Томас Харис
Ханибал (89)

Глава 89

Кларис Старлинг лежи в безсъзнание на голямо легло в ленени чаршафи, покрита с юрган. Ръцете й под ръкавите на копринена пижама са върху завивките, привързани с копринени шалове дотолкова, че да не достигат до лицето й и да предпазят инфузионната игла във вената й.

В стаята има три светли точки — ниската лампа с абажур и червените точици в зениците на доктор Лектър, който я наблюдава.

Седи в кресло, пръстите му са свити под брадичката. След малко става и мери кръвното й налягане. С малко фенерче проверява зениците. Протяга ръка под завивките, напипва крака й, изважда го изпод завивката и с върха на ключ стимулира стъпалото й. Изправя се за миг, видимо потънал в размисъл, държи крака й, сякаш е малко животинче.

От производителите на упойващи стрелички е научил какво съдържат. Тъй като втората е попаднала в костта, не вярва, че е получила пълна двойна доза. Крайно внимателно й дава стимулиращи вещества.

Между манипулациите на Старлинг седи в креслото с голям бележник с груби листа и прави изчисления. Страниците са изпълнени със символите на астрофизиката и физиката на елементарните частици. Срещат се и множество опити в областта на струнната теория. Малцината математици, които могат да проследят разсъжденията му, биха казали, че уравненията му започват брилянтно, но после западат, обречени от нереални въжделения: доктор Лектър иска времето да се върне, нарастващата ентропия повече да не може да бележи посоката на времето. Иска пътят да бъде сочен от нарастващ порядък. Иска млечните зъби на Миша да излязат от тоалетната. Зад трескавите му изчисления е отчаяното желание да намери място за Миша на света, може би мястото, което сега е заето от Кларис Старлинг.