— Кларис, сигурно ти писна от тези нощници и пижами. В гардероба има дрехи, които може би ще ти харесат… Ако искаш да ги носиш, разбира се. — И със същия тон: — Оставих личните ти вещи, чантата, пистолета, портмонето в най-горното чекмедже на скрина, ако ти потрябват.

— Благодаря, доктор Лектър.

В гардероба имаше най-различни рокли, панталони, една блещукаща дълга вечерна рокля с мъниста в горната част. Имаше панталони и пуловери от кашмир, които й харесваха. Избра кашмира и мокасини.

В чекмеджето видя колана с празния кобур, заради загубения 45 калибров пистолет, но кобурът за глезен беше до чантата й и в него все още беше мушнат по-малкият автоматик. Пълнителят беше зареден, без патрон в цевта, както го носеше на крака си. Ножът също беше в канията. Ключовете от колата бяха в чантата.

Старлинг беше себе си и не себе си. Когато се питаше за събитията, имаше чувството, че ги наблюдава отстрани, виждаше се от разстояние.

С радост видя колата си в гаража, когато доктор Лектър я заведе при нея. Погледна чистачките и реши, че трябва да ги смени.

— Кларис, как според теб ни проследиха до супермаркета хората на Мейсън?

Тя вдигна поглед към тавана и се замисли.

След по-малко от две минути откри антената, минаваща на кръст между задната седалка и задното стъкло, а после проследи жицата до скрития предавател.

Изключи го и го отнесе в къщата, уловила го за антената, сякаш носеше плъх за опашката.

— Много хубава джаджа. Нова — отбеляза тя. — И качествена инсталация. Сигурна съм, че по него ще намеря отпечатъците на господин Крендлър. Може ли един найлонов плик?

— Могат ли да го засекат от самолет?

— Вече е изключено. Не могат да го търсят със самолет, освен ако Крендлър не признае, че го е използвал. Знаете, че не го е направил. Мейсън е използвал хеликоптера си.

— Мейсън е мъртъв.

— Мммммм — извърна глава Старлинг. — Ще ми посвирите ли?

Към следващата част или към съдържанието

Томас Харис Ханибал (92)

Метаданни

Данни

Ханибал

Информация

История

Сваляне / Връзки

Глава 92

Томас Харис
Ханибал (92)