Томас Харис
Ханибал (85)

Глава 85

Кордел влезе в склада с конските сбруи енергично, като палач, натоварен с банки и висящи от тях маркучи за инфузионни разтвори.

— Самият доктор Ханибал Лектър — каза той. — Толкова ми беше нужна маската ви за нашия клуб в Балтимор. С приятелката ми държим специално заведение, оборудвано като тъмница, с кожи и камшици.

Остави нещата върху тезгяха до наковалнята и мушна един ръжен в огнището да се нагрява.

— Имам една добра и една лоша новина — продължи Кордел с бодрия глас на медицинска сестра край пациент, с лек швейцарски акцент. — Мейсън каза ли ви каква е програмата? Програмата е следната… След малко ще го сваля тук и прасетата ще изядат краката ви. След това ще изчакате до утре, когато Карло и братята му ще нахранят с вас прасетата, като започнат от главата, така че да изядат най-напред лицето ви, както кучетата са изяли лицето на Мейсън. До последния момент ще ви поддържам жив с кръвопреливане и турникети. Песента ви наистина е изпята. Това е лошата новина.

Кордел погледна към камерата, за да се увери, че е изключена.

— Добрата новина е, че не е необходимо всичко това да е по-лошо от едно отиване на зъболекар. Вижте това, докторе. — Кордел вдигна спринцовка с дълга игла пред очите му. — Да поговорим като медицински лица. Мога да отида зад вас и да ви бия гръбначна инжекция, след която няма да чувствате нищо от кръста надолу. Ще можете да затворите очи и да се опитате да не чувате. Ще усещате само някакво теглене и бутане. После, след като Мейсън се е повеселил за вечерта, мога да ви дам нещо, от което сърцето ви просто ще спре. Искате ли да го видите?

Кордел извади флакон с павулон и го задържа достатъчно близо до здравото око на доктор Лектър, за да го види, но и достатъчно далеч, за да не бъде ухапан.

Отблясъците от огъня играеха по доволната му физиономия, очите му пламтяха щастливо.

— Имате много пари, доктор Лектър. Всички го казват. Аз знам как стават тези неща, защото и аз прехвърлям пари тук и там. Човек може да тегли, да ги движи, да прави каквото си иска с тях. Мога да прехвърлям парите си по телефона и се обзалагам, че и вие можете.

Кордел извади от джоба си мобилен телефон.

— Ще се обадим на банкера ви, вие ще му кажете кода, той ще ми потвърди и аз ще се погрижа за вас. — Вдигна нагоре спринцовката. — Пръс, пръс. Отговорете.

Доктор Лектър промърмори нещо с наведена глава. Кордел успя да чуе само думите „куфар“ и „сейф“.

— Хайде, докторе, след това просто ще заспите.

— Нерегистрирани стотачки — промълви доктор Лектър и гласът му заглъхна.

Кордел се наведе още по-близо и доктор Лектър изви врат максимално напред, хвана веждата му с малките си остри зъби и откъсна доста голямо парче, защото Кордел отскочи инстинктивно назад. Доктор Лектър изплю веждата в лицето му, сякаш беше люспа от грозде.

Кордел почисти раната и й сложи лепенка, която му придаде странен вид.

Взе спринцовката.

— Жалко за пропуснатото облекчение — каза той. — Преди изгрев-слънце ще гледате на всичко това по друг начин. Знаете, че имам стимул да се отнеса с вас по другия начин. И ще ви накарам да почакате.

Взе ръжена от огъня.

— Сега ще ви закача където трябва — продължи Кордел. — Ако се съпротивлявате, ще ви изгоря. Усещането е това.

Докосна зачервения край на ръжена до гърдите на доктор Лектър и изгори зърното му. Наложи се да изгаси разрастващия се по ризата му огнен кръг.

Доктор Лектър не издаде никакъв звук.

Карло вкара повдигача в помещението на заден ход. Пиеро и Карло вдигнаха заедно масивния кръст, докато Томазо следеше какво става, готов да реагира с въздушната пушка. Завързаха кръста за предната част на повдигача, после стегнаха краката на доктор Лектър за вилките.

Кордел заби по една инфузионна игла с клапан за спиране в ръцете на доктор Лектър. Трябваше да се качи на бала сено, за да може да закачи бутилките с кръвна плазма високо в горната част на повдигача. После се отдръпна и огледа доволно работата си. Доктор Лектър представляваше странна гледка, разпнат, със системи за венозно преливане във всяка ръка, като пародия на нещо, но Кордел не можеше да си спомни какво точно. След това взе турникети с плъзгащ се възел и ги сложи над коленете му, като завърза краищата им с въже така, че да могат да се стегнат през оградата и доктор Лектър да не умре от загуба на кръв. Още беше рано да ги затегнат, защото Мейсън щеше да побеснее, ако разбереше, че крайниците му са изтръпнали.

Беше време да свалят Мейсън и да го сложат в микробуса. Машината, паркирана зад обора, беше изстинала. Сардинците бяха оставили обяда си вътре. Кордел изруга и изхвърли хладилната им чанта навън. Трябваше да почисти шибаното купе с прахосмукачка. И да го проветри, защото тъпите сардинци бяха пушили вътре, въпреки че им беше забранил. Бяха сложили запалката на мястото й, а захранващият кабел на монитора се люлееше над арматурното табло.