Маргарет Мичъл
Отнесени от вихъра (51)

Глава LI

Когато най-сетне отново можеше да излиза, Скарлет накара Лу да стегне корсета й тъй здраво, колкото могат да издържат връзките. После опаса сантиметъра около кръста си. Петдесет и един сантиметра! Тя изстена гласно. Това правеха бебетата с фигурата на жената. Талията й бе станала като на леля Пити, като на Мами.

— Я стегни по-здраво, Лу. Виж дали не можеш да докараш до четирийсет и седем сантиметра, че иначе няма да се побера в ни една рокля.

— Ще зема да скъсам вървите — рече Лу. — Просто кръстът ви е станал по-широк, мис Скарлет, и няма кво да се направи.

„Има какво да се направи — помисли си Скарлет, докато яростно разпаряше страничните шевове на роклята си, за да я разшири с нужните сантиметри. — Повече деца няма да раждам.“

Разбира се, Бони беше хубавичка и Скарлет можеше да се гордее с нея, а Рет обожаваше детето, но други бебета тя не желаеше да има. Как щеше да се справи с този въпрос, не й беше ясно, защото с Рет далеч не беше тъй лесно, както с Франк. Рет не се боеше от нея. Това, че трепереше над Бони, щеше да усложни нещата, а и сигурно се надяваше на син следващата година, макар да твърдеше, че ако му роди момче, ще го удави. Е, тя нямаше да му роди повече ни момче, ни момиче. Три деца бяха напълно достатъчни за коя да е жена.

След като Лу заши отново роклята, изглади шевовете и закопча Скарлет, тя повика каретата си и пое към дъскорезницата. Настроението й се повиши и мисълта за талията бе забравена, защото щеше да се срещне с Ашли и да прегледа счетоводните тефтери с него. Ако й се усмихнеше щастието, можеха да бъдат сами. Не беше го виждала дълго отпреди раждането на Бони. Изобщо не бе и пожелала да го вижда, след като бременността й пролича. Много й липсваха всекидневните срещи с него, та макар и да не оставаха насаме. Докато седеше затворена вкъщи, й липсваха също и вълненията около работата в дъскорезницата, и чувството, че е необходима там. Естествено, сега не бе принудена да работи. Лесно можеше да продаде дъскорезниците и да внесе парите на името на Уейд и Ела. Но това означаваше едва ли не да престане да се среща с Ашли освен при официални случаи, сред много други хора. А да работи край Ашли, бе най-голямото й удоволствие.

Когато стигна до дъскорезницата, огледа със задоволство високите камари дървен материал и застаналите край тях клиенти, които приказваха с Хю Елсинг. Имаше шест впряга с мулета и кочияшите негри товареха колите. „Шест впряга — каза си тя с гордост. — И всичко това постигнах сама.“

Ашли се показа на вратата на малката канцелария с грейнали от радост очи, че я вижда отново, приближи се, за да й помогне да слезе от каретата, и я отведе вътре с такава почтителност, сякаш беше кралица.

Ала удоволствието й помръкна донякъде, когато прегледа сметките му и ги сравни със сметките на Джони Галахър. Ашли едва бе успял да покрие разходите, докато Джони бе изкарал добра печалба. Тя се въздържа от забележки, ала Ашли прочете мислите, изписани на лицето й.

— Съжалявам, Скарлет. Единственото, което мога да кажа, е, че най-добре да ми позволиш да наема освободени негри вместо затворниците. Смятам, че по-голям успех ще постигна.

— Негри! Та техните надници ще ни разорят. А затворниците излизат съвсем евтино. След като Джони се справя тъй добре с тях…

Погледът на Ашли се насочи над рамото й към нещо, което тя не можеше да види, и радостният блясък изчезна от очите му.

— Не мога да се справям със затворниците като Джони Галахър. Не мога да тормозя хората.

— Мътните да ги вземат! В това отношение Джони Галахър е истинско съкровище. Ашли, ти просто имаш много меко сърце. Трябва да ги караш повече да работят. Джони ми каза, че всеки път, когато някой рече да изкръшка, те уверява, че е болен, и ти си му давал почивен ден. Боже мой, Ашли! Та тъй не се печелят пари. Стига да не му е счупен кракът, набързо ще му излекуваш всяка болест с няколко камшика…

— Скарлет! Скарлет! Престани! Не мога да те слушам, като говориш тъй — извика Ашли и очите му се впиха в нейните с такава ярост, че тя занемя. — Не разбираш ли, че те са човешки същества? Някои от тях са болни, недохранени, нещастни и… О, скъпа, не мога да понеса това, че те е озверил тъй, тебе, която винаги си била толкова мила…

— Кой какво ме е направил?

— Трябва да го кажа, макар че нямам право. Ала просто съм длъжен да ти го кажа. Твоят… Рет Бътлър. Той отравя всичко, до което се докосне. Взе тебе, тъй великодушна, мила и нежна, колкото и да си буйна и жизнена по природа, и те преобрази ужасно… Направи те груба и брутална с присъствието си край тебе.

— О! — задъхано възкликна Скарлет, у която гузното съзнание се бореше с радостта, че Ашли толкова силно изживява нещата, свързани с нея, че за него още е мила и нежна. Слава Богу, той си мислеше, че Рет е виновен, задето тя така трепери над всеки цент, който може да измъкне. То се знае, Рет нямаше нищо общо с това и вината си беше изцяло нейна, ала в крайна сметка нищо му нямаше на Рет от още едно обвинение.

— Ако ставаше дума за кой да е друг мъж, не бих се измъчвал толкова, но Рет Бътлър!… Видях какво е сторил с тебе. Без да го осъзнаеш, той е изкривил цялото ти съзнание и те е направил груба и безчувствена като себе си. О, да, знам, че не бива да говоря тъй… Той спаси живота ми и аз съм му благодарен, ала какво не бих дал всеки друг да бе го сторил, но не и той! Нямам никакво право и на теб да приказвам така…

— О, Ашли, как да нямаш право! Ти единствен го имаш!

— Казвам ти, не мога да понасям да гледам как благородната ти душа загрубява под негово влияние, не мога да понасям мисълта, че човек като него владее твоята красота и обаяние… Когато си представя как те докосва, идва ми…

„Сега ще ме целуне — помисли си Скарлет прималяла. — И този път вината няма да е моя!“ Тя се полюшна към него, ала той внезапно отстъпи назад, сякаш осъзна, че е казал твърде много, и то неща, които не бе възнамерявал да изрича.

— Най-искрено те моля да ме извиниш, Скарлет. Аз… аз намекнах, че твоят съпруг е недостойна личност, а собствените ми думи доказват, че и аз не съм по-добър. Никой няма право да критикува мъж пред съпругата му. За мене не съществува никакво извинение освен… освен… — Той замълча и лицето му се смръщи болезнено. Тя чакаше, притаила дъх. — Изобщо не съществува извинение.

През целия път на връщане умът на Скарлет трескаво работеше. Не съществуваше никакво извинение освен… освен, че той я обичаше! Мисълта, че Рет я държи в обятията си, пораждаше у него ярост, каквато не бе допускала. Да, тя добре го разбираше. Ако не знаеше, че по необходимост отношенията между него и Мелани са като между брат и сестра, нейният собствен живот би бил истински ад. А прегръдките на Рет значи я бяха направили груба и брутална! Добре, щом Ашли мислеше тъй, тя щеше да намери начин да се отърве от тези прегръдки. Представи си колко красиво и романтично би било физически и двамата да си бъдат верни, макар и венчани за други. Идеята завладя въображението й и тя й се отдаде с наслада. Освен това от нея щеше да има и практическа полза. Това означаваше, че няма да й се налага да ражда повече деца.

Когато стигна до дома си и освободи каретата, ентусиазмът, обладал я при думите на Ашли, бе започнал да спада вече, тъй като си представи как трябва да каже на Рет, че иска отделна спалня и всичко останало, произтичащо от това. Трудно щеше да бъде. Пък и как би могла да извести Ашли, че заради него е отказала на Рет близостта си? Каква полза, за Бога, да правиш жертва, ако никой не узнае за нея? Какво бреме бяха скромността и деликатността! Само да можеше да бъде тъй откровена с Ашли, както беше с Рет! Е, нямаше значение. Щеше някак да го подскаже на Ашли по заобиколен начин.

Тя се качи по стълбите и когато отвори вратата на детската стая, завари Рет седнал край люлката на Бони; Ела беше в скута му, а Уейд му показваше съдържанието на джобовете си. Истинска благословия беше, че Рет обича деца и е готов да им отделя внимание! Често пъти вторите бащи не се отнасяха добре към децата от предишни бракове.

— Искам да говоря с тебе — каза му тя и влезе в спалнята през междинната врата.

По-добре сега да свърши с това, докато решимостта й да няма повече деца още пламти в нея и любовта на Ашли й вдъхва сила.

— Рет — подхвана тя без предисловия, когато той затвори вратата зад себе си, — реших, че не искам повече деца.

И да беше се стреснал от неочакваното й изявление, той не го показа. Отпусна се на един стол и го наклони назад.

— Скъпа моя, както ти казах преди още Бони да се роди, за мен е без значение дали ще имам едно дете или двайсет.

Колко гадно от негова страна тъй умело да се изплъзва от същественото, сякаш децата току-тъй се появяваха на белия свят.

— Мисля, че три са достатъчно. Нямам намерение всяка година да раждам.

— Три ми се вижда кръгла цифра.

— Знаеш много добре… — започна тя и от смущение бузите й поаленяха. — Знаеш какво имам предвид.

— Зная. Даваш ли си сметка, че мога да се разведа с теб, задето ми отказваш съпружеските права?

— Само долен човек като тебе може да измисли подобно нещо! — извика тя, ядосана, че разговорът изобщо не тръгна в предвижданата от нея посока. — Ако имаше поне капка кавалерско чувство, щеше… щеше да се държиш почтено като… Я погледни Ашли Уилкс. Мелани не бива да има деца и той…

— Съвсем в стила на благородния малък господинчо — подхвърли Рет и очите му заблестяха странно. — Моля, продължавай с прошението си.

Скарлет не издаде нито звук, защото бе завършила прошението си и нямаше какво повече да каже. Сега виждаше колко глупава е била надеждата й да уреди мирно и тихо такъв важен въпрос, особено с егоистична свиня като Рет.

— Днес следобед си била в дъскорезницата, нали?

— Какво общо има това?

— Ти обичаш кучета, нали, Скарлет? Сред тях често се наблюдава същото — не яде кокала, но и на друг не го дава.

Намекът не стигна до съзнанието й, тъй като бе обзета от разочарование и в гърдите й се надигаше гняв.

Той се поизправи, пристъпи до нея и като хвана брадичката й, рязко извърна лицето й нагоре.

— Какво дете си ти! Живяла си с трима мъже, а още си нямаш понятие от мъжката природа. За теб явно няма разлика между един мъж в силата му и възрастна дама, за която житейските страсти са останали зад гърба й.

Той закачливо ощипа брадичката й и дръпна ръката си. После се наведе, повдигнал леко едната си вежда, и отправи към нея продължителен хладен поглед.

— Скарлет, разбери едно. Ако ти и твоето легло още имате притегателна сила за мене, никакви ключалки и изявления не могат да ме удържат. Не бих изпитвал никакво чувство на срам за постъпките си, защото съм сключил сделка с теб, сделка, чиито условия аз изпълних, а ти нарушаваш сега. Запази целомъдрието на постелята си, скъпа.

— Да не искаш да ми кажеш — викна с негодувание Скарлет, — че това не те засяга?

— Аз съм ти омръзнал, нали? Е, ще ти кажа, че на мъжете им омръзва още по-бързо, отколкото на жените. Запази своята неприкосновеност, Скарлет. Аз няма да страдам от това. То е без значение. — Той сви рамене и се подсмихна. — За щастие леглата по света са много… а в повечето легла има жени.

— Значи ще стигнеш дотам, че…

— Скъпата ми невинна душица! Разбира се, как иначе? Чудно, че толкова дълго не го направих. За мен верността никога не е била добродетел.

— Всяка нощ ще си заключвам вратата.

— Защо е нужно? Ако те желаех, никаква ключалка не би ме спряла.

Той се извърна, сякаш да покаже, че разговорът е приключен, и напусна стаята. Скарлет го чу да влиза при децата, където бе посрещнат с радостни възгласи. Тя се тръшна на едно кресло. Беше постигнала своето. Именно това искаше, а и Ашли го искаше. Но кой знае защо, не се чувстваше щастлива. Нараниха суетата й: бе дълбоко оскърбена при мисълта, че Рет приема всичко тъй леко, че не я желае и преспокойно може да иде при други жени.

Щеше й се да измисли някакъв деликатен начин да съобщи на Ашли, че тя и Рет вече не живеят като истински съпрузи. Ала сега разбираше, че не би могла. Сега всичко изглеждаше тъй ужасно объркано, че тя изпитваше подсъзнателно желание изобщо да не бе отваряла дума по този въпрос. Щяха да й липсват дългите забавни разговори в леглото с Рет, когато огънчето на пурата му светеше в мрака. Щеше да й липсва утехата, която намираше в прегръдките му, събудила се в ужас от кошмара си, след като бе тичала на сън през студената мъгла.

Внезапно се почувства много нещастна и като опря глава на облегалката на креслото, горчиво заплака.