Томас Харис
Ханибал (57)

Глава 57

Кларис Старлинг продължаваше ден след ден да напредва пипнешком по коридорите на вкуса на доктор Лектър и събраните в „Къщата на Ханибал“ сведения ставаха все повече и повече.

Рейчъл ДюБери беше малко по-възрастна от доктор Лектър и някога била активен покровител на Балтиморския симфоничен оркестър. Освен това се оказа красавица, както се убеди Старлинг от снимките във „Воуг“ от онова време. Оттогава беше оставила зад гърба си двама богати съпрузи. В момента името й беше госпожа Франц Розенкранц, съпруга на текстилния магнат. Свърза я светският й секретар.

— Сега само изпращам пари на оркестъра, скъпа. Твърде далече сме, за да се занимавам активно — каза госпожа Розенкранц, по баща ДюБери, на Кларис Старлинг. — Ако става дума за някакъв данъчен въпрос, ще ви дам телефона на счетоводителите си.

— Госпожо Розенкранц, когато сте вземали активно участие в бордовете на филхармонията и на училището „Уестоувър“, сте познавали доктор Ханибал Лектър.

Дълга тишина.

— Госпожо Розенкранц?

— Предпочитам да запиша телефонния ви номер и да ви се обадя през централата на ФБР.

— Разбира се.

След това разговорът продължи.

— Да, имах светско познанство с доктор Ханибал Лектър преди години и заради това пресата ме дебне непрекъснато. Беше удивително очарователен мъж, много особен. Можеше да накара всяко момиче да настръхне, ако ме разбирате добре. Бяха ми нужни години, за да повярвам, че е имал и друга страна.

— Правил ли ви е някакви подаръци, госпожо Розенкранц?

— Винаги ми изпращаше писма за рождения ден, дори след като го арестуваха. Понякога и подаръци, преди това. Той прави най-прекрасните подаръци.

— И е организирал невероятна вечеря за рождения ви ден. Реколтите на вината са били специално подбрани във връзка с рождената ви дата.

— Да — отвърна госпожа Розенкранц. — Сузи я нарече „най-забележителния прием след «бала в черно и бяло» на Труман Капоти.“

— Госпожо Розенкранц, ако чуете нещо за него, ще се обадите ли във ФБР на номера, който ще ви дам? Бих искала да ви попитам и още нещо, ако не възразявате… Имате ли някакви особени годишнини, свързани с доктор Лектър? И… госпожо Розенкранц… налага се да ви попитам за рождената ви дата.

Осезаема хладина по телефонната линия.

— Мислех, че за вас не е проблем да се сдобиете с тази информация.

— Така е, госпожо, но има несъответствие в датите от социалната ви осигуровка, акта за раждане и шофьорската книжка. Датите са съвсем различни. Извинете ме, но се опитваме да свържем покупките на скъпи предмети с рождените дни на известните познати на доктор Лектър.

— „Известни познати“. Сега съм известна позната. Какъв ужасен израз. — Госпожа Розенкранц се засмя. Беше от поколението на коктейлите и цигарите, гласът й беше дълбок. — Агент Старлинг, на колко години сте?

— На трийсет и две, госпожо Розенкранц. Два дни преди Коледа ще стана на трийсет и три.

— Ще кажа само, че се надявам през живота си и вие да имате „известни познати“. Помагат да минава времето.

— Да, госпожо. А рождената ви дата?

Най-накрая госпожа Розенкранц сподели вярната информация, като уточни, че това е „датата, която е известна на доктор Лектър“.

— Ако позволите, госпожо, разбирам промяната на годината, но защо сте променили месеца и деня?

— Исках да съм Дева. Така повече си подхождахме с господин Розенкранц. Тогава ме ухажваше.

Хората, с които доктор Лектър се бе срещал след арестуването му, гледаха на него по друг начин.

Старлинг бе спасила дъщерята на сенатор Рут Мартин, Катрин, от зловещото мазе на серийния убиец Джейм Гъм и ако сенатор Мартин не беше изгубила следващите избори, сега можеше да й бъде от голяма полза. По телефона беше мила с нея, разказа й какво прави Катрин, поинтересува се какво ново има при нея.

— Никога не си искала нищо от мен, Старлинг. Ако имаш нужда от работа…

— Благодаря, сенатор Мартин.

— Що се отнася до проклетия Лектър, разбира се, че ще уведомя Бюрото, ако чуя нещо за него, и ще оставя номера ви тук, до телефона. Чарлси знае как да се оправя с пощата. Не очакваш да се свърже с мен. Последното нещо, което тази гадина ми каза тогава в Мемфис, беше „харесва ми костюмът ви“. Той постъпи крайно жестоко с мен, както никой друг. Знаете ли какво ми каза?

— Знам само, че ви е подразнил.

— Когато Катрин я нямаше, когато бяхме отчаяни и той каза, че разполага с информация за Джейм Гъм, започнах да го умолявам да помогне, а той ме погледна със змийските си очи и ме попита дали съм кърмила Катрин. Искаше да знае дали съм я кърмила с гърдите си. Отговорих му, че съм я кърмила. Тогава той каза: „Много се ожаднява от кърменето, нали?“ Изведнъж си спомних всичко — как я държах като бебе, жаждата, търпението, докато се нахрани, всичко това ме прониза както нищо дотогава, а той просто изпи болката ми.

— С какво бяхте?

— С какво… извинете, не разбрах.

— С какъв костюм бяхте. Този, който Лектър е харесал.

— Да си помисля… тъмносин „Живанши“, мъжка кройка — отговори сенатор Мартин, донякъде раздразнена от приоритетите на Старлинг. — Когато отново го тикнете зад решетките, елате да се видим, Старлинг. Ще пояздим заедно.

— Благодаря, сенаторе. Няма да забравя.

 

 

Две телефонни обаждания, по едно за всяка от двете страни на доктор Лектър. Едното показваше чара му, другото — змийските люспи. Старлинг записа:

Реколти вино, свързани с рождените дни, което вече бе включено в програмата й. Отбеляза си към списъка скъпи стоки да добави „Живанши“. След малко записа и кърмене, без да е наясно защо точно, но нямаше време да разсъждава, тъй като червеният телефон започна да звъни.

— „Поведенчески науки“ ли е? Опитвам да се свържа с Джак Крофорд. Аз съм шериф Дюмас от област Кларъндън, Вирджиния.

— Шерифе, аз съм асистентка на Джак Крофорд. Днес той е в съда. Бих могла да ви помогна. Аз съм специален агент Кларис Старлинг.

— Трябваше да говоря с Джак Крофорд. Тук в моргата имаме един човек, обработен за месо. С вашия отдел ли би трябвало да говоря?

— Да… А това ме… Да, сър, с нашия отдел. Ако ми кажете точно къде се намирате, ще тръгна незабавно и ще уведомя господин Крофорд веднага щом приключи с даването на показания.

Мустангът на Старлинг имаше достатъчно мощен двигател, за да потегли на втора със свирене на гуми и да накара морския пехотинец от охраната да се намръщи, да размаха заканително пръст и да се стърпи да не се усмихне.