Томас Харис
Ханибал (7)

Глава 7

Бъзардс Поинт^[1], седалището на ФБР за Вашингтон, се нарича така заради лешоядите, които са се събирали около съществувалата на това място болница по време на Гражданската война.

Днес са се събрали шефове от средните нива на Администрацията за борба с наркотрафика, Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия и ФБР, за да решат съдбата на Кларис Старлинг.

Старлинг стоеше сама, върху дебелия килим в кабинета на шефа си. Усещаше как кръвта й пулсира под превръзката около главата й. Чуваше и гласовете на мъжете, приглушени от матовото стъкло на вратата на конферентната зала в съседство.

Върху вратата се вижда голяма емблема на ФБР с девиза: „Вярност, смелост, честност“, изработена от златно фолио.

Гласовете оттатък се извисяваха и снишаваха възбудено — когато не можеше да различи никакви други думи, Кларис съвсем ясно чуваше името си.

Пред прозорците, от другата страна на пристана за яхти, се разкриваше хубава гледка към Форт Макнеър, където са били обесени убийците на Линкълн.

Старлинг си спомни снимките на Мери Сърат^[2], които бе виждала — Мери минава покрай ковчега си и се изкачва на ешафода, застава с качулка на главата върху капака на пода, с привързана за глезените пола, за да се избегне всякакво неприличие, когато пропадне в дупката и мрака.

После чу, че в залата се разместват столове — мъжете ставаха. Започнаха да влизат в кабинета, един по един. Познаваше някои по физиономиите. Господи, дори Нунън! Заместник-директорът на целия отдел за разследвания.

И Пол Крендлър от Правосъдието с дългия му врат и заоблени уши, стърчащи високо на главата му като на хиена. Крендлър беше кариерист, сивият кардинал зад рамото на Генералния инспектор. Тъй като при нашумелия преди седем години случай бе заловила серийния убиец Бъфало Бил преди него, той бе използвал всяка възможност да залива с отрова личното й досие и да шепне в ушите на всички, които биха допринесли с нещо Старлинг да се издигне в служебната стълбица.

Никой от тези мъже не беше участвал в акция с нея, не бе връчвал заповеди за арест с нея, не се бе крил от куршуми заедно с нея. Не бяха чистили косите си от счупени стъкла.

Не я поглеждаха дълго време, после всички едновременно впериха очи в нея като глутница, която изведнъж насочва вниманието си към недъгавото животно в стадото.

— Седнете, агент Старлинг. — Шефът й, специален агент Клинт Пиърсол, разтри дебелата си китка, сякаш часовникът му причиняваше болка.

Без да я погледне в очите, посочи креслото, обърнато към прозорците. Мястото за разпити не е почетно.

Седмината мъже останаха прави. Силуетите им бяха черни на фона на светлите прозорци. Старлинг не различаваше лицата им, но виждаше краката и обувките им. Петима бяха с мокасини с дебели подметки и пискюлчета, каквито обичат провинциалните тарикати, които са се докопали до Вашингтон. И два чифта скъпи обувки, едните от магазина на Флоршайм. Миришеше на боя за обувки, нагрята от топли крака.

— В случай, че не познавате присъстващите, агент Старлинг, ще ви ги представя. Сигурен съм, че познавате директор Нунън. Това са Джон Елдридж от Администрацията за борба с наркотрафика, Боб Снийд от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, Бени Холкоум е помощник на кмета, а Ларкин Уейнрайт е следовател от нашия отдел по професионалната отговорност. Пол Крендлър, познавате Пол, е тук неофициално от името на Генералния инспектор в Правосъдието. С присъствието си Пол ни прави услуга. Той е тук и не е тук, за да ни помогне да избегнем неприятностите, ако разбирате какво имам предвид.

Старлинг знаеше какво казваха в службата — федералните следователи са хора, които пристигат на бойното поле след битката и пробождат с щикове ранените.

Главите на някои от силуетите кимнаха за поздрав. Мъжете проточиха вратове и огледаха младата жена, над която се бяха скупчили. Няколко секунди всички мълчаха.

Пръв наруши мълчанието Боб Снийд. Старлинг го помнеше — от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия го бяха пуснали да се оправя с медиите, когато трябваше да се дезодорира катастрофата със сектата „Давидов клон“ в ранчото Уейко. Беше приятел на Крендлър и също го смятаха за кариерист.

— Агент Старлинг, знаете какво писаха вестниците и какво показа телевизията. Сочат ви като убиеца на Ивелда Дръмго. За жалост, може да се каже, че ви демонизират.

Старлинг не реагира.

— Агент Старлинг?

— Нямам нищо общо с отразяването на новините, мистър Снийд.

— Жената е държала бебето си в ръце. Разбирате какъв проблем създава това.

— Не беше в ръцете й, а в бебешка носилка пред гърдите й. Ръцете й бяха отдолу, под одеялото, и държаха оръжие.

— Видяхте ли протокола от аутопсията?

— Не.

— Но не отричате, че сте стреляли?

— Мислите ли, че ще отрека, само защото не сте открили куршума? — Обърна се към шефа от Бюрото. — Мистър Пиърсол, това е приятелска среща, нали?

— Разбира се.

— Тогава защо мистър Снийд има микрофон? В инженерния отдел престанаха да правят такива системи преди години. В джоба му има касетофон, който записва. Нима вече носим микрофони, когато посещаваме кабинета на колега?

Физиономията на Пиърсол почервеня. Фактът, че Снийд носи записващо устройство, беше най-долно предателство, но никой не искаше да му каже да го изключи и гласът му да бъде записан на лентата.

— Не се нуждаем от нахалството и обвиненията ви — обади се Снийд, пребледнял от гняв. — Дошли сме тук да ви помогнем.

— Да ми помогнете? За какво? Вашата служба се обади в Бюрото и ме ангажира, за да помогна на вас при тази акция. Дадох на Ивелда Дръмго две възможности да се предаде. Под одеялото на бебето си държеше оръжие. Вече беше застреляла Джон Бригъм. Бих се радвала, ако се беше предала. Не го направи. Стреля по мен. Аз стрелях по нея. Тя е мъртва. Може би трябва да си запишете какво показва броячът на магнетофона, за да намерите мястото по-лесно, господин Снийд.

— Знаели сте предварително, че Ивелда Дръмго ще бъде там, нали? — поинтересува се Елдридж.

— Предварително? Агент Бригъм ми каза в микробуса на път за там, че Ивелда Дръмго обработва стока в лабораторията си и че я охраняват. Той ми нареди да се справя с нея.

— Не забравяйте — обади се Крендлър, — че Бригъм е мъртъв, както и Бърк. Бяха дяволски добри агенти. Вече не могат нито да потвърдят, нито да отрекат каквото и да било.

Старлинг почувства, че стомахът й се обръща, когато чу Крендлър да произнася името на Джон Бригъм.

— Едва ли някога ще забравя, че Джон Бригъм е мъртъв, господин Крендлър. Той наистина беше добър агент и добър мой приятел. Фактът е, че той поиска от мен да се справя с Ивелда.

— Бригъм ви е дал тази задача, въпреки че преди това сте имали сблъсъци с Ивелда — отбеляза Крендлър.

— Стига, Пол — обади се Клинт Пиърсол.

— Какви сблъсъци? — попита Старлинг. — Арестувала съм я мирно и тихо. Преди това бе оказвала съпротива на други, които се бяха опитвали да я приберат. С мен винаги е била сдържана. Разговаряли сме… Беше умна и не ми е създавала неприятности. Надявах се и този път да е така.

— Вие заявихте ли гласно, че ще „се справите с нея“? — попита Снийд.

— Заявих, че приемам задачата.

Холкоум от кабинета на кмета и Снийд зашушукаха помежду си.

След малко Снийд изстреля патрона си:

— Агент Старлинг, имаме информация от офицер Болтън от вашингтонската полиция, че сте отправили обидни забележки по адрес на Ивелда Дръмго по пътя към мястото. Ще коментирате ли това твърдение?

— По инструкция на агент Бригъм обясних на останалите колеги, че Ивелда Дръмго е склонна към насилие, че обикновено е въоръжена и че е серопозитивна. Казах, че трябва да й дадем шанс да се предаде мирно и тихо. Поисках, ако се наложи, да ми окажат физическа помощ. Нямаше много кандидати за това, уверявам ви.

Клинт Пиърсол също реши да опита:

— След като колата на шайката на Крип се блъсна и единият от престъпниците избяга, вие видяхте, че колата се клати и чухте плача на бебето, нали?

— Пищеше — отвърна Старлинг. — Направих знак на останалите да не стрелят и излязох от прикритието си.

— Дори само това е достатъчно сериозно нарушение на правилата — обади се Елдридж.

Старлинг не му обърна внимание.

— Приближих се до колата подготвена. Пистолетът беше в ръката ми, насочен надолу. Бях готова да го използвам. Маркес Бърк умираше на улицата между нас. Някой изтича до него и опита да му помогне. Ивелда излезе с бебето. Аз й казах да ми покаже ръцете си. Извиках й нещо от рода на „Не прави това“.

— Двете сте стреляли. Тя веднага ли падна?

Старлинг кимна.

— Краката й се огънаха и тя се свлече напред на асфалта, върху бебето. Беше мъртва.

— Вие взехте бебето и изтичахте до водата. Проявили сте загриженост — отбеляза Пиърсол.

— Не знам какво съм проявила. Бебето беше цялото в кръв. Нямах представа дали и то е серопозитивно. За майка му знаех със сигурност.

— И си мислехте, че куршумът ви може да го е улучил, нали? — попита Крендлър.

— Не. Знаех къде е попаднал куршумът ми. Мога ли да говоря свободно, господин Пиърсол?

Той избегна погледа й и тя продължи:

— Цялата акция беше грозна и зловеща. Попаднах в ситуация, при която трябваше да направя избор — или да умра, или да стрелям по жена с дете. Направих избора си и това, което сторих, не ми дава покой. Застрелях жена, която носеше дете. Подобно нещо не би направило и животно. Може би пак трябва да си запишете показанията на брояча. Сега, когато признавам всичко. Ужасно съжалявам, че се оказах в такова положение. Ужасно съжалявам, че сега съм в това положение, и се чувствам гадно. — Пред очите й се появи падналият на улицата Бригъм и тя не се сдържа: — Гади ми се, като гледам как всички вие се опитвате да си измиете ръцете.

— Старлинг! — Пиърсол, ядосан, за първи път я погледна в очите.

— Знам, че все още не сте имали възможност да напишете доклада си — обади се Ларкин Уейнрайт. — Когато го разгледаме…

— Написах го — прекъсна го Старлинг. — Изпратих екземпляр и на Службата за професионална отговорност. Ако не искате да чакате, имам екземпляр в себе си. Написала съм всичко, което направих и видях там. Господин Снийд разполагаше с доклада ми през цялото време.

Виждаше нещата твърде ясно — познаваше този знак за опасност и съзнателно сниши глас.

— Акцията се провали по няколко причини. Първо, информаторът на Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия беше излъгал, че бебето на Ивелда не е там, защото е искал акцията да се проведе на всяка цена — имало е насрочено заседание на голямото жури в Илинойс, за да се реши какво да пише в обвинителния му акт. Освен това Ивелда Дръмго знаеше, че ще отидем. Излезе с парите и наркотика. На пейджъра й още беше изписан номерът на WFUL-TV. Обадили й са се пет минути преди да се появим. Хеликоптерът на телевизионната станция пристигна там едновременно с нас. Изискайте по служебен път записите на телефонните разговори от WFUL-TV и разберете откъде имат информацията. Вероятно става дума за местни интереси. Ако информацията беше изтекла от Бюрото по алкохола и тютюна, както стана при Уейко, или от Администрацията за борба с наркотрафика, щеше да попадне в националните медии, не в някаква си местна телевизионна станция.

— Няма данни някой от градската управа или от полицията да е предал информацията — обади се Бени Холкоум от името на града.

— Изискайте записите и проверете — каза Старлинг.

— При вас ли е пейджърът на Ивелда? — попита Пиърсол.

— В Куонтико. Запечатан, в стаята за лични вещи.

В този момент изпищя пейджърът на заместник-директора Нунън. Той погледна номера, намръщи се, извини се и излезе от стаята. След малко се върна и повика Пиърсол при себе си.

Уейнрайт, Елдридж и Холкоум се загледаха през прозореца към Форт Макнеър, с ръце в джобовете — все едно чакаха новини пред интензивно отделение в болница. Пол Крендлър улови погледа на Снийд и му кимна да продължава.

Снийд отиде до Старлинг, опря се с ръка на облегалката на стола й и се надвеси над нея.

— Ако по време на следствието заявиш, че твоето оръжие е убило Ивелда Дръмго по време на външна задача на ФБР, Бюрото по алкохола и тютюна е готово да се съгласи на изявление, че Бригъм е поискал от вас да обърнете… особено внимание на Ивелда, за да я арестувате без инциденти. Убита е от вашето оръжие и отговорността за това ще трябва да поеме вашата служба. Така няма да има излишни спорове между агенциите ни относно правилата за употреба на личното оръжие, а ние на свой ред няма да споменаваме никакви обидни или неприязнени забележки, които сте правила в микробуса по адрес на Ивелда.

За миг Старлинг си представи как Ивелда Дръмго излиза през вратата, после пред колата, видя гордо изправената й глава и въпреки глупавата й смърт оцени решението й да вземе детето си и да се изправи лице в лице срещу нападателите си, вместо да побегне.

Старлинг се наклони към микрофона зад вратовръзката на Снийд и каза отчетливо:

— Нямам нищо против да заявя що за човек беше Ивелда Дръмго, господин Снийд. Беше много по-свястна от вас.

Пиърсол се върна без Нунън и затвори вратата.

— Заместник-директорът Нунън се върна в кабинета си. Господа, налага се да прекратя тази среща. Ще ви потърся по-късно по телефона.

Крендлър вдигна глава. Надуши политика и изведнъж наостри уши.

— Трябва да вземем някои решения — започна Снийд.

— Не, не трябва.

— Но…

— Боб, повярвай ми, не е нужно да решаваме каквото и да било. Ще ти се обадя по телефона. И… Боб?

— Да?

Пиърсол сграбчи жицата зад вратовръзката на Снийд и я дръпна с всички сила, така че отлепи лепенката от гърдите му и скъса копчетата на ризата му.

— Ако още веднъж влезеш в кабинета ми с такова нещо, ще те сритам по задника.

Когато излизаха, никой не погледна към Старлинг освен Крендлър. Тръгна към вратата, като плъзгаше краката си по пода, така че да не се налага да гледа къде стъпва, после се възползва от голямата подвижност на дългия си врат, за да се обърне към нея, подобно на хиена, която се навърта край стадо и избира жертвата си. По лицето му се изписаха няколко вида глад — в природата му беше едновременно да оценява бедрата й и да търси канап за провесване на шунката.