Томас Харис
Ханибал (75)

Глава 75

Крендлър беше облечен за бягане в студа, така че, когато Ерик Пикфорд позвъни в дома му в Джорджтаун^[1], той трябваше да разкопчае ципа на анцуга си, за да не му стане горещо.

— Ерик, отиди до кафенето и ми се обади от обществен телефон.

— Извинете, но защо, господин Крендлър?

— Направи каквото ти казвам.

Крендлър свали ръкавиците и лентата от главата си и ги метна върху пианото във всекидневната. Започна да свири някаква мелодия с един пръст, докато Пикфорд не му се обади повторно.

— Старлинг разбира от техника, Ерик. Не знаем с какво е оборудвала телефоните си. Не трябва да излагаме на опасност работата на правителството.

— Да, сър. Господин Крендлър, обади ми се Старлинг. Искаше да си вземе растението и други неща… Онова глупаво пиле, дето се накланя, за да пие вода… Освен това обаче ми подсказа нещо полезно. Каза ми да не обръщам внимание на последните цифри от пощенския код при подозрителните абонаменти за списания, ако разликата между тях е три или по-малко, защото доктор Лектър би могъл да използва няколко пощенски кутии, които обаче са близо една до друга.

— И?

— Попаднах на нещо. „Неврофизиологически журнал“ отива на един пощенски код, „Physica Scripta“ и „ICARUS“ на друг. Намират се на около десет мили разстояние. Абонаментите са на различни имена, платени са с ордери.

— Какво е „ICARUS“?

— Международно списание за изследвания на слънчевата система. Преди двайсет години е бил абониран за него. Пощенските кутии са в Балтимор. Списанията обикновено се доставят около десето число на месеца. И още нещо, преди минута ми се обадиха, че са продали бутилка „Шато Ик…“ Как беше…

— Иким. Е, какво от това?

— Скъп магазин за вина в Анаполис. Въведох продажбата в компютъра и се получи съвпадение със списъка „Важни дати“, който състави Старлинг. Рождената й дата. Виното е от годината на раждането й. Купувачът е платил триста двайсет и пет долара в брой за него и…

— Кога стана това? Преди или след като говори със Старлинг?

— След това. Преди минута.

— Значи тя не знае?

— Не. Трябва да се обадя на…

— Чакай малко. Искаш да кажеш, че са ти се обадили заради една продадена бутилка вино?

— Да, сър. Тя има записки тук. По цялото Източно крайбрежие има само три такива бутилки. Предупредила е и тримата търговци. Достойно е за възхищение.

— Кой я е купил? Как е изглеждал?

— Бял мъж, среден на ръст, с брада. Дебело облечен.

— В магазина има ли камери за наблюдение?

— Да, сър. Това беше първият ми въпрос. Казах, че ще изпратим някой да вземе касетата със записа. Още не съм го направил. Продавачът не знаел, че се интересуваме от това, но покупката му се сторила толкова необичайна, че казал на собственика. Собственикът веднага изтичал навън и успял да види купувача… поне мисли, че е купувачът… да се отдалечава със стар пикап. Сив, с менгеме в каросерията. Ако е Лектър, мислите ли, че ще се опита да го изпрати на Старлинг? Най-добре да я предупредим.

— Не — рече Крендлър. — Не й казвай.

— А да вкарам ли информацията в досието на Лектър и бюлетина на ПЗООП?

— Не — отсече Крендлър и се замисли трескаво. — Отговориха ли от Квестурата за компютъра на Лектър?

— Не, сър.

— Тогава няма да вкарваш информацията никъде, докато не сме сигурни, че самият Лектър не чете бюлетина. Може да е взел кода на Паци за достъп в програмата. Може и Старлинг да го чете и да го информира по някакъв начин, както направи във Флоренция.

— О… да, разбирам. Оперативният офис в Анаполис може да вземе касетата.

— Остави това на мен.

Пикфорд му продиктува адреса на магазина за вино.

— Продължавай да следиш абонаментите — нареди Крендлър след това. — Когато Крофорд се върне на работа, кажи му за пощенските кутии. Той ще организира наблюдение след десети.

Крендлър набра номера на Мейсън и напусна джорджтаунската си къща, като тичаше с лекота към парка „Рок Крийк“.

В спускащия се здрач се виждаше само бялата лента „Найки“ на главата му, белите маратонки „Найки“, белите ивици на анцуга му — също „Найки“. Сякаш под търговските марки изобщо нямаше човек.

Бяга само половин час. Чу чаткането на хеликоптера, когато пред очите му се появи площадката за кацане край зоопарка. Наведе се под витлото и скочи в машината, без дори да забави крачка. Издигането на машината го изпълни с вълнение, докато го носеше към висините, които заслужаваше. Отиваше до Анаполис за записа, после при Мейсън.