Томас Харис
Ханибал (56)

Глава 56

Фитнес-салонът във ферма „Мъскрат“ е целият в никел и черно, обзаведен с пълен комплект машини „Наутилус“, щанги, оборудване за аеробика и бар за сокове.

Барни беше почти привършил упражненията си и сега отпускаше на велоергометъра, когато си даде сметка, че не е сам. Марго Върджър събличаше анцуга си в ъгъла. Отдолу беше с еластични гащета, тясна фланелка и сутиен за спортуване. Добави и специален пояс за вдигане на тежести. Чу дишането й, докато изпълняваше комплекса за загряване.

Барни въртеше педалите без никакво съпротивление и бършеше главата си с кърпата, когато Марго се приближи до него между две групи упражнения.

Погледна ръцете му, погледна и своите. Бяха горе-долу еднакви.

— Колко можеш да вдигнеш от пейката? — попита го тя.

— Не знам.

— Мисля, че знаеш. И още как.

— Може би към сто и деветдесет.

— Сто и деветдесет? Съмнявам се. Съмнявам се, че можеш да вдигнеш сто и деветдесет.

— Може и да сте права.

— Имам сто долара, които твърдят, че не можеш.

— Срещу?

— Срещу сто долара, какво си мислиш? Аз ще пазя да не я изпуснеш.

Барни я погледна и сбърчи подобното си на гума чело.

— Дадено.

Започнаха да слагат тежестите. Марго преброи тези, които Барни бе поставил в неговия край на щангата, сякаш би могъл да я измами. Той отговори, като преброи нейните.

След това легна на пейката, а Марго застана над главата му с впитите си гащета. Мястото, където се срещаха коремът и бедрата й, беше изпъкнало като бароков орнамент. Торсът й сякаш стигаше до тавана.

Барни се намести, почувства пейката под гърба си. Краката на Марго миришеха на охлаждащ крем за тяло. Ръцете й бяха поставени леко върху щангата, с коралови лакирани нокти, твърде добре оформени, за да са толкова силни.

— Готов ли си?

— Да.

Вдигна щангата нагоре към лицето й, наведено над него. Не му беше трудно. Остави щангата на стойката. Марго извади парите от сака си.

— Благодаря — каза Барни.

— Аз клякам повече от теб — отвърна тя.

— Знам.

— Откъде знаеш?

— Аз пикая прав.

Масивният й врат пламна.

— И аз мога.

— Сто долара? — попита Барни.

— Направи ми един плодов коктейл.

На бара имаше фруктиера с плодове и ядки. Докато Барни правеше коктейлите в миксера, Марго взе два ореха и ги счупи в юмрука си.

— Можеш ли да счупиш само един орех, без, да има в какво да го притиснеш? — попита Барни. Счупи Две яйца в ръба на миксера и ги пусна вътре.

— Ти можеш ли? — на свой ред попита Марго и му подаде един орех. Барни го задържа в отворената си длан.

— Не знам — отвърна той и разчисти мястото на бара пред себе си и един портокал падна откъм страната на Марго. — Прощавайте.

Тя го вдигна от пода и го върна във фруктиерата.

Големият юмрук на Барни се сви. Погледът на Марго се премести от юмрука към лицето му, после обратно, докато мускулите на врата му се изпъваха от напрежението, а физиономията му почервеня. Барни започна да трепери, нещо в юмрука му се пропука. Лицето на Марго се удължи. Треперещата му ръка се премести над миксера, чу се хрущене и в съдината на миксера потекоха яйчен жълтък и белтък. Барни включи машината и облиза върховете на пръстите си. Марго не се удържа и се засмя.

Барни наля питиетата в чаши. От другия край на салона приличаха на щангисти от различни категории.

— Смяташ ли, че трябва да правиш всичко, което правят мъжете?

— Без някои от глупостите.

— Искаш ли да опиташ мъжко приятелство?

Усмивката на Марго изчезна.

— Само не си прави майтап с мен, Барни.

Той поклати голямата си глава.

— Изпробвай ме.