Маргарет Мичъл
Отнесени от вихъра (54)

Глава LIV

Когато отново се озова в стаята си, Скарлет се хвърли на леглото, без да я е грижа, че ще измачка роклята, турнюра и розите. Известно време нямаше сили за нищо, освен да лежи неподвижно и да си припомня как бе посрещала гостите, застанала между Мелани и Ашли. Какъв кошмар! По-скоро би се изправила пак лице в лице с войниците на Шърман, отколкото да изтърпи повторно подобно изпитание. След малко се надигна и нервно закрачи из стаята, като същевременно сваляше дрехите си.

Вътрешната й напрегнатост вече даваше своето отражение и тя затрепера. Фуркетите се изплъзваха от пръстите й и дрънваха един по един на пода, а когато както всяка вечер се захвана да прекара сто пъти четката през косата си, без да ще, се удари силно с дръжката в слепоочието. Поне десетина пъти приближи на пръсти до вратата, наострила слух да долови някакъв шум от първия етаж, но вестибюлът долу бе потънал в мрак и безмълвие, подобен на черна яма.

Когато тържеството свърши, Рет я бе изпратил да се прибира сама с каретата и тя бе благодарна за отсрочката. Все още го нямаше. Слава Богу, че не се появяваше. Тя не можеше да се изправи пред него тази вечер тъй посрамена, уплашена и трепереща. Ала къде ли бе той? Сигурно при онова противно същество. За пръв път Скарлет бе доволна, че съществуват жени като Бел Уотлинг. Доволна бе, че Рет има къде да отиде, докато раздразнението и злобата му преминат. Съзнаваше, че не е редно да бъде доволна, задето съпругът й е при една проститутка, но само това чувство можеше да изпитва в момента. Тя едва ли не би се радвала, ако той е мъртъв, стига само да си спестеше тазвечерната среща с него.

Утре… Какво пък, утре идеше нов ден. Утре щеше да измисли някое оправдание, някакъв начин да го хване натясно за негово прегрешение. Утре мисълта за тази кошмарна вечер нямаше да я преследва с такова настървение, че да я разтреперва. Утре щеше да изчезне натрапчивият спомен за лицето на Ашли, за сломеното му достойнство и срама му — срам, който тя бе причинила, докато той нямаше почти никаква вина. Дали щеше да я намрази сега нейният мил и благороден Ашли, задето му лепна това петно? Да, той сигурно я ненавиждаше вече, след като и двамата бяха спасени от Мелани, която с такова възмущение към околните изпъна крехките си раменца и в гласа й прозвуча топлота и пълно доверие към Скарлет, когато прекоси излъскания огледален под, за да я прегърне нежно и да се изправи срещу настръхналото множество, обзето от любопитство, злорадство и прикрита враждебност. Колко изкусно предотврати скандала Мелани, като през цялата ужасна вечер не се отдели от Скарлет! Хората се държаха донякъде хладно и очевидно бяха объркани, но все пак учтиви.

О, най-позорното бе именно това, че точно зад полата на Мелани Скарлет намери прикритие от хората, които я мразеха и биха я съсипали най-безмилостно с шушукането си. Не друг, а тъкмо Мелани със своето сляпо доверие да й даде закрила!

При тази мисъл Скарлет цяла потръпна, сякаш от студ. Ако искаше да заспи тази нощ, трябваше да пийне нещо силно, и то не една глътка. Наметна пеньоар върху нощницата си и бързо заслиза към вестибюла, а чехлите й гръмко отекваха в тишината. Беше стигнала до средата на стълбището и едва тогава забеляза процеждащата се светлина изпод затворената врата на трапезарията. За миг сърцето й замря. Дали там бе светило още когато се прибра, а тя да не е обърнала внимание, както беше разстроена? Или пък Рет си беше у дома все пак? Възможно бе да е влязъл безшумно през кухненския вход. Ако Рет беше вкъщи, трябваше да се върне на пръсти в леглото си и да се откаже от брендито, колкото и да се нуждаеше от него. Тъй щеше да избегне срещата. Вмъкнеше ли се веднъж в стаята си, щеше да е в безопасност зад заключената врата.

Тъкмо се наведе да вдигне чехлите си, за да изтича тихичко нагоре, когато вратата на трапезарията рязко се отвори и на прага, в слабата светлина на свещта, се очерта силуетът на Рет. Изглеждаше й огромен, много по-огромен от всякога — една ужасяваща черна грамада без лице, която леко се полюшваше.

— Моля, заповядайте при мен, мисис Бътлър — обади се той с предрезгавял глас.

Беше пиян, при това му личеше, а тя никога преди не бе забелязвала той да се променя под действие на алкохола, независимо колко е пил. Спря се нерешително, без да продума, и тогава Рет махна повелително.

— Идвай тук, дявол да те вземе! — викна й грубо той.

„Трябва да е ужасно пиян“ — каза си Скарлет с разтуптяно сърце. Обикновено колкото повече пиеше, толкова по-любезно започваше да се държи. Вярно, че ставаше по-жлъчен и хаплив, но обноските му бяха изискани до съвършенство.

„Не бива да разбере, че се боя от срещата с него“ — помисли си тя и като се загърна плътно в пеньоара си, слезе по стълбите с високо изправена глава и шумно потропващи чехли.

Той се отмести от вратата и я пусна да мине, като й се поклони с такова ехидство, че тя трепна, сякаш й бе зашлевил плесница. Забеляза, че беше без сако, а вратовръзката му висеше разхлабена около разкопчаната яка. Под разгърдената риза се показваха гъсти косми. Бе разчорлен, а очите му — кръвясали и присвити. На масата гореше свещ и яркото й пламъче хвърляше страховити сенки по стените и високия таван, а тежките шкафове и бюфетът изглеждаха като приведени дебнещи чудовища. На масата бе поставен и сребърен поднос с отпушена кристална гарафа и няколко чаши.

— Сядай! — рязко нареди той, след като я последва в стаята.

Сега у нея пропълзя по-различен страх, пред който уплахата й от срещата с него изглеждаше незначителна. Целият му вид, думите и поведението му бяха на съвършено чужд човек. Това беше един грубиянин, какъвто тя не го познаваше до този момент. И в мигове на близост помежду им от него винаги бе лъхала хладина и безучастност. Дори в гнева си бе безупречно вежлив, макар и ироничен, а уискито само подсилваше тези му характерни отлики. Най-напред това я дразнеше и тя се помъчи да разчупи бронята на невъзмутимостта му, ала скоро реши, че това негово качество й е много удобно. Години наред вярваше, че нищо не го вълнува на този свят и че възприема околните, включително и нея, иронично и шеговито. Ала сега, докато го гледаше седнал насреща й, внезапно разбра с болезнена премала, че съществува нещо, което го засяга и то дълбоко.

— Няма причина да се лишиш от нощната си дажба алкохол, макар съпругът ти да е тъй невъзпитан, че да си е у дома — подхвърли той. — Мога ли да ти налея?

— Не ми се пие — сухо отвърна тя. — Просто чух шум и…

— Нищо не си чула. Ако знаеше, че съм си вкъщи, нямаше да слезеш. Седях и те слушах как горе кръстосваш из стаята си. Сигурно умираш за глътка бренди. Пий тогава.

— Аз не…

Той взе гарафата и небрежно лисна от питието в една чаша.

— Вземи! — тикна я грубо в ръката й. — Цялата трепериш. О, я не ми се превземай. Зная, че пиеш тайно, известно ми е и точно колко. Отдавна се каня да ти предложа да престанеш с преструвките си и да пиеш открито, щом ти се иска. Да не мислиш, че ме засяга твоята пристрастност към брендито?

Тя пое мократа чаша и го изруга наум. Винаги бе успявал да отгатне мислите й, а той бе единственият човек на света, от когото би желала да ги скрие.

— Изпий го, ти казвам.

Тя вдигна чашата и я изля в гърлото си с едно рязко движение на стегнатата китка, също както Джералд бе гаврътвал своето уиски, и едва тогава си даде сметка колко обигран и неженствен изглежда отстрани жестът й. Той не пропусна да го забележи и на лицето му пропълзя крива усмивка.

— Седни сега да си побъбрим приятничко за изискания прием, който посетихме.

— Ти си пиян — студено заяви Скарлет, — тъй че си лягам.

— Много съм пиян и възнамерявам още повече да се напия. Ала ти няма да си лягаш сега, още не! Сядай.

В гласа му все още се долавяше познатата хладина и нехайност, но Скарлет усещаше как зад външното спокойствие се надига ярост, готова да избликне всеки миг, да заплющи като жесток бич. Тя се поколеба какво да предприеме, но тогава Рет стисна ръката й до болка. После я изви леко назад и Скарлет веднага седна със сподавен вик. Сега наистина се боеше, и то по-силно от всякога. Когато той се надвеси над нея, тя видя, че по мургавото му лице е избила червенина и опасният блясък още гори в очите му. Имаше в дълбините им нещо, което тя не можеше да разгадае, нещо по-дълбоко от гняв, по-мъчително от болка, някакво чувство, което го владееше всецяло и нажежаваше страховито погледа му. Той дълго се взира в нея, тъй дълго, че тя се оказа безсилна да запази предизвикателното си изражение и сведе очи; тогава Рет отново рухна на стола срещу нея и си наля още уиски. Скарлет разсъждаваше трескаво как да се отбранява, ала докато той не проговореше, не беше съвсем наясно какви обвинения ще й отправи.

Пиеше бавно и взорът му бе прикован в нея. Тя напрегна всички сили да се овладее, да спре да трепери. Известно време лицето му не промени израза си, но накрая той се разсмя, без да откъсва очи от нея, и при този звук Скарлет отново усети, че я втриса.

— Тази вечер комедията беше доста забавна, нали?

Тя не отговори, а само стегна пръстите на краката си в усилие да овладее разтърсващите я тръпки.

— Много приятна комедия, пък и всички бяха на сцената: народът, сбрал се да убие с камъни прелюбодейката; потърпевшият съпруг, явил се в закрила на жена си като истински благородник; потърпевшата съпруга, изпълнена с християнско всеопрощение, разперила мантията на безупречната си репутация, за да потули всичко, и любовникът…

— Престани, ако обичаш.

— Не обичам! Не и тази вечер. Твърде забавно е, за да престана. И любовникът с оглупяла физиономия, който би предпочел по-скоро да е мъртъв. Какво ли си изпитала, скъпа моя, когато омразната ти съперница се изправи в твоя защита и сама забули греха ти? Сядай долу.

Тя се подчини.

— Разбирам, че това никак не ти е помогнало да я заобичаш. Питаш се дали знае всичко за теб и Ашли… Чудиш се защо постъпи тъй, ако е разбрала… Дали не го е сторила просто за да спаси собственото си достойнство? Смяташ я за глупачка, макар че ти отърва кожата, но…

— Няма да слушам…

— Напротив, ще слушаш. И ще ти кажа следното, за да те облекча от терзания. Мис Мели наистина е глупачка, но не каквато ти я мислиш. Явно някой й е съобщил, но тя не е повярвала. Дори с очите си да го видеше, пак нямаше да повярва. Твърде много благородство има у нея, за да допусне безчестие у тези, които обича. Не зная каква лъжа й е сервирал Ашли Уилкс… но и най-несръчно скърпеното оправдание би свършило работа. Тя обича Ашли, обича и теб. Защо те обича, това не го разбирам, но е самата истина. Тъй че ще ти се наложи и този кръст да носиш.

— Ако не беше толкова пиян и не се държеше тъй оскърбително, щях всичко да ти обясня — заяви Скарлет, възвърнала си донякъде самообладанието. — Ала сега…

— Твоите обяснения не ме интересуват. Виждам истината по-добре от теб самата. Ей Богу, ако още веднъж станеш от тоя стол… А, най-забавно в цялата история ми се видя обстоятелството, че докато с неподражаемо целомъдрие ми отказваше удоволствията на съпружеското ложе поради многобройните ми грехове, си се отдавала в душата си на плътски въжделения по Ашли Уилкс. „Плътски въжделения.“ Чудесно звучи, нали? Какво ще кажеш, доста добри изрази могат да се открият в свещенописанието, не е ли тъй?

„Какво писание? Какво писание?“ — стрелкаха се в главата й смътни объркани мисли, докато очите й трескаво обхождаха стаята: масивните сребърни съдове проблясваха на оскъдната светлина, а ъглите тъмнееха заплашително.

— Отхвърли ме, тъй като грубите ми страсти оскърбяваха твоята изтънчена особа… защото ти не желаеше повече деца. Ах, как ме съкруши това, Боже мой! Как ме нарани! И тъй, аз се оттеглих и си намерих твърде приятна утеха, а теб оставих да се опиваш от своята изтънченост. Сега се оказва, че през това време ти си преследвала многострадалния мистър Уилкс. Дявол да го вземе и него, знае ли какво всъщност иска? Нито може да е верен духом на съпругата си, нито да й изневери телом. Защо не реши нещо най-после? Ти не би имала нищо против да родиш от него, нали… и да пробуташ детето за мое?

Тя скочи с вик и Рет мигновено се изправи. Тихият му смях смрази кръвта й. После едрите мургави ръце я натиснаха към стола и той се надвеси над нея.

— Виж ми ръцете, скъпа. — Размаха ги пред очите й. — Бих могъл преспокойно да те разкъсам на парчета и щях да го сторя, ако така бих прогонил Ашли от ума ти. Но това няма да помогне. Тъй че ето как ще те накарам да го забравиш завинаги: ще поставя ръцете си от двете страни на главата ти, ще разтроша черепа ти като орех и ще унищожа мисълта за него.

Дланите му се провряха под разпуснатата й коса и като прихванаха гальовно лицето й, настойчиво го извърнаха нагоре. Скарлет погледна и видя, че над нея се е надвесил един непознат човек с провлечен пиянски глас. Тя винаги се бе отличавала с инстинктивна смелост, която пред лицето на опасността нахлу буйно в жилите й и я застави гордо да изправи рамене и да присвие очи.

— Пиян глупак — процеди тя. — Махни си ръцете от мен.

За нейна изненада той точно това и стори и като приседна на ръба на масата, отново напълни чашата си.

— Винаги съм се възхищавал от духа ти, скъпа моя. И най-вече сега, когато си притисната до стената.

Тя придърпа краищата на пеньоара и го загърна плътно около тялото си. О, веднъж само да стигне до стаята си, да успее да превърти ключа на тежката врата и да остане сама. Трябва някак си да прилъже този нов, непознат Рет, да го усмири и да вземе положението в свои ръце. Тя се надигна бавно и спокойно, макар коленете й да трепереха. Оправи дрехата си и отметна коси от лицето си.

— Не съм притисната до стената — с убийствено презрение изрече тя. — Никога няма да успееш да го сториш, Рет Бътлър, нито да ме уплашиш. Ти си само едно пияно животно, което тъй дълго е общувало с пропаднали жени, че не разбира нищо друго на този свят освен порока. Не можеш да разбереш нито Ашли, нито мене, защото много време си живял в калта. Ревнуваш от нещо, което не проумяваш. Лека нощ.

Тя се извърна и тръгна към вратата, сякаш не очакваше никаква съпротива, ала гръмкият смях зад гърба й я накара да спре. Обърна се и го видя да приближава към нея, олюлявайки се. За Бога, поне да престанеше този ужасен смях. Какво смешно имаше? Когато се изправи до нея, тя отстъпи заднишком към вратата и се озова с гръб до стената. Той тежко постави ръце на раменете й и я прилепи назад.

— Спри да се смееш.

— Смея се, защото те съжалявам.

— Мене ли съжаляваш? По-добре съжалявай себе си.

— Да, ей Богу, съжалявам те, скъпа моя… мое хубавко глупаче. Докривя ти, а? Не понасяш да ти се надсмиват и да те съжаляват, нали?

Рет престана да се смее и силно притисна раменете й, тъй че тя усети болка. Лицето му се промени и той се наведе над нея толкова близо, че тежкият дъх на уиски я накара да извърне глава.

— Ревнувам значи? — изръмжа той. — А защо не? Точно тъй, ревнувам от Ашли Уилкс. Защо не, питам! О, не се мъчи да ми обясняваш. Знам, че телом си ми била вярна. Това ли искаше да ми кажеш? Та аз отдавна го знам. Знаех го през всичките тези години. Откъде съм сигурен ли? О, защото имам добра представа за Ашли Уилкс и неговата порода. Уверен съм, че той е почтен и благороден до мозъка на костите си. А това, скъпа моя, съвсем не може да се твърди за теб… а и за мен, да си кажем право. У нас няма достойнство и благородство. Тъкмо затова и цъфтим като вечнозелени лаври.

— Пусни ме. Няма да стоя и да те слушам как ме оскърбяваш.

— Та аз не те оскърбявам. Възхвалявам добродетелта на плътта ти. Само че това не може да ме заблуди ни най-малко. Ти смяташ, че мъжете са последни глупаци, Скарлет. Винаги е опасно да подценяваш силата и съобразителността на противника си. А аз съвсем не съм глупак. Да не мислиш, че не отгатвах как, докато лежиш в прегръдките ми, си представяш, че си с Ашли Уилкс?

Тя зяпна слисана и на лицето й ясно се изписа уплаха.

— Много приятно, няма що. Какво ти, направо зловещо. Да усещаш в леглото призрака на трети, когато е редно там да има само двамина. — Той я разтърси леко, хлъцна и се усмихна подигравателно.

— О, да, ти си ми била вярна, защото Ашли не е пожелал да те има. По дяволите, не би ми се посвидило тялото ти. Зная колко малко означават телата… особено женските тела. Ала не мога да се примиря, че той владее сърцето ти и твоята любима, жестока, безскрупулна и непреклонна душа. Той, глупакът му с глупак, не иска душата ти, а аз не искам тялото ти. Жени мога да си купувам на безценица. Искам да притежавам душата и сърцето ти, ала никога не ще ги имам, както и ти няма да имаш душата на Ашли. Ето затова те съжалявам.

Дори в страха и объркването си тя се почувства уязвена от присмеха му.

— Ти ме съжаляваш?

— Да, съжалявам те, защото си истинско дете, Скарлет. Дете, което плаче, защото не може да пипне луната. А какво би правило то с нея, ако най-после я достигне? Какво би правила ти с Ашли? Да, съжалявам те, като гледам как пилееш щастието си с шепи и се стремиш към нещо, което никога не би те направило щастлива. Съжалявам те, защото си толкова наивна, та не разбираш, че щастие може да съществува само там, където има сродни души. Ако аз и мисис Уилкс бяхме мъртви и ти се сдобиеше с безценния си почтен възлюбен, вярваш ли, че щеше да си щастлива с него? Не, дявол да го вземе! И никога не би го опознала истински, не би проникнала в мислите му, не би го разбрала, както не разбираш нито от музика, нито от поезия, нито от книги, нито от нищо освен от долари и центове. А в същото време, обична моя съпруго, ние двамата с теб щяхме да сме напълно щастливи, ако ти поне мъничко се бе постарала… защото много си приличаме. И двамата сме негодници, Скарлет, негодници, които от нищо не биха се посвенили, за да постигнат целта си. Можехме да бъдем щастливи, защото аз те обичах и много добре те познавам, Скарлет, опознах те издъно, както Ашли така и няма да успее. А ако това стане, би те презрял… Само че ти предпочиташ цял живот да протягаш ръце към луната, да въздишаш по мъж, когото никога няма да разбереш. А аз, любима, ще тичам подир уличниците, както и досега. Смея да твърдя, че дори в този си вид нашият брак превъзхожда много други.

Той я пусна рязко и се залюшка към гарафата. Един миг Скарлет стоя вкаменена, а мислите тъй шеметно се стрелкаха из главата й, че бе невъзможно да улови някоя от тях, за да я проумее. Рет каза, че я обича. Сериозно ли говореше? Или бе просто пиян? Не беше ли това някоя от поредните му ужасни шеги? И за Ашли… за луната… искала да пипне луната. Тя се втурна през тъмния вестибюл като подгонена от демони. О, веднъж да стигнеше до стаята си! Глезенът й се огъна и чехълът се изхлузи от крака й. Тя спря и го ритна вбесена и в този миг сред мрака връхлетя Рет, безшумен като индианец. Усети парещия му дъх върху лицето си и ръцете му, които грубо се пъхнаха под пеньоара и обгърнаха голото й тяло.

— Прогони ме да търся другаде онова, което ми се полага като съпруг, за да се втурнеш след своя Ашли. Но кълна се, тази вечер в леглото ще бъдем само двама.

Той я вдигна на ръце и се заизкачва по стълбите. Главата й бе притисната до гърдите му и тя чуваше мощните блъсъци на сърцето му. Желязната му хватка й причиняваше болка и Скарлет издаде приглушен уплашен вик. Рет продължаваше нагоре сред мрака, а тя бе обладана от див ужас. Беше в ръцете на един непознат безумец, понесъл я сред непрогледния мрак, по-черен и от смъртта. Той самият бе подобен на смъртта, сграбчил я в задушаваща прегръдка. Изстена сподавено, притиснала лице към гърдите му; неочаквано той спря на площадката, извъртя я бързо към себе си и се нахвърли да я целува с лудешка необузданост, която изтри от съзнанието и всичко — останаха само мракът наоколо и устните, впити в нейните. Той цял потръпваше сякаш под напора на силен вятър и устните му се плъзнаха надолу, където разтвореният пеньоар откриваше нежната и гладка плът. Шепнеше задавени слова, а от устните му избликваше непозната страст. Неусетно и двамата се разтопиха в мрака, миналото изчезна нейде в небитието, а тъмнината и устните му върху тялото й бяха единствената реалност. Опита се да проговори, но в същия миг целувката му я задуши. Обзе я томително безумство: радост, уплаха, възторг и опиянение, желание да се предаде във властта на тези силни ръце и настойчиви жадни устни, да се остави на съдбата си, която стремително я носеше нанякъде. За пръв път в живота си се сблъскваше с човек, по-силен от нея, когото не можеше да стресне и сломи, а сама бе стресната и сломена от него. Без да усети, ръцете й се бяха обвили около шията му и устните й трепетно отвръщаха на целувките му, а после двамата отново се заизкачваха нагоре в мрака — в мекия, замайващ, всепоглъщащ мрак.

Когато се събуди на следващата сутрин, него вече го нямаше и ако не беше измачканата възглавница отстрани, готова бе да приеме случилото се през нощта за безумен, невероятен сън. При спомена страните й пламнаха, тя придърпа завивките до брадичката си и остана да лежи, окъпана от слънчева светлина, като се стараеше да подреди обърканите си мисли и усещания.

Налагаха се две безспорни обстоятелства. Години бе живяла с Рет — споделяха постеля и трапеза, караха се, дете му бе родила — и все пак не го познаваше. Човекът, който я понесе по тъмните стълби, й беше непознат и тя не подозираше съществуването му. А сега, макар да се мъчеше да изпитва ненавист и възмущение към него, не можеше. Бе я унизил, причинил й беше болка, по най-брутален начин се бе възползвал от тялото й през тази безразсъдна лудешка нощ, а тя се бе опивала.

О, би трябвало да се срамува, да потръпва болезнено при спомена за горещия главозамайващ мрак! Една дама, една истинска дама не би могла да изправи гордо глава след такава нощ. Ала по-силно от срама бе неизличимото чувство на възторга и сладостния екстаз при отдаването. За пръв път се бе почувствала истински жива, бе познала страст, първична и всеобхватна, подобна на страха при бягството от Атланта, заслепяваща като студената омраза, накарала я да стреля във войника янки.

Рет я обичаше! Най-после бе признал, че я обича, и сега вече не можеше да има съмнение по този въпрос. Колко странно, учудващо и невероятно бе, че чуждият човек, с когото живя тъй дълго в хладно безразличие, я обича. Не беше съвсем наясно за своето отношение към това откритие, но в един миг й хрумна нещо, което я разсмя. Той беше влюбен в нея, следователно тя го държеше в ръцете си. Почти бе забравила някогашното си желание да го примами да я обикне, а сетне победоносно да размаха камшик над упоритата му тъмнокоса глава. Сега си го припомни и изпита огромно задоволство. Той я бе подчинил за една нощ, но тя вече знаеше слабото място в бронята му. Занапред можеше да прави каквото си ще с него. Твърде дълго бе кипяла от безсилна ярост при насмешките му, но оттук нататък неин ред беше да го разиграва както си иска.

При мисълта, че предстои да се срещнат на отрезвяващата дневна светлина, я полазиха леки тръпки на смущение, примесено с възбуда и удоволствие.

„Вълнувам се като младоженка — рече си тя. — И то заради Рет.“ Тази мисъл я накара да се изкикоти глуповато.

Ала Рет не се появи за обяд и дори по време на вечерята столът му остана празен. Изтече и нощта — една дълга нощ, в която тя не мигна до зори, напрегнала слух да чуе откъм входната врата превъртането на ключа му. Но той не се върна. Когато и вторият ден отмина без известие от него, тя едва не обезумя от тревога и разочарование. Отби се до банката, ала той не беше там. После отиде в магазина, където се държа троснато с всички, защото, когато някой клиент отвореше вратата, тя поглеждаше с разтуптяно сърце в очакване да зърне Рет. Отчаянието й я отведе в склада за дървен материал, където тъй нахока Хю, че той се скри зад една висока купчина трупи. Ала Рет и там не дойде да я потърси.

Не можеше да се унижава да разпитва познатите си не са ли го виждали. Не можеше да си позволи и на прислугата да задава въпроси дали не се е обаждал. Но чувстваше, че те знаят нещо, което не й е известно. Негрите винаги всичко знаеха. Мами бе необичайно мълчалива през тези два дни. Тя попоглеждаше Скарлет с крайчеца на окото си, но не продумваше. След втората нощ Скарлет реши да се обърне към полицията. Може би му се е случила някоя злополука. Може да е паднал от коня си и сега да лежи безпомощно в някоя канавка. Ами ако… ах, каква ужасна мисъл. Ами ако бе мъртъв!

На следната сутрин, когато след закуска отиде в стаята си за шапката, откъм стълбите се дочуха бързи стъпки. Тя се отпусна на леглото, отмаляла от облекчение, и тогава в стаята влезе Рет. Беше подстриган, избръснат и трезвен, ала очите му бяха налети с кръв, а лицето му — подпухнало от пиене. Махна й безгрижно с ръка и подхвърли едно небрежно „здрасти“.

Как беше възможно да влезе и да каже просто „здрасти“ след необяснимото си двудневно отсъствие? Да бъде тъй нехайно равнодушен след онази нощ? Не би се държал така, освен ако… ако… в главата й се вмъкна ужасно подозрение. Ами ако подобни нощи бяха нещо обичайно за него? За миг тя се почувства неспособна да продума, а всички добре обмислени пленителни жестове и усмивки, приготвени за срещата им, бяха забравени. Той дори не се приближи както обикновено, за да я целуне леко и небрежно, а остана на разстояние с насмешлива гримаса и димяща пура в ръка.

— Къде… къде беше досега?

— Хайде де, да не искаш да кажеш, че не знаеш? Пък аз си мислех, че вече целият град се е научил. Напълно е възможно ти единствена да си в неведение. Нали си чувала старата приказка: „Съпругата винаги узнава последна.“

— Какво искаш да кажеш?

— Смятах, че след като миналата нощ у Бел дойде полицията…

— У Бел… тази… тази жена! Ти си бил там…

— Разбира се. Къде другаде да бъда? Надявам се не си се разтревожила заради мен.

— Отишъл си оттук право при… Оо!

— Стига, Скарлет! Недей да разиграваш измамена съпруга. Та ти не от вчера знаеш за Бел.

— Отишъл си там, след като… след…

— Аа, ти за онова ли? — Той махна нехайно. — Добрите ми обноски май нещо издишат напоследък. Моите извинения за поведението ми при последната ни среща. Бях много пиян, което без съмнение не ти е убягнало, та не устоях на твоите прелести… нужно ли е да навлизам в подробности?

Внезапно й се дощя да заплаче, да се просне по очи на леглото и да ридае безспир. Не беше се променил, нищо не се бе променило, а тя, глупачката, самонадеяната наивница, бе повярвала, че я обича. И това се оказа само една от отвратителните му подигравки. Обладал я бе в пияно състояние, както би го направил с кое да е момиче от заведението на Бел. А сега се връщаше, за да я оскърбява с насмешките си, груб и невъзмутим. Тя преглътна напиращите сълзи и се стегна. За нищо на света не биваше да отгатне мислите й. Как би й се подигравал тогава. Само че никога нямаше да ги отгатне. Тя внезапно вдигна очи и улови в погледа му познатото странно и напрегнато изражение, сякаш с нетърпение и надежда очакваше следващите й думи. На какво ли се надяваше? Че ще се изложи като последна глупачка и ще стане за посмешище пред него? Как ли не! Извитите й вежди се смръщиха в студена гримаса.

— Аз, естествено, се досещах от какъв характер са връзките ти с онова същество.

— Само си се досещала? Защо не се обърна към мен, та да задоволя любопитството ти? Живея с нея още от деня, когато решихте с Ашли Уилкс, че аз и ти трябва да сме в отделни спални.

— Имаш наглостта да стоиш пред мен, твоята съпруга, и да се хвалиш, че…

— О, спести ми тази сцена на благопристойно възмущение. Никога не си давала пет пари за онова, което върша, стига да ти плащах сметките. Колкото до това, че си ми била съпруга, всъщност не си такава още от раждането на Бони. Не е ли истина? Ти се оказа неудачен обект за влагане на средства, Скарлет. Бел е много по-подходяща в това отношение.

— Средства ли? Да не искаш да кажеш, че си й давал?…

— Предполагам, че в такива случаи правилният израз е „дадох й възможност да си стъпи на краката“. Бел е оправна и умна жена. Щеше ми се тя да успее в живота, а в нейния случай беше достатъчна малка парична помощ, за да развие заведението си. На теб ли да обяснявам на какво е способна една жена, стига да се види с известна сума в брой. Та погледни себе си.

— Ти ме сравняваш…

— Как да ти кажа, и двете сте упорити делови жени, и двете постигнахте успех. Естествено, Бел има това преимущество пред тебе, че е великодушна и добросърдечна…

— Ако обичаш, напусни стаята ми.

Рет се насочи към вратата с нехайна стъпка и иронично повдигната вежда. В гнева и болката си тя недоумяваше как може да й сипе такива обиди. Пред нищо не би се спрял само и само да я види огорчена и унизена, и при мисълта как бе копняла за завръщането му, докато той е пиянствал и вдигал скандали с полицията в оня вертеп, направо й причерня.

— Веднага се махни от стаята ми и да не си стъпил тук. Веднъж ти го казах вече, но у теб няма капка кавалерско чувство, за да се съобразиш с искането ми. Занапред ще заключвам вратата си.

— Не си прави този труд.

— Ще я заключвам. Само като си спомня колко пиян и отвратителен беше оная нощ…

— Хайде, хайде, скъпа! Май не ти бях толкова отвратителен.

— Махай се.

— Не се тревожи. Махам се. И обещавам никога вече да не те обезпокоявам. Този път съм категоричен. Мислех да ти кажа само, че след като непристойното ми поведение ти е непоносимо, съгласен съм да се разведем. Дай ми Бони и няма да имам никакви възражения.

— Никога не бих опозорила семейството си с развод.

— Но би го опозорила като нищо, ако мис Мели беше мъртва, нали? Презглава би се втурнала да се развеждаш.

— Ще се махнеш ли най-после?

— Да, ще се махна. Прибрах се у дома да ти съобщя точно това. Заминавам за Чарлстън, после за Ню Орлиънс… С една дума, пътуването ми ще бъде доста продължително.

— О!

— Ще взема и Бони. Накарай оная глупачка Приси да й стегне багажа. Тя също ще дойде с нас.

— Няма да изведеш детето ми от този дом.

— Тя е и мое дете, мисис Бътлър. Нямате основание да се противите да я заведа в Чарлстън, при баба й.

— При баба й, шикалки! Да не мислиш, че ще ти поверя детето, за да те гледа всяка вечер пиян и да го мъкнеш по вертепи като на онова нищожество Бел…

Той захвърли побеснял пурата, която продължи да дими върху килима и до обонянието й стигна мирис на опърлена вълна. В един миг Рет се озова до нея с потъмняло от ярост лице.

— Ако беше мъж, врата бих ти прекършил за тия думи. Ала ще се задоволя само да ти кажа да си затваряш устата! Да не мислиш, че аз не държа на Бони… че бих я завел при… Моята дъщеря! Господи Боже, ти си била нечувана глупачка! А що се отнася до престорената ти майчинска привързаност и умиление, знай, че и уличната котка е по-добра майка от тебе. Какво си сторила за децата си? Наплашила си до смърт Уейд и Ела и ако не беше Мелани Уилкс, тъй и нямаше да познаят любов и грижа. А Бони, моята Бони! Да не мислиш, че не мога да я гледам много по-добре от тебе? Да не мислиш, че ще позволя да я навикваш и да я прекършиш, както си направила с Уейд и Ела? По дяволите, тая няма да я бъде! Нареди да стегнат багажа й и да ми я приготвят до час, защото, предупреждавам те, случилото се оная нощ ще ти се види благодат в сравнение с това, което те очаква. Отдавна плачеш ти за един хубав бой с камшик.

Преди тя да успее да продума, Рет се обърна и с отривиста крачка излезе във вестибюла. Чу как стъпките му се отправят към детската стая и той отвори вратата. Разнесе се щастлива детска врява и Бони извиси гласче да надвика Ела:

— Татко, къде беше ти?

— Ходих да гоня едно зайче, та да донеса кожухчето му на моята малка Бони. Дай сега на татенцето една целувка… Хайде и ти, Ела.