Томас Харис
Ханибал (98)

Глава 98

На петия ден след убийствата Барни се избръсна следобед и тъкмо слагаше на лицето си спирт с потупване на дланите, когато чу стъпки по стълбището. Почти беше време да тръгва на работа.

Решително чукане. На вратата стоеше Марго Върджър. Носеше голяма дамска чанта и малък сак.

— Здравей, Барни. — Изглеждаше уморена.

— Здравей, Марго. Влизай.

Предложи й стол до кухненската маса.

— Искаш ли кока-кола? — След това си спомни, че беше блъснала главата на Кордел в хладилника, и съжали за предложението си.

— Не, благодаря — отвърна тя.

— Добре ли си, Марго?

— Да, струва ми се — отговори тя.

— Изглежда, нямаш никакви тревоги. Ако съдя по това, което пишат.

— Понякога си мисля за разговорите ни, Барни. Можеше да ми се обадиш.

Той се запита дали чукът е в дамската чанта или в сака.

— Мога да ти се обадя само ако реша да проверя как я караш, ако нямаш нищо против. Не искам нищо, Марго, ти се държа както трябва с мен.

— Човек… знаеш как е… трябва да мисли за недовършените работи. Не че имам какво да крия, но…

Барни разбра тогава, че е взела спермата. Той можеше да й създаде проблем, след като обявяха бременността, ако изобщо успееха да я постигнат.

— … Мисълта ми е, че смъртта му беше дар божи. Няма да си кривя душата за това.

Говореше бързо и Барни разбра, че набира инерция.

— Може би ще изпия една кола — каза тя.

— Преди да ти я донеса, ще ти покажа какво имам за теб. Повярвай ми, мога да премахна тревогите ти и това няма да ти струва нищо. Няма да се бавя. Ей сега.

Барни взе отвертка от една кутия с инструменти на плота. Можеше да го направи, обърнат странично към Марго.

На стената в кухнята имаше две табла с бушони. Всъщност едното беше заменило другото в старата сграда и само дясното работеше по предназначение.

Пред електрическите табла Барни трябваше да се обърне с гръб към Марго. Отвори лявото табло, бързо. Сега можеше да я наблюдава в огледалото, което беше залепил на вътрешната страна на вратата. Марго мушна ръката си в голямата дамска чанта. Мушна я, но не я извади.

Той свали четири винта и измъкна от кутията стария панел с бушоните. Отзад в издълбаната стена имаше празно пространство.

Барни бръкна внимателно вътре и издърпа пластмасов плик. Когато извади съдържанието му, чу как дишането на Марго за миг секна. Беше познат, зловещ предмет — маската, която в Балтиморската болница за психичноболни престъпници бяха принуждавали доктор Лектър да носи, за да не хапе. Това бе последната и най-ценна вещ от колекцията вещи на доктора, която Барни бе събрал.

— Ау! — възкликна Марго.

Барни постави маската на масата върху лист намаслена хартия с лицето надолу, под ярката лампа. Знаеше, че никога не бяха позволявали на доктора да почиства маската. Около отвора за устата имаше люспи засъхнала слюнка. Закопчалките на каишките бяха отскубнали косми от косата му заедно с корените.

Барни хвърли поглед на Марго и се убеди, че за момента всичко е наред.

Извади от кухненския шкаф комплекта за освидетелстване на изнасилени. Малката пластмасова кутия съдържаше тампони за почистване на уши, стерилна вода, марли, празни шишенца.

Безкрайно внимателно той свали люспите от слюнка с навлажнен тампон за уши и го пусна в едно шишенце от лекарствени хапчета. След това извади космите и ги сложи в друго шишенце.

Постави палеца си върху две парченца безцветна лепенка, така че да останат отчетливи отпечатъци, и залепи капачките на шишенцата. Сложи ги в найлонов плик и ги подаде на Марго.

— Да кажем, че се забъркам в нещо, загубя разсъдъка си и реша да се захвана с теб… Примерно да разкажа на полицията някаква история, за да се отърва от някакви обвинения срещу мен. Тук имаш доказателство, че най-малкото съм бил съучастник в убийството на Мейсън Върджър или дори че съм го извършил аз. Осигурих ти ДНК.

— Преди да се раздрънкаш, ще поискаш имунитет.

— И може би ще ми дадат за участие в заговора, но не и за реално участие в нашумяло убийство. Ще ми обещаят да не ме закачат, а после ще ме прецакат, когато разберат, че съм помогнал. Всичко е в твоите ръце.

Барни не беше напълно сигурен във всичко това, но му се струваше, че звучи доста убедително.

Освен това тя можеше да остави ДНК-то на доктор Лектър върху безжизнения Барни по всяко време, когато станеше нужда, и двамата го знаеха.

Марго го изгледа продължително със светлосините си касапски очи.

Остави сака на масата.

— Тук има много пари — каза тя. — Достатъчно, за да разгледаш всички картини на Вермеер по целия свят. — Изглеждаше някак замаяна и странно щастлива. — В колата ми е котката на Франклин, така че трябва да тръгвам. Франклин, мащехата му, сестра му Шърли, някой си Стрингбийн и Бог знае кой още ще дойдат в „Мъскрат“, след като Франклин излезе от болницата. Платих петдесет долара, за да взема тази шибана котка. Живееше в съседната къща до старата къща на Франклин под ново име.

Не прибра найлоновата торбичка в чантата си. Взе я в свободната си ръка. Барни предположи, че не иска той да види другата й алтернатива в чантата.

На вратата й каза:

— Мислиш ли, че мога да получа целувка?

Марго се изправи на пръсти и го целуна бързо по устните.

— Това е достатъчно — рече стеснително. Докато слизаше, стъпалата скърцаха под тежестта й.

Барни заключи вратата и дълго стоя, опрял глава в студения хладилник.