Томас Харис
Ханибал (87)

Глава 87

Мейсън вие и скимти да го приберат в стаята му, скимти както някога, когато по-малките момчета и момичета му се съпротивляваха и успяваха да му ударят някой и друг шамар, преди да ги притисне с теглото си.

Марго и Кордел го качиха с асансьора в неговото крило и го сложиха на леглото му, после превключиха апаратите на постоянно захранване.

Мейсън беше по-бесен от всякога и кръвоносните съдове пулсираха над оголените кости на лицето му.

— По-добре да му дам нещо — каза Кордел, когато влязоха в стаята за игри.

— Още не. Известно време трябва да мисли. Дай ми ключовете на хондата си.

— Защо?

— Някой трябва да слезе там долу да види дали някой е останал жив. Искаш ли да отидеш?

— Не, но…

— Ще вкарам колата ти в склада за конски принадлежности. Микробусът не може да мине оттам. Дай ми шибаните ключове.

Слезе долу, на алеята. Томазо подтичваше откъм гората през празното пространство, озърташе се назад. Мисли, Марго. Погледна часовника си. 8,20. Смяната на Кордел ще дойде в полунощ. Има време да повикам хора от Вашингтон с хеликоптера, за да почистят. Подкара през тревата към Томазо.

— Аз опитал хване, прасе бутнало… Той… — Томазо показа с жестове как доктор Лектър носи Старлинг. — … жената. Отишли в шумна кола. Тя има… due — вдигна нагоре два пръста — freccette. — Посочи долната част на крака си. — Freccette. Dardi. Забил. Бам. Due freccette. — Показа как е стрелял с пушката.

— Стрелички — подсказа Марго.

— Стрелички може прекалено много наркотик. Тя може умряла.

— Качвай се — отсече Марго. — Трябва да отидем да проверим.

 

 

Марго вкара колата през двойната странична врата, през която Старлинг бе влязла в обора. Квичене, грухтене, настръхнали четинести гърбове. Марго продължи напред, като натискаше непрекъснато клаксона, докато успя да види останките от трима души, които вече не можеха да бъдат разпознати.

След това влязоха в склада за конски принадлежности и затвориха вратата след себе си.

Марго си даде сметка, че Томазо е единственият, останал жив, освен Кордел, който я е виждал в обора.

Може би и Томазо си бе помислил същото. Стоеше на безопасно разстояние от нея, не отделяше от лицето й интелигентните си черни очи. По бузите му имаше сълзи.

Мисли, Марго. Не искаш никакви неприятности със сардинците. Те са наясно, че ти оперираш с парите. Ще те очистят за секунда.

Марго бръкна в джоба си и погледът на Томазо проследи ръката й.

Извади мобилен телефон. Набра Сардиния, банкера у дома му, в два и половина сутринта. Поговори кратко с него и подаде телефона на Томазо. Той кимна, отговори, пак кимна и върна апарата. Парите бяха негови. Изкачи се на сеновала и взе чантата си заедно с палтото и шапката на доктор Лектър. Докато прибираше нещата, Марго взе електрическия остен, провери напрежението, скри го в ръкава си. Взе и чука за подковаване.