Томас Харис
Ханибал (63)

Глава 63

В момента, когато доктор Лектър вдигна чашата си към свещта, А. Бенинг, останала до късно в лабораторията, вдигна последния гел към светлината и се вгледа в електрофоретичните линии, осеяни с жълти, сини и червени точки. Пробата беше от епителна клетка, получена от четката за зъби, донесена от Палацо Капони с дипломатическа пратка от Италия.

— Хъм, хъм, хъм — промърмори тя и набра номера на Старлинг в Куонтико.

Отговори Ерик Пикфорд.

— Здравейте, мога ли да говоря с Кларис Старлинг?

— Отиде си, аз съм дежурен. С какво мога да ви помогна?

— Можете ли да ми дадете някакъв номер, на който да я потърся?

— Говоря с нея по другата линия в момента. За какво става дума?

— Кажете й, че се обажда Бенинг от лабораторията за ДНК изследвания. Косъмът от стрелата и клетките от четката за зъби съвпадат. Доктор Лектър е. Кажете й да ми се обади.

— Дайте ми вътрешния си. Разбира се, ще й каже веднага. Благодаря.

Старлинг не беше на другата линия. Пикфорд се обади на Пол Крендлър у дома.

Старлинг не се обади на А. Бенинг в лабораторията и лаборантката се почувства доста разочарована. В края на краищата беше останала там дълго след края на работното време. Когато се прибра у дома, Пикфорд още не се беше обадил на Старлинг.

Мейсън научи един час преди нея.

Разговорът с Крендлър беше кратък. Не бързаше, изчакваше дишането. Умът му беше много бистър.

— Време е да отстраним Старлинг, преди да решат да действат и да я пуснат като примамка. Днес е петък, имаш на разположение двата почивни дни. Залавяй се за работа, Крендлър. Подскажи на жабарите за обявата във вестника и я разкарай от играта, време е да си върви. И… Крендлър?

— Ще ми се да можеше само да…

— Направи каквото ти казвам и когато получиш следващата картичка от Каймановите острови, под марката ще пише съвсем различна цифра.

— Добре, ще… — заговори Крендлър, но линията прекъсна.

 

 

Краткият разговор беше много уморителен за Мейсън.

Преди да се отдаде на неспокоен сън, повика Кордел и му нареди:

— Докарай прасетата.