Томас Харис
Ханибал (91)

Глава 91

Старлинг се събуди в миришещия на свежест полумрак и някак си инстинктивно усети, че е край морето. Раздвижи се леко в леглото и почувства дразнещи болки по цялото си тяло. После отново потъна в безсъзнание. Когато отново се събуди, чу глас, който й говореше тихо. Предлагаше й топла чаша. Тя отпи от нея и вкусът беше подобен на билковия чай на бабата на Мап.

Ден и отново вечер, аромат на свежи цветя в къщата, веднъж остро бодване с игла. Като пукотевица от далечни фойерверки на хоризонта трещят останките от страха й, но не приближават, изобщо не приближават. Беше в градината на окото на урагана.

— Събуждаш се. Събуждаш се спокойна. Събуждаш се в приятна стая — каза гласът. Чу тиха камерна музика.

Чувстваше се много чиста, кожата й беше ароматизирана с мента, някакъв мехлем, който създаваше усещане за дълбока приятна топлина.

Старлинг отвори широко очи.

Доктор Лектър стоеше на разстояние от нея, неподвижен, както седеше в килията, когато го видя за първи път. Вече сме свикнали да го виждаме без окови. Не се ужасяваме от това, че е свободен в присъствието на друго смъртно същество.

— Добър вечер, Кларис.

— Добър вечер, доктор Лектър — отвърна тя, без всъщност да има представа за времето.

— Ако се чувстваш неудобно, това е заради натъртванията, които получи при едно падане. Ще ти мине. Все пак искам да съм сигурен за едно нещо… Би ли погледнала към светлината, ако обичаш? — Приближи се до нея с малко фенерче. Миришеше на свежо изпрани дрехи.

Насили се да задържи очите си отворени, докато преглеждаше зениците й. След това той отново отстъпи назад.

— Благодаря. Ето там има много хубава баня. Искаш ли да изпробваш краката си? Чехлите са до леглото. Боя се, че се наложи да използвам обувките ти.

Беше будна и небудна. Банята наистина беше приятна, обзаведена с всички удобства. През следващите дни й се наслаждаваше продължително, но не си правеше труд да погледне отражението си в огледалото — толкова далеч беше от самата себе си.