Томас Харис
Ханибал (45)

Глава 45

В стаята на Мейсън остава само семейството — брат и сестра.

Мека светлина и музика. Северноафриканска музика — струнен инструмент „уд“ и барабани. Марго седи на канапето, навела глава, лактите на коленете. Би могла да мине за чукохвъргачка, която си почива, или щангистка, отдъхваща след тренировка в салона. Диша малко по-бързо от респиратора на Мейсън.

Мелодията свършва и тя става, отива до леглото му. Змиорката подава главата си от дупката в изкуствения камък, за да види дали от сребристото й вълнисто небе и тази вечер няма да валят шарани.

— Буден ли си? — пита Марго с най-тихия си глас.

След миг Мейсън вече присъства зад вечно отвореното си око.

— Време ли е вече да поговорим — съскащо дишане — за това, което иска Марго? Седни тук, на коляното на Дядо Коледа.

— Знаеш какво искам.

— Кажи го.

— С Джуди искаме да си имаме бебе. Искаме да имаме бебе с кръвта на Върджър, наше бебе.

— Защо не си купите някое китайче? По-евтини са от прасенцата.

— Добра идея. Може и това да направим.

— Какво пише в завещанието на татко… На наследник, потвърден като мой потомък от лабораторията „Селмарк“ или друга подобна, чрез тестване на ДНК, завещавам цялото си състояние при смъртта на обичания ми син Мейсън. Обичан син, Мейсън. Това съм аз. В случай че няма наследник, единствен бенефициент ще бъде Южната баптистка конвенция със специфични клаузи, засягащи университета „Бейлър“ в Уейко, Тексас. Ти наистина ядоса татко с това лизане на катерици, Марго.

— Може и да не повярваш, Мейсън, но въпросът не е в парите. Е, поне не изцяло. Ти не искаш ли наследник? Това ще бъде и твой наследник. Мейсън.

— Марго, защо не намериш някой симпатяга и не го изчукаш? Не е като да не знаеш как става.

Мароканската музика отново се усилва, натрапчивите мотиви се повтарят, изпълват ушите й като гняв.

— Увредих се, Мейсън. Яйчниците ми са дистрофирани от всичките неща, които вземах. Освен това искам и Джуди да участва. Тя иска да стане рождена майка. Мейсън, ти каза, че ако ти помогна… Обеща ми малко сперма.

Мейсън размърда рачешките си пръсти.

— Можеш да се самообслужиш. Ако е още на мястото си.

— Мейсън, не е изключено да имаш жизнеспособна сперма и бихме могли да я извлечем безболезнено.

— Да извлечем безболезнено жизнеспособна сперма? Май си разговаряла с някого.

— Бях в клиниката по безплодие. Всичко това е напълно дискретно. — Лицето на Марго омекна дори в студената светлина от аквариума. — Бихме могли да сме много добри родители, Мейсън. Посещаваме учебни групи по родителско поведение. Джуди произхожда от голямо, толерантно семейство, а има и клуб в подкрепа на жените родители.

— Когато бяхме малки, знаеше как да ме накараш да се изпразня. Стрелях като миномет с лентов механизъм, при това бързо.

— Когато бяхме малки, ти ми причиняваше болка. Причиняваше ми болка и ми изкълчи лакътя, като ме караше да правя другото… И досега не мога да вдигна повече от четирийсет килограма с лявата ръка.

— Ами отказваше да вземеш шоколада. Казах, че ще говорим за това, сестричке, когато приключим с тази работа.

— Нека само ти направим изследванията — настоя Марго. — Лекарят може да вземе безболезнена проба…

— За каква болка ми говориш? Та аз и без това не усещам нищо. Можеш да ми го смучеш, докато посинееш, и пак няма да е както беше първия път. Вече съм карал хора да го правят и нищо не се получава.

— Докторът може да вземе безболезнена проба просто за да провери дали имаш подвижни сперматозоиди. Джуди вече взема кломид, следим цикъла й, предстои много работа.

— През цялото това време не съм имал удоволствието да се запозная с Джуди. Кордел твърди, че била кривокрака. Откога сте гаджета?

— От пет години.

— Защо не я доведеш? Може да се… сработим, така да се каже.

Северноамериканските барабани удрят за последен път и заглъхват, в главата на Марго отеква тишината.

— А защо не се скачиш сам към Департамента на правосъдието? Защо сам не отидеш в някоя телефонна кабина с шибания си компютър? Защо не платиш още сребърници за залавянето на оня, дето направи от лицето ти кучешка храна? Каза, че ще ми помогнеш, Мейсън.

— Ще ти помогна. Просто трябва да изберем подходящия момент.

Марго счупи два ореха в юмрука си и пусна черупките върху завивката на Мейсън.

— Недей да мислиш прекалено дълго.

Велосипедните й гащи прошумоляха, когато излизаше от стаята, като пара под налягане.