Томас Харис
Ханибал (97)

Глава 97

Доктор Лектър не можеше да се разгърне истински в къщата на германеца, без да смени обзавеждането. Цветята и параваните помагаха. Цветовете изглеждаха интересно на фона на масивните мебели и просторната тъмнина — контрастът беше старинен, завладяващ, като пеперуда, кацнала върху рицарска ръкавица.

Отсъстващият хазяин явно имаше болезнена слабост към Леда и лебеда. Разновидовата двойка беше представена ни повече, ни по-малко от четири бронзови скулптури с различно качество — най-добрата беше копие на Донатело — и осем картини. Една от тях доставяше особено удоволствие на доктор Лектър — на Ан Шингълтън, с гениална анатомична изразителност и неприкрита жар в сношението. Останалите покри с драперии. Кошмарната колекция от бронзови ловни статуи на хазяина също беше покрита.

Рано сутринта докторът старателно подреди маса за трима, като я оглеждаше от всички възможни ъгли, с език, изплезен до долната част на носа му. Смени свещниците два пъти, отказа се от релефните салфетки за сервиране и ги смени с цяла покривка, за да направи овалната маса за вечеря по-управляема.

Тъмният неприветлив бюфет приличаше по-малко на самолетоносач, когато постави върху него високите съдове от сервиза и лъскавите медни уреди за затопляне. Доктор Лектър дори издърпа няколко от чекмеджетата и сложи в тях цветя — получи се ефект на висящи градини.

Видя, че в стаята има твърде много цветя и че трябва да добави още, за да стане всичко както трябва. Твърде много е твърде много, но прекалено много е както трябва. Върху масата постави две групи аранжирани цветя — нисък овал от пинии в сребърно блюдо, бели като кокосови сладки. И висок букет от ирландски камбанки, холандски ириси, орхидеи и лалета, които покриваха голяма част от повърхността на масата и създаваха интимна обстановка.

До чиниите от сервиза се вихреше малка ледена буря от кристал, но сребърните блюда бяха в уреда за претопляне и щяха да бъдат сложени в последния момент.

Първото ястие щеше да е приготвено на масата, така че се погрижи за спиртниците, медния тиган, тигана за сос и тигана за запържване, подправките, триона за аутопсии.

Щеше да донесе още цветя на връщане. Кларис Старлинг не се обезпокои, когато й каза, че излиза. Предложи й, ако иска, да поспи.