Маргарет Мичъл
Отнесени от вихъра (45)

Глава XLV

Същата вечер, когато Франк настани нея, леля Пити и децата в дома на Мелани и двамата с Ашли препуснаха нанякъде с конете си, Скарлет се почувства тъй зле, че й идеше да се пръсне от възмущение и обида. Как му даде сърце тъкмо тази вечер да хукне на политическо събрание? Същата вечер, в която бе преживяла нападение и би могло да й се случи какво ли не! Та той се показа като един бездушен егоист. Най-странното беше, че възприе историята с вбесяващо спокойствие още от самото начало, когато Сам я отнесе на ръце в къщата, обляна в сълзи, с разкъсан корсаж. Дори веднъж не подръпна брадичката си, докато слушаше трескавия й разказ, прекъсван от хлипове. Просто я попита съчувствено:

— Захарче, ти пострада ли нещо… или си само уплашена?

Гневът, надигнал се у нея, се смеси с горчивата буца сълзи в гърлото й и тя не можа да отрони нито дума, затова Сам поясни услужливо, че е само уплашена.

— Кат стигнах там, онез тъкмо бяха й съдрали роклята.

— Ти си добро момче, Сам, и аз няма да забравя смелата ти постъпка. Ако мога да сторя нещо за теб…

— Да, сър, можете тозчас да ме пратите в Тара, щот янките и без туй са подире ми.

Франк и тази новина преглътна спокойно, без да задава въпроси. Държа се по същия начин, както през нощта, когато Тони бе задумкал по вратата им, сякаш искаше да покаже, че това е чисто мъжка работа, която трябва да бъде свършена без излишни думи и вълнения.

— Върви в кабриолета. Ще кажа на Питър да те откара още тази вечер до Ръф енд Реди. Можеш да се скриеш в гората до сутринта, а утре ще хванеш влака за Джоунсбъро. Тъй ще бъде по-безопасно… Хайде, захарче, спри да плачеш. Вече всичко е свършило, пък и ти не си пострадала. Мис Пити, ще ми донесете ли амоняка си? А ти, Мами, дай на мис Скарлет чаша вино.

Скарлет отново се разрида, като този път сълзите й бяха гневни. Щеше й се да чуе утешения, възмутени викове, заплахи за мъст. По-доволна би била дори ако той се нахвърлеше върху нея и й натякваше колко пъти я е предупреждавал за подобна опасност — всичко бе за предпочитане пред това пренебрежително отношение, сякаш сполетялото я премеждие беше дребна и незначителна случка. Той, естествено, се държеше мило и внимателно с нея, но бе някак разсеян, като че имаше на ума си нещо по-важно.

А това важно нещо се оказа нищо и никакво си политическо събрание.

Тя не можа да повярва на ушите си, когато той й каза да се облече, за да я отведе у Мелани. Та не си ли даваше сметка той колко изтерзана е съпругата му от ужасната преживелица, как копнее с всяка фибра на смазаното си от умора тяло и опънатите си нерви да се отпусне под топлата завивка с гореща тухла, която да раздвижи приятно кръвта в краката й, и чаша пунш, за да уталожи страховете й. Ако той действително я обичаше, никаква земна сила не би го отделила от нея тъкмо тази вечер. Щеше да остане у дома, да държи ръката й и да повтаря безспир, че е щял да умре от отчаяние, ако нещо лошо й се бе случило. Беше твърдо решена да го скастри здраво по този повод, когато се върнеше по-късно вкъщи и останеха насаме.

В малката гостна на Мелани цареше същата кротка и приятна атмосфера, както винаги когато Франк и Ашли отсъстваха и жените се събираха да шият. Стаята се стопляше и оживяваше от огъня в камината. Лампата, поставена на масата, хвърляше мека жълта светлина върху четирите гладко причесани глави, сведени над ръкоделията. Полите бяха скромно прибрани и малките крачка бяха изящно положени върху ниски възглавници. От отворената врата на детската стая се донасяше равното дишане на Уейд, Ела и Бо. Арчи, с издути от тютюн бузи, седеше на табуретка край огъня, облегнат на камината, и търпеливо дялкаше някакво парче дърво. Контрастът между мръсния космат старец и четирите чистички, спретнати жени бе тъй огромен, както между посивял и зъл стар пес и четири пухкави котенца.

С нежния си глас, в който звучаха нотки на негодувание, Мелани разправяше надълго и нашироко за скорошния разгорещен спор в средите на Дамското дружество на арфистките. Категорично отхвърлящи програмата за следващия рецитал, предложена от Клуба на веселите джентълмени, дамите бяха изчакали Мелани същия следобед и бяха обявили намерението си да напуснат окончателно Музикалния кръжец. Мелани се бе видяла в чудо и бе приложила целия си такт, за да ги убеди да се откажат от решението си.

Скарлет, изнервена до смърт, едва се въздържаше да не кресне: „По дяволите Дамското дружество на арфистките!“ Искаше й се да говори за собственото си кошмарно преживяване. Чак се пръскаше от нетърпение да им разкаже в подробности случката, за да може да се освободи най-сетне от страха си, като го прехвърли на другите. Имаше желание да разкаже колко смела се е показала, за да убеди самата себе си, като чуе думите, изказани на глас, че наистина е била смела. Но всеки път, когато се опиташе да заговори на тая тема, Мелани изкусно отклоняваше разговора в друга посока. Скарлет изпитваше нетърпимо раздразнение. Те всички бяха безсърдечни като Франк.

Как можеха да бъдат тъй спокойни и самодоволни, когато тя на косъм бе избягнала фаталния си край. Та те се държаха чисто и просто невъзпитано, като й отричаха правото да говори за произшествието, за да облекчи напрежението си.

Не й се щеше дори пред себе си да признае колко силно я бяха разтърсили събитията от следобеда. Сетеше ли се за злорадо ухиленото черно лице, изникнало пред нея сред сенките на притъмнялата гора, мигом се разтреперваше. Помислеше ли си за черната ръка, опипваща гърдите й, и за онова, което щеше да се случи, ако не беше се появил Сам, свеждаше глава още по-ниско и стискаше клепачи до болка. Колкото по-дълго седеше безмълвна в спокойната обстановка и се опитваше да шие и да се вслушва в гласа на Мелани, толкова повече се обтягаха нервите й. Струваше й се, че всеки миг ще ги чуе как се късат с рязко звънтене като струни на банджо.

Дялкането на Арчи също я дразнеше и тя го изгледа смръщено. Внезапно й се видя странно седенето му там и старателното му занимание с парчето дърво. Обикновено, когато ги пазеше вечер, той спеше на канапето и хъркаше тъй гръмко, че при всяко издишване дългата му брада подскачаше нагоре. Още по-странно бе, че нито Мелани, нито Индия се опитваха да му намекнат да постеле на пода хартия за боклука. Килимчето пред камината бе цяло вече покрито с тресчици, но те сякаш не забелязваха нищо.

Докато Скарлет го наблюдаваше, Арчи се извърна неочаквано към огъня и тъй стремително изплю в него струйка тютюнев сок, че Индия, Мелани и Пити подскочиха стреснати, като да бе паднала бомба.

— Нужно ли е да храчиш тъй силно? — извика Индия и гласът й чак пресекна от кипящо негодувание.

Скарлет я изгледа смаяна, защото Индия при всички случаи успяваше да запази хладната си сдържаност.

Арчи се втренчи в Индия.

— Ами сигур е тъй — отвърна той и отново плю.

Мелани стрелна Индия с леко смръщени вежди.

— Винаги съм била благодарна, че миличкият татко не дъвчеше тютюн — подхвана Пити и тогава Мелани, у която гънката над носа стана още по-дълбока, се нахвърли върху нея с най-острите думи, които Скарлет бе чула някога от устата й.

— О, за Бога, леличко, млъкни! Толкова си нетактична!

— Господи! — Пити пусна ръкоделието в скута си и нацупи обидено уста. — Честна дума, не знам какво ви е прихванало тази вечер. Двете с Индия сте нервни и разлютени като истински оси.

Никой не й отговори. Мелани дори не се извини за тросването си, а продължи да шие с някакво ожесточение.

— Бодовете ти са по цели два сантиметра — отбеляза Пити с известно злорадство. — Ще трябва да ги разпаряш всичките. Какво всъщност става с тебе?

Но Мелани упорито мълчеше.

Скарлет се запита дали наистина не им се е случило нещо. Може би, погълната от страховете си, беше пропуснала да го забележи? Да, въпреки усилията на Мелани да представи вечерта като всички останали, поне петдесет други вечери, прекарани в същата компания, в атмосферата се усещаше нещо по-различно — чувстваше се една нервна напрегнатост, която едва ли се дължеше само на тревогата и уплахата след случилото се същия следобед. Скарлет огледа крадешком лицата на жените край масата и улови върху себе си погледа на Индия. Това я накара да се почувства неловко, защото от студените дълбини на очите, измерващи я продължително и настойчиво, струеше чувство, много по-силно от обичайната й неприязън и по-оскърбително от презрение.

„Тя като че обвинява мене за случилото се“ — с негодувание си рече Скарлет.

После Индия прехвърли погледа си от нея към Арчи и в него вече нямаше дори и следа от предишното раздразнение, а само прикрит, но развълнуван ням въпрос. Той обаче остана равнодушен. Очите му наблюдаваха Скарлет със същия студен и суров взор, какъвто й отправи Индия.

В стаята надвисна неловко мълчание, тъй като Мелани не поднови разговора, и в настъпилата тишина Скарлет чу свистенето на извилия се вятър. Съвсем неочаквано вечерта започна да се очертава като крайно неприятна. Сега тя осезателно чувстваше надвисналото напрежение и се питаше дали то не е присъствало още от самото начало, ала тя да не го е забелязала, както е разстроена. В изражението на Арчи се четеше тревожно очакване, а ушите му със стърчащите снопчета косми бяха наострени като уши на рис. У Мелани и Индия се усещаше потискано с всички сили на волята безпокойство, което ги караше да вдигат глава при всеки шум на копита, долитащ от пътя, при всяко изпукване на сух клон, огъван от буйния вятър, дори при шумоленето на сухите листа по ливадата. Чуеше ли се лекото изпращяване на горящите в камината цепеници, те се стряскаха, сякаш бяха чули прокрадващи се стъпки.

Нещо не беше в ред и Скарлет се чудеше какво именно. Нещо предстоеше да се случи, а тя бе в неведение. Един поглед към пълното безхитростно лице на леля Пити, на което бе изписана нацупена гримаса, я увери, че старата дама не знае повече от нея самата. Ала Арчи, Мелани и Индия знаеха. В тишината тя едва ли не долавяше мислите на Индия и Мелани, мятащи се панически като зверчета в клетка. Те знаеха нещо, очакваха нещо въпреки отчаяния си стремеж да се държат непринудено. Напрежението им се предаде и на Скарлет и още повече я изнерви. Докато работеше несръчно с иглата, сякаш пръстите й бяха чужди, убоде палеца си и писна леко от болка и раздразнение, при което всички наскачаха, а тя стисна убоденото място и там се появи яркочервена капка кръв.

— Нервна съм и не мога да шия — заяви Скарлет и захвърли на пода дрехата, която кърпеше. — Толкова съм нервна, че ми иде да се разкрещя. Искам да се прибера у дома и да си легна. Франк добре знаеше това и не биваше да излиза. Все му беше на устата как жените трябвало да бъдат закриляни от негрите и „торбаланковците“, а къде е сега, когато дойде и неговият ред да се прояви като закрилник? Да не би да си е у дома и да се грижи за мен? Нищо подобно — скитосва с куп други мъже, дето им дай само да приказват и…

Святкащият й гневен поглед попадна върху лицето на Индия и тя млъкна. Индия дишаше учестено и безцветните й, лишени от ресници очи, приковани в Скарлет, излъчваха мъртвешка студенина.

— Ще ти бъда много задължена, Индия, ако ми обясниш, стига да не те затруднява твърде — избухна с горчив сарказъм Скарлет, — защо си се вторачила тъй в мен. Лицето ми ли е позеленяло, що ли?

— Не ми е трудно да ти го кажа. Ще го сторя с удоволствие — отвърна Индия с пламнал взор. — Не мога да понасям спокойно как подценяваш един прекрасен човек като мистър Кенеди, когато той в същото време…

— Индия! — обади се Мелани с предупредителен тон и ръцете й още по-здраво стиснаха ръкоделието.

— Смятам, че познавам съпруга си по-добре от тебе — натъртено рече Скарлет, освободена донякъде от нервността си и оживена от назряващата свада, при това открита свада с Индия, каквато до този момент не бяха имали. Мелани кръстоса поглед с Индия и тя тъкмо понечила да заговори, неохотно затвори уста. Ала почти веднага пак се обади с леден от омраза глас:

— Призлява ми, като те слушам да говориш за закрила, Скарлет О’Хара! Ти ли държиш да бъдеш закриляна? Та ако беше тъй, щеше ли да се излагаш нарочно на рискове през всичките тези месеци, да обикаляш града и да се показваш най-безсрамна пред чужди мъже с надеждата да им се харесаш? Падаше ти се това, което стана днес следобед, и ако имаше някаква справедливост, по-зле би пострадала.

— О, Индия, замълчи! — извика Мелани.

— Остави я да говори — надигна глас Скарлет. — На мене ми доставя удоволствие. Винаги съм знаела, че ме мрази, но каквато е лицемерка, не искаше да го признае гласно. Ако имаше надежда, че някой ще я хареса, щеше да обикаля гола по улиците от тъмно до тъмно.

Индия скочи, а мършавата й фигура цяла се тресеше от оскърблението.

— Аз наистина те мразя — продума тя с ясен, макар и разтреперан глас. — Но не лицемерието ме караше да мълча. Ти не можеш да го разбереш, защото нямаш у себе си и капка… капка благоприличие, защото си лишена от всякакво възпитание. Въздържах се, защото мислех, че ако всички ние не се подкрепяме взаимно и не пренебрегнем дребнавата си ненавист един към друг, губим всякаква надежда да устоим на янките. Но ти… ти направи всичко възможно да подрониш достойнството на почтените хора… Хвана се на работа и навлече срам на един чудесен съпруг, даде повод на янките и на всякаква там паплач да ни се подиграват и да подхвърлят оскърбления, че ни липсват изисканост и благородство. Янките не знаят, че не си като нас, останалите, и никога не си била. Те са прости хора и не съзнават, че ти, на която наистина липсват изисканост и благородство, си едно изключение. И след като шариш из горите и се излагаш неразумно на нападения, излагаш на риск и всички благовъзпитани жени с изкушенията, които си създала у негрите и белите нищожества. Отгоре на всичко поставяш в опасност и живота на мъжете, защото те са длъжни да…

— За Бога, Индия! — извика Мелани и дори в гнева си Скарлет бе поразена от факта, че Мелани си е позволила да назове напразно името господне. — Млъкни незабавно! Тя не знае и може… Ще мълчиш! Ти обеща…

— Ах, момичета! — умолително проплака леля Питипат с треперещи устни.

— Какво е това, което не знам? — скочи от мястото си Скарлет, побесняла от яд, като местеше поглед ту към студеното и зло изражение на Индия, ту към тревожното лице на Мелани.

— Квачки! — обади се неочаквано Арчи с презрение. И преди някой да успее да го нахока, той вдигна рязко побелялата си глава и бързо се изправи. — Някой идва по пътеката. Не ще да е мистър Уилкс. Я спрете да кудкудякате.

В тона му се усещаше присъщата на мъжа властност и жените млъкнаха, а гневът изчезна от лицата им, когато Арчи закуцука към вратата.

— Кой е там? — попита той, преди още посетителят да беше почукал.

— Капитан Бътлър. Пуснете ме да вляза.

Мелани тъй стремително прекоси стаята, че обръчите на кринолина й се разлюляха, а гащичките и се бялнаха чак до коленете и преди Арчи да е поставил ръка на бравата, широко разтвори вратата. На входа застана Рет Бътлър с ниско нахлупена черна широкопола шапка и развяна от вятъра пелерина. За пръв път в държането му липсваха изисканите обноски. Нито свали шапката си, нито погледна кои са в стаята. Очите му бяха приковани единствено в Мелани и той заприказва без никакъв поздрав и увод:

— Къде отидоха те? Бързо ми кажете. Това е въпрос на живот и смърт.

Скарлет и Пити се спогледаха в недоумение, стреснати и объркани, а Индия, същинска мършава стара котка, мигом се намери до Мелани.

— Нищо не му казвай — извика тя припряно. — Той е от пребоядисаните!

Рет не я удостои дори с поглед.

— Бързо, мисис Уилкс! Може би все още не е късно.

Мелани бе сякаш парализирана от ужас и само го гледаше онемяла.

— Какво, за Бога… — подзе Скарлет.

— Вие си затваряйте устата — нареди кратко Арчи. — Вие също, мис Мели. Измитай се оттука, пребоядисан проклетнико!

— Не, Арчи, не! — извика Мелани и стисна с трепереща ръка рамото на Рет, сякаш за да го предпази от Арчи. — Какво се е случило? Вие… откъде разбрахте?

По мургавото лице на Рет ясно се изписа как в него се борят нетърпението и кавалерската учтивост.

— Боже мили, та те всички са заподозрени, мисис Уилкс, и то още от самото начало, само че проявяваха твърде голяма съобразителност… до тази вечер. Как разбрах ли? Допреди малко играх покер с двама пияни янки и те се раздрънкаха. Янките знаят, че тази вечер ще има някакви размирици, и са подготвени. Ще попаднат право в капана.

Мелани се люшна, сякаш някой я бе ударил силно, и Рет я прихвана през кръста, за да я подкрепи.

— Не му казвай! Той иска да те подлъже! — извика Индия, като мяташе мълнии към Рет. — Не го ли чу, дори и тази вечер е бил в компанията на янките.

Рет изобщо не я погледна. Очите му бяха настойчиво отправени към побелялото лице на Мелани.

— Кажете ми. Къде отидоха те? Имат ли сборно място?

Въпреки страха и недоумението Скарлет успя да си каже, че никога не е виждала по-безизразно и неподвижно лице от лицето на Рет, ала Мелани явно прочете нещо друго в него, нещо, което спечели доверието й.

Тя изпъна дребното си телце, отдръпна се от ръката, която я прикрепяше, и с разтреперан глас промълви тихо:

— На пътя Дикейтър, близо до Шантитаун. Срещат се в избата на стария Съливан, в онази полуизгорялата къща.

— Благодаря ви. Ще яздя бързо. Когато янките дойдат тук, никой от вас нищо не знае.

Черната му пелерина се сля с мрака и той изчезна тъй бързо, че те биха приели светкавичното му посещение за плод на въображението си, ако не се бе чуло скърцането на стъпките му по чакъла и чаткането на конски копита, препуснали в луд галоп.

— Тук ще идват янки? — извика Пити и в същия миг краката й се подгънаха и тя рухна на канапето, неспособна дори да заридае от уплаха.

— За какво изобщо става дума? Какви ги приказваше той? Ако не ми кажете веднага, ще полудея! — Скарлет беше хванала Мелани за раменете и я раздрусваше буйно, сякаш за да изтръска отговора от нея.

— За какво става дума ли? За това, че ти можеш да се окажеш причина за гибелта на Ашли и на мистър Кенеди! — Въпреки безумния ужас в гласа на Индия се прокрадваха нотки на злорадо тържество. — Престани да тресеш Мели. Тя всеки миг ще припадне.

— Няма да припадна — прошепна Мели, вкопчила се в гърба на един стол.

— Боже мой, Боже мой! Нищо не разбирам! Да убият Ашли! Но моля ви, няма ли да ми обясни някой най-сетне…

Подобен на скърцаща панта, гласът на Арчи пресече думите на Скарлет.

— Сядайте долу — заповяда им той. — Взимайте си кърпежите. Шийте, все едно нищо не е станало. Отде да знаем дали янките не държат къщата под око още от залез слънце? Сядайте долу и шийте, ви викам.

Те се подчиниха разтреперани, дори Пити грабна един чорап с тресящи се ръце, а широко разтворените й очи на уплашено дете се местеха от лице на лице с няма молба за обяснение.

— Къде е Ашли? Какво се е случило с него, Мели? — изстена Скарлет.

— А къде е мъжът ти? За него не се ли интересуваш? — Безцветните очи на Индия горяха от безумна злоба и ръцете й несъзнателно мачкаха и опъваха скъсаната покривка, която бе взела да кърпи.

— Индия, моля те! — Мелани бе овладяла гласа си, но пребелялото й лице, по което играеха всички мускулчета, и измъчените очи издаваха обзелото я нечовешко напрежение. — Скарлет, може би трябваше да ти кажем, но… но… ти толкова много изживя днес, че ние, Франк сметна, че… пък и ти винаги тъй бурно си протестирала срещу ку-клукс-клан…

— Ку-клукс-клан…

Най-напред Скарлет изрече названието, сякаш го чуваше за пръв път и не разбираше значението му, но после се осъзна.

— Ку-клукс-клан! — изкрещя тя. — Ашли не се меси там! Франк няма нищо общо с тях! О, той ми обеща!

— Разбира се, че мистър Кенеди е в ку-клукс-клан, а също и Ашли, и всички останали мъже, с които общуваме — викна Индия. — Та те са мъже. При това бели и южняци. Трябва да се гордееш със съпруга си, вместо да го принуждаваш да се измъква тихомълком, сякаш става дума за нещо срамно и…

— Вие сте знаели от самото начало, а аз…

— Бояхме се, че това ще те разстрои — с разкаяние продума Мелани.

— Значи ето къде ходели, когато казваха, че са на политическо събрание. О, той ми обеща! Сега янките ще дойдат, ще ми вземат дъскорезницата, а също и магазина, ще го тикнат в затвора… Господи, а Рет Бътлър за какво говореше?

Обезумелият поглед на Индия срещна очите на Мелани. Скарлет се изправи и запокити ръкоделието си на пода.

— Ако не ми кажете, ще изляза вън и сама ще разбера. Ще питам всеки, когото срещна, додето не науча…

— Сядайте — обади се Арчи, като я прониза с поглед. — Аз ще ви кажа. Зарад туй, че хукнахте да скитосвате днес следобед и сама си навлякохте белята, мистър Уилкс, мистър Кенеди и другите мъже излязоха таз вечер да видят сметката на белия и на негъра, стига да успеят да ги пипнат, и смятат да разбишкат целия Шантитаун. И ако онуй, дето каза пребоядисаният, е вярно, значи янките са надушили работата или някой им е подшушнал и ще изпратят войници там. Тогаз нашите ще паднат в капана. А пък ако Бътлър не казва истината, значи е шпионин, сега ще ги издаде на янките и пак ще бъдат избити. Но издаде ли ги, аз ще го пречукам, без да ми мигне окото, пък подир — каквото ще да става с мен. Отърват ли се, дай Боже, нищо не ги спасява, освен да забягнат в Тексас и вече никога да не се върнат по тия места. За всичко вие сте виновна и щете не щете — ръцете ви са оцапани с кръв.

Гневът моментално измести страха, изписан по лицето на Мелани, докато наблюдаваше как чертите на Скарлет, разбрала най-после какво става, се изкривяват от ужас. Тя стана и сложи ръка на рамото на Скарлет.

— Още една подобна дума и ще напуснеш този дом, Арчи — твърдо заяви тя. — Вината не е нейна. Тя постъпи както… както намери за необходимо. Мъжете ни също направиха каквото е нужно според тях. Хората трябва да действат по своя воля и убеждение. Не всички мислим и постъпваме еднакво и е неправилно да… да съдим за другите по себе си. Как можете с Индия да сипете такива жестоки думи, когато нейният съпруг, както и моят могат да… могат да…

— Тихо! — прекъсна я шепнешком Арчи. — Сядайте! Чувам коне. Мелани се отпусна прималяла на стола, взе една от ризите на Ашли и като сведе глава над нея, започна несъзнателно да разпаря жабата на тънки лентички.

Конете явно приближаваха към тяхната къща, защото тропотът на копита се усили. Разнесе се звънтене на мундщуци, скърцане на кожени ремъци и неясен говор. Когато ездачите спряха пред къщата, един глас се издигна над останалите — изкомандва нещо и в страничния двор се чуха стъпки, които се насочиха към черния вход. На петимата в гостната им се струваше, че хиляди враждебни очи ги гледат през откритото стъкло на прозореца, и жените със смразени от уплаха сърца наведоха глави и хванаха иглите. В съзнанието на Скарлет отекваше отчаян вопъл: „Аз убих Ашли! Убих го!“ В този миг на безумна тревога дори й хрумна, че може би и Франк е пратила на смърт. Образът на Ашли, проснат безжизнен в краката на янките с окървавена руса глава, изтласкваше всичко друго от представите й.

Когато по вратата закънтяха юмруци, тя погледна Мелани и зърна на дребното измъчено лице ново изражение, несвойствено за нея — същото безстрастно изражение, което преди малко бе забелязала у Рет Бътлър, неподвижната и хладна маска на картоиграч, блъфиращ само с два чифта в ръце.

— Арчи, отвори вратата — тихо каза тя.

Арчи пъхна ножа в кончова на ботуша си, намести по-удобно пистолета, затъкнат в колана, и като докуцука до вратата, рязко я отвори. При вида на капитана янки и неколцината мъже в сини униформи зад гърба му Пити нададе тъничък писък като мишка, усетила как щраква капанът. Останалите не отрониха нито звук. У Скарлет проблесна искрица облекчение, когато видя, че офицерът е неин познат. Той беше капитан Том Джафъри, един от приятелите на Рет. Беше му продала дървен материал, когато строеше къщата си. Изглеждаше й възпитан и приятен човек. Надяваше се, че след като е такъв, няма да ги замъкне в затвора. Той веднага я позна и като свали шапка, се поклони, леко смутен.

— Добър вечер, мисис Кенеди. Коя от вас е мисис Уилкс?

— Аз съм мисис Уилкс — обади се Мелани и стана. Въпреки дребния ръст фигурата й излъчваше достойнство. — На какво дължа това нахлуване в моя дом?

Погледът на капитана бързо обходи стаята, като спря за миг върху всяко лице, а после се прехвърли към масата и полицата за шапки, сякаш диреше следи от мъжко присъствие.

— Ако обичате, бих желал да говоря с мистър Уилкс и мистър Кенеди.

— Няма ги — отвърна Мелани с хладна нотка в тихия си глас.

— Сигурна ли сте?

— Не смейте да се съмнявате в приказките на мисис Уилкс — възмути се Арчи и брадата му щръкна войнствено.

— Моля за извинение, мисис Уилкс. Не го приемайте като неуважение. Ако ми дадете честната си дума, няма да претърсвам къщата.

— Давам ви думата си. Ала претърсете, щом желаете. Те са на събрание в магазина на мистър Кенеди.

— Не са в магазина. Тая вечер не е имало събрание — мрачно отряза капитанът. — Ще ги почакаме отвън, додето се върнат.

Той се поклони сковано и излезе, като затвори вратата зад себе си. Отвън се чу строгата му команда, приглушена от воя на вятъра:

— Обкръжете къщата. До всяка врата и прозорец да има човек. Затрополиха ботуши. Скарлет ужасено потръпна, когато зърна надничащите към тях брадясали лица на прозореца. Мелани седна и с уверена ръка взе от масата една оръфана книга. Това беше „Клетниците“, романът, запленил тъй силно войниците на Конфедерацията. Бяха го чели на светлината на лагерните огньове и с горчива ирония го наричаха вместо „Клетниците“ на Юго „Клетниците на Юга“. Мелани разгърна книгата наслуки и зачете с ясен напевен глас.

— Шийте — изкомандва Арчи с дрезгав шепот и трите жени, почерпили успокоение от самообладанието, звучащо в тона на Мелани, сведоха глави и хванаха иглите.

Скарлет нямаше представа колко дълго продължи да чете Мелани, болезнено прикована от погледите, вперени в тях, но й се струваше, че са изминали часове. Тя не чуваше нито дума от прочетеното. До ума й, обзет от тревога за Ашли, вече бе стигнала и мисълта за Франк. Значи това бе обяснението на очебийното му спокойствие тази вечер! Той й бе обещал, че няма да се замесва в клана. Ах, тъкмо бедата, от която се бе опасявала най-много, дойде до главите им! Целият труд от последната година щеше да иде на вятъра. Всичките й старания, цялото й терзание и трепане бяха напразни. Кой би помислил, че плахият Франк ще се забърка в ку-клукс-клан ведно с лудите глави? Та в този миг той можеше и да е мъртъв вече. А и да не беше мъртъв, уловяха ли го янките, щяха да го обесят. И Ашли, ах, Ашли също!

Тя заби нокти в дланите си и на тях се откроиха четири яркочервени следи. Как можеше Мелани да си чете тъй спокойно, когато Ашли го заплашваше бесилка? Ами ако беше убит вече? Ала нещо в равния мек глас, разказващ за мъките на Жан Валжан, успокояваше донякъде нервността й и я въздържаше да скочи и да закрещи.

В съзнанието й се върна споменът за нощта, когато у тях бе нахълтал Тони Фонтейн — преследван, изтощен, без нито цент в джоба. Ако не беше се добрал до къщата им и не му бяха дали пари и свестен кон, отдавна вече да бе обесен. Стига Франк и Ашли да не бяха убити, в този момент се намираха в положението на Тони Фонтейн, само че при тях бе още по-тежко. Къщата бе обкръжена и отбиеха ли се за пари и дрехи, щяха да ги заловят. Вероятно янките бяха завардили всички останали къщи по улицата, тъй че не можеха да се обърнат за помощ и към приятели. В същия този миг може би вече препускаха в нощта на път за Тексас.

Но нали Рет бе там… Възможно бе да ги е открил навреме. Рет винаги носеше у себе си много пари в брой. Може пък и да им дадеше достатъчно, за да се измъкнат. Много странна беше тази история. Защо ли се беше загрижил Рет за спасението на Ашли? Без съмнение той хранеше неприязън към него и дори нескривано презрение. По каква причина тогава…

Ала недоумението й бе заглушено от нов пристъп на страх за съдбата на Ашли и Франк.

„О, за всичко аз съм виновна! — вайкаше се тя. — Истината казаха Индия и Арчи. Вината е моя открай докрай. Но откъде да зная, че били такива глупаци, та да се забъркат в клана! Пък и никога не съм допускала, че наистина може да ми се случи нещо! Но аз бездруго нямах избор. Права е Мели. Хората трябва да вършат онова, което смятат за нужно. А на мене ми е нужно дъскорезниците да работят добре! Длъжна бях да спечеля пари! А сега, както гледам, ще изгубя всичко и кой знае как се получи тъй, че сама съм си виновна!“

Измина още дълго време и внезапно гласът на Мелани трепна, затихна и съвсем се изгуби. Тя извърна глава към прозореца и се вторачи в него сякаш без да забелязва войниците, които я гледаха отвън. Останалите също вдигнаха глави и като видяха напрегнатата й поза, се заослушваха.

Отвън се чу приглушен конски тропот и пеене и макар вятърът да отнасяше шума надалеч, звуците можеха да се разпознаят. Това бе най-омразната и ненавиждана от всички песни — песента за войниците на Шърман „Напред през Джорджия“ — и я пееше Рет Бътлър.

Още не довършил първия куплет, два пиянски гласа го прекъснаха със скандалджийски тон, като заваляха и сливаха неясно думите. Последва мигновена команда от капитан Джафъри, застанал на предната веранда, а сетне забързан тропот. Но още преди да настъпи раздвижване сред войниците, дамите се спогледаха, онемели от почуда. Защото пиянските гласове, надигащи се срещу Рет, бяха на Ашли и Хю Елсинг.

Глъчката се усили и откъм пътеката пред къщата се чуха отсечените въпроси на капитан Джафъри, резкият глуповат кикот на Хю, звучният предизвикателен смях на Рет и странните, неестествени подвиквания на Ашли: „Кво става тука бе? Кво има?“

„Не е възможно това да е Ашли — обхваната от паника, си рече Скарлет. — Той никога не се е напивал! Ами Рет… та той колкото повече пие, толкова по-тих става. Как е възможно да вдига тая врява?“

Мелани стана от стола си, а подир нея и Арчи. Тогава се чу резкият глас на капитана: „Тези двамата са арестувани“ — и ръката на Арчи стисна дръжката на пистолета.

— Не — прошепна Мелани решително. — Недей. Остави ме аз да се оправям.

Скарлет си припомни, че в Тара бе видяла същия израз на лицето й, когато Мелани, застанала на най-горното стъпало, бе погледнала към убития янки с отпусната под тежестта на грамадната сабя слаба ръка — кротка и нежна душица, която в решителен момент можеше да стане предпазлива и яростна като дива котка. Мелани стремително отвори външната врата.

— Вкарайте го вътре, капитан Бътлър — извика тя с ясен глас, пропит с жлъчна нотка. — Както виждам, пак сте го напили моя хубостник. Доведете го вътре.

От тъмната пътека, над която свиреше вятърът, долетя гласът на капитана:

— Съжалявам, мисис Уилкс, но съпругът ви и мистър Елсинг са арестувани.

— Арестувани ли? За какво? За пиянство? Ако арестуваха всеки пиян в Атланта, гарнизонът на янките щеше да се премести в затвора и все там да си седи. Казах, доведете го вътре, капитан Бътлър, стига, разбира се, вие самият да се държите на краката си.

Умът на Скарлет работеше трескаво и в първия момент всичко чуто и видяно й изглеждаше като пълна безсмислица. Беше уверена, че нито Рет, нито Ашли са пияни, и разбираше, че Мелани също го знае. И въпреки това не друг, а Мелани, неизменно внимателна и благовъзпитана, крещеше като същинска сврака, и то пред янките, че и двамата били пияни-заляни.

Последва кратък неразбираем спор, изпъстрен с ругатни, и по стълбите се разнесе шум от препъващи се крака. На входа се появи Ашли — блед, с олюляваща се глава и разчорлена руса коса, увит плътно в черната пелерина на Рет. Хю Елсинг и Рет, които също се клатушкаха, го поддържаха от двете страни и бе очевидно, че пуснеха ли го, той мигом ще се свлече на пода. Зад тях се показа капитанът янки, по чиято физиономия ясно личеше, че хем му е забавно, хем го гложди някакво смътно подозрение. Той се спря на отворената врата, а хората му любопитно занадничаха изотзад и в къщата нахлу студен вятър.

Уплашена и недоумяваща, Скарлет погледна Мелани, а после отново отпуснатия, олюляващ се Ашли и чак тогава в съзнанието й проблесна някакво разбиране. Едва не извика неволно: „Не е възможно да е пиян!“, но бързо прехапа езика си. Вече съзнаваше, че е свидетелка на спектакъл, който се изпълнява с отчаяни усилия и от който зависи човешки живот. Знаеше, че тя самата и леля Пити са странични зрители, но всички останали бяха участници и си подаваха реплики с изкусността на актьори, представящи често репетирана пиеса. Далеч не всичко разбираше, но все пак достатъчно, за да си държи устата затворена.

— Сложете го на стола — с негодувание изрече Мелани. — А вие, капитан Бътлър, напуснете веднага този дом! Как смеете изобщо да се показвате пред очите ми, след като пак сте го докарали до това състояние?

Двамата мъже настаниха Ашли в един люлеещ се стол, а после залитащият Рет хвана някакво кресло за опора и се обърна към капитана с наскърбен глас:

— Няма що, чудесна благодарност получих, а? Не стига, че го отървах от полицията и го докарах у дома, ами отгоре на всичко той крещеше с цяло гърло и се опитваше да ме издере!

— А вие, Хю Елсинг, ме карате да се срамувам заради вас! Какво ще каже горката ви майка? Пиян и в компанията на този… на този пребоядисан негодник Рет Бътлър, дето е пръв приятел с янките! Олеле, мистър Уилкс, биваше ли да сторите такова нещо?

— Хайде де, Мели, не съм чак толкова пиян — промънка Ашли и веднага след тези думи се килна по лице върху масата с глава върху скръстените си ръце.

— Арчи, заведи го в стаята му и го сложи да си легне… както обикновено — нареди Мелани. — Лельо Пити, изтичай да му приготвиш леглото и… ооо! Тя неочаквано избухна в плач. — Как можа да се подреди тъй! А ми беше обещал!

Арчи вече беше подхванал Ашли под мишница, а Пити, уплашена и неуверена, бе станала от мястото си, когато се намеси капитанът:

— Не го докосвайте. Той е арестуван. Сержант!

Сержантът влезе в стаята, стиснал пушката си с две ръце, а Рет, който сякаш едва пазеше равновесие, сложи ръка на рамото на капитана и с голямо затруднение се опита да съсредоточи поглед.

— Том, за какво го арестуваш? Нищо му няма на човека. Къде по-пиян съм го виждал.

— По дяволите пиянството! — викна капитанът. — Нямаше да го погледна, ако ще и в някоя канавка да се валяше. Аз да не съм полицай. Той и мистър Елсинг са арестувани за участие в тазвечерното нападение на клана в Шантитаун. Убити са един негър и един бял. Мистър Уилкс е бил начело на групата.

— Тази вечер? — Рет се разсмя. Продължи да се смее тъй дълго и тъй бурно, че чак се свлече на канапето, обхванал с ръце главата си. — Тъкмо тази вечер не, Том — заяви той, когато си възвърна способността да говори. — И двамата бяха с мене, още от осем часа, докато всички си мислеха, че са на събрание.

— С тебе ли, Рет? Но… — Капитанът леко смръщи чело и погледна неуверено към хъркащия Ашли и разплаканата му съпруга. — Но ти… къде беше?

— Не ми е удобно да кажа. — И Рет с пиянска дяволитост кимна по посока на Мелани.

— Все пак те съветвам да кажеш!

— Хайде да идем на верандата и ще ти обясня къде бяхме.

— Тук ще ми обясниш.

— Никак не ми се говори за това пред дами. Уважаеми дами, не бихте ли излезли за малко от стаята…

— Аз няма да мръдна! — извика Мелани, като гневно попиваше сълзите си с кърпичка. — Имам право да зная къде е бил мъжът ми.

— В увеселителното заведение на Бел Уотлинг — отвърна Рет, уж засрамен. — Там бяха той, Франк Кенеди, доктор Мийд и още сума народ. Имаше забава. Голяма забава — с шампанско, с момичета…

— У Бел… у Бел Уотлинг?

Гласът на Мелани се извиси и пресекна с такава болка, че всички уплашено насочиха очи към нея. Тя притисна с ръка гърдите си и преди Арчи да успее да я подхване, вече беше припаднала. Тогава настана истинска бъркотия — Арчи се наведе да я вдигне, Индия хукна към кухнята за вода, Пити и Скарлет се заеха да й веят и да потупват китките й, а Хю Елсинг отново и отново повтаряше гръмогласно:

— Е, стана тя, квато стана!

— Сега целият град ще се научи — яростно процеди Рет. — Надявам се, че си удовлетворен, Том. Утре ни една жена в Атланта няма да приказва на съпруга си.

— Рет, но аз нямах представа… — Макар от отворената врата в гърба му да духаше студен вятър, капитанът се бе облял в пот. — Виж сега, можеш ли да се закълнеш, че те са били във… ъъ… у Бел?

— По дяволите, то се знае — изръмжа Рет. — Иди и питай Бел, ако не ми вярваш. А сега се дръпни, за да отнеса мисис Уилкс в стаята й. Дай я на мен, Арчи. Разбира се, че мога да я нося. Мис Пити, вземете една лампа и вървете пред мене.

Той с лекота пое от Арчи безжизнено отпуснатото тяло на Мелани.

— Ти Арчи, отнеси в леглото мистър Уилкс. След тази вечер не искам ни да го виждам, ни да го чувам повече.

Ръката на Пити трепереше тъй силно, че лампата, която държеше, представляваше истинска заплаха за безопасността на къщата, ала тя я закрепи някак и заситни напред към тъмната спалня. Арчи подхвана Ашли и с пъшкане го повдигна.

— Но… аз трябва да арестувам тези хора!

Рет се извърна в тъмния коридор.

— Тогава ги арестувай утре сутрин. Не могат да ти избягат в това състояние… Освен това никога не съм допускал, че е противозаконно да се напиеш в някое заведение. За Бога, Том, има поне петдесет свидетели, които ще потвърдят, че те са били у Бел.

— Винаги се намират петдесет свидетели, които да потвърдят, че някой южняк е бил там, дето не е и стъпвал — намусено измърмори капитанът. — Вие ще дойдете с мен, мистър Елсинг. А мистър Уилкс ще оставя под гаранция срещу честната дума на…

— Аз съм сестра на мистър Уилкс. Поемам отговорността за него — с леден тон заяви Индия. — А сега бихте ли си тръгнали, моля? Достатъчно неприятности причинихте тази вечер.

— Безкрайно съжалявам. — Капитанът направи несръчен поклон. — Мога само да се надявам, че те ще успеят да докажат присъствието си във… ъъ… заведението на мис… на мисис Уотлинг. Бихте ли предали на брат си, че трябва да се яви утре сутринта за разпит пред началника на военната полиция?

Индия кимна студено и постави ръка на бравата, за да му намекне без думи, че би било много добре, ако си замине възможно по-бързо. Капитанът и сержантът се измъкнаха заднишком, Хю Елсинг ги последва и тя тръшна вратата зад тях. После, без дори да погледне Скарлет, обиколи всички прозорци и смъкна щорите им. Скарлет усети, че коленете й треперят, и потърси опора в стола, където бе седял Ашли. Когато погледна надолу, видя, че на възглавничката върху облегалката има влажно тъмно петно, по-голямо от дланта й. Озадачена, тя прекара ръка по стола и за неин ужас по пръстите й останаха лепкави червени следи.

— Индия — прошепна тя, — Индия, Ашли е… той е ранен.

— Глупачка такава! А ти да не мислеше, че наистина е пиян?

Индия дръпна шумно последните щори и се спусна като стрела към спалнята, а Скарлет хукна по петите й с лудо разтуптяно сърце. Едрото тяло на Рет бе преградило входа, но Скарлет успя да зърне през рамото му неподвижно проснатия на леглото Ашли с побеляло лице. Мелани, необичайно пъргава за жена, припаднала само преди минути, бързо разрязваше окървавената риза с ножички за ръкоделие. Арчи държеше високо над леглото лампа, за да го осветява, и един от възлестите му пръсти бе поставен върху китката на Ашли.

— Мъртъв ли е? — извикаха в един глас двете жени.

— Не, просто припадна от загубата на кръв. Улучен е в рамото — обясни Рет.

— Защо го доведохте тук, глупак такъв? — разкрещя се Индия. — Искам да вляза при него! Пуснете ме да мина! Защо го доведохте тук, за да го арестуват ли?

— Не можеше да тръгне за никъде такъв отпаднал. Нямаше къде другаде да го отведа, мис Уилкс. Освен това бихте ли предпочели да бъде изгнаник като Тони Фонтейн? Щеше ли да ви хареса десетина от съседите ви до края на дните си да живеят в Тексас под фалшиви имена? Има надежда да ги измъкнем всичките, ако Бел…

— Пуснете ме да мина!

— Не, мис Уилкс, за вас има работа. Трябва да доведете лекар — но не доктор Мийд. Той също е замесен в тая история и вероятно сега дава обяснения пред янките. Намерете някой друг лекар. Боите ли се да излезете сама навън в тъмното?

— Не — отвърна Индия и безцветните й очи блеснаха. — Не се боя. — Тя взе пелерината на Мелани от закачалката в коридора. — Ще ида при стария доктор Дийн. — Вълнението изчезна от гласа й и тя с усилие си наложи да бъде спокойна. — Съжалявам, че ви нарекох шпионин и глупак. Аз не бях наясно. Дълбоко съм ви благодарна, че сторихте това за Ашли… и въпреки всичко ви презирам.

— Аз ценя откровеността и ви благодаря за вашата. — Рет се поклони и на устните му се появи жива усмивка. — А сега вървете бързо, избирайте по-глухи улички и на връщане, ако се усъмните, че може да има войници около къщата, не влизайте.

Индия хвърли още един бърз тревожен поглед към Ашли и като се загърна в пелерината, леко притича през вестибюла до задния вход и безшумно излезе в нощта.

Скарлет, напрягаща взор иззад плещите на Рет, усети, че сърцето й отново затупка учестено, когато видя, че Ашли отваря очи. Мелани грабна една сгъната кърпа от рафта до умивалника и я притисна към кървящото му рамо, а той се усмихна безсилно и окуражително. Скарлет чувстваше върху себе си строгия пронизващ поглед на Рет, съзнаваше, че всичките й чувства са изписани красноречиво на лицето, но не искаше и да знае. Кръвта на Ашли изтичаше, той може би умираше и тъкмо тя, която толкова много го обичаше, му бе нанесла тази рана в рамото. Щеше й се да изтича до леглото, да коленичи край него, ала краката й трепереха тъй силно, че не можеше да помръдне. Притиснала с ръка устата си, тя се бе втренчила ужасено в Мелани, която постави нова кърпа на рамото му и я притисна тъй силно, сякаш би могла да върне кръвта обратно в тялото му. Ала кърпата мигом се обагри в алено, като че фокусник бе махнал с магическа пръчка.

Как бе възможно от един човек да изтече толкова кръв и пак да е жив? Но слава Богу, на устните му ги нямаше страшните кървави мехурчета, вещаещи смъртта. В съзнанието и още живееше картината от кошмарния ден на битката край Прасковения ручей, когато ранените умираха на поляната у леля Пити с кървава пяна на устата.

— Стегнете се! — чу тя гласа на Рет, твърд и леко насмешлив. — Той няма да умре. Идете сега и дръжте лампата, за да светите на мисис Уилкс. Арчи трябва да свърши някоя и друга работа.

Арчи стрелна Рет изпод лампата в ръката си.

— Не приемам команди от вас — отсече той и прехвърли топчето сдъвкан тютюн в другата си буза.

— Ще правиш каквото ти казват — строго заяви Мелани, — и то бързо. Изпълнявай всичко, което ти нареди капитан Бътлър. Скарлет, поеми лампата.

Скарлет пристъпи напред и хвана лампата с две ръце, за да не я изпусне. Очите на Ашли отново бяха затворени. Голите му гърди се повдигаха бавно, а после въздухът стремително излизаше от тях и червената струя продължаваше да тече между малките трескави пръсти на Мелани. Като в сън до слуха на Скарлет се донесе куцукането на Арчи, който прекоси стаята и се приближи до Рет, а после приглушеният забързан говор на Рет. Цялото й внимание бе погълнато от Ашли и от онова, което Рет изрече полугласно, долови само:

— Вземи моя кон… завързан е отпред… бързай с всичка сила.

Арчи неразбрано попита нещо и Скарлет чу Рет да отвръща:

— В плантацията на стария Съливан. Белите роби с качулките са пъхнати в най-големия комин. Да ги изгориш.

— Ъхъ — изръмжа Арчи.

— А в избата има двама… мъже. Увий ги колкото можеш по-добре и ги метни на коня. Закарай ги на поляната зад заведението на Бел — онази, дето е между сградата и железопътната линия. Бъди внимателен, защото, ако някой те види, ще увиснем всички на въжето, а и ти с нас. Остави ги там и сложи пистолети край тях… по-добре в ръцете им. Ето, вземи моите.

Скарлет се извърна към коридора и видя как Рет бръкна под пешовете на редингота си и измъкна два револвера, които Арчи взе и затъкна в колана си.

— Изстреляй по един куршум от всеки. Трябва да изглежда като най-обикновена свада, завършила със стрелба. Разбираш ли?

Арчи кимна и в студения му поглед блесна неволно уважение. Ала Скарлет, тъкмо наопаки, съвсем нищо не разбираше. Последният половин час за нея бе някакъв кошмар и тя изпитваше чувството, че никога няма да се изтръгне от него и да се върне към обичайното си понятно ежедневие. Поне Рет сякаш плуваше в собствени води сред тази бъркотия и това бе донякъде утешително.

Арчи се отправи към външната врата, но насред път се извърна и единственото му око се насочи въпросително към Рет.

— Той ли е?

— Да.

Арчи изръмжа и плю на пода.

— Скъпо си плати — рече той и закуцука по коридора към черния вход.

Тази последна размяна на лаконични реплики кой знае защо предизвика у Скарлет нов пристъп на мрачни подозрения и страх, който заизпълва гърдите й като издуващ се леден балон. И тогава балонът се пръсна…

— Къде е Франк? — извика тя.

Рет бързо дойде до леглото на Ашли — широкоплещестата му фигура се движеше по котешки безшумно и леко.

— Всичко с времето си — отвърна той и й отправи слаба усмивка. — Дръжте здраво тази лампа, Скарлет. Нали не искате да подпалите мистър Уилкс. Мис Мели…

Мелани послушно вдигна глава като мъничък войник, очакващ заповеди, и в напрегнатата атмосфера дори не забеляза, че Рет за пръв път я бе нарекъл с галеното име, с което я назоваваха само в семейството й и в най-тесен приятелски кръг.

— Моля за извинение, исках да кажа — мисис Уилкс…

— О, капитан Бътлър, не бива да ми се извинявате! За мене би било чест да ме наричате само Мели, без „мис“ отпред! Чувствам ви като свой… свой брат… или братовчед. Колко сте добър и колко съобразителен! Никога не бих могла да ви се отплатя!

— Благодаря ви — промълви Рет и за миг сякаш се смути. — Чак толкова не бих се осмелил, но с удоволствие ще ви наричам мис Мели. — Сетне в тона му прозвуча извинение: — Много съжалявам, задето бях принуден да кажа, че мистър Уилкс е бил в заведението на Бел Уотлинг. Наистина неприятно ми е, че опетних него и останалите с такъв… такова… Ала когато препуснах на коня си оттук, имах много малко време за мислене и това беше единственият план, който ми дойде наум. Знаех, че ще повярват на моята дума, тъй като имам доста приятели сред офицерите янки. Те ми оказват съмнителната чест да ме приемат за свой човек, тъй като им е известно колко съм… нека речем „нелюбим“ на съгражданите си. Работата е там, че аз наистина играх покер в бара на Бел в началото на вечерта. Могат да го потвърдят поне дузина янки. А Бел и нейните момичета с удоволствие ще излъжат, без да им мигне окото, че мистър Уилкс и останалите са били… на горния етаж през цялата вечер. Най-важното е, че янките ще им повярват. В това отношение янките са много наивни. На тях и през ум няма да им мине, че жени от този… с тяхната професия могат да бъдат изключително всеотдайни и патриотично настроени. Янките не биха повярвали на думата на една почтена дама от Атланта, що се касае до алибито на мъжете, които трябваше тази вечер да са на събрание, но ще хванат вяра на думата на… леконравните жени. Вярвам, че щом един пребоядисан и десетина леконравни жени са дали думата си, има възможност да ги отървем.

При последното изречение на лицето му се появи жлъчна усмивка, но веднага изчезна, когато Мелани извърна към него сияещото си от благодарност лице.

— Капитан Бътлър, вие сте толкова умен човек! Какво ме е грижа, дори да бяхте казали, че тази вечер са били в пъкъла, след като това ще ги спаси! Аз знам, а и всички останали, чието мнение има значение, че съпругът ми никога не е стъпвал в това ужасно място!

— Е… — подхвана Рет сконфузено — всъщност той наистина беше у Бел тази вечер.

Мелани се отдръпна смразена.

— Никога няма да повярвам на такава лъжа!

— Моля ви, мис Мели! Позволете да ви обясня! Когато стигнах в плантацията на стария Съливан, заварих мистър Уилкс ранен, а с него бяха Хю Елсинг, доктор Мийд, старият Мериуедър…

— Дядо Мериуедър ли? Не е възможно! — възкликна Скарлет.

— Мъжете могат да бъдат глупаци и в най-преклонна възраст. Там беше и чичо ви Хенри…

— Олеле божичко! — писна леля Пити.

— Другите се бяха пръснали след престрелката с войската, а групичката, която останала, бе стигнала до имението на стария Съливан с намерение да скрият белите наметала и да проверят колко сериозна е раната на мистър Уилкс. Да не беше неговото раняване, те вече щяха да препускат към Тексас — всички до един, — ала той не би могъл да стигне далече, а те не можеха да го изоставят. Беше нужно да се докаже, че са били на друго място, а не там, където са се подвизавали в действителност, затова ги заведох у Бел Уотлинг.

— О… разбирам. Моля да ме извините за грубостта, капитан Бътлър. Сега виждам, че е било наложително да ги отведете там, но… О, капитан Бътлър, сигурно хората са ви видели да влизате!

— Никой не ни видя. Влязохме през задния вход, който е откъм железопътната линия. Той е винаги тъмен и заключен.

— Тогава как?…

— Имам ключ оттам — отвърна кратко Рет и погледът му открито и спокойно срещна очите на Мелани.

Когато съзнанието й възприе пълното значение на тази фраза, Мелани тъй се смути, че започна уж да поправя превръзката, а всъщност съвсем я смъкна от раната.

— Нямах никакво намерение да се меся в личния ви живот… — сподавено продума тя и докато припряно наместваше превръзката, бледото й лице поруменя.

— Съжалявам, че трябваше да кажа такова нещо на една дама.

„Значи е истина! — помисли Скарлет и усети странно бодване. — Значи той действително живее с онова ужасно същество Уотлинг! Вярно било, че е собственик на нейното заведение!“

— Доктор Мийд не се представи много убедително като пияница — продължи той и се ухили при спомена. — Усещаше достойнството си силно накърнено от самото обстоятелство, че присъства на такова място. Ала вашият чичо Хенри и старецът Мериуедър бяха ненадминати. Сцената е изгубила двама велики актьори в тяхно лице. Май че изпитваха удоволствие от цялата история. Боя се, че чичо ви Хенри ще се появи утре с грамадна синина под окото, която се дължи на прекаленото вживяване на дядо Мериуедър в ролята му. Той…

В този момент задната врата се отвори и влезе Индия, последвана от стария доктор Дийн, чиято дълга бяла коса бе разрошена, а натъпканата лекарска чанта от изтъркана кожа издуваше наметката му. Той кимна леко, без да каже нито дума на присъстващите, и бързо повдигна превръзката от рамото на Ашли.

— Много е високо, за да е засегнат белият дроб — отбеляза той. — Ако не е счупена ключицата, не е чак толкова страшно. Донесете повече кърпи, млади дами, памук, ако имате, и малко бренди.

Рет взе лампата от Скарлет и я постави на масата, а Индия и Мелани се разбързаха да изпълнят нарежданията на лекаря.

— Тук няма работа за вас. Елате да се стоплите до огъня в гостната. — Той я хвана над лакътя и я поведе. И в жестовете, и в гласа му се чувстваше ласкава нежност, непривична за него. — Този ден беше отвратителен за вас, нали?

Тя се остави да бъде отведена в гостната и макар да застана на килимчето пред самата камина, цяла трепереше. Червеят на подозрението в гърдите й я бе загризал още по-силно. То беше нещо повече от подозрение. Бе почти увереност, ужасяваща увереност. Тя вдигна очи към неподвижното лице на Рет Бътлър и за миг бе безсилна да проговори. После попита:

— Франк беше ли… у Бел Уотлинг?

— Не.

Гласът на Рет бе глух и равен.

— Арчи ще го отнесе на поляната край заведението на Бел. Той е мъртъв. Прострелян е в главата.