Томас Харис
Ханибал (2)

Глава 2

Задънена улица в работнически квартал в Арлингтън, щата Вирджиния, малко след полунощ. Топла есенна вечер, валяло е. Въздушните маси се движат лениво, изтласквани от студения фронт. Мирише на влажна пръст и гнили листа, някъде свири щурец. Замлъква, защото го застига мощно бучене от петлитров мустанг с железни брони, който свива в уличката без изход, следван от полицейска кола. Двете машини стигат пред спретната къща-близнак и спират. Мустангът леко потреперва при угасването на двигателя. Когато отново настъпва тишина, щурецът изчаква малко, после пак подхваща мелодията си, последната преди студовете, последната за него изобщо.

От полицейската кола слиза федерален шериф, заобикаля от другата страна и отваря вратата, за да слезе Кларис Старлинг. Бял бинт придържа превръзката над едното й ухо. По шията й над зелената болнична блуза, с която е облечена, се виждат оранжеви петна от дезинфекционни разтвори.

Носи личните си вещи в найлонова чантичка с цип — малко ментови бонбони, ключове, документите й на специален агент от Федералното бюро за разследващи, пистолет с пет останали патрона, флакон нервнопаралитичен газ. В същата ръка носи колан с празен кобур.

Шерифът й подава ключовете от колата.

— Благодаря ти, Боби.

— Искаш ли двамата с Фейрън да останем малко при теб? Или предпочиташ да извикам Сандра. Не си е легнала още. Чака ме. Мога да я доведа, да не си сама…

— Не, ще се прибера, благодаря ти. Ардилия ще се върне всеки момент.

Шерифът се качва при партньора си в чакащата служебна кола и когато Старлинг влиза в къщата, двамата потеглят.

Стаята с пералнята в дома й е топла и мирише на омекотител за тъкани. Маркучите на машината и сушилнята са прихванати с найлонови лепенки за връзване на ръце. Старлинг оставя плика с вещите си върху пералната машина. Ключовете издрънчават върху металната повърхност. Изважда от барабана топка изпрани дрехи и ги слага в сушилнята. След това сваля униформения си панталон, болничната блуза и изцапания с кръв сутиен, пъха ги в пералнята и я включва. Остава по чорапи, бикини и револвер 38-и калибър в малък кобур на глезена. По гърба и ребрата й има синини, единият й лакът е ожулен. Дясното й око и бузата й са отекли.

Пералнята загрява и започва да се пълни с вода. Старлинг се увива в голяма плажна хавлия и отива във всекидневната. Връща се с два пръста бърбън „Джак Даниълс“ без лед, в стъклена чаша. Сяда на гумената подложка пред пералнята и се обляга на нея в тъмнината, докато машината пулсира и бълбука. Вдига глава и от гърдите й се откъсват няколко ридания, сухи, без сълзи. После идват и сълзите. Парещи сълзи в очите, надолу по лицето й.

 

 

Приятелят на Ардилия Мап я докара в 12,45 през нощта, след дълго пътуване от Кейп Мей. Тя се сбогува с него на прага и влезе. Отиде в банята и чу, че по тръбите тече вода, че пералнята работи.

Мина в задната част на къщата, в кухнята, която използваха заедно със Старлинг. Запали лампата. Надникна в стаята за пране, видя Старлинг, седнала на пода, с превръзка на главата.

— Старлинг! О, боже! — Коленичи до нея. — Какво е станало?

— Простреляха ми ухото, Ардилия. Оправиха ме в болницата. Моля те, не пали лампата.

— Добре. Ще ти направя нещо. Не съм чула нищо… в колата слушахме касетофона… Разкажи ми.

— Джон е мъртъв.

— Джон Бригъм!? — И двете си падаха по него, когато им беше инструктор по леки оръжия в академията на ФБР. Бяха се опитвали да разчетат татуировката му през ръкава на ризата.

Старлинг кимна и избърса очи с опакото на ръката си, като дете.

— Ивелда Дръмго и няколко души от бандата на Крип. Ивелда го уби. Улучиха и Бърк. Маркес Бърк от Бюрото по алкохола и тютюна. Бяхме заедно. Някой беше предупредил Ивелда. Един новинарски екип пристигна заедно с нас. Аз я убих. Не искаше да се предаде. Държеше бебето си. Стреляхме една срещу друга, тя умря.

Мап никога преди не беше виждала Старлинг да плаче.

— Ардилия, днес убих петима души.

Мап седна на пода до нея и я прегърна през раменете. Двете се облегнаха на пералнята.

— Какво стана с бебето на Ивелда?

— Измих го от кръвта. Огледах го, но не видях никакви рани по кожата му. В болницата казаха, че е здраво. След ден-два ще го дадат на майката на Ивелда. Знаеш ли какво беше последното, което ми каза тя, Ардилия? Каза ми: „Дай да разменим телесни течности, кучко!“

— Ще ти забъркам нещо — предложи Мап.

— Какво? — попита Старлинг.