Томас Харис
Ханибал (59)

Глава 59

Лабораторията за изследване на ДНК беше нова, миришеше на ново, а служителите й бяха по-млади от Старлинг. Ще трябва да свикна с това, помисли си тя с неприятно чувство под лъжичката. Много скоро щеше да остарее с още една година.

За двете стрели, които Старлинг донесе, се разписа млада жена, на чиято табелка, закачена на горното джобче на престилката, пишеше, А. БЕНИНГ.

А. Бенинг имаше известен опит в боравенето с веществени доказателства, което пролича от облекчението, което се изписа по лицето й, когато видя, че двете стрели са закрепени както трябва в куфарчето на Старлинг.

— Нямате представа какво виждам понякога, когато отварям тези неща — каза А. Бенинг. — Надявам се, разбирате, че няма да стане за пет минути.

— Разбирам — кимна Старлинг. — Не разполагаме с контролни генетични материали от доктор Лектър. Избягал е преди много време, а предметите, които пазим, са замърсени. Пипани са от твърде много хора.

— Лабораторното време струва прекалено скъпо, за да изследваме всяка проба, примерно четиринайсет косъма от хотелска стая. Ако ми донесете…

— Първо ме изслушайте — прекъсна я Старлинг. — Ще говорите после. Поисках от италианската полиция да ми изпрати четката за зъби, която според тях е принадлежала на доктор Лектър. Възможно е по нея да са се запазили епителни клетки от устната кухина. Направете RFLP и RST, кратък, двоен повтор. Стрелата от арбалет е била под дъжда, така че по нея няма да откриете кой знае какво, но погледнете тук…

— Извинете, не мислех, че сте наясно…

Старлинг успя да се усмихне.

— Не се безпокойте, А. Бенинг, ще се разберем много добре. Вижте сега, и двете стрели са жълти. Стрелата за арбалет е жълта, защото е боядисана на ръка. Не е боядисана лошо, но все пак повърхността е на ивици. На какво ви прилича това тук под боята?

— Може би е косъм от четката.

— Може би. Само че е извит и в единия край има нещо като луковица. Може да е и миша.

— Ако това е фоликул…

— Точно така.

— Мога да направя PCR-STR едновременно в три цвята, от една и съща отправна точка на гела, и да ви осигуря три участъка от ДНК. За съда са нужни дванайсет участъка, но след ден-два ще знаем с голяма сигурност дали е бил той.

— Знаех си, че ще ми помогнете, А. Бенинг.

— Вие сте Старлинг. Тоест специален агент Старлинг. Не исках да прозвучи както прозвуча, но наистина полицаите непрекъснато ни носят увредени доказателства. Това няма нищо общо с вас.

— Знам.

— Мислех, че сте по-възрастна. Всички момичета… жени… тук знаят за вас, всички знаят, но вие сте някак… — А. Бенинг погледна встрани — някак специална за нас. — Вдигна малкия си месест палец. — Желая ви късмет с Другия. Ако не възразявате, че го казвам.