Томас Харис
Ханибал (71)

Глава 71

Сутрин е и клетката от железобетон, наречена „Дж. Едгар Хувър“, се издига под млечните облаци.

В тази ера на коли-бомби предният вход и дворът са затворени през повечето време, а около сградата са паркирани стари служебни автомобили — нещо като импровизирана бариера.

Полицията в столицата следва безумната си политика и пише глоби за паркиране на някои от тези стари коли ден подир ден, пачките уведомления под чистачките надебеляват, вятърът къса листчетата и ги носи надолу по улицата.

Един просяк, който се топлеше на решетка на тротоара, вдигна ръка към Старлинг, когато тя мина край него. Едната страна на лицето му беше оранжева от йода, с който го бяха намазали в някое спешно отделение. В ръката си държеше пластмасова чашка с протрити ръбове. Старлинг бръкна в чантата си, за да намери долар, даде му два, докато вдъхваше топлата пара от решетката.

— Бог да те благослови — каза просякът.

— Нужно ми е — отговори тя. — Всяка помощ ще ми дойде добре.

Купи си голямо кафе от заведението до Десета улица, както бе правила толкова много пъти през годините. Имаше нужда от кафето след неспокойния сън през нощта, но не искаше да й се доходи до тоалетната по време на разговорите, така че реши да го изпие само до половината.

Видя Крофорд през витрината на кафенето и го настигна вън на тротоара.

— Искате ли половината от това кафе, господин Крофорд? Ще помоля за още една чаша.

— Без кофеин ли е?

— Не.

— По-добре да не го пия тогава. Ще изскоча от кожата си. — Изглеждаше ядосан и стар. На върха на носа му висеше бистра капка. Стояха край потока хора, които вървяха към страничния вход на ФБР.

— Не знам за какво е тази среща, Старлинг. Никой друг от участниците в престрелката пред Фелициана не е извикан, това успях да разбера. Ще бъда с теб.

Старлинг му подаде книжна салфетка и двамата се включиха в потока на прииждащата дневна смяна служители.

Видя й се, че служителите са облечени доста официално.

— Деветнайсетата годишнина на ФБР. Буш ще дойде да говори — припомни й Крофорд.

На страничната уличка бяха спрели четири фургона на телевизионни станции със сателитни чинии.

Екип на WFUL-TV снимаше на тротоара ниско подстриган млад мъж, който говореше нещо пред микрофона в ръката си. Някакъв асистент я видя от покрива на фургона.

— Това е тя, с тъмносиния шлифер — извика той на останалите.

— Започваме — извика нископодстриганият. — Камера!

За да насочи камерата в лицето на Старлинг, екипът запуши движението по тротоара.

— Специален агент Старлинг, ще коментирате ли разследването за престрелката пред рибния пазар Фелициана? Предаден ли е докладът? Обвиняват ли ви в убийството на петима… — Крофорд свали шапка и преструвайки се, че се предпазва от светлината на прожекторите, успя да закрие обектива за момент. Екипът се отказа едва когато ги спря бронираната врата.

Копелетата бяха повикани.

След като влязоха, спряха във фоайето. Мъглата отвън ги беше покрила със ситни капчици. Крофорд глътна една таблетка без вода.

— Старлинг, мисля, че са избрали днешния ден заради суматохата около честването и скандалите около президента. Това, което се опитват да направят, каквото и да е то, може да мине незабелязано по този начин.

— Тогава защо са предупредили репортерите?

— Защото не всички пеят по една и съща партитура. Имаш десет минути, искаш ли да си напудриш носа?