Томас Харис
Ханибал (76)

Глава 76

— Ще фокусираш ли това шибано нещо, Кордел? — С плътния глас на Мейсън „фокусираш“ и „шибано“ звучаха по-скоро като „хокусираш“ и „хибано“.

Крендлър стоеше до Мейсън в тъмната част на стаята, за да вижда по-добре монтирания високо монитор. В стаята беше топло и той бе завързал горнището на анцуга си около кръста. Отдолу беше по фланелка от Принстън. Лентата на главата му и маратонките отразяваха светлината от аквариума.

Според Марго Крендлър имаше пилешки рамене. Когато той влезе, двамата едва си кимнаха.

На записа от магазина не се виждаше часът или броячът за лентата, търговията по Коледа беше оживена. Кордел пренавиваше напред, от клиент на клиент, Мейсън убиваше времето, като се държеше неприятно.

— Какво каза в магазина, когато се появи по анцуг и им показа значката, Крендлър? Че си от специалните олимпийци? — Откакто Крендлър беше започнат да прибира чековете, Мейсън се държеше значително по-непочтително.

Крендлър обаче не можеше да се обиди, когато интересите му бяха поставени на карта.

— Казах, че съм под прикритие. Как следите Старлинг?

— Марго, кажи му. — Мейсън сякаш искаше да пести затрудненото си дишане, за да сее обиди.

— Докарахме дванайсет души от охраната в Чикаго. Във Вашингтон са. Три екипа, във всеки има по един помощник-шериф от Илинойс. Ако полицията ги види при залавянето на Лектър, ще кажат, че са го разпознали, че правят граждански арест и прочие. Екипът, който го хване, ще го предаде на Карло. След това всички се връщат в Чикаго. Знаят само толкова.

Записът продължаваше.

— Един момент… Кордел, върни трийсет секунди — обади се Мейсън. — Погледнете това.

Охранителната камера на магазина покриваше пространството от вратата до касовия апарат. Изображението беше лошо. Влезе мъж с шапка с голяма козирка, работнически ватиран комбинезон и ръкавици с един пръст. Имаше бакенбарди и тъмни очила. Обърна се с гръб към камерата и внимателно затвори вратата зад себе си.

Обясни бързо какво иска на продавача и го последва към рафтовете с вино извън обсега на камерата.

Минаха цели три минути. Двамата най-накрая се върнаха. Продавачът избърса бутилката от прахта, уви я в дунапрен и я сложи в торбичка. Клиентът свали дясната си ръкавица и плати в брой. Устата на продавача се раздвижи, каза „благодаря“ на гърба на клиента, който си тръгна.

След няколко секунди продавачът извика някого извън кадър. Появи се едър мъж и веднага изтича до вратата.

— Това е собственикът, който е видял пикапа — обясни Крендлър.

— Кордел, можеш ли да презапишеш тази лента и да увеличиш физиономията на клиента?

— Веднага, господин Мейсън. Но няма да се вижда ясно.

— Направи го.

— Не свали лявата ръкавица — отбеляза Мейсън. — Може и да са ме преметнали с рентгеновата снимка, която купих.

— Паци каза, че е оперирал ръката си. Че са махнали шестия пръст — обади се Крендлър.

— Паци може да си е заврял собствения пръст отзад, вече не знам на кого да вярвам. Ти си го виждала, Марго, това Лектър ли е?

— Преди осемнайсет години — отговори Марго. — Имах три сеанса и винаги седеше зад бюрото си, не се разхождаше наоколо. Седеше абсолютно неподвижно. Най-добре си спомням гласа му.

— Господин Върджър, Карло е тук — чу се гласът на Кордел по интеркома.

Карло миришеше на свине, та не се траеше. Влезе в стаята, притиснал шапката към гърдите си, и вонята на глиганска наденица, която лъхаше от главата му, накара Крендлър да издиша рязко през носа си. В знак на уважение похитителят от Сардиния лапна изцяло еленовия зъб, който дъвчеше.

— Карло, виж това. Кордел, върни записа и го пусни от влизането му.

— Това е точно онзи кучи син — обади се Карло, преди клиентът да е направил и четири крачки. — Брадата я нямаше, но походката е същата.

— Във Флоренция си видял ръцете му, нали?

— Да.

— Пет или шест пръста имаше на лявата?

— … Пет.

— Поколеба се.

— Само за да се сетя как беше cinque на английски. Пет са. Сигурен съм.

Мейсън раздалечи оголените си зъби в усмивка.

— Чудесно. Носи ръкавицата, за да запази описанието с шестте пръста — рече той.

Вероятно миризмата на Карло бе проникнала в аквариума през помпата за въздух, защото змиорката излезе от скривалището да хвърли едно око. После остана отвън да се върти в безкрайна осмица като повърхнина на Мобиус, с оголени зъби, докато дишаше.

— Карло, мисля, че ще свършим с всичко това съвсем скоро — рече Мейсън. — Ти, Пиеро и Томазо сте първият ми екип. Имам ви доверие, въпреки че Лектър ви изигра във Флоренция. Искам да наблюдавате Кларис Старлинг в деня преди рождения й ден, на рождения й ден и на другия ден. Ще ви смени друг екип, докато тя спи у дома си. Ще ви дам шофьор и микробус.

— Padrone — каза Карло.

— Да.

— Искам малко време насаме с доктора заради брат ми Матео. Обеща ми, че ще го имам.

Карло се прекръсти, когато спомена името на покойника.

— Разбирам чувствата ти много добре, Карло. Имаш най-дълбоките ми съболезнования. Карло, искам доктор Лектър да бъде изконсумиран на два сеанса. Първата вечер прасетата да изгризат краката му, докато той гледа зад преградата. За да стане това, трябва да е в добра форма. Никакви удари по главата, никакви строшени кости, никакви увреждания на очите. След това ще чака една нощ без крака, а прасетата ще го довършат на следващия ден. Аз ще поговоря с него, след това ще е твой един час преди втория сеанс. Ще те помоля да му оставиш едното око и да е в съзнание, за да вижда муцуните им, когато гризат физиономията му. Ако, примерно, решиш да го кастрираш, твоя си работа, но искам Кордел да се погрижи за кръвоизливите. И всичко да е заснето.

— Ами ако умре от загуба на кръв още първата вечер?

— Няма. Няма да умре и през нощта. През нощта ще чака с изядени крака. Кордел ще се погрижи за това и за подмяната на телесните му течности. Предполагам, че ще трябва да му се прелива кръв с една или две системи.

— Или четири, ако се наложи — чу се безтелесният глас на Кордел по високоговорителите. — Мога и да му скъся краката още повече.

— Най-накрая — каза Мейсън на Карло с най-съчувствения си глас — ще можеш да се изпикаеш в системата, преди да го изтърколиш на свинете. Или да се изпразниш, ако предпочиташ.

Лицето на Карло просветна при мисълта, после се сети за присъствието на мускулестата синьорина и й хвърли виновен кос поглед.

— Grazie mille, Padrone. Ще дойдеш ли да го гледаш как умира?

— Не знам, Карло. Прахолякът в обора ми пречи. Може би ще гледам на видео. Можеш ли да донесеш едно от прасетата при мен? Искам да го пипна с ръката си.

— В тази стая?

— Не. Ще ме свалят за малко долу, на акумулатори.

— Ще трябва да го приспя, Padrone — отвърна Карло неуверено.

— Някоя от женските. Докарай я на моравата при асансьора. Повдигачът може да мине през тревата.

— Смятате да се справите с един микробус или с микробус плюс една кола за охрана? — обади се Крендлър.

— Карло?

— Микробусът е достатъчен. Само ми дайте помощник-шерифа за шофьор.

— Имам нещо друго за теб — каза Крендлър. — Може ли малко светлина?

Марго завъртя копчето на реостата и Крендлър свали малката си раница на масата до фруктиерата. Сложи си памучни ръкавици и извади отвътре нещо като малък монитор с антена и скоба за окачване, заедно с външен твърд диск и акумулатори.

— Трудно ще следите Старлинг, защото живее в задънена улица, където няма къде да се скрие човек. Тя обаче ще трябва да излезе… Луда е по фитнеса и ще трябва да се запише в някой частен клуб, защото вече не може да използва базата на ФБР. В четвъртък беше паркирала пред някакъв такъв клуб и монтирахме на колата й излъчвател. Захранва се с никелово-кадмиев акумулатор, който се зарежда само докато работи двигателят, така че да не се усъмни, ако акумулаторът на колата й падне. Софтуерът покрива тези пет съседни щата. Кой ще работи с апарата?

— Кордел, ела тук — извика го Мейсън.

Кордел и Марго коленичиха до Крендлър, а Карло се наведе над тях. Шапката му беше на височината на ноздрите им.

— Погледнете тук. — Крендлър включи монитора. — Това е като навигационна система за кола, само че показва къде се намира колата на Старлинг. — На екрана се появи карта на центъра на Вашингтон. — Увеличава се оттук, картата се мести с тези стрелки. Така. Сега няма никакъв прием. Когато се получи сигнал от маяка в колата, това нещо тук ще светне и ще чуете писукане. След това можете да видите източника на сигнала върху картата и да увеличите изображението. Ако писукането забърза, значи приближавате. Ето това е картата на квартала, където живее. Не забелязвате сигнала от колата й, защото тук сме извън обхвата. Обаче ще го ловите навсякъде в централен Вашингтон или в Арлингтън. Засичах го и от хеликоптера, когато летях насам. Ето това е преобразувател за захранване от акумулатора на микробуса. И още нещо. Трябва да ми гарантирате, че този уред никога няма да попадне в чужди ръце. Мога да пострадам сериозно. Машинката все още не се продава в магазините за шпионска техника. Или ще ми го върнете, или ще го хвърлите в реката.

— Разбра ли, Марго? — попита Мейсън. — Ти, Кордел? Вземете Моли за шофьор и го инструктирайте.