Томас Харис
Ханибал (83)

Глава 83

Марго пое дълбоко въздух пред обора. След като беше готова да го убие, би трябвало да е готова и да го погледне. Усети вонята на Карло, преди да отвори вратата на склада със седлата. Пиеро и Томазо стояха от двете страни на доктор Лектър. Гледаха Карло, седнал на един стол.

— Buona sera, signori — поздрави Марго. — Приятелите ти са прави, Карло. Ако сега му направиш нещо, няма да има пари. А стигнахте толкова далече.

Карло не изпускаше от поглед лицето на доктор Лектър.

Марго извади мобилен телефон от джоба си, набра някакъв номер на осветената клавиатура и го подаде на Карло.

— Дръж — каза му. — Прочети какво пише.

На дисплея се бе изписало „Банка Стойбен“.

— Това е банката в Калиари, сеньор Деограчиас. Утре сутринта, когато това свърши, когато го накарате да плати за храбрия ви брат, ще набера този номер, ще кажа кода си на банкера и ще му наредя: „Предайте на сеньор Деограчиас остатъка от парите, които пазите за него.“ Банкерът ще потвърди по телефона. Утре вечер в самолета на път за вкъщи ще бъдете богати хора. Семейството на Матео също. Ако обаче доктор Лектър не види собствената си смърт, ако не може да види как прасетата идват, за да изядат лицето му, няма да получите нищо. Бъди мъж, Карло. Отиди да докараш прасетата. След половин час, когато започнат да гризат краката му, ще чуеш как пищи.

Карло отметна глава назад и пое дълбоко въздух.

— Piero, andiamo! Tu, Tomaso, rimanii.

Томазо седна на плетения стол до вратата.

— Всичко е под контрол, Мейсън — обади се Марго пред камерата.

— Искам да взема носа му с мен в стаята. Кажи на Карло — отвърна Мейсън. Екранът угасна. Излизането на Мейсън от стаята му беше свързано с големи усилия за него самия и за хората около него. Тръбите трябваше да се свържат с контейнерите на носилката му за пътуване, респираторът трябваше да се захрани с акумулаторите.

Марго погледна доктор Лектър.

Раненото му око се беше подуло и затворило под обгорелите белези в двата края на веждата.

Отвори здравото си око. Беше в състояние да запази на лицето си усещането за хладина от мраморния хълбок на Венера.

— Харесва ми ароматът на този крем, Марго. Прохладен, лимонов. Благодаря ти, че дойде.

— Точно това ми казахте първия ден, когато ме въведоха в кабинета ви. Тогава течеше първото предварително следствие на Мейсън.

— Това ли съм казал? — Току-що завърнал се от двореца на паметта си, където бе прегледал всичките си разговори с Марго, беше сигурен, че е така.

— Да. Аз плачех, страх ме беше да ви разкажа за Мейсън и мен. Страх ме беше и да седна. Вие обаче изобщо не ме поканихте да седна… Знаехте, че имам шевове, нали? Разхождахме се в градината. Помните ли какво ми казахте?

— Че вината ти за това, което се е случило…

— … не е по-голяма, отколкото ако бясно куче ме е ухапало по задника, това казахте. Тогава ме успокоихте, при следващите сеанси също, и ви бях благодарна известно време.

— Какво друго ти казах?

— Че сте много по-особен, отколкото аз някога мога да бъда — промълви тя. — Че няма нищо лошо в това да си странен.

— Ако опиташ, ще си спомниш всичко, което някога сме си говорили. Спомни си…

— Не ме молете сега. — Думите й се изплъзнаха, не искаше да го каже по този начин.

Доктор Лектър се раздвижи леко и въжетата проскърцаха.

Томазо стана и отиде да провери дали всичко е наред.

— Attenzione alia bocca, Signorina. Пазете се от устата.

Марго не знаеше дали Томазо има предвид устата на доктор Лектър или думите му.

— Марго, мина много време, откакто те лекувах, но искам да поговорим за заболяванията ти. Само за момент, насаме.

Насочи здравото си око към Томазо.

Марго се замисли за момент.

— Томазо, би ли ни оставил за малко?

— Не. Съжалявам, синьорина. Мога обаче да застана отвън и да оставя вратата отворена.

Томазо се качи с пушката на сеновала и продължи да наблюдава доктор Лектър оттам.

— Никога не бих те притеснявал с молби, Марго. Би ми било интересно да разбера защо правиш това. Ще ми кажеш ли? Може би си започнала да вземаш шоколада, както обича да се изразява Мейсън, след като си се борила с него толкова дълго? Не е нужно да се преструваме, че отмъщаваш за лицето му.

Тя му каза за Джуди, за това, че искат бебе. Отне й по-малко от три минути. Изненада се колко лесно можеха да се резюмират проблемите й.

Чу се далечен звук — цвърчене, после писък. Отвън край оградата, с която беше разделил отворения край на обора, Карло се занимаваше с магнетофона — готвеше се да извика дивите прасета от горското пасище с отчаяните писъци на жертви, отдавна умрели или откупени от роднини.

Ако доктор Лектър чу, не го показа с нищо.

— Марго, смяташ ли, че Мейсън просто ще ти даде това, което ти е обещал? Ти го молиш. Помогнаха ли ти молбите, когато те разкъсваше? Това е същото като да вземаш шоколада и да го оставяш да прави каквото си иска. Той обаче ще накара Джуди да изяде сиренето, а тя не е свикнала с това.

Марго не отговори, но челюстите й се стегнаха.

— Знаеш ли какво ще стане, ако, вместо да пълзиш пред него, просто стимулираш простатата му с електрическия остен на Карло? Виждаш ли го? Ето там, на тезгяха.

Марго понечи да се надигне.

— Изслушай ме — просъска докторът. — Мейсън ще ти откаже. Знаеш, че ще трябва да го убиеш. Знаеш го от двайсет години. Знаеш го, откакто те накара да захапеш възглавницата и да не издаваш нито звук.

— Да не би да казвате, че ще го направите заради мен? Никога не бих могла да ви се доверя.

— Разбира се, че не. Можеш обаче да си сигурна, че никога няма да отрека, че съм го направил аз. Всъщност терапевтичният ефект за теб ще е много по-голям, ако го убиеш лично. Спомни си, че ти го препоръчах още когато беше дете. От професионална гледна точка това е катарзисът, който трябваше да ти препоръчам. Сега си достатъчно зряла. Какво значение може да има за мен обвинението в още едно убийство? Наясно си, че ще трябва да го убиеш. И когато го направиш, законът ще проследи парите — ще стигне до теб и новороденото бебе. Марго, аз съм единственият друг възможен извършител. Ако умра преди Мейсън, кого другиго ще заподозрат? Можеш да го направиш когато пожелаеш, а аз ще ти изпратя писмо, в което ще ти разкажа с каква радост съм го убил със собствените си ръце.

— Не, доктор Лектър, съжалявам. Твърде късно е. Направила съм вече своите планове. — Погледна лицето му със сините си касапски очи. — Мога да го извърша и след това да спя спокойно. Знаете, че мога.

— Да, знам. Винаги съм харесвал това у теб. Ти си много по-интересна… Много по-способна от брат си.

Тя стана да си върви.

— Съжалявам, доктор Лектър, ако това изобщо има някакво значение.

Преди да стигне вратата, той я попита:

— Марго, Джуди кога ще има отново овулация?

— Какво? След два дни, струва ми се.

— Имаш ли всичко друго, от което се нуждаеш? Съдинки, апарат за бързо замразяване?

— Разполагам с цялото оборудване на една клиника по безплодие.

— Направи нещо за мен.

— Да?

— Наругай ме и откъсни кичур от косата ми, отстрани на главата, ако нямаш нищо против. С малко кожа. Занеси го в къщата. Сложи го в ръката на Мейсън. След като умре. Когато се прибереш в къщата, кажи на Мейсън да ти даде това, което искаш. Чуй какво ще ти отговори. Аз съм тук, ти си изпълнила своята част от сделката. Дръж косата ми в ръка и му кажи да ти даде това, което искаш. Чуй какво ще ти отговори. Когато се изсмее в лицето ти, ела пак тук. Трябва само да вземеш пушката с упойката и да стреляш по този зад теб. Или да го удариш с чука. Той има джобен нож. Просто срежи въжетата на едната ми ръка и ми дай ножа. И се махни. Аз ще свърша останалото.

— Не.

— Марго?

Тя сложи ръка на дръжката на вратата, готова да устои на всякакви увещания.

— Все още ли можеш да счупиш орех?

Тя бръкна в джоба си и извади два. Мускулите на ръката й се издуха и черупките се пропукаха.

Докторът се засмя.

— Отлично. Цялата тази сила само за някакви си орехи. Можеш да предложиш орехи на Джуди, за да преодолее вкуса на Мейсън.

Марго се върна при него. Изражението й беше ледено. Заплю го в лицето и откъсна кичур коса недалеч от темето му.

Когато излизаше, тя го чу да си тананика.

Докато крачеше към осветената къща, парчето кървав скалп бе залепнало за дланта й, а косата висеше между пръстите — дори не беше нужно да ги свива.

Размина се с Кордел — той караше количка за голф с медицинско оборудване, за да подготви пациента.