Метаданни
Данни
- Серия
- Ханибал Лектър (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hannibal, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Владимир Германов, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 48гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2010 г.)
Издание:
Томас Харис. Ханибал
Американска, първо издание
Превод: Владимир Германов
Редактор: Жечка Георгиева
Предпечатна подготовка „Алкор“ Владислав Кирилов
ИК „Колибри“, 1999 г.
ISBN: 954-529-136-2
История
- —Добавяне
Глава 68
Гробището „Батъл Крийк“ край Хъбард, Тексас, през декември е малка драскотина в лъвската на цвят кожа на Тексас. Вятърът там духа в момента, ще духа винаги. Не можеш да го дочакаш да спре.
Новата част от гробището има плоски обозначения, така че е лесно да се коси тревата. Днес над гроба на момиче, което има рожден ден, танцува балон с формата на сребристо сърце. В по-старата част на гробището косят тревата по пътеките редовно, а между гробовете — само когато могат. В пръстта са примесени смачкани парченца траурни ленти, стъбла от изсъхнали цветя. В самия край на гробището има купчина гниеща тор, където изхвърлят старите цветя. Между тази купчина и балона се вижда трактор с багер отзад, който боботи на празни обороти, зад волана седи млад чернокож мъж, на земята отстрани има още един, който закрива кибритена клечка с длан, за да запали цигара…
— Господин Клостър, исках да присъствате, когато правим това, за да видите за какво става дума. Сигурен съм, че ще убедите опечалените да не гледат — каза господин Грийнлий, директор на погребален дом „Хъбард“. — Ковчегът… Пак искам да ви поздравя за добрия вкус… Ковчегът ще бъде достатъчно достойна гледка, така че няма нужда да виждат повече. С радост ще ви направя отстъпка за него, като на колега. Собственият ми баща, вече покойник, почива в съвсем същия ковчег.
Кимна на багериста и кофата на машината отхапа парче от буренясалия хлътнал гроб.
— Сигурен ли сте за надгробния камък, господин Клостър?
— Да — отговори доктор Лектър. — Децата ще направят общ камък за майка си и баща си.
Продължиха да стоят мълчаливо, вятърът изпъваше крачолите на панталоните им, докато багерът не спря на около шейсет сантиметра дълбочина.
— По-добре да продължим с лопатите — предложи господин Грийнлий.
Двамата работници скочиха в изкопа и започнаха да изгребват пръстта с умели, отработени движения.
— Внимателно — предупреди господин Грийнлий. — Ковчегът не е много хубав. Няма нищо общо с този, който ще получи сега.
Евтиният ковчег от пресован картон наистина беше хлътнал над обитателя си. Грийнлий и копачите му разчистиха пръстта наоколо и подпъхнаха под дъното, все още здраво, парче брезент. Извадиха ковчега и го качиха в каросерията на един пикап.
На подпряна на „магарета“ маса в гаража на погребалния дом свалиха капака на ковчега и откриха едър скелет.
Доктор Лектър го огледа бързо. Куршум бе пробил късото ребро над черния дроб, високо в лявата част на челото имаше хлътнала пукнатина и дупка от куршум. Черепът, покрит с плесен и остатъци, се виждаше само частично. Високите хубави скули бе виждал и преди.
— Земята не оставя кой знае какво — отбеляза господин Грийнлий.
Около костите се виждаха изгнили останки от панталони и каубойска риза. Седефените копчета на ризата бяха паднали между ребрата. На гърдите беше оставена голяма каубойска шапка от Форт Уърт. В периферията имаше вдлъбната драскотина, на лентата се виждаше дупка.
— Познавахте ли покойния? — попита доктор Лектър.
— Купихме погребалния дом и това гробище като разширение на групата ни през 1989-а — отговори господин Грийнлий. — Сега живея тук, но главният офис на фирмата ни е в Сейнт Луис. Искате ли да се опитаме да запазим дрехите? Мога да осигуря и костюм, но не мисля, че…
— Не — прекъсна го доктор Лектър. — Почистете костите. Никакви дрехи освен шапката, колана и ботушите. По-дребните кости от дланите и стъпалата сложете в торбички и ги опаковайте в най-хубавата си копринена плащаница заедно с едрите кости и черепа. Не е нужно да ги подреждате, просто опаковайте всичко. Надгробният камък компенсира ли усилията ви по препогребението?
— Да. Просто подпишете тук. Ще ви дам копия от другите документи — отговори господин Грийнлий силно зарадван, че е успял да продаде ковчега. Повечето директори на погребални домове биха пренесли костите в кашон и биха продали на опечалените свой ковчег.
Доктор Лектър притежаваше безупречни документи за разкриването на гроба в пълно съответствие с Кодекса за здраве и безопасност на Тексас, раздел 711.004, и беше сигурен в това, защото ги бе изготвил сам, като бе изтеглил нужните формуляри и изисквания от Интернет страницата за бързи юридически справки на тексаската асоциация на областите.
Двамата работници, доволни от мощния товарен механизъм в каросерията на пикапа, нает от доктор Лектър, натовариха новия ковчег и го закрепиха с ремъците редом с единствения друг предмет в каросерията — изправен картонен шкаф за окачване на дрехи.
— Това е добра идея, да си носите гардероб — отбеляза господин Грийнлий. — Така церемониалният костюм не се мачка като в куфар.
В Далас докторът извади от шкафа калъф за цигулка и сложи в него копринения вързоп с кости — шапката и черепът в нея се побраха идеално в долния край.
Захвърли ковчега край гробището „Фиш Трап“ и върна взетия под наем пикап на летище „Далас-Форт Уърт“, където регистрира калъфа за цигулка в директен полет за Филаделфия.