелен мъх, току-що я бе целунал и тя бе отговорила на целувката му.

— Съни? — едва доловимо прошепна той и когато отвори очи, я видя да стои пред него — красива и горда в сребристото сияние на луната. Той не смееше да помръдне, за да не прогони видението и сънят внезапно да свърши.

— Да… — каза тя по-скоро на себе си, „да“ на всичко, което бе отхвърляла и отричала в душата си толкова много години. А сега го искаше, имаше нужда от него…

Докато се събличаше, силуетът й се очерта на призрачната светлина, която проникваше през прозореца. Тя тихичко се плъзна между чаршафите и остана да лежи съвсем неподвижно, сякаш се страхуваше, че и най-малкото движение може да развали магията. Прайс искаше да усмири полудялото си сърце и гръмкия вик на кръвта, но не можа да ги овладее. Остана да лежи така, неподвижен и онемял, когато изведнъж усети върху тялото си нежния допир на нейните пръсти. Те го галеха — леко и нежно, като ласка на утринен бриз… Беше невъзможно да остане неподвижен — всеки нерв в него сякаш оживя, сетивата му се изостриха и заявиха високо за своето желание.

Въпреки това се страхуваше да я докосне — ами ако е сън? Тогава тя ще се стопи и ще изчезне… Прайс започна да трепери целият. Жената бе разпуснала косата си и той усети копринения й полъх — той въздъхна и изстена от удоволствие. Горещите й ръце се плъзгаха по гърдите му, по шията, по лицето — и оставяха навсякъде след себе си пожар. Съвсем престанал да се владее, той протегна ръка и я докосна — беше истинска. Топла, гладка, мека и истинска. Прошепна името й и устните му сами го повтаряха напевно като молитва, докато чувстваше как голото й тяло го изгаря и слабините му болезнено се втвърдяват.

Тя обхвана лицето му в ръце и го целуна, езикът й коварно се плъзна в устата му — и оттук насетне вече бе невъзможно да се разбере кой дава и кой получава. Усещаше я като пламък до себе си, и той протегна ръце към огъня, за да го открие и в най-съкровените кътчета на тялото й. Плътта под пръстите му бе свежа и мека, а гладката й кожа разпалваше искри навсякъде в него, докато пожарът най-после съвсем го погълна и яркият пламък на страстта лумна неудържимо.

Устните му шепнеха нещо неясно и нежно, а ръцете откриха сладостната съблазън на пълните й гърди. Той вдишваше дълбоко уханието й — ухание на чистота, свежест, на жена и на нещо, което бе само нейно. Това съвсем го подлуди. Разбра, че я е обърнал по гръб и е застанал над нея, едва когато усети как пръстите й се впиват в гърба му. Беше благодарен на луната, която светеше в очите й — зелени и дълбоки като море, сияйни, лъчисти, потъмнели от страст.

— Прайс… — извика задавено тя и в гласа й трептеше копнеж. Едва сега той осъзна, че е съвсем буден и много жив, а жената в ръцете му го иска също толкова силно и отчаяно, както и той нея. О, този път жаждата им най-после ще бъде утолена.

Тя помнеше нежния и настойчив допир на устните и ръцете му от своите сънища, след които се събуждаше изтръпнала и отмаляла. Но и дори в най-смелите си полети въображението не можеше да достигне висините на действителността, към които я водеше сега той. Насън не би могла да почувства как устата му бавно се движи надолу по шията й, как устните му изследват внимателно и най-съкровените й вдлъбнатини, а езикът му така си играе със зърната на гърдите й, че те се втвърдяват и изпълват с копнеж.

В съня си не можеше да почувства дори една малка част от насладата, която й носеха ръцете му. Те се спряха на кръста й и покриха целия й корем, а тя ги усещаше върху себе си като нажежена стомана; после погалиха хълбоците й и разперените му пръсти трепнаха върху нея като криле.

После мъжът леко я повдигна и я обърна по корем. От гърдите й се изтръгна дълбоко стенание, когато дългите му пръсти се плъзнаха бавно надолу по гърба й, а устните му я целуваха ли, целуваха, докато конвулсивните й тръпки съвсем заглъхнаха и се стопиха в сладката нега. Той плъзна длани ниско под гърба й и ръцете му спряха на меката заоблена линия, където започваха бедрата. Устните му следваха пръстите и той целуваше всяка извивка, всяка трапчинка и издатина; изведнъж ръцете му неумолимо и нежно се плъзнаха между бедрата й.

Когато проникнаха до топлата влага там, тя извика от удоволствие. Не усети кога я е положил под себе си и отново е впил устните си в нейните. Жената трепереше от желание, трябваше да го докосва, да го гали, да вземе в ръце пулсиращия символ на страстта му; тя го притисна плътно до себе си и чу задавения му вик; веднага след това чу и собствения си вик, когато мъжът проникна в нея стремително и страшно като ураган.

— Съни, любима… — шепнеше той, докато тя се извиваше срещу него като дъга, за да посрещне всеки негов тласък. Сякаш го обхвана бяс и той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея.

Свършено е с него, с целия свят е свършено — останала бе само тази страшна трескава нужда да се освободи, мислеше си той, загубен в сладостното й ухание и в копринената мекота, с която го посрещаха недрата й.

Съни притвори очи, после побърза да ги отвори отново — искаше да усети всичко, да види всичко, защото не знаеше кога пак ще може да го изживее отново — дали изобщо някога ще й се случи пак. Искаше да улови всеки миг, за да го съхрани в сърцето си заедно със светкавицата, която раздираше цялото й същество при всеки нов тласък.

— Обичам те… — Думите й бяха израз не на някаква съзнателна мисъл, а на дълбоките и тъмни чувства, които бе събудил в нея.

Мъжът й отговори с неясен нежен шепот, който тя не можа да разбере. Удоволствието бе невероятно и я носеше към върховете на екстаза. Сякаш пометена от огнена стихия, тя бе впила ноктите си в гърба на мъжа, а краката й бяха сключени зад неговите. Неговата жар се превръщаше в пара и нажежена лава в жената; твърдостта му — в диво ликуване, за което отдавна бе забравила, че съществува.

И когато най-после бе обхваната от ситни влудяващи спазми, усети как силен трус разтърси и мъжа. От гърдите му се изтръгна дрезгав гърлен вик и луната бавно се завъртя около двамата. Съни се задъха от бясното темпо, с което се засилиха и конвулсиите им — те ставаха все по-силни, по-дълбоки и по-чести, така че едната се сливаше с другата.

Когато всичко свърши, тя се срина в ръцете му — преизпълнена с наслада, за да може да се отдръпне, и прекалено замаяна, за да проговори.

Прайс се отпусна до нея, а дългите руси къдрици на косата й се сплитаха с влажните косъмчета на гърдите му. Когато дойде при него, тя му даде сила, и си я взе, след като се бяха любили. Като че ли се носеше върху призрачната лунна светлина. Главата му бе съвсем олекнала и цялото му тяло бе влажно от потта, но той бе прекалено щастлив, за да забелязва такива неща. Тя се оказа точно такава, каквато очакваше — чувствена, нежна и красива като звездите в тъмното небе. Тогава си помисли, че може би наистина е влюбен.

— Съни… — прошепна той и заспа с нейното име върху устните си.

Беше сам, когато се събуди изпълнен с блаженството от изминалата нощ.

— Добре ли спахте?

Бланш Елтън влезе в стаята с поднос, на който имаше бекон с яйца, бисквити и кафе. По лицето й сияеше ослепителната усмивка на човек, който току-що е открил злато.

— Доста добре — отговори той и се запита каква ли е причината Бланш да го гледа така тази сутрин. Не можеше да знае за снощи — Съни не би й казала в никакъв случай.

— Съни още не е станала — каза Бланш и се позасмя. Помогна му да се подпре удобно на възглавниците и остави подноса до него. — И това е напълно обяснимо.

Прайс сви рамене и пое чашата с кафе от ръката й. Беше горещо и силно — точно от такова имаше нужда сега.

Бланш вдигна едно одеяло, което бе паднало на земята, и се опита да оправи гънките по него.

— Предполагам, че си успял да постигнеш отменяне на присъдата.

В началото той не обърна на думите й особено внимание, но после в главата му като светкавица проблесна мисълта, че тя знае какво се бе случило през нощта. Прайс едва не се задави с горещото кафе. Да, тя знаеше.

— Не разчитам много на това — каза тихо той.

 

 

Джошуа Кигън пристигна към девет часа, съвсем побеснял от неприятностите, които бе имал с пазача. Прайс чу шума от конски копита и надникна през прозореца, за да види кой идва. В новодошлия разпозна Кигън и не можа да намери друго обяснение, освен единствено възможното — Лорд го бе изпратил за Прайс. Никога не се бе чувствал толкова беззащитен — нямаше оръжие, не бе достатъчно укрепнал и на всичко отгоре беше съвсем гол. Все пак се утеши донякъде с мисълта, че би могъл и да се пребори с Кигън, ако успее да го свари неподготвен.

Стаята на Прайс бе точно срещу дневната. Той отметна чаршафа, който само щеше да му пречи. Открехна много внимателно вратата и се опита да чуе нещо от разговора.

— Той е тук, нали? — попита Кигън. Беше силно разтревожен, сбърка, че дойде тук. Всъщност сбърка Тадиъс, като го изпрати в Никерсън съвсем сам. Кигън бе попаднал в капан — пътят му за отстъпление бе отрязан; освен Съни Харлоу в къщата имаше и двама въоръжени пазачи. Свършено е с него, ако се получи някакво недоразумение.

Само един поглед му бе достатъчен, за да разбере, че е загубил играта. Съни бе облечена като жена, или поне донякъде като жена — с копринена блуза и атлазена панделка в косата. Ако не бяха панталоните и коланът с кобура, нямаше да разбере, че това е същата жена, която бе идвала в кабинета на Лорд.

Явно Рамси бе успял да я прелъсти, в това не можеше да има никакво съмнение. Една жена не би могла да има такъв цвят на лицето и очите й да блестят по този начин, ако не е спала с мъж съвсем наскоро.

Тя го въведе в дневната. Посещението му я изненада и сега трябваше да обмисля внимателно всяка своя дума. Не отговори на въпроса му веднага и се наложи той да го зададе повторно; дотогава обаче бе успял да я вбеси с тона си — кучият му син си мислеше, че всичко му е позволено. Винаги се бе дразнила от противните му и студени, немигащи очи.

— Няма значение къде е Рамси — каза безизразно тя. — Важното е, че е в ръцете ми, и Тадиъс ще си го получи, когато аз реша и при условия, които ще определя аз.

В малките черни очи на Кигън светна презрение.

— Забравяш, че си подписала договор и вече си получила част от парите.

Съни кимна с глава.

— Тадиъс може да ме съди за парите, ако не му хареса начинът ми на действие.

Кигън се усмихна студено и попита:

— Това ли да му предам, като се върна?

Лицето й се изкриви от гняв, но все пак успя да запази спокойствие.

— Можеш да му кажеш, че ще се обадя след няколко дни — каза рязко тя и го пусна да си върви.

Прайс не можа да долови много от онова, което казаха. Единственото, което чу съвсем ясно, беше нещо за договора. Това бе напълно достатъчно да го убеди, че Бланш се лъже.