Томас Харис
Ханибал (43)

Глава 43

Кордел, помощникът на Мейсън Върджър, веднага разпозна почерка, защото в рамка на бюрото си имаше образец. Бланката и пликът бяха от хотел „Екселсиор“ във Флоренция, Италия.

Подобно на все повече заможни американци в ерата на бомбените атентати, и Мейсън имаше флуороскоп, подобен на онези, които използват пощите в Америка.

Кордел си сложи ръкавици и провери писмото. Флуороскопът не показа наличие на жици или батерии. В строго съответствие с инструкциите на Мейсън направи копия на писмото и плика на копирен апарат, като боравеше с пинцети, а преди да вземе копията и да ги занесе на Мейсън, смени ръкавиците си.

С познатия калиграфски почерк на доктор Лектър беше написано:

Скъпи Мейсън,

Благодаря, че определи такава висока награда за главата ми. Ще ми се да я увеличиш. Като система за ранно предупреждаване, наградата функционира по-добре от радар. Заради нея властите навсякъде придобиват склонност да изоставят служебния си дълг и да започнат да ме преследват частно, с резултати, които видя.

Всъщност пиша ти, за да освежа твоята памет относно бившия ти нос. Във вдъхновяващото ти интервю, насочено против наркотиците, излязло онзи ден в „Дамски домашен журнал“, твърдиш, че с носа и останалата част от лицето си си нахранил песовете Скипи и Спот, които размахваха опашки в краката ти. Не е така — ти го изяде сам на закуска. По хрущенето, което чух, докато го дъвчеше, мога да преценя, че консистенцията му беше подобна на пилешка трътка. „Има вкус на пилешко“, беше твоят коментар тогава. Припомних си този звук в едно бистро, когато някакъв французин започна да яде салата от пилешки воденички.

Не си ли спомняш, Мейсън?

Като стана дума за пилета, по време на терапията веднъж ми каза, че докато си унищожавал децата от непривилегированите прослойки, си разбрал, че шоколадът дразни уретрата ти. И това не помниш, нали?

Не смяташ ли, че е много вероятно да си ми наговорил всевъзможни неща, които сега не помниш?

Има един неизбежен паралел между теб, Мейсън, и Езавел. Като ревностен изследовател на Библията, какъвто си, не може да не си спомняш, че кучетата изядоха лицето и останалата част от Езавел, след като евнусите я хвърлиха от прозореца^[1].

Твоите хора можеха да ме убият на улицата. Ти обаче ме искаше жив, нали? Като съдя по аромата на палачите ти, явно си възнамерявал да ме забавляваш. Мейсън, Мейсън! След като толкова много искаш да ме видиш, ще ти кажа няколко думи за утеха, а знаеш, че никога не лъжа.

Преди да умреш, ще видиш лицето ми.

Искрено,

Ханибал Лектър

 

П. П. Безпокоя се обаче, че няма да живееш толкова дълго. Трябва да избягваш пневмониите. Ти си силно податлив, така както лежиш (и както ще лежиш до края на дните си). Бих ти препоръчал да се ваксинираш незабавно, а също така и против хепатит, А и В. Не искам да те загубя без време.

Когато прочете писмото, Мейсън сякаш остана без дъх. Изчака удобния за самия него момент и каза нещо на Кордел, което онзи не успя да чуе. Помощникът се наведе над Мейсън и бе възнаграден с фонтан от плюнки, когато Мейсън проговори пак:

— Свържи ме с Пол Крендлър. И със Свинаря.