Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Only Desire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 19гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona(2010)
Сканиране
gaytanka(2009)
Допълнителна корекция
Еми(2013)

Издание:

Андреа Парнел. Съни

ИК „Евразия“, София, 1994

Американска, първо издание

ISBN: 954-628-009-7

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция от Еми

Глава 11

Съни не можеше да заспи от яд, че позволи на Прайс така да я вбеси. Щом затвореше очи, си представяше съвсем ясно какво се случи в пещерата, преди да се усети и да го халоса така, че той бе изпаднал в безсъзнание. В главата й се въртяха не само образите, но и непристойните усещания, които бе изпитала в обятията му.

От време на време ядосано изритваше одеялото, а след това пак го придърпваше нагоре; часовете се нижеха един след друг, а сънят не идваше — в пламналия й мозък непрекъснато се въртяха объркани мисли, чувства и спомени за това, което бе правил с нея Прайс. Толкова се изтощи да се бори с тези мисли, че най-после заспа; това не беше истински сън, а по-скоро неспокойна и объркана дрямка. Съни стана дълго преди да се съмне и отново запали огъня. Не й помогна много и мирисът на пържен бекон и прясно сварено кафе.

Лошото й настроение не се подобряваше ни най-малко и от това, че Прайс продължаваше да спи невинно като младенец. Беше се завил с одеялото и сега си лежеше там с ръце на корема и шапка върху лицето. Съни не се и опита да пази тишина, но той продължаваше да спи дълбоко с вид на човек, който може да бъде събуден само ако го настъпи бизон. Не се събуди дори и от гръмкия лай на Ринг, хукнал подир някоя птица или заек в търсене на закуска.

Всъщност Прайс бе буден повече от час и очите му под шапката бяха отворени; тя не бе притисната плътно към лицето му и той можеше да вижда малко изпод ръба й какво става наоколо. Не откъсваше поглед от жената още от момента, в който тя скочи и се зае да стъква огъня. Докато приготвяше кафето и бекона, ароматният им дъх го дразнеше непоносимо и стомахът му болезнено се сви, но той предпочете да си остане неподвижен, за да я наблюдава. Сега тя разпусна косата си и се зае грижливо да я изчетква от листата и тревите, заплетени в нея.

Застанала с гръб към него, Съни съблече размъкнатата риза и я изтръска от песъчинките, преди да я нахлузи отново върху себе си. Отблясъците на огъня все пак му позволиха да види извивката на едната й гърда и част от лицето й. Това не беше кой знае колко, но напълно достатъчно, за да си припомни колко красива е тя под противните си дрехи и да усети как в него припламва възбуда, също като тогава, когато я прегръщаше върху зеления мъх. Спомни си как тялото й откликваше спонтанно на неговите ласки и усети слабините си да се втвърдяват болезнено. А кучето? Къде ли е кучето? О, само да можеше да я примами по-близо, докато го няма онзи звяр!

— Ставай, господинчо! — каза грубо тя. — След четвърт час тръгваме.

Нейният подопечен не помръдна и когато остана да си лежи така и след повторната й заповед, тя усети угризения на съвестта. Надигна се и отиде при него, като мърмореше нещо за ината му; все пак предвидливо спря на безопасно разстояние, изпълнена с недоверие.

— Рамси! Ставай, дебелоглав лентяй такъв! Ставай! Тръгваме! — развика се тя.

Прайс не откъсваше поглед от ботушите й — жената продължи да го гледа цяла минута, може би дори две.

Изведнъж тя видя, че гърдите му са съвсем неподвижни — мъжът не дишаше! Тя остана там още половин минута и през цялото време си мислеше, че раните на главата могат да бъдат много коварни. Ако го е ударила прекалено силно и мозъкът му се е възпалил, тогава…

Тя извади револвера и пристъпи малко по-близо, след което силно го ритна по бедрото с върха на ботуша. Едната му ръка потрепери и се плъзна безчувствена на земята. Сигурно бе умрял, или поне тръгнал да умира. Съни коленичи до него с револвер в ръка и рязко дръпна шапката от лицето му.

На лицето му грееше усмивка, достойна за самия дявол, и той я стисна силно още преди да е успяла да каже или да направи каквото и да било. Револверът й излетя в храсталака, а само след миг усети как тежкото му тяло я притиска под себе си въпреки цялата й съпротива — сякаш Съни не бе по-материална от сянка. Тя отчаяно шаваше, притисната между твърдата земя и тежестта на мъжа върху себе си, но не можеше да направи нищо. Започна да го рита и да дращи като диво животно, усетило за първи път върху себе си омразния допир на човешка ръка; в един миг може би щеше да успее да го ухапе, но точно тогава устните му така се впиха в нейните, че главата й се отметна безсилно назад и усети болезненото боцкане на боровите иглички. Но не това беше най-лошото; по-страшна от всичко друго й се видя топлината, която се излъчваше от него, обливаше я цялата и проникваше през кожата й, започваше да кипи в нея, всеки момент можеше да експлодира сред взрив от страх и срамни видения.

Беше готова да го удави в проклятия, но те нямаше как да излязат от запушената й уста, пък и веригата му бе паднала точно върху гърлото й. Знаеше, че стига да иска, много лесно може да я удуши, но въпреки цялата й безпомощност беше сигурна, че няма да го направи. Мъжът върху нея не искаше да я убие, нито дори да избяга — поне засега. Всичката му страшна агресивност бе причинена от коренно различни мотиви и преследваше съвсем други цели. Ръцете му опипваха гърдите й, вече не така нежно като преди, ала в допира им нямаше нищо животинско и той не искаше да я нарани.

Не разбра кога ризата й се е разкопчала — може би докато се е дърпала отчаяно в опитите си да се освободи, но усети как ръцете му жадно докосват чувствителната кожа на голите й гърди; усети и как зърната им се втвърдяват, сякаш омагьосани от горещите му пръсти.

Като че ли ток я удари — внезапно през нея премина силен трепет, в който страхът бе смесен с желанието. Съни отчаяно се мъчеше да се освободи и от него, и от чувството, което мъжът предизвикваше в нея; беше съвсем безсилна и въпреки това продължаваше да се опитва, но той притисна едната й ръка отдолу, а другата — отстрани и всеки неин опит се превръщаше в движение, с което усещаше все по-осезаемо допира на тялото му до себе си.

Не можеше нито да се движи, нито пък да си поеме дъх. Усети твърдият му член да пулсира ожесточено до корема й. Над главите им първите слънчеви лъчи се прокрадваха през мрачината и тя се спомни един друг изгрев и един друг мъж, който се бе опитал да я насили. Когато Прайс я притисна под себе си, спомените за онзи случай се върнаха в главата й със страшна сила и тя си представи съвсем ясно жестокото лице и кървавочервената брада на онзи, другия.

В един миг усети как боровете над главата й се завъртяха и Съни изстена от болка. Не разбра кога е престанала да се гърчи под него и сега лежеше вече съвсем неподвижна. Единствената й мисъл беше, че сигурно умира, и точно в този момент устните му се откъснаха от нейните — съвсем навреме, за да може да си поеме глътка въздух, но все пак не й стигна време, за да изкрещи.

Болката в женските очи не може да бъде сбъркана с нищо друго. Прайс много добре познаваше тъмните им дълбини и именно болка видя той сега в зелените очи на Съни Харлоу — но не физическа, болката извираше нейде от недрата на самата й душа. Макар че току-що я бе принудил да лежи под него и тя се бе съпротивлявала с все сила, Прайс почувства, че не той е причината за това.

Не искаше да се чувства виновен за тази болка. По дяволите! Та той не би могъл да изнасили жена, независимо колко съблазнителна е тя — а Бог му е свидетел, че Съни беше изключително съблазнителна, — не, не можеше да я изнасили.

Той силно изстена, разпъван от болката на желанието и агонията на собственото си решение. По дяволите! Не можеше и да я остави да се развика — заради кучето. Едната му ръка бе омотана с веригата, а с другата притискаше ръката й — единственото, което му оставаше, бе да я целуне отново. Прайс покри устата й с горещите си устни, за да не позволи на вика й да излезе от гърлото. Усети как тя се вцепени, когато сложи ръката си върху корема й и несръчно я заопипва в желанието си да намери джоба на панталоните.

Най-после го откри — празен. Нямаше никаква възможност да потърси другия — съвсем близо до ухото си чу страховит гърлен звук, който заглуши всичко, с изключение на гръмките удари на собственото му сърце.

Козината по гърба и врата на кучето бе настръхнала, в черните му очи гореше червеникав огън, а краката му бяха изпънати, готови за последен, фатален скок. Над лицето си Прайс видя съвсем ясно острите извити нокти и страшните зъби, окървавени от недоядения заек.

Прайс си пое дъх и въздухът влезе в гърдите му твърд като олово. В този миг си помисли, че може би все пак Лорд го иска жив — ако греши, след пет минути от Прайс Рамси ще е останала само кървава купчина месо. Това обаче съвсем не означаваше, че кучето няма да се опита да го захапе отново. Много бавно, сякаш времето бе спряло съвсем, Прайс се плъзна от Съни и я освободи.

— Нищо не съм ти направил — сковано прошепна той.

— Как пък не! — извика тя и високо изруга, после скокна и сграбчи ризата си. Толкова ожесточено ругаеше и едновременно с това тръскаше игличките от себе си, че Прайс се уплаши да не насъска отново кучето срещу него. Тя отстъпи назад и се изплю, после се избърса с отвращение в ръкава си.

— Нямах никакво намерение да те насилвам — закле се той, без да откъсва очи от кучето. Изведнъж усети, че жената гледа втренчено силно опънатите му отпред панталони, по които ясно си личеше огромната му възбуда. — По дяволите! Съвсем не искам да кажа, че не ми се е искало, и да пукна, ако всичко това не е твоя работа! Още вчера ме остави така, с пръст в устата, и това е по-силно от мене.

Гневът му беше толкова силен, че тя го усети с кожата си.

— Добре е да свикваш, защото ако още веднъж ми погодиш някой номер, ще е последният в живота ти.

Ако револверът й беше под ръка, сигурно щеше да го застреля право в сърцето. Това щеше много да я зарадва. След малко Съни успя да се овладее — все пак, каквото и да му се е искало, не бе имал намерение да я изнасили — търсеше ключа, не друго.

Прайс усети по гласа й колко е бясна; тогава видя как бузите й пламват и разбра, че е докоснал някаква струна в душата й. Беше луда като язовец в любовния период и имаше всички основания да бъде такава — ако все пак можеше да се говори за някакви основания в този случай, като се има предвид какво бе направила с него. Въпреки всичко, в душата й нещо трепна и той успя да го забележи.

Прайс се огледа и видя кучето, което все още стоеше в опасна близост; на животното му бе омръзнало да се зъби и сега миролюбиво довършваше заека. Все още усещаше страшно напрежение в мускулите си, сякаш се бяха превърнали във възли, но поне бе сигурен, че Съни няма намерение да го превърне в поредната плячка на Ринг. Освен това долови в нея нещо, което го правеше неспокоен, и много му се искаше да я заговори; реши да рискува, макар че знаеше какво може да му струва това.

— Дали не греша, Съни? — каза меко той, като се отпусна на тревата и внимателно подпря гръб до дънера. — Преди малко ми се стори, че и на тебе ти се иска да се позабавляваш.

Във вените й тутакси нахлу дива ярост, която за момент дори успя да я парализира; след малко тя все пак успя да си възвърне дар слово.

— Ласкаеш се — каза тя с леден глас.

Прайс усещаше как по него се стича студена пот и сърцето му се блъска лудо в гърдите. Опита се гласът му да прозвучи спокойно и равно. Утринното слънце се отрази в очите му и в тях заиграха златисти светлинки, когато вдигна поглед към нея.

— Не се лаская, Съни, това е факт. Понякога между един мъж и една жена се появява нещо толкова могъщо, че никаква сила не може да му устои, най-малкото пък разумът. Мисля, че нещо такова има и между нас двамата.

Тя присви очи, възмутена от подобна дързост.

— Между нас двамата има един самонадеян мъж, който си мисли, че само като го види, всяка жена ще се просне пред него с разтворени крака.

Той се засмя грубо и се пресегна за шапката си.

— Струва ми се, че си спомням един точно такъв момент.

Тя му обърна гръб и тръгна към огъня, като непрекъснато сипеше проклятия по негов адрес. Изля остатъка от кафето в огъня, а останалия бекон хвърли на кучето.

— Можеш да си спомняш каквото си искаш — каза студено тя. — Аз също си спомням нещо много хубаво, например как си се проснал хубавичко и ставаш само за погребение.

Съни стегна багажа и го разпредели по седлата. Трябваше да й викне, за да го чуе.

— Все се каня да те питам, какво прави с мене, докато бях в безсъзнание? Имам синини по тялото си, и то на най-неочаквани места.

Тя се обърна и го изгледа свирепо.

— Ако знаеше какво ти правя, никога не би поискал да се събудиш.

Прайс подозираше, че това бе самата истина, и замълча. Съни оседла конете, без да му обръща никакво внимание; после хвана юздите и отведе животните до реката, за да ги напои добре. Разбира се, те заслужаваха много повече грижи, отколкото той. Тя дойде при него едва след като бе свършила с конете и след като кучето бе погълнало и заека, и бекона. Прайс разбра, че повече няма да му се удаде случай да я изненада — кучето вървеше до нея и той предположи, че отсега нататък ще е винаги така.

Качи се на коня и кротко я изчака да му заключи веригите. Имаше два начина да се измъкне от това положение — или Били и Делос ще го намерят и ще го измъкнат, или той самият трябва да се опита да се разбере с нея. Първият начин му изглеждаше много по-лесно изпълним и възможен от втория.

— Бих хапнал нещо — каза той, докато тя се качваше на коня и вече бе успяла да хване поводите.

— На седлото ти има торба с малко сухари, а водата е в манерката зад тебе.

— Няма да изкарам дълго на хляб и вода — изруга той.

— Докато спрем, все някак ще изкараш. Може би ще разбереш най-после, че е добре да използваш по-умно времето за ядене, а не само да се опитваш да избягаш.

Тя пришпори коня и съвсем неочаквано препусна напред. Жребецът се впусна след нея; Прайс едва не се задави със сухара в устата си.

— Изглежда, много бързаш да ме предадеш на Тадиъс — успя все пак да каже той.

— Бързам да се отърва от тебе — извика тя в отговор.

Този път преглътна залъка, без да е успял да го сдъвче.

— Това може да се уреди много по-лесно, отколкото си мислиш. Имам приятели, които ме търсят и всеки момент могат да ни открият.

— Струва ми се доста невероятно.

Гласът й прозвуча прекалено самоуверено и това никак не му хареса. После се сети, че може да си е направила сметките, без да има предвид приятелите му, и тази мисъл малко го ободри.

— Какво те кара да мислиш така, Съни? — попита той.

Не можеше да види изражението на лицето й, но бе сигурен, че се усмихва самодоволно.

— Ами, просто оставих бележка в хотела, че заминаваш за няколко дни.

Усети как го обля вълна на облекчение като внезапен летен дъжд.

— Сбъркала си — каза той с тон на превъзходство. — Приятелите ми ме познават много добре и знаят, че никога няма да напусна града, без да ги предупредя лично за това.

Тя го погледа през рамо и се усмихна снизходително.

— Този път си заминал не сам, а с жена — това обяснява защо не си им се обадил предварително.

Прайс се засмя.

— С жена! Та това е истинска лудост! Никой не би повярвал, че аз…

Той си припомни последните няколко седмици и се замисли — тайнствената жена, в която беше влюбен, твърдото му намерение да я има на всяка цена, и то по време, когато непременно трябваше да си бъде в ранчото… Бе споменал пред Били и Делос това-онова. Възможно ли беше да повярват в подобна нелепа идея? Били със сигурност щеше да се хване на въдицата, а за Делос не беше толкова сигурен. Всъщност, всичко беше възможно.

Просто не можеше да намери нещо, за което да се хване. Съни отново бе успяла да го надхитри — тя умело водеше играта, докато той преследваше призраци. Стига да рече, Били ще може да го открие; изобщо не бе сигурно обаче, че ще реши да го търси при тези обстоятелства.

Надеждите му се стапяха като пролетен сняг. Прайс разбра, че пред него стои един-единствен път — трябва да се опита да я убеди.

 

 

— Женен — неженен, ще го убия веднага щом го видя. — Били имаше нужда от едно двойно уиски след целия този гаден ден, през който напразно бяха търсили Прайс. — Как може да направи такова нещо?

— Виж какво, хайде да поговорим и да се разберем най-после — каза Делос и избута Били от единствената кръчма в градчето. Последният половин час бе анализирал изводите, до които бяха стигнали, както и мотивацията за тези изводи. Навън нямаше кой да ги подслушва и той каза:

— Никога не съм срещал човек, който да е по-голям враг на брака от Прайс Рамси.

Били повдигна рамене.

— И аз така си мислех, но очевидно е срещнал жена, която е успяла да промени възгледите му по този въпрос.

— Срещнал е най-малко две, ако вярваме на телеграмата на мис Пек.

— По едно време май си мислехме, че всичко това е идея на мис Пек.

— Там е работата, Били, че можем само да гадаем, а не знаем нищо със сигурност.

Делос млъкна и придоби вид на бухал, изпаднал в дълбок размисъл, Били бе прекалено разтревожен, за да обърне внимание на това.

— Не виждам как ще се оправим без Прайс.

— Има един сигурен начин — отговори Делос, — който винаги е давал резултати — научната методология.

— Това пък какво ще рече? — попита Били, който се чудеше защо Делос го поведе настрани от конете. Много му се искаше приятелят му да не се впуска в пространни разсъждения и да каже направо какво предлага.

Делос тръгна по-бавно и заговори още по-разтеглено.

— Това ще рече — каза търпеливо той, — че трябва да съберем информация, наречи го факти, ако искаш, които трябва да подредим в логична последователност, и чак тогава да стигнем до верния извод.

— Хм — изръмжа Били. — Че не правихме ли точно това досега?

— Не съвсем — призна Делос и се изчерви, но това не се забеляза благодарение на брадата му. — Досега се оставяхме да бъдем подведени от най-различни противоречиви факти, каквито са, например, изоставената кошница, женските дрехи и празната хотелска стая; приемахме на доверие разни истории — много интересни сами по себе си, но в тях няма и грам истина. Имаме нужда от факти и предлагам да се заемем с това по-обстойно.

— Само ми кажи как да го направим, Делос — попита нетърпеливо Били. Искаше да намерят Прайс колкото се може по-бързо — не само защото си имаха и много друга работа, а за да го види и да му каже в очите какво мисли за неговото толкова ненавременно изчезване.

Делос обаче бе на съвсем друга вълна.

— Трябва да научим колкото се може повече за тази Огюста Харлоу.

— Какво например? — попита Били озадачен; не разбираше какво толкова може да се научи за една жена, която не е от Уолис и е в града от няколко дни. Освен това си помисли, че това е малко излишно, защото ще може да научи за нея всичко, щом се върне Прайс.

Делос бе прекалено зает със собствените си мисли, за да усети, че Били е на съвсем друго мнение. Бързият му логичен ум работеше като добре смазана машина.

— Яздила е кон — отбеляза той. — Чий е този кон — неин собствен, или го е наела отнякъде?

На Били взе да му просветва.

— Ще попитам в общинската конюшня — отговори той и едва сега разбра защо Делос бе подминал конете и го бе довел тук.

В това време приятелят му продължаваше да разсъждава на глас — по-скоро на себе си, отколкото заради Били.

— Дали познава още някой в Уолис, или единственият, с който е общувала тук, е Прайс?

— Ще отида да поразпитам наоколо — каза Били, който започваше да разбира накъде бие приятелят му. — А ти какво ще правиш през това време?

Делос се усмихна, но усмивката му бе вяла и безрадостна.

— Ако човекът на телеграфа се окаже приказлив, ще се опитам да разбера дали мис Харлоу не е пращала телеграма на някого.

Били кимна и двамата тръгнаха в различни посоки. Те се видяха отново след около час и тръгнаха към ранчото, като по пътя си разменяха събраната информация.

— Яздила е дорест кон, на черни и бели петна — животно, което се забелязва отдалече — така поне каза Парсън от общинската конюшня. С нея е имало и куче смесена порода, което е стояло в обора при коня. Парсън се е страхувал от кучето и затова успял да забележи, че го нямало в обора предишната нощ, още преди тя да си тръгне оттук. Ейбнър твърди, че никога не го е виждал в хотела.

— Хмм — изсумтя Делос.

— В Уолис не е ходила другаде, освен в магазина за дрехи на Дън. Повечето от дрехите в гардероба са купени оттам. Ейбнър се оказа прав — тя наистина си е купила булчински воал същата сутрин, преди да се срещне с Прайс, дори намекнала на мисис Дън, че смята да избяга с някакъв мъж.

Коментарът на Делос беше повторно хъмкане.

— Доколкото можах да разбера, не е разговаряла с никого, освен с Бен Парсън, мисис Дън и прислугата в хотела. През цялото време се е хранила сама в стаята си — с изключение на онзи път, когато е била на пикник с Прайс — Били се усмихна и зачака Делос да го похвали за добре свършената работа. Обзе го мрачно предчувствие, когато видя, че Делос си замълча и похвала няма да има. — А ти какво разбра в пощата? — попита той.

На Делос никак не му бе до приказки точно сега.

— Преди да замине с Прайс, дамата е изпратила две телеграми; едната — до бар „Златния пръстен“ в Сан Франциско, а другата до Тадиъс Лорд.

— Лорд? Значи, Лорд я е изпратил! Знаех си, че той ще ни създаде неприятности, но да изпрати жена! — сините му очи потъмняха. Той бързо пресметна преди колко време бяха заминали Прайс и момичето, и каза: — Може вече да е мъртъв.

— Не — каза бързо Делос, — не мисля така, Лорд го иска жив. В противен случай щеше да изпрати наемен убиец и досега всичко щеше да е приключило.

— Ясно, жената е послужила за примамка. Лорд е изпратил жена, която да го подмами извън ранчото и по-далече от нас. Жената е трябвало да го отведе при съучастниците си в… Сигурно него са влачили там, в пещерата. Сега си обяснявам наличието на счупената чаша и бутилката вино. Ударили са го и после са го завлекли при конете.

Делос го остави да довърши и след това започна да излага собственото си виждане по въпроса.

— Не е било точно така — не си ли спомняш, че от извора до пътя имаше следи само от два коня? Следите на твоя жребец и на още един. Не ме бива много по разчитането на следи, но си мисля, че ездачът на другия кон не е бил много тежък.

— Прав си — каза Били и си спомни, че през целия път следите си оставаха от два коня и към тях никъде не се присъединяваше трети. Просто не му се вярваше, че една жена може да приведе Прайс в безпомощно състояние и да успее да го отведе толкова далече.

— В Уолис свърших още една работа — каза Делос, докато Били продължаваше да се чуди какво ли е станало. — Говорих с шерифа Аплинг.

— Не си му казал нищо за това, нали? — каза той разтревожен. — Той ще арестува Прайс, ако разбере, че е саботирал набирането на хора за мините.

— Не се притеснявай, Били — побърза да го успокои Делос. — Отидох там не да дам, а да събера информация.

Били не можеше да разбере какво толкова биха могли да научат от стария Аплинг и побърза да попита приятеля си какво е разбрал.

— Отнесох му една бутилка от еликсира — отговори Делос — и бурканче „Розов лист“ за жена му; дадох му ги безплатно. Човекът оцени жеста и ме покани на чашка кафе. Та така, докато си приказвахме, между другото споменах, че съм чувал за някаква жена, която била страхотен честен детектив.

— Какво?

Делос не обърна внимание на въпроса и продължи да разказва.

— Аплинг каза, че и той е чувал за нея. Не я познава лично, но другите шерифи са му говорили. Никой не знае откъде е, преди пет години дошла някъде от Калифорния и започнала работа при Пинкертън, където високо я ценят заради изключителните й способности. Повече от година служи за примамка в случаи като нашия. Според Аплинг тя е една от най-добрите в занаята.

— По дяволите! — изруга Били, който започваше да разбира как е станало всичко.

— Казва се Харлоу, Съни Харлоу. Аплинг каза, че не била кой знае каква красавица и се обличала в мъжки дрехи.

Били се озадачи.

— Ейбнър и мисис Дън не мислят така, пък и Прайс не би се занимавал с някоя грозотия.

— Така е, но чуй по-нататък. Та тази Съни Харлоу яздела прекрасен дорест кон и навсякъде се движела с огромен помияр, Ринг му било името. И ако се облече в прилични дрехи, ще може да го заблуди, че е просто една малка фантазия, а не в действителност…

— Няма начин да не се хване на въдицата — заключи Били.

— Сигурен съм, че точно тя е хванала нашия Прайс и сега го води при Тадиъс Лорд в Сан Франциско.

— Аз пък съм сигурен, че ние няма да допуснем такова нещо — каза Били с тон, който много напомняше този на Делос, и това никак не му хареса.

Били приготви най-добрия си кон още преди залез. Ако Съни и Прайс са на път за Сан Франциско, той ще успее да ги настигне, ако пътува и нощем. Няма да му с трудно да открие преоблечена като мъж жена, придружавана от огромно куче и спътник, който не гори от желание да върви с нея.

Делос трябваше да се върне в Уолис и да вземе сутрешния влак — може би някъде по пътя тази Харлоу ще реши да се качат на влака и в такъв случай ще може да ги следва буквално по петите. Когато наоколо има хора, Прайс можеше да разчита на някаква помощ. Делос бе изпратил телеграми на свои приятели в Сан Франциско, които да чакат странната двойка на гарата. Били подозираше обаче, че Лорд е предвидил тази възможност и е наредил да не се качват на влака. Изпълнен с мрачни предчувствия, той се сбогува с Делос и двамата приятели си пожелаха успех.

Били беше сигурен, че Прайс ще се опита да спре или поне да забави Съни Харлоу. Дявол да го вземе, самият Били пък ще направи всичко възможно да ги настигне и да го освободи.

 

 

— По-живо, Рамси! Искам да стигнем Бейлис Кросинг преди залез-слънце.

Бяха спрели да обядват и да дадат на конете възможност за кратка почивка. Съни вече нямаше търпение да тръгнат отново. Никак не й бе приятно да го гледа проснат на тревата — беше прекалено мъжествен, което я привличаше и в същото време я притесняваше. Имаше моменти, в които просто не можеше да не гледа на него с очите на жена.

Прайс се бе изпънал по гръб и си почиваше. Когато му викна да става, той седна и махна парцала от раната на главата си. Болката ту стихваше, ту ставаше още по-силна, но се усещаше непрекъснато.

— Ставам, де — изръмжа той. — Не ме карай да бързам, не забравяй, че на главата си имам цицина колкото юмрук.

Така си беше — Съни много добре виждаше колко подуто и зачервено е мястото, където го бе ударило с дръжката на револвера. Това не събуди никакво съчувствие в душата й. Ако тя не го бе ударила, щеше да я удари той.

— Хайде, размърдай си туловището — каза тя. — Ще трябва да побързаш, ако те боли главата, защото в Бейлис Кросинг ще можем да вземем влака. Така ще стигнем в Сан Франциско много по-бързо.

— Добре — отговори кратко той и се надигна, без да откъсва очи от кучето — беше му станало навик. — Вече започвам да си мисля, че с Тадиъс ще ми е по-добре, отколкото с тебе.

Докато се влачеше към конете, Съни стегна ремъците на седлата. Прайс спомена малкото име на Лорд — какво ли можеше да означава това? Бе оправила седлото на жребеца и преди да отиде при дорестия, тя погледна бегло към Прайс.

— Говориш за Лорд така, сякаш сте стари познати.

— Стари приятели.

Тя присви очи, макар че тонът му прозвуча съвсем искрено.

— Той едва ли мисли така.

Прайс прокара пръсти през самуреночерните си коси и се протегна, мускулите му заиграха и изпъкнаха през плата на ризата. Съни побърза да погледне в друга посока.

— Това доказва само, че изобщо не познаваш Тадиъс — каза той, без да се впуска в подробности. — Ако го познаваше по-добре, щеше да знаеш, че на думите му изобщо не може да се вярва.

— Лорд ми обясни какво може да се очаква от теб и излезе съвсем прав — парира го тя и се дръпна от жребеца.

— Нима? — Прайс се усмихна широко и се качи на коня много бавно, сякаш това му струваше страхотни усилия. Съзнаваше мъжествената си хубост и всеки път, когато ставаше дума за някоя жена, гледаше да се възползва от това. Беше забелязал как преди малко тя се изчерви леко и отклони поглед — това можеше да означава само, че дори и да не го одобрява, дори и да го предаде на неговия най-зъл враг, Съни не беше безразлична към него. — Тадиъс сигурно добре ти е платил за мене, щом нямаш търпение да ме отведеш там.

— Казаха ми за всичките ти престъпления — изсъска тя. — И ако искаш да знаеш, парите съвсем не ме интересуват. Ако изобщо нещо ме интересува, то е да те видя след известно време съсипан и износен като стара кранта.

Той весело се разсмя.

— Старите кранти се износват от дълга употреба, Съни.

Тя заключи халката на веригата около крака му, без да продума, после побърза да скочи върху коня си. Никога не бе срещала човек, който да я дразни така, както умееше да го прави този проклет Рамси. Прайс можеше да я вбеси само с един поглед или дума. Това беше само една от причините, поради които искаше да вземе влака, независимо от разпорежданията на Лорд. С влака щеше да пристигне цяла седмица по-рано и това щеше да я отърве окончателно от Прайс.

Въпреки всичките си старания той не успя да я ядоса повече този следобед. Не можа да получи дори отговор на въпроса си защо иска да вземат влака — това никак не го устройваше. Съни не можеше да се примири с мисълта, че ако изтърват влака, ще трябва да го търпи още цяла седмица — много й се искаше да се отърве от него колкото се може по-скоро. Прайс също нямаше нищо против, само дето трябваше да приведе по-бързо в ход плана си, а именно, да се опита да я убеди в невинността си. Хотел въобще не се предвиждаше, затова много се изненада, когато Съни подкара коня си към една съборетина със стаи под наем.

Момичето скочи от коня и почука на задната врата. Мина доста време и най-после се показа един старец с револвер в ръката.

— Божичко, Съни, ти ли си, дете? — каза той и бутна вратата с револвера, за да я отвори по-широко. Старецът намести увисналите си тиранти, заклатушка се към нея и приятелски стисна глезена й малко над стремето. — Влизай, мила. Имам нужда от приятна компания — е, може би дори и от неприятна — старецът погледна към Прайс, който си стоеше окован върху коня. — Хванала си още някой, така ли? Ти си страхотна, моето момиче.

— Трябва ми стая, Оли — каза тя. — Ако това не е проблем, разбира се.

Старецът й намигна съзаклятнически.

— Ще ти дам най-хубавата си стая, както винаги — увери я той. — Сигурно ще искаш и той да е при тебе.

— Както винаги — отговори момичето. — Оли, ще подържиш ли за малко този револвер срещу него, докато го сваля от коня?

— Винаги се радвам, когато мога да ти помогна с нещо, Съни — каза Оли и насочи револвера към гърдите на Прайс.

Добре, че го беше оковала с тези вериги, иначе Прайс сигурно щеше да се хвърли отгоре й и да й счупи врата — внезапно разбра, че има голяма разлика между това да бъдеш окован само в нейно присъствие, и да те гледа съвършено непознат човек в такова състояние. Тя не му даваше никаква възможност да реагира, единственото, което можеше да направи, бе да преглътне гнева си. В гърдите му бе насочен револвер, а онова куче-убиец стоеше неотлъчно до краката й — Прайс не можеше да направи нищо друго, освен да слезе смирено от коня и да влезе подире й в паянтовата къщурка.

В стаята, където го въведоха, имаше само едно легло и един стол. Не се искаше кой знае каква досетливост, за да разбере къде ще прекара нощта. След малко момичето го завърза за тежкия дървен стол с провиснала седалка, от която се подаваха бодливи конски косми. Все пак Прайс бе признателен за храната, която му предложи Оли — задушено говеждо и клисав хляб, много по-вкусни от онова, което Съни обикновено му предлагаше. Само дето не му беше много приятно да яде и да поглежда към насоченото към него дуло на револвера.

О, Съни-Огюста ще си плати за това, нека само Прайс успее да се измъкне от гроба, в който беше попаднал! Някой ден ще намери начин и ще си го върне тъпкано. Съни излезе и се забави повече от час. Оли го предупреди да не създава проблеми на момичето и Рамси остана така, като прехвърляше в главата си възможните последствия от един евентуален опит да й създаде проблеми.

— Голям късметлия си, Рамси — каза тя и влезе в стаята дълго след като бе приключил с вечерята.

— В какъв смисъл? — изръмжа той.

— Влакът пристига в десет сутринта — ще можеш да си спиш, колкото искаш.