Томас Харис
Ханибал (69)

Глава 69

В понеделник Старлинг трябваше да провери екзотичните покупки, направени през почивните дни, но компютърът започна да блокира и трябваше да повика специалист от инженерния отдел. Макар че списъците й бяха силно стеснени до две-три специални реколти вино, доставяни от петима търговци, два източника на пастет от гъши дроб и пет магазина за специалитети, броят на покупките в тях беше умопомрачителен. Освен това трябваше да вписва на ръка телефонните обаждания в отделните магазини за алкохол.

След като установи, че ловецът на елени във Вирджиния е бил убит от доктор Лектър, Старлинг стесни още повече списъка, като започна да следи само продажбите по Източното крайбрежие, освен при пастета от гъши дроб. „Фошон“ от Париж отказаха да съдействат. Не можа да разбере какво й казаха по телефона от „Вера дал 1926“ във Флоренция и изпрати факс в Квестурата, с който искаше помощ, ако случайно доктор Лектър пак поръча бели трюфели.

В края на работния ден в понеделник, 17 декември, Старлинг трябваше да проследи дванайсет възможности. Това бяха комбинации от покупки с кредитна карта. Един мъж беше купил кашон „Петрюс“ и джагуар със свръхкомпресия с една и съща кредитна карта Американ Експрес.

Друг беше поръчал кашон „Батар-Монтраше“ и кашон зелени миди Жиронд.

Старлинг препращаше за проверка всяка от тези възможности на местните клонове на ФБР.

С Ерик Пикфорд работеха в различни смени, които обаче се препокриваха, за да има човек на телефона през цялото работно време на магазините.

Беше четвъртият ден, откакто Пикфорд бе поел работата, и той отдели част от времето, за да препрограмира автоматичното набиране на телефона си. Не сложи надписа на бутоните.

Когато той излезе да пие кафе, Старлинг натисна най-горния бутон на апарата му. Обади се самият Крендлър.

Тя затвори и се отпусна в тишината. Беше време да се прибира у дома. Завъртя се на стола и огледа предметите в „Къщата на Ханибал“. Рентгеновите снимки, книгите, масата, сервирана за един човек. След това мина през завесата.

Кабинетът на Крофорд беше отворен и празен. Жилетката, изплетена от покойната му жена, висеше на закачалката в ъгъла. Старлинг вдигна ръка към нея, без да я докосне съвсем, метна палтото си през рамо и тръгна към колата си.

Никога повече нямаше да види Куонтико.