Томас Харис
Ханибал (49)

Глава 49

Купищата книжа, папки и дискети в кутийката на Кларис достигаха критичната маса. Молбата й за повече пространство остана нечута. Стига толкова. С безразсъдството на прокълнатите тя се настани в голямо помещение в мазето на Куонтико. То беше заделено за фотолаборатория на „Поведенчески науки“ веднага щом Конгресът отделеше малко средства за тази цел. Нямаше прозорци, но пък имаше предостатъчно рафтове и понеже беше предназначено за фотолаборатория, на мястото на вратата висяха две плътни завеси за затъмняване.

Някой анонимен съсед по кабинет изработи надпис с готически букви — КЪЩАТА НА ХАНИБАЛ — и го закачи с карфица за завесата. От страх да не изгуби стаята, Старлинг прибра надписа от вътрешната страна.

Почти веднага откри цяла съкровищница полезни лични материали в Наказателно правната библиотека на Колумбийския колеж, където поддържаха читалня с материали за Ханибал Лектър. В колежа се пазеха оригинални документи от медицинската и психиатричната му практика, както и протоколите от процеса и гражданските искове, заведени срещу него. При първото си посещение Старлинг трябваше да чака четирийсет и пет минути, докато служителките търсеха безуспешно ключа от читалнята. При второто си отиване завари безразличен студент да отговаря за читалнята и купища некаталогизиран материал.

Търпението на Старлинг не търпеше промяна към добро през четвъртото десетилетие от живота й. С помощта на шефа на отдела Джак Крофорд, подкрепен от прокуратурата, тя успя да се снабди със съдебна заповед цялата колекция на колежа да се прехвърли в подземието й в Куонтико. Щатските полицаи извършиха операцията с помощта на един-единствен микробус.

Съдебната заповед предизвика вълни, както се очакваше. В крайна сметка тези вълни докараха Крендлър…

В края на две дълги седмици Старлинг успя да подреди библиотечните материали в своя импровизиран информационен център „Лектър“. Късно в петък вечерта изми лицето и ръцете си от прахоляка, угаси лампата и седна на пода в ъгъла, вперила поглед в претрупаните с книжа рафтове. Може би бе задрямала за момент…

Събуди я миризма и изведнъж разбра, че не е сама. Миришеше на боя за обувки.

Стаята беше полутъмна и Пол Крендлър крачеше покрай рафтовете бавно, като се взираше в книгите и снимките. Не си бе направил труд да почука — на завесите не можеше да се чука, но Крендлър така или иначе нямаше склонността да чука, особено в подчинените му институции. Тук в мазето на Куонтико се чувстваше определено като благотворител в бедняшки квартал.

Едната стена беше заделена за престоя на доктор Лектър в Италия — имаше огромна снимка на Риналдо Паци, увиснал с изкормени черва от терасата на Палацо Векио. Срещуположната стена беше посветена на престъпленията на доктора в Съединените щати и на нея доминираше полицейската фотография на убития преди години от доктор Лектър ловец. Тялото му беше окачено на кука и имаше всички рани от средновековните илюстрации на „Раненият човек“. Много папки с дела бяха струпани по рафтовете заедно с гражданските искове срещу доктор Лектър от семействата на жертвите.

Личните книги на доктор Лектър от времето на медицинската му практика също бяха тук, подредени точно както някога в кабинета му. Старлинг бе проучила стари полицейски снимки с увеличително стъкло и си бе направила труда да подреди книгите по същия начин. Голяма част от светлината в помещението идваше от рентгенова снимка на черепа на доктора, поставена върху осветено отзад стъкло на стената. Другата светлина идваше от компютъра върху едно бюро в ъгъла. В момента на екрана се въртеше скрийнсейвър, наречен „Опасни създания“. От време на време компютърът изръмжаваше.

Край машината бяха струпани резултатите от издирванията й. Събираните с мъка късчета хартия, разписки, разбити по пера сметки, които показваха как доктор Лектър е живял в Италия и Америка, преди да бъде изпратен в болницата. Беше нещо като импровизиран каталог на вкусовете му.

Върху един плосък скенер вместо маса беше наредила сервиза за един човек, оцелял от подредбата в дома му в Балтимор: порцелан, сребро, кристал, снежнобели салфетки, свещник — един квадратен метър елегантност на фона на гротескните фигури по стените.

Крендлър взе голямата винена чаша и я чукна с нокът. Никога не бе докосвал плътта на престъпник, никога не се бе борил с престъпник на живо и смяташе доктор Лектър за нещо като плашило за медиите и възможност за себе си. Виждаше собствената си фотография сред подобна експозиция в музея на ФБР, след като Лектър умре. Разбираше огромната стойност, която можеше да има за една кампания. Крендлър почти беше опрял носа си в рентгеновата снимка на обемистия череп на доктора и когато Старлинг го заговори, се стресна и зацапа повърхността на снимката с мазнина от носа си.

— Мога ли да ви помогна, господин Крендлър?

— Защо седиш там на тъмно?

— Размишлявам, господин Крендлър.

— От Капитолия искат да знаят какво правим във връзка с Лектър.

— Правим ето това.

— Разкажи ми, Старлинг. Въведи ме в картинката.

— Няма ли да предпочетете господин Крофорд да…

— Къде е той?

— Господин Крофорд е в съда.

— Струва ми се, че изпуска двата края, ти нямаш ли това чувство?

— Не, сър, нямам го.

— Какво правиш тук? От колежа вдигнаха пушилка, когато взехте нещата от библиотеката им. Това можеше да се уреди по-дипломатично.

— Тук сме събрали всичко, което успяхме да намерим за доктор Лектър. Предмети и документи. Оръжията му са на съхранение в „Огнестрелни оръжия и инструменти“, но имаме дубликати. Тук са и остатъците от личния му архив.

— Какъв е смисълът? Какво правите всъщност? Преследвате престъпник или пишете книга? — Крендлър млъкна за момент, за да запише остроумието в речниковия си фонд. — Ако например някой висш републиканец от Комисията по съдебните пропуски ме попита какво правиш ти, специален агент Старлинг, за залавянето на Ханибал Лектър, какво трябва да му отговоря?

Старлинг запали всички лампи. Видя, че Крендлър все още си купува скъпи костюми, но пести от вратовръзки и ризи. Кокалчетата на косматите му китки се показваха изпод маншетите на ръкавите му.

Тя се загледа за миг през стената, отвъд стената, навън към вечността, и се овладя. Насили се да гледа на Крендлър като на упражнение в полицейската академия.

— Знаем, че доктор Лектър има много добри документи за самоличност — започна тя. — По всяка вероятност притежава най-малко още една солидна самоличност. Той внимава с тези неща. Няма да допусне глупава грешка.

— Давай по същество.

— Има култивиран вкус, понякога екзотичен по отношение на храна, вино, музика. Ако дойде тук, ще иска да си набавя тези неща. Не би се лишил от тях. С господин Крофорд прегледахме сметките и разписките, останали от живота на доктор Лектър в Балтимор, преди да бъде арестуван, както и документите, които успя да ни изпрати италианската полиция, и заведени дела от кредитори след ареста му. Изготвихме списък на нещата, които харесва. Например през месеца, когато е предложил панкреаса на флейтиста Бенджамин Распай на членовете на борда на Балтиморския филхармоничен оркестър, доктор Лектър е купил два кашона бордо „Шато Петрюс“ по три хиляди и шестстотин долара единият. Купил е и пет кашона „Батар-Монтраше“ по хиляда и сто долара всеки, както и множество други не толкова скъпи вина. Поръчал е същите марки от рум-сървиса в Сейнт Луис след бягството си, после ги е поръчвал от „Вера дал 1926“ във Флоренция. Тези марки са доста редки. Проверяваме вносителите и търговците и следим кой купува цели кашони. От „Айрън Гейт“ в Ню Йорк е поръчал първокачествен пастет от гъши дроб по двеста долара за килограм, от стридения бар на гара „Гранд Сентрал“ е взел зелени миди от Жиронд. Угощението за борда на филхармонията е започнало с тези миди, последвани от агнешки дреболии, и както можете да прочетете тук в списание „Таун енд Кънтри“… — Тя започна да чете бързо: — Забележително тъмно на цвят лъскаво рагу, чиито съставки не бяха разкрити, върху шафранен ориз. Вкусът беше странно вълнуващ с величествени басови тонове, които се получават единствено при внимателно изпаряване на течността. Досега не е ясно коя е жертвата в това рагу. След това продължава… Описват се приборите и всичко останало в най-големи подробности. Проверяваме чрез квитанциите от кредиткартите покупките на порцелан и кристал.

Крендлър изсумтя.

— Ето тук от този граждански иск става ясно, че все още дължи пари за полилей „Щойбен“, а компанията „Галеацо“ в Балтимор го съди, за да си вземе неизплатеното бентли. Следим продажбите на бентли, нови и на старо. Също и продажбите на ягуари със свръхкомпресия. Свързахме се с дивечовите ресторанти и ще следим покупките на глиганско месо, ще направим същото и с червенокраките яребици седмица преди да ги доставят от Шотландия.

Старлинг написа нещо на клавиатурата, погледна някакъв списък, после се отдалечи от компютъра и почувства дъха на Крендлър твърде близо зад гърба си.

— Поисках средства, за да се купи съдействието на най-големите черноборсаджии на билети от Ню Йорк и Сан Франциско, за да осигурим билета за премиери — има няколко оркестъра и струнни квартети, които той особено обича. Предпочита да седи на шестия или седмия ред и винаги до пътеката. Разпратих най-добрите му портрети, с които разполагаме, в Линкълн Сентър в Ню Йорк и във вашингтонския Кенеди Сентър, както и в повечето големи концертни зали. Може би ще ни помогнете със средства от вашия бюджет, господин Крендлър? — Понеже той не й отговори, Старлинг продължи: — Проверяваме новите абонаменти на няколко списания за култура, за които е бил абониран в миналото — антропология, лингвистика, математика, музика.

— Наема ли садо-мазо проститутки или нещо от този род? Мъжки проститутки?

Старлинг долови, че въпросът му доставя удоволствие.

— Не, доколкото ни е известно, господин Крендлър. Преди години са го виждали да ходи на концерти в Балтимор с много хубави жени, някои от които са се занимавали активно с благотворителна дейност. Научихме рождените им дни и ги следим за подаръци. Нито една от тях не е пострадала, доколкото ни е известно, и никоя не се съгласи да говори за него. Нямаме представа какви са сексуалните му предпочитания.

— Винаги съм смятал, че е хомосексуалист.

— Защо, господин Крендлър?

— Ами всички тези префърцунени работи… Камерна музика и женски храни. Не искам да кажа нищо лошо за тези хора, ако случайно им симпатизираш или имаш такива приятели. Главното, което искам да запомниш, Старлинг, е, че искам да ми сътрудничиш. Не искам да има отделни губернии. Искам копия от всички документи, от всяка информация, от всяка следа. Разбираш ли ме, Старлинг?

— Да, сър.

На вратата каза:

— Надявам се наистина да си ме разбрала. Може би това е шанс да подобриш положението си тук. Така наречената ти „кариера“ се нуждае от всяка възможна подкрепа.

Бъдещата фотолаборатория вече беше оборудвана с вентилационна уредба. Без да сваля поглед от лицето му, Старлинг я включи, изсмука миризмата на афтършейва му и боята за обувки. Крендлър мина през завесите на вратата, без да каже „довиждане“.

Въздухът пред Старлинг затрептя като мараня над стрелбище. В коридора Крендлър чу гласа й:

— Ще ви изпратя, господин Крендлър.

Чакаше го кола с шофьор. Все още беше на такова ниво в йерархията, че му се полагаше обикновен „Меркюри Гранд Маркиз“.

Преди да успее да се качи в колата, вече отвън, Старлинг каза:

— Почакайте, господин Крендлър.

Крендлър се обърна към нея учуден. Може би имаше нещо. Гневна капитулация? Сетивата му се изостриха.

— Тук сме навън — продължи Старлинг. — Няма подслушвателни устройства, освен ако вие не си носите. — Обзе я непреодолимо желание. Когато работеше с прашните книжа, носеше широка дънкова риза върху плътно прилепнала памучна фланелка.

Не бива да го прави. Майната му.

Откопча ризата и я разтвори.

— Виждате ли? Не нося никакви машинки. — Не носеше и сутиен. — Това може би ще е единствената възможност да поговорим насаме и искам да ви попитам нещо. Работя от години и при всяка възможност забивате нож в гърба ми. Каква е причината, господин Крендлър?

— Добре дошла си да дойдеш да поговорим… Ще ти отделя време, ако искаш да разгледаме…

— Говорим сега.

— Сама си отговори, Старлинг.

— Защото не искам да се виждаме извън работата? Или защото ви казах да отидете у дома при жена си?

— Не се самозалъгвай, Старлинг… Този град е пълен с провинциални путки.

Качи се в колата и тупна с ръка по таблото. Голямата машина потегли. Устните му се движеха, защото съжаляваше, че не го е казал докрай: „Провинциални путки като теб.“ В бъдеще го очакваха — беше убеден в това — множество политически речи и искаше да изостри вербалното си карате, да усвои още по-добре умението да хапе с думи.