Томас Харис
Ханибал (51)

Глава 51

Мейсън каза нещо по уредбата и в стаята влезе висок мъж. Тялото му беше мускулесто като на Марго и беше облечен в бяла престилка.

— Това е Барни — обяви Мейсън. — Отговарял е за отделението за буйстващи луди в Балтиморската болница за душевноболни престъпници през шестте години, когато Лектър е бил там. Сега работи за мен.

Барни предпочиташе да остане в тъмното пред аквариума, до Марго, но Домлинг го искаше под лампата. Настани се до Крендлър.

— Барни значи? Е, Барни, каква е професионалната ти квалификация?

— Завършил съм училището за медицински сестри.

— Значи имаш разрешително да практикуваш сестринската професия. Браво. Това ли е всичко?

— Имам бакалавърска степен по хуманитарни науки от Американския задочен колеж — отговори Барни безизразно. — Също и сертификат, че съм посещавал занятията в школата за погребални науки „Къминс“. Аз съм квалифициран асистент в морга. Занимавах се с това нощно време, докато учех в школата за медицински сестри.

— Значи по време на ученето в школата сте работили като асистент в морга?

— Да. Отнасях телата от местопрестъпленията и помагах при аутопсиите.

— Преди това?

— Бях в морската пехота.

— Разбирам. И докато сте били на работа в Балтиморската щатска болница, сте виждали Кларис Старлинг и Ханибал Лектър да взаимодействат… искам да кажа, виждали сте ги да разговарят, така ли е?

— Струваше ми се, че те…

— Нека започнем с това, които сте видели, а не с това, което ви се струва, че сте видели. Можем ли да го направим?

Мейсън се намеси:

— Той е достатъчно умен, за да даде мнението си. Барни, нали познаваш Кларис Старлинг?

— Да.

— Шест години си общувал с Ханибал Лектър.

— Да.

— Какво имаше между тях?

В началото Крендлър разбираше с усилие високия дрезгав глас на Барни, но въпреки това именно той зададе уместния въпрос:

— Лектър държеше ли се по-различно от друг път, когато разговаряше със Старлинг?

— Да. На повечето други посетители изобщо не отговаряше — отвърна Барни. — Понякога отваряше очи само колкото да обиди поредния професор, дошъл да се рови в мозъка му. Дори разплака един от тях. Беше доста груб със Старлинг, но й отговаряше много по-често, отколкото на останалите. Беше му интересна. Интригуваше го.

— С какво?

Барни сви рамене.

— Не виждаше почти никакви жени. Тя си е хубавичка…

— Не ми е нужно мнението ти по този въпрос — прекъсна го Крендлър. — Това ли е всичко, което знаеш?

Барни не отговори. Загледа се в Крендлър, сякаш лявото и дясното полукълбо на Крендлъровия мозък бяха две залепени едно за друго кучета.

Марго счупи още два ореха.

— Продължавай, Барни — подкани го Мейсън.

— Бяха искрени един с друг. Така той обезоръжаваше събеседниците си. Човек оставаше с впечатлението, че никога не би паднал толкова ниско, че да излъже. Доктор Лектър й каза някои неприятни неща за самата нея, после някои приятни. Тя беше в състояние да понесе лошите и после още повече да се радва на хубавите, защото знаеше, че не са празни приказки. Той я намираше за чаровна и забавна.

— Можете ли да отсъдите какво е било „забавно“ за доктор Лектър? — попита доктор Домлинг. — Въз основа на какво, фелдшер Барни?

— Въз основа на начина, по който се смееше, доктор Тъплинг. В школата имахме специална лекция, озаглавена „Лечение и приветлива атмосфера“.

Или Марго изсумтя, или звукът долетя от аквариума зад нея.

— Спокойно, Барни — каза Мейсън. — Разкажи ни останалото.

— Да, сър. Понякога с доктор Лектър разговаряхме до късно през нощта, когато всичко утихваше. Говорехме за лекциите, които слушах, и за други неща. Той…

— А случайно да сте завършили задочно психология? — реши да попита Домлинг.

— Не, сър. Не смятам психологията за наука. Доктор Лектър също. — Барни продължи веднага, преди респираторът да даде възможност на Мейсън да го упрекне. — Мога само да повторя това, което ми каза той… Че вижда в какво се превръща тя, че е чаровна като малко зверче, което един ден ще порасне и ще се превърне… в нещо като големите котки, лъвовете и тигрите. В нещо, с което вече не можеш да си играеш. Казваше, че била упорита като зверче. Имала всички оръжия, в момента съвсем незабележими, но растящи, обаче засега умеела единствено да се боричка с други зверчета като нея. Това го забавляваше. Много е показателно как започна всичко. В началото той се държеше с нея учтиво, но много бързо й даде да разбере, че вече може да си ходи. После, когато тя си тръгна, друг един затворник хвърли в лицето й сперма. Това разстрои доктор Лектър, почувства се неудобно. Това бе единственият път, когато го видях разстроен. Старлинг също го долови и опита да го използва срещу него. Възхищаваше се на духа й, ако питате мен.

— Какво беше отношението му към другия затворник, който е хвърлил спермата? Имаха ли някакви взаимоотношения?

— Не съвсем — отговори Барни. — Доктор Лектър просто го уби същата нощ.

— Били са в отделни килии — учуди се доктор Домлинг. — Как го е направил?

— Три килии по-нататък, на отсрещната страна — поясни Барни. — Посред нощ доктор Лектър поговори малко с него и после му каза да глътне езика си.

— Значи Кларис Старлинг и Ханибал Лектър станаха… приятели? — попита Мейсън.

— В рамките на формалните отношения — отвърна Барни. — Разменяха информация. Доктор Лектър й подсказваше неща за серийния убиец, когото тя търсеше, а тя му се отплащаше с лична информация за самата нея. Доктор Лектър казваше, че имала повече кураж, отколкото било полезно за нея. Казваше, че е „прекалено ревностна“, и смяташе, че може да се приближи прекалено много до ръба, ако смята, че задачата й го изисква. Веднъж също така каза, че била „прокълната с вкус“. Нямам представа какво имаше предвид.

— Доктор Домлинг, какво иска той? Да я чука, да я убие, да я изяде или какво? — изброи Мейсън възможностите, които виждаше.

— Вероятно и трите — отговори доктор Домлинг. — Не бих се наел да предскажа порядъка, в който би извършил тези неща. Това е същността на онова, което мога да ви кажа. Няма никакво значение, че таблоидите и таблоидният манталитет искат да придадат романтичен привкус на цялата история в духа на „Красавицата и Звяра“. Целта му е нейното падение, да я накара да страда, да я убие. Реагирал е два пъти. Когато е била унизена със спермата в лицето и после, когато вестниците са я дъвкали, след като е застреляла онези хора. Явява се в ролята на ментор, но всъщност го възбужда бедата й. Когато историята на Ханибал Лектър бъде написана, а това ще стане, случаят ще бъде определен като поредния авункулат на Домлер. За да го привлече, тя трябва да е изпаднала в някаква беда.

Върху гумоподобното пространство между очите на Барни се появи бразда.

— Може ли да добавя нещо, господин Върджър, след като зададохте въпроса? — Не изчака да получи разрешението. — В болницата доктор Лектър реагира, когато видя, че тя успя да се овладее, когато избърса лицето си и направи каквото трябва. В писмата си я нарича „воин“ и отбелязва, че е спасила детето в престрелката. Възхищава се и уважава куража и самодисциплината й. Самият той казва, че не смята да я посещава. Едно от нещата, които никога не прави, е да лъже.

— Точно това е таблоидният манталитет, който имах предвид — каза Домлинг. — Ханибал Лектър не е способен на чувства като уважение или възхищение. Не изпитва топлота или привързаност. Това е една романтична заблуда и тя ясно показва опасностите на недостатъчното образование.

— Доктор Домлинг, не ме помните, нали? — попита Барни. — Аз бях на смяна, когато вие опитахте да разговаряте с доктор Лектър, подобно на толкова много други. Вие бяхте този, който си тръгна разплакан. След това той анализира книгата ви в „Американски психиатричен журнал“. Не се учудвам, че статията му ви накара да се разплачете.

— Достатъчно, Барни — прекъсна го Мейсън. — Погрижи се за обяда ми.

— Няма нищо по-лошо от недопечен самоук човек — отбеляза доктор Домлинг, когато Барни излезе.

— Не ми беше казал, че си говорил с Лектър, докторе — рече Мейсън.

— Той беше в кататоничен ступор, нямаше какво да измъкна от него.

— И това те е накарало да се разревеш?

— Не е вярно.

— Отхвърляш казаното от Барни?

— Заблуден е не по-малко от момичето.

— Вероятно и самият Барни си пада по Старлинг — намеси се Крендлър.

Марго се изсмя достатъчно силно, за да я чуе Крендлър.

— Ако искате Кларис Старлинг да стане привлекателна за доктор Лектър, покажете му я, изпаднала в беда — каза доктор Домлинг. — Нека бедата, в която се намира, му подскаже какви беди той може да й причини. Когато я види ранена по някакъв символичен начин, ще се възбуди по същия начин, както ако я гледа да мастурбира. Когато лисицата чуе писък на заек, веднага се притичва, но не на помощ.