Метаданни
Данни
- Серия
- Отнесени от вихъра (1)
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Gone With the Wind, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Надя Баева, 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 159гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- atoslove(2011)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- pechkov(2011)
- Допълнителна корекция
- gogo_mir(2011)
Издание:
Маргарет Мичъл. Отнесени от вихъра — том І
Книгоиздателска къща „Труд“, 2005 г.
Световна класика Америка
Редактор: Румен Стефанов
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Антоанела Станева
Първо издание. Формат 16/60×90. Печ. коли 35,5
Книгоиздателска къща „Труд“
бул. „Цариградско шосе“ №47, тел.: 942–23–89, 942–23–88
Разпространение — тел. 846 75 29, 846 75 65
e-mail: office@trud.bg
www.trud.cc
Печат „Монт“ ООД
Книжарници „Труд“
бул. „Васил Левски“ №136
бул. „Скобелев“ №63
Printed by permission of William Morris Agency, Inc. on behalf of the Author
Margaret Mitchell. Gone With the Wind
© 1936 Macmillan Publishing, a division of Macmillan, Inc.
Copyright renewed © 1964 by Stephens Mitchell and Trust Company of Georgia
as Executors of Margaret Mitchell Marsh
© Надя Баева, превод, 2005 г.
© Виктор Паунов, художник, 2005 г.
ISBN 954–528–512–5
Издание:
Маргарет Мичъл. Отнесени от вихъра — том ІІ
Книгоиздателска къща „Труд“, 2005 г.
Световна класика Америка
Редактор: Румен Стефанов
Художник: Виктор Паунов
Технически редактор: Станислав Иванов
Коректор: Антоанела Станева
Първо издание. Формат 16/60×90. Печ. коли 37
Книгоиздателска къща „Труд“
бул. „Цариградско шосе“ №47, тел.: 942-23-89, 942-23-88
Разпространение — тел. 846 75 29, 846 75 65
e-mail: office@trud.bg
www.trud.cc
Печат „Монт“ ООД
Книжарници „Труд“
бул. „Васил Левски“ №136
бул. „Скобелев“ №63
Printed by permission of William Morris Agency, Inc. on behalf of the Author
Margaret Mitchell. Gone With the Wind
© 1936 Macmillan Publishing, a division of Macmillan, Inc.
Copyright renewed © 1964 by Stephens Mitchell and Trust Company of Georgia
as Executors of Margaret Mitchell Marsh
© Надя Баева, превод, 2005 г.
© Виктор Паунов, художник, 2005 г.
ISBN 954-528-513-3
История
- —Добавяне
Глава LV
— Мила моя, не искам никакви обяснения от тебе и отказвам да слушам — заяви твърдо Мелани, като нежно положи малката си длан върху треперещите устни на Скарлет, за да я накара да млъкне. — Обиждаш и себе си, и Ашли, и мене дори само като допускаш мисълта, че между нас са нужни обяснения. Ами че ние тримата сме истински… истински бойни другари, които от толкова години се сражават заедно срещу житейските несгоди, аз се срамувам от теб, задето си се уплашила, че някакви си празни клюки могат да се изпречат помежду ни. Мислиш ли, че бих повярвала за теб и моя Ашли… Истинска нелепост! Та ти не съзнаваш ли, че аз те познавам по-добре от всеки друг на света? Допускаш ли, че съм забравила прекрасната ти самоотвержена помощ? Та ти спаси живота ми и ни отърва от просешка тояга. Бих ли могла да изтрия някога от паметта си как вървиш по браздите след коня на онзи янки — почти боса, с изранени ръце, само за да има храна за мене и детето ми. И сега да повярвам на тази ужасна клевета? Не искам да чувам нито дума за теб, Скарлет О’Хара. Нито дума.
— Но… — подзе объркана Скарлет и млъкна.
Преди час Рет бе напуснал града с Бони и Приси и към срама и гнева, измъчващи Скарлет, се прибави гнетящо усещане за самота. Всеотдайната защита на Мелани я караше да се чувства съвсем гузна. Ако Мелани бе повярвала на Арчи и Индия, ако бе я нападнала на тържеството, тогава би могла да държи главата си гордо изправена и да приготви за битка всички оръжия от арсенала си. Ала мисълта, че Мелани именно я спаси от скандален провал в обществото — изопнала се край нея като тънко блестящо острие на сабя, с неустрашим пламък в очите, преливаща от доверие, — остави пред Скарлет само един достоен път: на откровеното признание. Да, всичко да излее още от онзи първи миг на любовта си на слънчевата веранда на Тара.
Макар и дълго потискана, съвестта й се обади — съвест, възпитана у нея от една предана католичка. „Признай греховете си и се покай за тях с печал и смирение“ — тъй й бе казвала Елен и в този мъчителен момент от живота й религиозните наставления на майка й изникнаха властно в съзнанието й. Тя ще признае — да, всичко докрай, всеки поглед, всяка дума, няколкото броени милувки — и тогава Бог ще излекува болката й и ще я дари с покой. А покаянието ще изкупи с онзи кошмарен миг, когато нежната обич, изписана на лицето на Мелани, бъде изместена от ужасено изумление, отвращение и ненавист. О, колко тежко бе това изкупление — да живее до края на дните си със спомена за лицето на Мелани, с мисълта, че тя е узнала за низостта, подлостта, предателското двуличие и лицемерието, криещи се в душата на Скарлет.
Някога би я въодушевила идеята предизвикателно да запрати истината в лицето на Мелани и да види крушението на илюзиите й за семейно щастие — един жест, който би си струвал всички жертви, понесени от нея самата. Ала сега откри, че чувствата й неочаквано са се променили и това е последното, което желае да стори. Не можеше да си обясни защо е тъй. В главата й цареше хаос от противоречиви мисли и тя беше безсилна да ги подреди. Знаеше само, че както някога искаше майка й да вярва, че тя е скромна, добра и чистосърдечна, тъй и сега бе овладяна от страстен стремеж да запази доброто мнение на Мелани за себе си. Даваше си сметка, че ни най-малко не я засяга какво си мислят за нея хората или дори Ашли и Рет, ала за нищо на света не би желала Мелани да промени отношението си към нея.
При намерението да разкрие на Мелани истината я обзе ужас, но инстинктът й за честност и откровеност бе в един от редките си моменти на пробуждане и не й позволяваше да сложи маската на фалшива добродетелност пред жената, която неведнъж се бе сражавала вместо нея и бе печелила битките. С тези мисли тя излезе от дома си веднага след заминаването на Рет и Бони.
Ала мигом след устремно изречените думи: „Мели, трябва да ти обясня случилото се онзи ден…“ — Мелани властно я прекъсна. Вгледана посрамено в тъмните очи, искрящи от обич и гняв, Скарлет осъзна отчаяно, че успокоението и утехата, следващи признанието, щяха да останат завинаги непостижими за нея. Мелани й бе затворила навеки този изход още с първите си думи. В едно от редките си просветления на житейска мъдрост Скарлет разбра, че би било чист егоизъм от нейна страна да облекчи изтерзаното си сърце. Щеше да се освободи от бремето си, за да го стовари върху една невинна и доверчива душа. Тя имаше дълг към Мелани заради нейната храбра самоотверженост и този дълг можеше да бъде изплатен само с мълчание. Каква жестока отплата би било да разбие живота на Мелани с нежеланата вест, че съпругът й е проявил непочтеност към нея, и то заради най-обичната й приятелка.
„Не мога да й кажа — съкрушена си помисли тя. — За нищо на света, дори да се стопя от угризения.“ Кой знае защо, в съзнанието й изскочиха пиянските думи на Рет: „Тя не може да допусне безчестие у човек, когото обича… Нека това бъде твоят кръст.“
Да, тя щеше да носи този кръст до края на дните си, щеше да таи безмълвно у себе си изтезаващата я вина и навлечена във власеницата на позора си, болезнено да чувства всеки нежен поглед и жест на Мелани през годините, да потисне навеки у себе си неудържимия вопъл: „Не бъди толкова добра! Не се бори, за да ме браниш! Аз не го заслужавам!“
„О, само да не беше такава глупачка, такава мила, доверчива, наивна глупачка, не би било тъй мъчително — с отчаяние си повтаряше тя. — През живота си съм влачила много непосилни товари, но този ще бъде най-тежкият, най-изтощителният.“
Мелани седеше срещу нея на ниско кресло, здраво подпряла крака на една отоманка, тъй че коленете й стърчаха нагоре като на малко момиченце — поза, която тя никога не би заела, ако не беше толкова разгневена, че да забрави неизменното си благоприличие. Плетеше дантела и иглата в ръцете й святкаше тъй яростно, сякаш бе рапира, с която се дуелираше.
Ако Скарлет бе ядосана като нея, щеше да тропа с крака и да кряска като Джералд в най-добрите му дни, да призовава Бог за свидетел в клетвите си срещу лицемерния, измамнически човешки род и да изрича грозни закани за отмъщение. Ала при Мелани само святкащата игла и сключените тънки вежди издаваха, че вътрешно кипи. Гласът й беше овладян и тя се изразяваше по-лаконично от друг път, но енергичните думи, които произнесе, не й бяха присъщи, тъй като Мелани рядко изказваше някакво мнение, камо ли да изтърве груба дума. Скарлет изведнъж осъзна, че щом страстите им се разгорят, Уилксови и Хамилтънови ни най-малко не отстъпват на О’Хара и дори ги надминават.
— И бездруго ми омръзна да слушам как хората те корят, мила — каза Мелани, — но от тази последна капка чашата на търпението ми преля и аз твърдо съм решила да сторя нещо. Истинската причина е, че ти завиждат, задето се показа умна и успя там, където дори много мъже се провалиха. Не бива да те ядосва това, което казвам, душичке. Съвсем нямам предвид, че си се държала неподобаващо за жена и че си изневерила на пола си. Нищо подобно. Просто хората не те разбират и не са склонни да проявяват търпимост към интелигентните жени. Но твоят ум и успех не им дават никакво право да говорят тъй за тебе и Ашли… Небеса!
Нежният й глас прозвуча разгорещено при това възклицание, което в устата на мъж непогрешимо би могло да се изтълкува като богохулство. Скарлет я изгледа стреснато, разтревожена от този небивал изблик на гняв.
— И имаха наглостта да дойдат при мен с мръсните лъжи, които бяха сътворили — Арчи, Индия, мисис Елсинг! Как посмяха! Естествено, мисис Елсинг не се появи лично. Че откъде толкова смелост у нея? Но тя винаги те е ненавиждала, мила, защото си по-харесвана от нейната Фани. Пък и още повече се вбеси срещу теб, когато свали Хю от длъжността управител. А ти имаше пълното основание. Той е нищожен, безполезен, за нищо негоден човек. — С един замах Мелани срина и приятелката си от детинство, и поклонника си от юношеските години. — Що се отнася до Арчи, себе си обвинявам. Не биваше да давам подслон на този стар негодник. Всички ми го казваха, но аз не ги послушах. Той те намрази заради затворниците, мила, но приляга ли на такъв човек като него да те съди? Убиец, и то посегнал на жена! И след всичко, което си направила за него, пристига да ми съобщи, че… Хич нямаше да ми трепне сърцето, ако Ашли го бе застрелял. Но трябва да ти кажа, че здраво го скастрих на тръгване! Той вече напусна града. Ами Индия, това подло същество! Та аз нямаше как да не забележа още първия път, когато ви видях заедно, душице, че тя изпитва завист и злоба към тебе, защото си много по-привлекателна от нея и навремето имаше куп обожатели. Мразеше те най-вече заради Стюарт Тарлтън. Тя още не го е прежалила… Знаеш ли, мъчно ми е, че трябва да го кажа за сестрата на Ашли, но изглежда, разсъдъкът й се е помътил нещо от тези мисли. Няма друго обяснение за поведението й… Казах й да не стъпва повече в дома ми и я предупредих, че само ако си отвори устата за подобни гнусни намеци, ще я… ще я изоблича пред хората като лъжкиня!
Мелани млъкна и гневът внезапно изчезна от лицето й, а на негово място легна печал. Тя се отличаваше с роднинска вярност и привързаност — една тъй типична за джорджийците черта, и възникналата семейна свада я измъчваше. За миг пролича колебанието й, но Скарлет й беше по-мила, по-свидна на сърцето и Мелани продължи предано:
— Индия винаги е ревнувала, задето те обичам повече, скъпа. Отсега нататък тя няма да влезе в къщата ми, а и аз няма да стъпя в дом, където я приемат. Ашли е съгласен с мен, но просто е съкрушен, че собствената му сестра се оказа способна на такова…
При името на Ашли опънатите нерви на Скарлет не издържаха и тя избухна в сълзи. Вечно ли щеше да му нанася удари? Единственото й желание бе той да е щастлив и осигурен, а на всяка крачка го нараняваше. Съсипа живота му, скърши гордостта и достойнството му, отне му онази увереност, онова спокойствие, което носи почтеността. А сега го откъсна и от обичната му сестра. За да спаси доброто й име и да запази щастието на съпругата си, бе принуден да пожертва Индия, да остави да я смятат за побъркана клеветница и злобна стара мома — Индия, която имаше пълно основание за подозренията си и морално оправдание за всяка обвинителна дума. Винаги щом Ашли срещнеше очите на Индия, щеше да вижда истината, блеснала в тях, безмълвния упрек и хладното презрение, което Уилксови изразяваха по-умело от всеки друг.
Скарлет знаеше, че за Ашли честта е по-скъпа от живота, и можеше да си представи терзанията му. И той също като Скарлет бе принуден да се крие зад полата на Мелани. Скарлет съзнаваше, че това е неизбежно и наложително, даваше си сметка, че тя е виновна за неловкото му положение, но все пак… все пак… Женската й природа подсказваше, че Ашли би бил по-достоен за уважение, ако бе застрелял Арчи и бе признал цялата истина пред Мелани и пред света. Разбираше, че е несправедлива, но в нещастието си не бе склонна да обръща внимание на подобни деликатни съображения. Припомняше си заядливите подмятания на Рет и у нея вече се прокрадваше съмнението, че Ашли не се прояви като истински мъж в цялата тая бъркотия. За пръв път от деня, когато в сърцето й се пробуди любов към него, сияйният му безукорен образ изгуби част от блясъка си. Петното на срама и вината, лепнато върху нея, хвърляше сянка и над Ашли. Тя се помъчи да прогони предателската мисъл, но само се разрида още по-неудържимо.
— Недей, недей! — проплака Мелани. Тя захвърли дантелата, спусна се към канапето и притисна главата на Скарлет до рамото си. — Не биваше да ти говоря и да те разстройвам. Представям си колко ужасно се чувстваш, затова никога повече няма да споменаваме това. Нито помежду си, нито пред когото и да било. Ще го забравим, сякаш въобще не се е случвало. Ала все пак — прошепна заканително тя — хубаво ще им дам да се разберат на Индия и на мисис Елсинг. Няма да ги оставя да си мислят, че могат да клеветят безнаказано мъжа ми и снаха ми. Тъй ще ги наредя, че да не смеят да се покажат пред хората. А всеки, който продължава да им вярва и да ги приема, ще бъде мой враг.
Скарлет с мъка на сърце си представи дългата върволица бъдни години, защото знаеше, че по нейна вина избухналата вражда ще разедини града и семейството за поколения напред.
Мелани удържа на думата си. Тя никога повече не повдигна болния въпрос пред Скарлет или пред Ашли. Нещо повече, категорично отказа да го обсъжда с когото и да било друг. Държеше се с хладно безразличие, което бързо се превръщаше в ледена официалност, ако някой си позволеше и най-бегъл намек по този повод. През седмиците след тържеството в чест на Ашли, докато тайнственото отсъствие на Рет продължаваше, а градът кипеше възбуден от клюки и противоречиви пристрастия, Мелани не прояви никакво снизхождение към хулителите на Скарлет, независимо дали бяха стари приятели или кръвни роднини. Тя не приказваше, а действаше.
Постоянно и неотлъчно бе край Скарлет. Караше я да ходи в магазина и в склада за дървен материал всяка сутрин както обикновено и я придружаваше дотам. Държеше следобед да излизат на разходка с каретата въпреки нежеланието на Скарлет да се излага на настойчивите любопитни погледи на съгражданите си. Самата Мелани винаги седеше до нея. И пак тя я водеше със себе си на следобедни женски събирания, та в резултат на нежната й настойчивост Скарлет посети домове, където не бе стъпвала от две години. Докато разменяше любезности с поразените домакини, Мелани сякаш им внушаваше с поглед: „Ако обичате мен, трябва да обичате и кучето ми.“
В такива следобеди тя заставяше Скарлет да отиват рано и да остават, додето не си заминеха и последните гости, и така лишаваше дамите от възможността да се отдават на сладки клюки и догадки и предизвикваше спотаеното им негодувание. Тези посещения бяха истинско мъчение за Скарлет, ала тя не смееше да откаже на Мелани. Ненавистно й бе да седи сред жени, които тайно се питаха дали наистина е била заловена в прелюбодеяние. Омразна й бе мисълта, че нямаше да й проговорят, ако не беше обичта им към Мелани и страхът им, че ще я изгубят като приятелка. Ала Скарлет знаеше също тъй, че след като веднъж вече са я приели, после не могат да й затворят вратите си.
Това, което обединяваше хората в отношението им към Скарлет, независимо дали я защитаваха, или нападаха, бе, че малцина се позоваваха на нейната почтеност и морални принципи. Всеобщото мнение бе, че е способна едва ли не на всичко. Скарлет си беше създала твърде много врагове, за да разчита на закрила. Немалко сърца все още таяха обидите от нейните думи и постъпки, тъй че сега хората не бяха склонни да се загрижат дали този скандал й причинява болка. Ала от друга страна, всички бяха разтревожени как ще се отрази той на Мелани и Индия; тъй че не Скарлет, а те двете бяха в центъра на бушуващи страсти и основният въпрос бе: „Излъгала ли е Индия?“
Онези, които бяха на страната на Мелани, тържествуващо сочеха обстоятелството, че напоследък тя е непрекъснато в компанията на Скарлет. Възможно ли бе благонравна личност като Мелани да покровителства и закриля една съгрешила жена, при това прелъстителка на собствения й съпруг? Що за нелепост! Индия бе просто една изветряла стара мома, която беше излъгала от омраза към Скарлет и бе убедила Арчи и мисис Елсинг да повярват в нещо измислено.
Но след като Скарлет не е виновна, питаха поддръжниците на Индия, къде е тогава капитан Бътлър! Защо не е при жена си, да й вдъхва сили с присъствието си? Отговор на този въпрос нямаше и когато след няколко седмици се пръсна слухът, че Скарлет е бременна, защитниците на Индия взеха да кимат самодоволно. Те твърдяха, че не е възможно това бебе да е на капитан Бътлър. Семейните им разногласия отдавна бяха обществено достояние. Доста време измина, откак градът бе поразен от новината за отделните им спални.
И тъй, мълвата шестваше, разцепила на две не само града, но и задружните роднински отношения на Уилксови, Хамилтънови, Бърови, Уитманови и Уинфийлдови. Всички бяха принудени да вземат нечия страна. Невъзможно бе да съществува неутрално становище. За това се погрижиха и Мелани, с овладяно достойнство, и Индия — с горчива жлъч. Ала независимо чия страна бяха взели близките, всички до един негодуваха против Скарлет, задето е предизвикала разрив помежду им. Смятаха я недостойна за тази жертва. Също тъй, независимо от пристрастията си, всички роднини бяха дълбоко огорчени, че Индия е извадила на показ позорните тайни на семейството и е въвлякла Ашли в такъв унизителен скандал. Ала след като беше го сторила вече, мнозина се изправиха в нейна защита, докато други, привързани към Мелани, подкрепиха нея и Скарлет.
Половината Атланта беше в родствени връзки с Мелани и Индия или поне претендираше за такива. Многобройните разклонения от братовчеди по кръвна, сватовска и кумова линия бяха тъй сложни и заплетени, че само кореняци джорджийци биха могли да се ориентират в тях. Бяха здраво свързан род и в тежък момент решително и с готовност вдигаха щитове в несъкрушим фронт, без да се влияят от личното си мнение за отделни роднини. С изключение на партизанската война, водена от леля Пити срещу чичо Хенри, която от години предизвикваше весел смях сред близките, добрите взаимоотношения никога не бяха нарушавани открито. Всички те бяха внимателни, вежливи и сдържани хора и не допускаха помежду си дори незлобливите препирни, типични за повечето семейства в Атланта.
Ала сега се разцепиха на две и градът стана свидетел на най-потресаващия скандал в историята си, в който се включиха родственици от пето и шесто коляно. Това създаде огромни затруднения и постави на изпитание чувството за такт и умереност и на останалата половина граждани, макар да не бяха роднини, тъй като сблъсъкът между Мелани и Индия се отрази пагубно почти на всички обществени организации. Театралният състав, Кръжокът по ръкоделие, поел шефство над вдовиците и сираците от Конфедерацията, Асоциацията за поддържане гробовете на славните герои, Съботният музикален кръжец, Дамското дружество за котильон и Младежкото библиотечно сдружение бяха въвлечени в този конфликт, както и четирите църкви с техните дамски дружества за попечителство и мисионерските общества. Трябваше много да се внимава да не попадат в един и същ комитет членове от враждуващи фракции.
В приемните си следобеди от четири до шест часа̀ дамите на Атланта трепереха от страх да не би Мелани и Скарлет да се заварят в гостните им с Индия и нейните поддръжници.
От цялото семейство най-потърпевша се оказа бедната леля Пити. Пити, чието единствено желание беше да си живее удобно в обкръжението на любещи роднини, би била най-доволна, ако можеше да поддържа отношения и с двата лагера. Ала нито единият, нито другият допускаха това.
Индия живееше у леля Пити и ако Пити застанеше на страната на Мелани, както всъщност й се искаше, Индия щеше да я напусне. И какво щеше да прави тогава горката Пити? Сама не можеше да живее. Трябваше да прибере някоя чужда жена у дома си или пък да заключи къщата си и да иде у Скарлет. А леля Пити смътно се догаждаше, че това не би се понравило на капитан Бътлър. Другият изход бе да отиде да живее при Мелани — да се завре в стаичката на Бо, същинска кутийка.
Пити не примираше от обич към Индия, която я плашеше с рязкото си държане и непреклонни убеждения. Ала присъствието й даваше възможност на Пити да запази установения ред на живота си, а старата дама открай време клонеше повече към съображенията си за лично удобство, отколкото към нравствените си принципи. Тъй че Индия остана в дома й.
Това обстоятелство обаче постави леля Пити в центъра на бурята, защото Скарлет и Мелани го изтълкуваха като доказателство за солидарност с Индия. Скарлет категорично отказа да подпомага със средства домакинството й, докато Индия живееше под същия покрив. Ашли всяка седмица пращаше пари на Индия, които тя неизменно връщаше с гордо мълчание за голямо нещастие и разочарование на старата дама. В червения тухлен дом нещата вървяха към финансов крах и кой знае как би завършила цялата история, ако не бе намесата на чичо Хенри, макар леля Пити да чувстваше унижение, задето приема пари от него.
Пити обичаше Мелани повече от всичко друго на света, като се изключеше собствената й персона, а сега Мелани се държеше хладно и вежливо, като чужда. Макар да ги делеше една ограда, тя изобщо не стъпваше в двора на Пити, а някога го бе прекосявала по десет пъти на ден. Пити й ходеше на гости и с плач я уверяваше в своята обич и преданост, но Мелани не желаеше да обсъжда въпроса и никога не връщаше визитите.
Пити много добре съзнаваше какво дължи на Скарлет — едва ли не обстоятелството, че още съществува. В тежките дни след войната, когато Пити бе изправена пред избора да приема помощ от „брата Хенри“ или да умре от глад, Скарлет беше поддържала домакинството й, бе я хранила, обличала и й беше давала възможност да се движи с изправена глава сред обществото на Атланта. Откакто Скарлет се омъжи отново и заживя отделно в свой дом, бе самата щедрост по отношение на леля си. А колкото до страшния и в същото време обаятелен капитан Бътлър, всеки път, след като се отбиеха заедно със Скарлет, Пити откриваше на тоалетната си масичка нови портмонета, натъпкани с банкноти, или златни монети, увити в дантелени кърпички, пъхнати незабелязано в кутията й за шевни принадлежности. Рет винаги се кълнеше, че няма нищо общо с това и я обвиняваше твърде безцеремонно в тайни връзки с някой обожател, като най-често избираше за обект на подозренията си белобрадия дядо Мериуедър.
Да, Пити дължеше на Мелани любовта, с която я бе дарила, на Скарлет — осигурения си живот, а какво дължеше на Индия? Нищо, освен че с присъствието си Индия й даваше възможност да запази приятния си установен начин на живот и да избегне необходимостта сама да взема решения. Ала според Пити цялата история бе толкова разстройваща и тъй непоносимо вулгарна, че тя, която никога в живота си не бе правила самостоятелен избор, остави нещата да се развиват от само себе си и в резултат на това прекарваше голяма част от времето си в безутешен плач.
В края на краищата някои хора искрено повярваха в невинността на Скарлет не заради собствените й достойнства, а защото Мелани й вярваше. Други бяха по-скептични, но бяха любезни със Скарлет и я посещаваха, тъй като обичаха Мелани и държаха на добрите й чувства. Привържениците на Индия проявяваха студена вежливост и само малцина открито й обърнаха гръб. Последните поставяха Скарлет в неловко положение и я вбесяваха, но тя си даваше сметка, че ако не е застъпничеството на Мелани, срещу нея ще се настрои целият град и тя ще бъде низвергната от обществото.