Томас Харис
Ханибал (72)

Глава 72

Старлинг рядко се бе качвала на седмия етаж, където бяха кабинетите на шефовете в сградата „Дж. Едгар Хувър“. Тя и останалите й състуденти от Академията се бяха събрали тук преди седем години, за да видят как директорът поздравява Ардилия Мап като отличничка на випуска, друг път заместник-директорът я бе извикал, за да й връчи медала на шампион по стрелба.

Килимът в кабинета на заместник-директора Нунън беше най-дебелият, който някога бе виждала. В клубната атмосфера на приемната, обзаведена с кожени кресла, миришеше силно на тютюн. Старлинг се запита дали не бяха угасили фасовете и пуснали вентилацията непосредствено преди влизането й.

Когато двамата с Крофорд влязоха в стаята, всички мъже станаха, освен един. Станаха бившият й шеф, Клинт Пиърсол от вашингтонския оперативен офис „Бъзардс Поинт“, Нунън, заместник-директорът на ФБР, и висок мъж с рижа коса и костюм от сурова коприна. Седнал на мястото си остана Пол Крендлър от кабинета на генералния инспектор. Той завъртя към нея дългия си врат и я погледна, сякаш бе доловил присъствието й по миризмата. Когато се обърна с лице към нея, Старлинг видя едновременно и двете му уши. Стори й се странно, че някакъв федерален шериф, когото не познаваше, стои в единия ъгъл на стаята.

Служителите на ФБР и Правосъдието винаги се обличат добре, но тези мъже тук бяха издокарани за телевизията. Старлинг си даде сметка, че по-късно през деня щяха да се показват по време на церемонията заедно с бившия президент Джордж Буш. Иначе щяха да я извикат в сградата на Правосъдието, а не на ФБР.

Когато видя Крофорд до Старлинг, Крендлър се намръщи.

— Господин Крофорд, не мисля, че присъствието ви при тази процедура е необходимо.

— Аз съм непосредствен ръководител на специален агент Старлинг. Мястото ми е тук.

— Не съм на това мнение — настоя Крендлър и се обърна към Нунън. — Официално неин шеф е Клинт Пиърсол. При Крофорд е само временно. Мисля, че трябва да разпитаме агент Старлинг насаме. Ако ни е нужна допълнителна информация, можем да помолим шефа на секция Крофорд да изчака наблизо, за да можем да го извикаме.

Нунън кимна.

— Джак, наистина ще оценим приноса ти, след като изслушаме непредубедените показания на тази… на специален агент Старлинг. Искам да ни бъдеш подръка, Джак. Можеш да отидеш в читалнята на библиотеката, настани се удобно, ще те повикаме.

Крофорд стана.

— Директор Нунън, може ли да кажа…

— Можете само да напуснете, нищо повече — прекъсна го Крендлър.

Нунън също стана.

— Един момент, господин Крендлър, аз съм домакин на тази среща, докато вие не поемете нещата. Джак, познаваме се отдавна. Господинът от Правосъдието е назначен твърде отскоро, за да разбира това. Ще кажеш каквото желаеш. Сега ни остави и дай възможност на Старлинг да говори сама за себе си. — Нунън се наведе към Крендлър и прошепна нещо в ухото му, от което физиономията му почервеня.

Крофорд погледна към Старлинг. Не можеше да направи нищо, освен да се примири.

— Благодаря ви, че дойдохте, сър — каза Старлинг.

Шерифът отвори вратата. Когато чу щракването на бравата, Старлинг изправи рамене и застана сама срещу мъжете.

След това нещата се развиха с темпото на ампутация от осемнайсети век.

Нунън беше най-висшият служител на ФБР, но генералният инспектор имаше право да не се съобрази с него, а инспекторът очевидно бе изпратил Крендлър като свой пълномощник.

Нунън взе папката пред себе си.

— Ако обичате, кажете ни коя сте за протокола.

— Специален агент Кларис Старлинг. Има ли протокол, директор Нунън? Бих се радвала, ако е така. — Той не отговори и тя попита: — Имате ли нещо против, ако записвам разговора? — Извади от чантата си малък касетофон, марка „Награ“.

Отговори Крендлър:

— Обикновено този вид предварителни срещи се провеждат в кабинета на генералния инспектор в Правосъдието. Днес я провеждаме тук, защото е по-удобно за всички заради церемонията, но важат правилата на генералния инспектор. Въпросът е донякъде деликатен в дипломатическо отношение. Без записи.

— Съобщете й обвиненията, господин Крендлър — подкани го Нунън.

— Агент Старлинг, обвинена сте в незаконно разкриване на поверителна информация на издирван престъпник — заговори Крендлър с добре контролирано изражение. — По-специално сте обвинена, че сте публикували тази обява в два италиански вестника, за да предупредите укриващия се престъпник Ханибал Лектър, че съществува опасност да бъде заловен.

Шерифът подаде на Старлинг изпоцапана страница от „Ла национе“. Старлинг се обърна към прозореца, за да прочете обграденото в кръгче каре.

А. А. Аарон — предай се на най-близките власти, враговете са близо. Хана.

— Какво ще отговорите?

— Не съм го направила аз. За пръв път виждам това нещо.

— Как ще обясните факта, че в писмото се използва псевдонимът „Хана“, който е известен само на доктор Ханибал Лектър и Бюрото? Псевдонимът, който доктор Лектър искаше от вас да използвате.

— Не мога да го обясня. Кой откри това съобщение?

— В Документалната служба в Лангли са го забелязали, докато са превеждали материалите от „Ла национе“, свързани с Лектър.

— След като псевдонимът е засекретен в Бюрото, как така са го разпознали в Документалната служба в Лангли? Тази служба е на ЦРУ. Нека попитаме кой им е казал за псевдонима „Хана“.

— Сигурен съм, че преводачът е бил запознат с документите от разследването.

— Чак толкова запознат? Съмнявам се. Нека го попитаме кой му е казал да следи за това. Откъде бих могла да зная, че доктор Лектър е бил във Флоренция?

— Вие сте тази, която откри, че файлът в Програмата за залавяне на особено опасни престъпници е бил преглеждан от компютъра във Флоренция — рече Крендлър. — Това е станало няколко дни преди смъртта на Маци. Не знаем кога сте го открили. Иначе защо Квестурата във Флоренция ще пита за Лектър?

— А поради каква възможна причина ще искам да го предупредя? Директор Нунън, защо с този въпрос се занимава генералният инспектор? Готова съм да се подложа на тест с детектор на лъжата по всяко време. Докарайте го сега.

— Италианците са изпратили дипломатически протест заради опита за предупреждение на този известен престъпник, пребиваващ в страната им — каза Нунън. Посочи рижия мъж до себе си. — Това е господин Монтенегро от италианското посолство.

— Добро утро, господине. А как са научили италианците? Не от Лангли, нали? — попита Старлинг.

— Дипломатите прехвърлят топката в нашата половина — отговори Крендлър, преди Монтенегро да успее да отвори уста. — Искаме да изясним нещата удовлетворително за италианските власти, за мен, за генералния инспектор и искаме това да стане бързо. По-добре ще е за всички, ако прегледаме фактите заедно. Какво има между теб и доктор Лектър, Старлинг?

— Разпитвах доктор Лектър няколко пъти по заповед на шефа на секцията Крофорд. След бягството на доктор Лектър съм получила от него две писма за седем години. И двете са при вас — отговори Старлинг.

— Всъщност при нас е и още нещо — продължи Крендлър. — Получихме го вчера. Какво още сте получили вие самата, не знаем. — Посегна зад себе си и взе малък кашон с много печати и доста изпомачкан от пощите.

Крендлър се престори, че се наслаждава на ароматите от кашона. Посочи етикета с пръст, но не си направи труда да го покаже на Старлинг.

— Адресиран е до дома ви в Арлингтън, специален агент Старлинг. Господин Монтенегро, бихте ли ни казали какви са тези неща?

Италианският дипломат затършува из увитите със салфетки неща. Копчетата на ръкавелите му блещукаха.

— Това са лосиони, това е sapone di mandorle, известният бадемов сапун от Санта Мария Новела във Флоренция, и някои парфюми. Хората подаряват такива неща, когато са влюбени.

— Всичко това беше проверено за токсини и възпалителни агенти, нали, Клинт? — обърна се Нунън към бившия шеф на Старлинг.

Пиърсол се смути.

— Да — отговори той. — Нищо им няма.

— Любовен дар — каза Крендлър с известно удовлетворение. — Имаме и писмо.

Той разгъна парчето пергамент от кутията и го вдигна нагоре, за да покаже снимката на Старлинг от таблоида, залепена за крилатото тяло на лъвица. След това обърна листа, за да прочете изящния почерк на доктор Лектър: Някога мислила ли си, Кларис, защо филистимците не те разбират? Това е така, защото ти си отговорът на гатанката на Самсон: ти си медът в лъва.

— II miede dentro la leonessa, колко красиво — отбеляза Монтенегро и си го записа, за да го използва по-късно.

— Какво? — попита Крендлър.

Италианецът махна с ръка, защото видя, че Крендлър никога не би чул музиката в метафората на доктор Лектър, нито пък да долови сетивното й въздействие другаде.

— Генералният инспектор иска да поеме нещата оттук нататък заради международния отзвук — каза Крендлър. — Какво точно ще стане, дали ще предявим административни обвинения или криминални, ще зависи от това какво ще открием в хода на разследването. Ако бъдат предявени криминални обвинения, специален агент Старлинг, нещата ще отидат в отдел „Обществен морал“ на Департамента на правосъдието, а те ще заведат съдебно дело. Ще бъдете предупредена достатъчно своевременно, за да можете да се подготвите. Директор Нунън…

Нунън въздъхна дълбоко и стовари брадвата:

— Кларис Старлинг, освобождавам ви в административен отпуск, докато този въпрос не бъде изяснен. Ще предадете оръжието си и документите за самоличност от ФБР. Правото ви на достъп до помещенията на ФБР, с изключение на публичните, се отнема. Ще напуснете сградата с придружител. Моля, предайте още сега оръжието и документите на специален агент Пиърсол. Елате.

Докато се приближаваше към масата, Старлинг видя мъжете като кегли за боулинг по време на състезание. Би могла да ги застреля, преди който и да е от тях да успее да извади оръжието си. Моментът премина. Извади 45-калибровия пистолет, впери поглед в Крендлър, извади пълнителя в дланта си и дръпна рязко затвора. Патронът от цевта изхвърча, Крендлър го улови във въздуха и го стисна така, че кокалчетата на ръката му побеляха.

След това тя остави значката си и пропуска.

— Имате ли допълнително леко оръжие? — попита Крендлър. — Пушка?

— Старлинг? — подкани я Нунън.

— В колата ми.

— Друго тактическо снаряжение?

— Каска и бронирана жилетка.

— Шерифе, ще ги вземете, когато придружите госпожица Старлинг до колата й — нареди Крендлър. — Имате ли шифрован клетъчен телефон?

— Да.

Крендлър погледна Нунън и повдигна вежди.

— Предайте го — каза Нунън.

— Искам да кажа нещо. Мисля, че имам право на това.

Нунън погледна часовника си и кимна.

— Слушаме.

— Това е нагласено. Мисля, че Мейсън Върджър се опитва да залови доктор Лектър с цел лично отмъщение. Мисля също така, че именно той направи неуспешен опит да го отвлече във Флоренция. Според мен господин Крендлър вероятно има тайна договорка с Върджър и иска усилията на ФБР по залавянето на доктор Лектър да отидат в полза на Върджър. Мисля, че Пол Крендлър от Департамента на правосъдието ще спечели пари от всичко това и за тази цел иска да ме отстрани. Господин Крендлър и друг път е действал против мен по недопустим начин поради неприязън и личен финансов интерес. Тази седмица например ме нарече „елементарна провинциална путка“. Предизвиквам го да се подложи на тест с детектора на лъжата заедно с мен по тези въпроси. Аз съм на ваше разположение. Можем да го направим още сега.

— Специален агент Старлинг, имате късмет, че не давате тези показания под клетва… — започна Крендлър.

— Ще положа клетва. Закълнете се и вие.

— Искам да ви уверя, че ако липсват доказателства, ще бъдете възстановена на работа без последствия — добави Крендлър с най-любезния си тон. — Междувременно ще получавате заплата и ще се ползвате с правата си на застраховка и медицинско обслужване. Административният отпуск сам по себе си не е наказание, агент Старлинг, използвайте го в своя полза — продължи той с уверен тон. — Всъщност, ако желаете да използвате тази пауза, за да махнете тази мръсотия от бузата си, сигурен съм, че медицин…

— Това не е мръсотия — прекъсна го Старлинг. — Това е барут. Не се учудвам, че не можете да го познаете.

Шерифът чакаше с протегната към нея ръка.

— Съжалявам, Старлинг — каза Клинт Пиърсол, уловил нещата й в ръце.

Тя го погледна и извърна лице. Пол Крендлър тръгна към нея, докато останалите чакаха дипломата Монтенегро да излезе първи. Крендлър започна да казва нещо през зъби, предварително подготвено:

— Старлинг, твърде стара си, за да…

— Извинете ме. — Беше Монтенегро. Високият дипломат се бе върнал от вратата и се приближи до тях. — Извинете — повтори той и се втренчи в Крендлър, докато не го накара да се отдръпне с изкривена физиономия. — Съжалявам, че ви се случи това — каза италианецът. — Надявам се да сте невинна. Обещавам ви, че ще окажа натиск на Квестурата във Флоренция да разбере по какъв начин е била платена обявата във вестника. Ако смятате, че има нещо в моята област, което бих могъл да направя в Италия, моля, уведомете ме. Настоявам. — Монтенегро й подаде визитка, грапава от релефните букви, и сякаш не забеляза протегнатата ръка на Крендлър, когато мина покрай него.

 

 

Дворът беше пълен с репортери, допуснати през главния вход заради предстоящата церемония. Доста от тях знаеха кого да чакат.

— Трябва ли да ме държите за лакътя? — попита Старлинг шерифа.

— Не, госпожо, не трябва — отговори той и й проправи път през окачените на мачти микрофони и изкрещените въпроси.

Този път нископодстригания, изглежда, знаеше за какво става дума.

— Вярно ли е, че сте отстранена от случая „Ханибал Лектър“? — крещеше той. — Очаквате ли да ви предявят криминални обвинения? Как ще отговорите на обвиненията на италианците?

В гаража Старлинг предаде каската си, бронираната жилетка, пушката и резервния пистолет. Шерифът я изчака да извади патроните и да избърше оръжието с парче намаслен плат.

— Виждал съм ви как стреляте, агент Старлинг. В Куонтико — каза той. — Аз самият съм стигал до финалите по стрелба в нашата служба. Ще смажа другия пистолет, преди да го приберем.

— Благодаря, шерифе.

Старлинг се качи в колата си, но шерифът не си тръгна веднага. Наведе се и извика нещо над ръмженето на двигателя. Старлинг свали стъклото и той го повтори:

— Съжалявам, че ви се случи това.

— Благодаря, сър. Оценявам, че го казвате.

Пред изхода на гаража чакаше репортерска кола, готова за преследване. Старлинг настъпи педала, за да се измъкне, и я глобиха за превишена скорост на три преки от щаба на ФБР. Докато полицаят попълваше фиша, репортерите снимаха.

 

 

Заместник-директор Нунън седна зад бюрото си, след като срещата приключи, и разтри с пръсти вдлъбнатините, които очилата бяха оставили от двете страни на носа му.

Отстраняването на Старлинг не го безпокоеше особено — беше убеден, че при жените има емоционален елемент, който ги прави неподходящи за Бюрото. Болеше го обаче, че трябваше да отрежат Джак Крофорд по този начин. Джак беше един от тях. Може би имаше слабост към това момиче Старлинг, но такива работи се случваха — жена му беше починала и така нататък. Самият Нунън преди време бе установил, че не може да отдели очи от една от стенографките, та де наложи да се отърве от нея, преди да е предизвикала проблеми.

Сложи си очилата и слезе с асансьора до библиотеката. Завари Джак Крофорд в читалнята на един стол, опрял глава на стената. Нунън реши, че е заспал. Лицето на Крофорд беше посивяло, потеше се. Отвори очи и простена.

— Джак! — Нунън го потупа по рамото, после докосна лепкавото му лице. Изведнъж извика: — Библиотекар! Обади се в „Бърза помощ“!

Крофорд попадна в поликлиниката на ФБР, а след това в Интензивното отделение на кардиологията в болницата „Джеферсън“.