Маргарет Мичъл
Отнесени от вихъра (58)

Глава LVIII

През периода след болестта си Скарлет забеляза у Рет промяна, но не беше сигурна дали тя й допада. Съпругът й бе винаги трезвен, много сдържан в поведението си и някак умислен. Сега по-често си идваше у дома за вечеря, отнасяше се по-внимателно към прислугата и беше по-нежен с Уейд и Ела. Никога не отваряше пред нея дума за минали събития, били те приятни или не, и сякаш мълчаливо я възпираше да засяга и тя самата подобни теми. Скарлет поддържаше създадените мирни отношения, защото смяташе, че е по-разумно да не нарушава задоволителното равновесие, тъй че поне на повърхността животът й потече гладко. Рет продължаваше да поддържа спрямо нея неутралната любезност от дните на оздравяването й и вече не подмяташе подигравки или язвителни реплики с мекия си провлечен глас. Тя започна да си дава сметка, че макар да я е вбесявал със злобните си забележки и да я е докарвал на моменти до изстъпление, вършил го е, защото думите и постъпките й го засягат, а сега я глождеше съмнение, че той изобщо е престанал да се интересува от нея. Държеше се учтиво и равнодушно и неочаквано за себе си тя усети, че й липсва неговата заинтересованост, под каквато и дразнеща форма да бе поднесена, че й липсват някогашните им заяждания и пререкания.

Сега той бе мил и вежлив с нея, почти като към случайна позната, а очите му, които навремето я следяха тъй напрегнато, сега бяха устремени само към Бони. Сякаш бурният поток на живота му неусетно бе отклонен в тясно русло. Понякога Скарлет си мислеше, че ако Рет й отделя поне половината от вниманието и нежността, с които обсипваше Бони, животът щеше да е по-различен. На моменти й бе трудно да се усмихва, чуеше ли да казват: „Капитан Бътлър обожава детето си!“ Ала ако не се усмихнеше, на хората това щеше да се види странно, а Скарлет дори пред себе си не желаеше да признае, че изпитва ревност към момиченцето, още повече когато това момиченце бе нейната любимка. Скарлет винаги бе желала да е на първо място в сърцата на близките си, а очевидно взаимната любов между Рет и Бони превъзхождаше чувствата към нея.

Рет често закъсняваше вечер, но винаги се връщаше трезвен. Тя чуваше как тихичко си подсвирква, когато минаваше покрай затворената й врата. Понякога в късни часове водеше със себе си други мъже и сядаха да си приказват в трапезарията пред шише бренди. Това не бяха същите хора, с които той пиеше през първата година на брака им. Отдавна вече не канеше у дома си богати „торбаланковци“, пребоядисани и републиканци. Скарлет на пръсти пристъпваше до перилата на стълбите, ослушваше се и за своя изненада често дочуваше гласовете на Рене Пикар, Хю Елсинг, младежите Симънс и Анди Бонел. А дядо Мериуедър и чичо Хенри бяха постоянни гости. Веднъж за свое изумление долови гласа на доктор Мийд. А някога същите тези мъже твърдяха, че и бесилката е голяма чест за Рет!

В съзнанието си тя винаги свързваше тази група със смъртта на Франк, а късните завръщания на Рет още по-ясно й припомняха времената преди акцията на клана, при която Франк се прости с живота. С ужас си спомни как Рет бе подхвърлил, че за да го приемат като почтен човек, е готов дори да влезе в проклетия им клан, макар да се надявал, че Господ ще го спаси от такова тежко изпитание. Ами ако и с Рет станеше като с Франк?…

Една нощ, когато той се забави повече от обикновено, тя не можа да издържи на напрежението. Щом чу превъртането на ключа му, метна на раменете си един пеньоар, излезе в осветения от газени лампи вестибюл и застана край стълбите. Когато я видя, на унесеното му замислено лице в миг се изписа учудване.

— Рет, аз трябва да знам! Настоявам да разбера дали ти… дали е свързано с клана?… Затова ли закъсняваш толкова? Ти участваш ли…

— Много си изостанала от времето — отвърна той. — Сега в Атланта няма клан. Вероятно и в цяла Джорджия не съществува вече. Наслушала си се на разкази за зверствата на клана от своите приятели, „торбаланковците“ и пребоядисаните.

— Няма клан? Опитваш се да ме успокоиш, затова лъжеш, нали?

— Скъпа моя, кога изобщо съм се опитвал да те успокоявам? Казвам ти, че няма клан. Решихме, че носи повече вреда, отколкото полза, тъй като само наостря янките и налива вода във воденицата на губернатора Булок. Той знае, че може да се задържи на власт само докато съумява да убеди федералното правителство и пресата на янките, че Джорджия кипи от бунтовнически настроения и че зад всяко храстче се спотайва член на ку-клукс-клан. А за да се задържи на власт, отчаяно разпространява разни небивалици за изстъпления на клана — как предани републиканци увисват на бесилото и как почтени негри са линчувани за изнасилване. Всъщност стреля по несъществуваща мишена и това му е добре известно. Задължен съм ти за притеснението по мой адрес, но кланът престана да съществува малко след превръщането ми от пребоядисан негодник в смирен демократ.

Повечето от онова, което той каза за губернатора Булок, влезе от едното й ухо и излезе от другото, защото облекчението, че вече не съществува клан, измести всичко останало от ума й. Рет нямаше да сподели злочестата съдба на Франк; тя самата нямаше да изгуби магазина и богатството на мъжа си. Ала тогава в съзнанието й изплува една дума. Той беше казал „ние“ и по този начин свързваше себе си някак естествено с онези, които някога бе наричал „старата гвардия“.

— Рет — попита тя неочаквано, — ти имаше ли пръст в разтурянето на клана?

Той я изгледа продължително и очите му засвяткаха игриво.

— Да, любов моя, нещата стоят точно тъй. Разтурянето му се дължи главно на Ашли Уилкс и на мене.

— На Ашли… и на тебе?

— Да, колкото и да е банално, все пак е вярно, че политиката може да накара дори кучето и котката да се заобичат. Не че с Ашли много сме се заобичали, но… Ашли беше против клана, защото не приема насилието в каквато и да било форма. Аз пък бях против клана, защото той е чиста глупост и чрез него никога няма да постигнем онова, което искаме. Съществуването му беше един сигурен начин да си останем подвластни на янките до второ пришествие. И така, двамата с Ашли успяхме да убедим лудите глави, че много повече ще спечелим, ако наблюдаваме, изчакваме и вършим едно-друго, отколкото ако наденем белите наметала и издигнем огнените кръстове.

— Искаш да кажеш, че момчетата са се вслушали в твоя съвет, след като ти…

— След като съм бил спекулант? Пребоядисан? Съмишленик на янките? Забравяте, мисис Бътлър, че сега съм един уважаван демократ, предан до последна капка кръв на благородната цел да изтръгнем любимия ни щат от лапите на насилниците. Съветът ми беше добър, затова те го приеха. Мнението ми относно други политически въпроси също заслужава внимание. Сега разполагаме с демократическо мнозинство в Законодателното събрание, нали така? А скоро, любов моя, някои от добрите ни приятелчета републиканци ще попаднат зад решетките. Твърде много се увлякоха в алчността си напоследък и станаха непредпазливи.

— Ти ще действаш да отидат в затвора? Та те бяха твои приятели! Уредиха ти участие в онази сделка с железниците, от която спечели хиляди!

Внезапно на лицето на Рет се появи някогашната присмехулна гримаса.

— О, аз не храня лоши чувства към тях. Ала сега съм на противниковата страна и ако мога по някакъв начин да помогна те да получат каквото им се полага, ще го направя. В каква добра светлина би ме представила подобна заслуга! Известни са ми достатъчно подробности от кухнята на тези сделки, за да дам ценни показания, когато в тях се разровят законодателните власти, а както съдя от положението, този момент не е много далеч. Ще проучват и губернатора и стига да успеят, като нищо ще го тикнат в затвора. Не е лошо да предупредиш добрите си приятели Гелертови и Хъндънови да имат готовност спешно да напуснат града, защото, след като самият губернатор е в опасност, и на тях няма да им се размине.

Скарлет дълги години бе свидетелка на властта на републиканците в щата, подкрепяна от армията на янките, та не повярва на шеговито подхвърлените му думи. Губернаторът се бе укрепил твърде здраво, за да го застрашава някакво си законодателно събрание, камо ли да го хвърлят в затвора.

— Приказваш си само — подметна тя.

— Ако не попадне в затвора, то поне няма да бъде преизбран. Следващия път за разнообразие смятаме да поставим демократ на неговия пост.

— И сигурно отново ти ще се намесиш в тая работа? — иронично попита тя.

— Точно тъй, сърце мое. Аз и сега имам пръст в нея. Затова и се прибирам толкова късно вечер. Работя по-усилено дори отколкото по времето на златната треска, за да помогна при организирането на изборната кампания. При това — зная, че ще ви причиня болка, мисис Бътлър, но няма как — аз подпомагам организацията със солидна парична сума. Помниш ли как ми заяви преди години в магазина на Франк, че било безчестно от моя страна да задържа златото на Конфедерацията? Най-после и аз самият дойдох на твоето мнение, тъй че конфедерационното злато ще бъде използвано, за да върне конфедератите на власт.

— Хвърляш парите си на вятъра.

— Какво? За теб делото на демократичната партия е вятър? — Очите му блеснаха присмехулно, а след това отново върнаха спокойния си безизразен поглед. — Пукната пара не давам кой ще спечели тези избори. Важното е, че всички знаят колко труд и средства съм хвърлил в кампанията. Един ден хората ще си го спомнят и Бони само ще спечели от това.

— А пък аз за малко да се уплаша от благочестивите ти приказки, че си рекъл да ставаш нов човек, но сега виждам, че и със своите демократи не си по-искрен, отколкото във всяко друго отношение.

— Изобщо нямам намерение да ставам нов човек. Нова е само козината ми. Нали знаеш, че вълкът мени козината си, но нрава си — не.

Събудена от гласовете във вестибюла, Бони се обади сънена, но с повелителен тон: „Татенце!“ — и Рет се забърза към стаята.

— Рет, почакай малко. Искам още нещо да ти кажа. Трябва да престанеш да водиш Бони по тези политически събрания следобед. Не смятам, че това е редно. Да водиш едно малко момиченце по такива места! Изглежда много глупаво отстрани. Не бях си и помисляла, че я водиш, додето чичо Хенри не ми спомена, защото сигурно си мислеше, че зная и…

Той се извърна към нея с изопнато лице.

— Как може да откриваш нещо нередно в това, че едно дете седи на коленете на баща си, докато той разговаря с приятели? На тебе може и да ти изглежда глупаво, но не е. Хората с години ще помнят, че Бони е седяла в скута ми, когато съм помагал републиканците да бъдат изхвърлени от този щат. С години ще помнят… — Физиономията му изгуби своята напрегнатост и в очите му заигра лукаво пламъче. — Знаеш ли, че когато я питат кого обича най-много, тя отговаря: „Татко и демократите“, а на въпроса кого мрази заявява: „Пребойдисаните.“ Слава Богу, хората дълго пазят подобни спомени.

Скарлет гневно повиши глас:

— Не се и съмнявам, че си ме представил пред нея като пребоядисана!

— Татенце! — извиси се възмутено тъничкото гласче и Рет със смях тръгна към стаята на дъщеря си.

През октомври същата година губернаторът Булок напусна поста си и избяга от Джорджия. По време на неговото управление злоупотребите с обществените фондове, разсипничеството и покварата достигнаха такива размери, че подкопаха безвъзвратно основите на администрацията му. Разцепление имаше дори в собствената му партия — тъй се бе разраснало всеобщото негодувание. Сега демократите имаха мнозинството в Законодателното събрание и това означаваше само едно. Тъй като съзнаваше, че ще бъде разследван и се боеше от тежките обвинения, които щяха да бъдат предявени срещу него, Булок реши да изпревари събитията. Той уреди бягството си спешно и тайно, тъй че напускането му да стане публично достояние едва когато бъде вече в безопасност в Северните щати.

Заминаването му бе оповестено една седмица по-късно и Атланта бе обхваната от лудешка възбуда и радост. По улиците се тълпяха хора, мъжете се смееха и си стискаха ръцете, жените се целуваха една друга и плачеха от щастие. Уреждаха се безброй тържества, а пожарната команда непрекъснато сновеше из града, за да потушава пламъците, плъзнали от огньовете на открито, които ликуващите хлапета палеха навред. Опасността бе почти отминала! Виждаше се краят на преустройството! То се знае, приемникът на Булок в губернаторското кресло бе пак републиканец, но през декември предстояха избори и никой не се съмняваше какви ще са резултатите. А когато минаха изборите, въпреки отчаяните усилия на републиканците Джорджия отново имаше губернатор демократ.

И градът пак бе обзет от радост и възбуда, но по-различни, отколкото при новината, че Булок си е плюл на петите. Радостта не бе тъй буйна, но затова пък по-дълбока и искрена — едно вдъхновено чувство на благодарност, което караше хората да изпълват църквите и ведно със свещениците да славят Бога за избавлението на щата. Към възторга и щастието се примесваше и гордост от това, че въпреки всички старания на Вашингтон, на армията, на „торбаланковците“, пребоядисаните и местните републиканци Джорджия бе успяла да вземе в свои ръце управлението си.

Седем пъти Конгресът бе издавал унищожителни укази срещу щата, за да запази статута му на завоювана провинция, три пъти армията бе установявала военно положение. В Законодателното събрание бяха проникнали негри, алчни чужденци безскрупулно се бяха разпореждали с управлението, частни лица бяха забогатявали от обществените фондове. Джорджия се бе озовала в безпомощно положение и най-безмилостно бе подлагана на тормоз, беззакония и разорение. Ала сега щатът отново принадлежеше на джорджийците и те го бяха извоювали със собствените си усилия.

Неочакваният поврат в съдбата на републиканците зарадва далеч не всички. В редовете на пребоядисаните, „торбаланковците“ и републиканците настана униние. Гелертови и Хъндънови, очевидно узнали за оставката на Булок преди оповестяването й, ненадейно напуснаха града и потънаха в неизвестността, от която се бяха и появили. Другите „торбаланковци“ и пребоядисани, които останаха, се чувстваха уплашени и несигурни, затова постоянно търсеха успокоение в компанията си и се лутаха в догадки доколко разследването на законодателните власти ще успее да хвърли светлина върху собствените им тъмни дела. Те съвсем не се държаха вече с предишната високомерна наглост. Бяха стреснати, объркани и плахи. А дамите, които посещаваха Скарлет, неспирно повтаряха:

— Но кой би помислил, че така ще се обърнат нещата? Ние смятахме, че губернаторът е изключително влиятелен. Сигурни бяхме, че ще се задържи на власт. Мислехме, че…

Скарлет бе не по-малко слисана от този обрат в събитията въпреки предупрежденията на Рет. Тя съвсем не съжаляваше, че губернаторът Булок си е заминал и че демократите отново са дошли на власт. Колкото и невероятно да би изглеждало на околните, тя също изпитваше някакво мрачно задоволство, задето господството на янките е отхвърлено. Все още бе жива в паметта й отчаяната борба за оцеляване през първите дни на преустройството, жив беше споменът за страха, че войниците и „торбаланковците“ ще конфискуват парите и имота й. Не беше забравила своята безпомощност и паниката, породена от нея, нито омразата си към янките, довели Юга до разорение. Тази омраза никога нямаше да отслабне в сърцето й. Ала в усилията си да постигне успех и пълна сигурност се бе озовала в лагера на завоевателите. Независимо от своята неприязън се бе оградила с тях, откъснала се бе от старите приятели и някогашния начин на живот. А сега завоевателите бяха изгубили своята власт. Бе заложила на могъществото на Булок, на трайното просъществуване на неговия режим и бе загубила.

Докато се оглеждаше наоколо през Коледата на 1871 година, най-щастливата за щата през последните десет години, тя се почувства обезпокоена. Невъзможно бе да не забележи, че Рет, навремето най-презреният човек в Атланта, сега е един от най-почитаните граждани, защото смирено се бе отрекъл от републиканската ерес и бе отдал цялото си време, средства, труд и ум в името на голямата цел — Джорджия да поеме съдбата си в свои ръце. Когато яздеше по улиците, усмихнат и любезно поздравяващ, а малката фигурка в синьо — това бе Бони, — кацнала пред него на седлото, всички му отвръщаха с усмивка, охотно спираха да разговарят с него и с умиление поглеждаха момиченцето. Докато тя, Скарлет…