Томас Харис
Ханибал (61)

Глава 61

Марго Върджър и Барни прекарваха доста време заедно. Не говореха кой знае колко, но гледаха футбол в стаята за почивка, различни сериали и концерти по образователния канал, следяха „Аз, Клавдий“. Когато Барни пропусна някои епизоди заради смяната си, поръчаха видеозаписите.

Марго харесваше Барни, харесваше й това, че се отнасяше с нея както би се отнасял с някой от приятелите си. Той беше единственият й познат, който се държеше по този начин с нея. Беше много умен и у него имаше нещо неземно. Това също й харесваше.

Марго имаше добро хуманитарно образование, а беше завършила и компютърни науки. Самоукият Барни изказваше мнения, които варираха между детински наивното и задълбоченото. Тя беше в състояние да му даде контекст. Образованието на Марго беше широка открита равнина, дефинирана от разума. Тази равнина обаче почиваше върху манталитета й подобно на света върху костенурките според древните представи.

Марго Върджър накара Барни да си плати заради шегата, че клякала, за да пикае. Беше убедена, че краката й са по-силни от неговите, и времето доказа, че е права. Престори се на затруднена при по-малките натоварвания и го подлъга да се обзаложи с нея на клякания — така си върна стоте долара. В добавка се възползва от по-малкото си килограми и го победи на набирания с една ръка — можеше да заложи само на дясната си ръка, защото лявата й беше много слаба след нараняване в детството й, получено след сбиване с Мейсън.

Понякога нощем след смяната му при Мейсън двамата тренираха във фитнес-салона и се пазеха един друг при пейката за вдигане на тежести. Тренираха здравата при почти пълна тишина, ако не се брои дишането им. Понякога само си пожелаваха „лека нощ“, когато тя вземаше нещата си в спортния сак и се прибираше в семейната резиденция, в която персоналът нямаше право да ходи.

Тази вечер отиде в модерния фитнес-салон направо от стаята на Мейсън, със сълзи в очите.

— Ей! — каза Барни. — Какво ти е?

— Семейни глупости. Добре съм — отговори Марго.

След това тренира като демон — твърде големи тежести, твърде много повторения.

Барни отиде при нея, за да вземе една щанга, и поклати глава.

— Ще счупиш нещо — каза.

Марго все още се потеше на велоергометъра, когато Барни реши, че е време да прекрати. Отиде в банята, застана под душа и остави горещата вода да отмие в канала умората от дългия ден. Банята беше обща, с четири душа. Освен над главата душове имаше също на височината на кръста и бедрата. Барни обичаше да пуска два душа и да насочва струята им към едрото си тяло.

Скоро го обгърна гъста пара, която го изолира от всичко наоколо — освен шума на водата върху главата му. Обичаше да размишлява под душа. Облаци пара. Облаците. Аристофан. Доктор Лектър му разказваше за гущера и Сократ. Хрумна му, че преди да попадне под острието на подобната на чук логика на доктор Лектър, някой като Домлинг би могъл да го манипулира колкото си иска.

Почти не обърна внимание, когато чу, че някой пуска още един душ. Продължи да се трие. Другите от персонала също използваха фитнес-салона, но предимно рано сутрин и в късния следобед. Мъжко правило е да не обръщаш внимание на другите къпещи се в общата баня след упражненията, но Барни се питаше кой може да е. Надяваше се да не е Кордел, от когото го побиваха тръпки. Рядко някой използваше банята през нощта. Кой, по дяволите, беше това? Обърна се, за да остави водата да облее врата му. Облаци пара, фрагменти от човека до него се появяваха между кълбата като накъсани фрески върху измазана стена. Масивно рамо, после крак. Елегантна ръка трие мускулест врат и рамо, червени нокти, ръката на Марго. Лакирани нокти на краката, краката на Марго.

Барни наклони глава назад към пулсиращата пара на душа и пое дълбоко въздух. Фигурата в съседство продължаваше да се къпе съвсем делово. Сега миеше косата си. Това беше плоският корем на Марго, ребрата й, малките й гърди върху силните гръдни мускули, зърната, щръкнали под силната водна струя, това бяха слабините на Марго, издадени напред, а това трябва да е путката й, оградена от добре оформен рус пънкарски гребен.

Барни напълни дробовете си с въздух и го задържа доколкото можа. Усещаше как проблемът приближава. Тя блестеше като кобила, напомпана до крайност от тренировката. Когато интересът му стана очевиден, се обърна с гръб към нея. Може би щеше да се преструва, че не я забелязва, докато тя не реши да си тръгне.

Водата от съседния душ спря. Сега обаче долетя гласът й:

— Хей, Барни, какви са шансовете на „Пейтриътс“?

— Мисля, че ще победят. — Погледна я през рамо.

Стоеше съвсем близо до струята на душа му. Лицето й сега изглеждаше свежо, сълзите ги нямаше. Марго имаше чудесна кожа.

— Ще заложиш ли тогава? — попита го тя. — В офиса на Джуди са се събрали доста пари от залози.

Барни не беше в състояние да обръща повече внимание. Пънкарският й гребен, обсипан с капчици, обрамчил розовия цвят. Лицето му пламна и той получи силна ерекция. Беше объркан и смутен. Обля го ледено чувство. Никога не го бяха привличали мъже. Марго обаче въпреки всичките й мускули не беше мъж и той я харесваше.

А и що за дивотия, да влезе с него в банята? Без да се замисля, сложи голямата си длан на лицето й.

— За бога, Марго — каза пресипнало.

Тя погледна надолу.

— Дявол да го вземе, Барни! Недей…

Барни проточи врат и се наведе напред в опит да я целуне където и да било по лицето, без да я докосне с члена си, но я докосна, тя се отдръпна, погледна надолу и видя лепкавата, мътна течност, увиснала в дъга между него и корема й, и стовари върху широките му гърди юмрук, достоен за боксьор средна категория. Краката му се огънаха и Барни се стовари тежко върху пода на банята.

— Шибано копеле! — просъска тя. — Трябваше да се сетя! Педал! Вземи тази гадост и си я заври в…

Барни се изправи, излезе от стаята с душовете, облече се мокър и си тръгна. Без да каже дума.

 

 

Барни живееше в отделна сграда, някогашна конюшня, сега превърната в гараж, с полегат покрив, с апартаменти в таванските помещения. Късно през нощта седеше пред преносимия компютър и работеше по кореспондентски курс по Интернет. Почувства пода да вибрира, сякаш по стълбите се качваше някой дебелак.

Леко чукане на вратата. Когато отвори, видя Марго с дебел пуловер и скиорска шапка на главата.

— Може ли да вляза за малко?

Барни погледна към краката си за момент, после се отмести.

— Барни, слушай, съжалявам за онова там — заговори тя. — Изплаших се някак. Искам да кажа, стъписах се, после се изплаших. Харесваше ми да сме приятели.

— И на мен.

— Мислех си, че можем да сме обикновени приятели.

— Марго, престани. Казах, че ще бъдем приятели, но аз не съм шибан евнух. Ти влезе при мен в банята. Стори ми се привлекателна, какво очакваш да направя? Влезе в банята и видях накуп две неща, които наистина ми харесват.

— Мен и една путка — каза Марго.

Изненадаха се, че се разсмяха заедно.

Тя направи крачка напред и го прегърна със сила, която би смачкала по-слаб мъж.

— Слушай, ако можех да имам мъж, сигурно щеше да си ти. Аз обаче не си падам по това. Наистина. Не си падам сега, няма да си падам никога.

Барни кимна.

— Знам. Просто не можах да се овладея.

Постояха малко така, прегърнати, без да говорят.

— Искаш ли да опитаме да сме приятели? — попита Марго след малко.

Барни се замисли за момент.

— Да. Но трябва да ми помогнеш. Ето за какво става дума… Аз ще положа сериозни усилия да забравя какво видях в банята, а ти няма да ми го показваш повече. Няма да ми показваш и циците си. Какво ще кажеш?

— Мога да бъда добър приятел, Барни. Ела утре в голямата къща. Джуди готви, аз също.

— Да, но може би не готвиш по-добре от мен.

— Ще видим.