Томас Харис
Ханибал (50)

Глава 50

— Казвам ти, може и да стане — проговори Крендлър към хриптящата тъмнина, където лежеше Мейсън. — Преди десет години и дума не можеше да става за подобно нещо, но сега тя е в състояние да прехвърля списъци с клиенти през компютъра както лайното минава през гъска. — Той се размърда под арката светлина над канапето.

Силуетът на Марго се очертаваше пред аквариума. Вече беше свикнал да сквернослови пред нея и дори му доставяше удоволствие. Можеше да се обзаложи, че Марго умираше да има хуй. Искаше му се да каже „хуй“ пред нея и измисли как да го направи.

— Ако знаеш как е подредила нещата и колко добре е запозната с предпочитанията на Лектър. Вероятно ще може да ти каже и от коя страна си носи хуя.

— Като стана дума за това, Марго, извикай доктор Домлинг — каза Мейсън.

Доктор Домлинг чакаше в залата за игри отвън, при големите животни. Мейсън го виждаше на екрана как изучава плюшения скротум на жирафа, до голяма степен по начина, по който семейство Вигерт бе обикаляло статуята на Давид. На екрана изглеждаше много по-дребен от играчките, сякаш се беше свил, за да може по-лесно да пропълзи в нечие детство, различно от неговото собствено.

В светлината над къта за сядане на Мейсън физиологът изглеждаше сух и много чист, но имаше пърхот. Беше преметнал косата си над плешивия скалп, а на верижката на ръчния му часовник висеше медальон-ключе на „Фи Бета Капа“, дружеството на изтъкнатите учени. Седна срещу Крендлър с вид на човек, който познава стаята.

Във фруктиерата с плодове и орехи имаше червива ябълка, обърната с дупката на червея към него. Доктор Домлинг я обърна на другата страна. Очите му зад дебелите очила проследиха Марго с удивление, граничещо с тъпотата, когато тя дойде до маста, взе още два ореха и отново се оттегли на мястото си край аквариума.

— Доктор Домлинг оглавява Факултета по психология в университета Бейлър. Той е декан на катедрата, финансирана от моето семейство — обясни Мейсън на Крендлър. — Попитах го какво би мото да свързва доктор Лектър и агента на ФБР Кларис Старлинг. Говорете, докторе.

Домлинг гледаше напред, като че ли беше на свидетелската банка в съда. Обърна се към Мейсън, сякаш там седяха съдебните заседатели. Крендлър веднага долови опита му на съдебен експерт, който дава показания срещу две хиляди долара на ден.

— Господин Върджър е запознат с квалификацията ми. Вие желаете ли да я чуете? — попита той.

— Не — отговори Крендлър.

— Прегледах бележките, които тази жена Старлинг е водила по време на разговорите си с Ханибал Лектър, писмата му до нея и материала, който ми предоставихте с обща информация за двамата — започна докторът.

Крендлър се сепна и Мейсън го успокои:

— Доктор Домлинг подписа споразумение за конфиденциалност.

— Кордел ще покаже диапозитивите на монитора, когато са ви нужни, докторе — обади се Марго.

— Най-напред малко предварителни сведения. — Домлинг погледна записките си. — Знаем, че доктор Ханибал Лектър е роден в Литва. Баща му бил граф, титлата е от десети век, майка му е от видната италианска фамилия Висконти. По време на немското отстъпление от Русия преминаващи нацистки танкове обстрелвали имението им край Вилнюс от пътя, убили родителите му и повечето слуги. След това децата изчезнали. Били са две — Ханибал и сестра му. Не знаем какво е станало със сестрата. Същественото в случая е, че Лектър е сирак, също като Кларис Старлинг.

— Което аз ти казах — обади се Мейсън нетърпеливо.

— Но до какво заключение стигнахте? — попита доктор Домлинг. — Не смятам, че става дума за някакво взаимно съчувствие между двама сираци, господин Върджър. Тук не можем да говорим за симпатия. Тя няма място. А милосърдието се въргаля окървавено в прахта. Изслушайте ме. Това, че и двамата са сираци, дава възможност на доктор Лектър по-добре да я разбере и в крайна сметка да я контролира. Всичко тук опира до контрола. Старлинг, както ми казахте, е отраснала по сиропиталища и досега не е имала стабилна лична връзка с мъж. Живее със своя някогашна състудентка, чернокожо момиче.

— Много е вероятно връзката им да е сексуална — намеси се Крендлър.

Психологът дори не го удостои с поглед — предположението му бе автоматично отхвърлено.

— Никога не се знае със сигурност защо някой живее с някой друг.

— Това е едно от скритите неща, както пише в Библията — каза Мейсън.

— Старлинг изглежда доста апетитно, ако си падаш по пълнозърнестия хляб — додаде Марго.

— Мисля, че тя привлича Лектър, а не обратното — отбеляза Крендлър. — Виждали сте я… Студена като умряла риба.

— Смятате ли, господин Крендлър? — попита Марго с присмех в гласа.

— Мислиш ли, че е обратна, Марго? — намеси се Мейсън.

— Откъде, по дяволите, мога да знам? Каквато и да е, не го споделя с околните, това е моето впечатление. Мисля, че е костелив орех, но си беше сложила маска на добро момиче. Не бих казала обаче, че е студена риба. Не разговаряхме дълго, но това е впечатлението ми. Беше, преди да имаш нужда от моята помощ, Мейсън. Изгони ме, помниш ли? Не мога да кажа, че е студена като риба. Момиче като нея трябва да спазва дистанция, защото наоколо гъмжи от задници, които непрекъснато те свалят.

Крендлър остана с впечатлението, че погледът на Марго се задържа върху него прекалено дълго, независимо че тя беше в тъмното и виждаше само силуета й.

Колко странни бяха гласовете в тази стая… Внимателният бюрократичен говор на Крендлър, педантичният магарешки рев на Домлинг, дълбоките резониращи тонове на Мейсън с липсващите съгласни и грубият нисък глас на Марго, която говореше с присвити устни като недоволно от юздата си пони. И като фон на всичко това придиханията на машината, подаваща въздух на Мейсън.

— Имам представа за личния й живот — допълни Домлинг — във връзка с очевидния й комплекс по отношение на бащата. Ще се върна на това след малко. Сега ще разгледаме трите документа на доктор Лектър, свързани с Кларис Старлинг. Две писма и рисунка. Рисунката е на часовник-разпятие, който е измислил, докато е бил в психиатричната болница. — Доктор Домлинг вдигна очи към екрана. — Диапозитивът, ако обичате.

Някъде извън стаята Кордел показа удивителната скица на поставения високо монитор. Оригиналът е въглен върху амбалажна хартия. Копието на Мейсън е правено на хелиограф и линиите са сини като натъртено.

— Опитал се е да патентова това нещо — продължи Домлинг. — Както виждате, Христос е разпнат върху циферблата на часовника, а ръцете му се въртят, за да показват времето, подобно на часовниците с Мики Маус. Интересното тук е, че клюмналата напред глава е с лицето на Кларис Старлинг. Нарисувал е скицата по време на разговорите им. Ще покажем и снимката на тази жена, за да се убедите. Кордел ли беше името? Кордел, покажете, моля, снимката.

Нямаше съмнение — главата на Исус беше на Старлинг.

— Друга аномалия е фактът, че фигурата е прикована към кръста през китките, а не дланите.

— Това е правилното — обади се Мейсън. — Трябва да се приковават през китките и да се използват големи дървени шайби, иначе плътта се разкъсва и те падат от кръста. С Иди Амин го установихме от личен опит, когато той реши да пресъздаде всичко в Уганда един Великден. Приковахме нашия Спасител през китките. Всички рисувани разпятия са погрешни. Грешка при превода между староеврейските и латинските Библии.

— Благодаря — каза доктор Домлинг неубедено. — Разпятието явно представлява унищожен обект на преклонение. Обърнете внимание, че ръката, която показва минутите, е на шест и стеснително прикрива половите органи. Другата ръка показва малко след девет. Това девет е ясна препратка към часа, в който се смята, че е бил разпнат Христос.

— А когато обединим шест и девет, обърнете внимание, получаваме шейсет и девет, доста популярна сексуална поза — не се стърпя Марго.

— А сега да разгледаме писмата на доктор Лектър до Кларис Старлинг. Кордел, ако обичате. — Доктор Домлинг извади лазерна показалка от джоба си. — Виждате, че почеркът, красиво ръкописен, сякаш гравиран, изпълнен с писалка с широк писец, е толкова равен, че сякаш е дело на машина. Подобен почерк можем да срещнем при средновековните папски вули. Красив е, но същевременно плашещо равномерен. Тук няма нищо спонтанно. Този човек планира. Написал е първото писмо малко след бягството си, при което е убил петима души. Да зачетем текста.

Е, Кларис, млъкнаха ли агнетата?

Дължиш ми това сведение, както знаеш, и аз си го искам.

Давай обяви в „Таймс“ и в „Интърнешънъл Хералд Трибюн“. На първо число на всеки месец. За всеки случай го включи и в „Китайски ежедневник“.

Няма да се учудя, ако отговорът е едновременно „да“ и „не“. Агнетата ще млъкнат засега. Но ти ще трябва непрекъснато — отново и отново — да си завоюваш това благословено мълчание, тази тишина. Защото движещата ти сила е всяка човешка мъка, а мъка винаги ще има.

Нямам намерение да те навестявам, Кларис, защото светът е далеч по-интересен, когато те има. Ще те помоля и ти да ми отвърнеш със същото.

Доктор Домлинг намести очилата на носа си и се прокашля.

— Това е класически пример за авункулат… В специализираната литература все по-често го наричат „авункулат на Домлер“. Вероятно ще бъде включен в следващото издание на „Наръчника за диагностика и статистика“. На обикновен език може да се дефинира като заемане на поза на мъдър и загрижен покровител, с цел да се постигне лична облага. От записките по случая разбирам, че въпросът за агнетата е свързан с преживяване от детството на Кларис Старлинг, клане на агнета в ранчото в Монтана, където е била осиновена — продължи доктор Домлер със сухия си глас.

— Разменяла е информация с Лектър — обади се Крендлър. — Лектър е знаел нещо за серийния убиец Бъфало Бил.

— Второто писмо, писано седем години по-късно, на пръв поглед съдържа думи на утеха и подкрепа — каза Домлинг. — За да я измъчва, споменава родителите й, които тя явно боготвори. Нарича баща й „нощен пазач“, а майка й „камериерка“. След това им приписва чудесните качества, които тя лесно може да си въобрази, че са притежавали, а след това използва същите тези качества, за да оправдае собствените й професионални провали. Очевидно иска да й стане приятно. Тук става дума за контрол. Мисля, че Старлинг може да изпитва трайна привързаност към баща си — имаго, — което й пречи да встъпва с лекота в сексуални връзки и може да я тласне по някакъв начин към доктор Лектър чрез прехвърляне на качества, а той в перверзността си веднага би се възползвал. Във второто писмо отново я подканя да му се обади чрез лична обява и дава кодово име.

Боже мой! Този няма ли да млъкне! Несвъртането и скуката бяха мъчение за Мейсън, защото не можеше да шава на мястото си като другите хора.

— Добре, чудесно, браво, докторе — прекъсна го той. — Марго, открехни малко прозореца. Имам нов източник за Лектър, доктор Домлинг. Познава както Старлинг, така и Лектър, и ги е виждал заедно. Той се е въртял около Лектър повече от всеки друг и искам да поговорите с него.

Крендлър се размърда на канапето, а вътрешностите му се разбълникаха, защото виждаше накъде отиват нещата.